Споделен товар

Седя си вечерта в хотела и отморявам от тежкия ден. Рекох пак да прочета малко български новини – интересувам се какво става с правителството. Не знаех, че Станишев се отказал… Но го научих. Но не беше това най-важната новина за деня. Втрещих се, като прочетох за “Нощта на абсурдите”

Една държава работи добре, когато всичките й поданици чувстват, че понасят равен дял от товара. Товар винаги си е имало и ще си има и цялото общество има грижата да го носи. Грижата на хората, избрани да представляват останалите си съграждани, е главно да разпределят този товар по справедлив и честен начин. Така че всеки от нас – малките и не толкова известните – да не се чувства ощетен. И да си носим равната част от товара, така че на всички нас да е по-леко. Качвали ли сте акумулираща печка барабар с тухлите до четвъртия етаж по тесните стълби на панелен блок? Картинката е същата – ако някой от многото носачи поддаде или се прави на тарикат, печката ще падне и ще пострадат хора, а и стълбите могат да се поочукат… Когато групата е сплотена обаче, възможността такова нещо да се случи намалява много прогресивно. Най-яките хора застават зад печката – там се изискват най-много усилия. Хората с по-слабо телосложение могат да подхванат отстрани – защото ще могат да се вместят в тясното пространство между печката и перилата по завоите и площадките. По-гъвкавите хора дърпат от предната страна. И печката стига до четвъртия етаж с дружни усилия. Обаче някой трябва да синхронизира всичките усилия. И един от участниците бива нарочен да вика “Даййййййййййййй”… Но ако този някой реши, че е повече от другите, понеже трябва да ръководи всичко и седи отстрани и само вика, нищо няма да стане. Другите ще си рекат “Абе тоз ли е най-големия тарикат да седи отстрани и да вика само, а ние тук се гънем по всякакви начини”. Резултатите от това могат да бъдат всякакви, но няй-вероятно отрицателни.

По същия начин функционира и държавата. Вярвам че няма прекалено много хора, които с много радостно сърце и весела песен на уста си плащат данъците. И аз не съм много радостен, че доста голям процент от доходите ми отиват за държавата. Но когато виждам, че държавата ги използва за дибруването на мен и съгражданите ми, ще ги давам без да съжалявам. И когато основата на системата и почтена и има пропорционалност в това, което всички даваме, системата работи. Но за съжаление все още не виждам това д асе случва. Горната история е потвърждение за това. Щото бай ти Петко някъде из България сега си вика “Ауе шо пък яз да паза закона гат виждам, че и депутатите не го спазват. Да не съм яз най-голямият загубеняк”… И нещата не вървят. Трудно е без личен пример от страна на водача. Чух онзи ден за човек, който бил спрян от КАТ една вечер след солидна почерпка. Ама понеже, виждате ли, бил бивш общински съветник, се оттървал без никакви последствия. Ама ако блъсне и убие някого? Как ще го спаси този факт? Или ще му е все тая.

З това трябва да си отглеждаме съвест. Всеки ден. Даже и за най-малките неща около нас – да си хвърля ли хартийката от вафла на земята или не. Ама без “то всички така правят” или “ми кметът не е сложил кошчета или пък циганите ги откраднаха”. Когато има желание, намира се начин. Даже да е за сметка на наранената ни гордост или някакви други чувства. Но когато почнем да променяме себе си, че установим, че и светът около нас ще става постепенно по-добър!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *