Истории от България: Клиент

Някои случки от досега ми с различни видове бизнес в България в ролята ми на клиент (или овца за стригане?):

  • Отивам да правя застраховка Каско за кола в Пловдив. За един месец. Почти никой не избира този срок, защото идва доста по-скъпо от годишна застраховка. Ама след няколкоминутно умуване и проверки по книгите стана ясно, че може. Казаха ми някаква цена. Не беше малка, но не беше и супер невъзможна. Съгласих се. Платих си на касата, оформихме документите и точно след това жената ме осведоми, че “ще трябва да отидете да ви залепят и лепенките за каското на колата – ей там долу под кооперацията, в съседната градинка има едни момчета и те ги слагат”. Добре – щом и лепенки трябват, отивам да ги слагам… Влизам в офиса и заварвам шеф с лек вид на мутра и още едно момче. Вадят те едни лепенки след като им показах полицата и момчето излезе с мен навън, че да ги залепи на предните стъкла. Трябваше два пъти да се повтори операцията преди всичко да е тип-топ. Влизам в офиса да си взема документите и да им кажа довиждане. И шефът вика “Двайсе лева!”. Аз гледам недоумяващо – какви двайсе лева, каква милиция :-). “Ама и пари ли ви дължа за тези лепенки?” Подозрителен поглед изпод вежди в отговор – “ами естествено, ти кво искаш, без пари ли?”. Засърбя ме устата да отговоря точно това и че съм свикнал цените на всички услуги, залепени за основна такава (в случая застраховката), да са включени в началната цена, а не да ме правят на идиот накрая. И никой не ми спомена за допълнителната цена за тази застраховка, нито ме информира дали лепенките са задължителни. Просто ме препратиха и си събраха паричките. Направих си труда да се кача до застрахователния офис и да попитам застрахователната агентка, с която подписахме полицата, защо не ме е уведомила за допълнителната цена. Тя ме погледна много учудено: “Ама аз ви казах, господине!” Не мисля, че мога да направя нещо при такова безочие…
  • Няколкото пъти, в които ходехме на ресторант, забелязах крайно неприятния навик на обслужващия персонал да си определя сам размера на бакшиша… Обикновено си закръглят до цял лев. Аз съм се научил да оставям бакшиш, но очаквам от сервитьорите да ми върнат рестото до стотинка и аз да имам правото да реша колко да им оставя. Поне едно “Извинете, ама сме останали без дребни пари днес” да бях получавал. Ама няма – закръглят си и въобще не им пука. Много неприятно. Номерът със закръгляне на рестото се случва и по сергии, таксита и бензиностанции…
  • Опитвам се да си отворя сметка в банка. Питам служителката “А след колко време ще ми пристигне дебитната карта?” Отговор: “Ами не знам, господине, ще трябва да дойдете да проверите.” Аз с промененото си съзнание и очаквайки, че като солидна финансова институция тази банка ще предоставя удобства за клиентите си, питах дали може да ми дадат някакъв телефон, на който да звънна и проверя. “Ами не даваме справки по телефона! Елате след 4 дена.”. Добре, хайде, ще се прежаля. Отивам пак в указаното време. “Ами няма ви я картата още – елате другата седмица пак да проверите!” Така не си и получих картата преди да си заминем за Щатите. Но повече няма да ползвам услугите на тази банка!
  • Веднъж-дваж минахме през старите Хали в Пловдив, които сега са превърнати в нещо като мини-мол. Но през деня повечето магазинчета са заключени през голяма част от работното време – продавачките бягат навън до входа по за цигара… Че не им дават вътре да пушат. Макар че от около 20 метра от кафенето, което е вътре, си вонеше на цигари. Те какво ли си викат – ами що пък да стоя вътре цял ден, и без това не влизат хора постоянно. Пък и шефът ква ли заплата ми плаща, че да му работя стриктно. Без коментар.

Имаше естествено и добри моменти. И много любезни продавачи. И услужливи хора. Но аз вече съм свикнал на това и го приемам за нормално.

3 thoughts

  1. Предлагам един сайт, в който група инициативни българи, живеещи в чужбина, имат конкретни предложения как да участват активно в политическия и социалния живота на България, с цел – доброто бъдеще на страната ни:

    budeshte.org

    Познавам някои от тях лично и знам, че са честни и почтени хора също и добри специалисти.

  2. Защо пак трябва да се залъгваме – защо все още има хора които мислят че като сформират един web site и ще оправят цяла държава – нали точно за това говори Владо в тези postings – всичко зависи от всеки individual в BG и това никoй не може да го промени. Трябва да минат поколения за да има някакъв шанс за промяна. Ако на тези хора им пукаше за BG, щяxа да са се прибрали досега и активно да се борят за предложените промени. Аз отдавна съм изгубил надежда и не се залъгвам че нещо може да се оправи в тази държава. Не виждам и никакъв шанс да има промяна и за децата ми – затова ще си стоя в САЩ.
    И един въпрос – защо тази страница има link за дарения? Нима тези професори и businessmen нямат достатъчно пари да осъществят плановете си? Защо те си мислят че с 60000 евро ще оправят начина на мислeне на един цял народ?

  3. Аз не съм адвокат на тези хора, но ако Пламен прочете внимателно информацията от сайта им ще намери отговор на много от въпросите си. Също съм съгласен, че трябва да минат поколения, но ако някой не започне от някъде и поколения да минат няма нищо да стане. Не казвам, че тези хора са най-правилните, но защо пък да ги отхвърляме (една типична черта на съвремения българин да отхвърля всичко, за което може би е прав имайки предвид битието му) може тяхната кауза да се
    окаже успешна, аз им пожелавам късмет и ще ги подкрепя с каквото мога.
    Никога повечето възможности не са във вреда 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *