Холивуд

Най-накрая видях и Холивуд! Реших, че съм стигнал толкова близо до него – та правя-струвам, ще отида след работа. Самият Холивуд е на около 40 мили от предградието, в което аз квартирувам. Но почти през цялото разстояние се кара по магистрала. Е, Калифорнийска магистрала, т.е. доста задръстена, даже и в участъците с по шест ленти в платно. Но се стига за към час и четвърт… Този път си бях огледал картата още преди да тръгна от хотела. Известният Sunset Boulevard пресича 110-а магистрала, така че трябваше само търпение да стигна до правилния изход. Но честно казано, малко се разочаровах. Все същите сгради, хора и палми. Не че съм очаквал кой знае колко де, ама все пак от толкова хора съм чувал колко е велико да си там. Празни приказки… Рекох да сваля покрива (че по магистралата доста духа със свален покрив при скорости от порядъка на 60-70 мили в час), та се отбих в една странична уличка. Колата трябва да е спряла при изпълнението на тази операция. Та после не се върнах на булеварда, а забих на север. И познах! Пътят почна да се вие през един каньон. Е, имаше къща до къща отстрани, но гледката почна да става все по-хубава и отворена. Качих се на върха на хълма и случайно улучих разклона за Mulholland Drive. Не знам откъде точно го бях чувал това име, но ми звучеше познато. Завих по него и не сбърках. Пътят почна да се вие по билото на хълмовете, като почти на всеки трети завой имаше завидни гледки към долините от двете страни. Спрях на един scenic overlook, където имаше и информация за пътя. Прочетох, че е дълъг над 50 мили и все така кара по билата на хълмовете. Нямах време да карам чак до края, та на поредния разклон завих надясно – обратно към Beverly Hills. Минах и оттам, но беше почнало да става тъмно наоколо… а като карам, не мога да се озъртам много. Хич не обичам да не знам точно къде съм и къде отивам, но случаят беше такъв. Имах си само груба представа къде са основните магистрали наоколо, но се опитвах да намеря тротоара със звездите. Минах по Wilshire Boulevard и Santa Monica Boulevard – нищо. И чак на връщане се залутах да търся нещо друго и минах по Hollywood Boulevard. И се оказа, че тротоарите със звездите са баш там. Оставих колата на една задна уличка (че иначе туземците искаха по $10 на паркинг – и не можах да видя на час или изобщо…) и имаше малко разходка пеша. Тротоарите от двете страни на булеварда в една отсечка от няколко пресечки са черни и в повечето от тях са вградени звезди с имена на известни актьори, певци и прочее личности. Пред китайския кинотеатър, където ако се не лъжа са повечето премиери, беше пълно с народ. Имаше един Майкъл Джексън, един Зоро, една Catwoman. Двойници – обикалят наоколо и се снимат с туристите срещу долар-два. Малко по-надолу имаше една група брейкаджии – турили един касетофон, дънят музика и се чеплезят… Но пълно с народ и около тях. Изобщо – суета на суетите. Сега поне си имам собствено виждане за това място. Обичам да си градя мнението на лични впечатления – поне когато е възможно, естествено. Но виждането ми за Холивуд не се промени чак толкова много. Има си и лъскава фасада, естествено, но когато го погледнеш откъм задните улички, не е чак толкова различно.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *