Удобства

Отново съм на път. И пак за L.A. То поне да оставаше повечко време за обикаляне, ами пуста работа. Поне фирмата клиент затварят в 5 вечерта и ме гонят, ама вечерта обикновено ми се спи. Може би защото гледам да ставам сутрин в около 5:00, че да се пооправя и да мога да се свържа с моите хора в офиса на източния бряг за доклад и инструкции. Че не ми дават мрежова връзка при клиента. Пък и ме сложиха точно в стаята със сървърите, макар че аз се разправям със сървъра за гласовата поща, и не мога нищо да местя, нито да си организирам по-свясно място за работа. Дoбре че мога от време на време да слагам един кашон пред стола и да го ползвам за бюро ;-).

Сутринта за малко да закъсам. Отидох на летището в Buffalo един час преди полета, както обикновено си ходя сутрин. Удобство номер 1: бях си напечатал бордните карти и за двата полета (до Детройт и до L.A.) още предишната вечер. Тук вече голямите авиокомпании ти дават възможност да се чекираш за полета си 24 часа преди него и да си напечаташ сам бордовите карти, като си избереш и мястото за сядане. И на летището ти остава само да си чекираш куфарите (ако имаш такива), но това става и на едно малко гише до тротоара (curb-side check-in desk), така че да не трябва да чакаш на опашката с хората без бордни карти. Почаках към половин час на опашката за security и малко като че ли закъснях, но самолета чакаше на гейта. Малко потичах дотам, ама какво да се прави… Друг път ще ходя преди 6, че тогава по няма навалици. Вратата на самолета се затвори 10 минути след като си седнах на мястото и излетяхме за Детройт. Полетът е само 40 минути… Мона добре, макар че се поразклатихме малко на кацането. А точно вчера се разби самолетът на Air France на летището в Торонто… Ама благополучно стигнахме до терминала. Досега не бях минавал през Детройт. Летището е хъб на Northwest Airlines, така че всичките 78 гейта на главния терминал са тяхни. Самият терминал е дълъг може би над един километър. И тук видях удобство номер 2: има там едно безпилотно трамвайче, което по цял ден обикаля от единия край на терминала до другия, като спира и по средата. Но аз реших този път да повървя пеша, че да погледна из летището. Отне ми десет минути доста бърз ход, като ползвах и движещите се пътечки, да стигна от гейт А6 до А64. Вторият полет беше към 4 часа, така че можах малко да подремна.

Този път можах да си резервирам кола от Hertz! Миналата седмица нямах този късмет – явно нямаха коли и трябваше да правя резервация чрез друга фирма, където нещата се случваха много по-бавно. Та понеже летището на L.A. си е доста голямо, паркингите за коли под наем не са на самите терминали, а встрани от летището. Та след като си вземе човек багажа, излиза отпред и си изчаква автобусчето за съответната фирма. Като се качиш в рейса на Херц, шофьорът веднага пита дали имаш резервация и ако имаш, те вкарва в компютъра така че ако паркингът с колите е достатъчно голям, те спира близо до колата, предназначена за теб. Зад шофьора имаше оставено кочани с карти на града, околността, и не на последно място – инструкции как да се стигне от офиса на Херц до магистралите и обратно. Това е незаменимо, особено като тръгне човек да си връща колата и да гони полет… Взех си аз малко карти, макар че вече що годе познавам региона (но този път щях да съм в различен хотел) и седнах. Стигнахме до Херц след не повече от пет минути. Рейсът спря на едно място и шофьорът обяви, че членовете на Hertz Gold могат да слязат там. Имаше едно голямо табло с имена и номера на паркоместа. Намерих си името – 29-о място. Бях си резервирал стандартната средна кола… Но с удоволствие установих, че са ми дали кабрио – един Chrysler Sebring Convertible. Не бях карал такава кола, така че веднага се разтърсих как да сваля покрива. Е, трябва да се отключи на две места и си има едно копче на централната конзола. Договорът за наемането и още няколко карти бяха оставени на арматурното табло. Проверих, че колата е за мен, метнах си куфара в багажника, запалих и потеглих. На излизане от паркинга те спират, искат ти книжката за сверка на данните, и след няколко минути ти пожелават приятен път. Как да не наречеш това удобство номер 3… Наистина се почувствах Клиент. Херц си имат номера на кредитната ми карта на файл, така че просто си плащам с нея. Когато се регистрирах за член на клуба им си записах предпочитанията ми и те знаят какво искам. И не ме пращат да си говоря с някого за вече известни неща.

Всички тези наглед дреболийки правят живота на пътя доста по-лесен. Не че пътувам чак толкова много, но мога да направя разликата!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *