Творения

Бях в самолета Чикаго – Лос Анджелес. Мислех си, че полетът ще направи дъга от северна страна. Но не познах – беше от южната. Което ни изпрати точно над Гранд Каньон. Седях от страната на каньона. Първо почнах да виждам пустинен пейзаж отдолу. Досетих се какво ще следва. И след няколко минути почнах да виждам разломи в земната твърд. Големи разломи. Бяхме на около 11000 метра височина и даже и оттам можех да видя колко е голям Големият Каньон… Грандиозен е. Гледах отвисоко и се почувствах нищожен. Като малка песъчинка. Част от огромната картина на Сътворението. Чак дъхът ми се спря – наистина. Летяхме над подобен пейзаж към половин час. Докъдето ти око стига гледаш картини като от Луната. Но бяхме над Аризона и Калифорния. На около 45 минути полет от Тихия океан и зеленото крайбрежие на Златния щат. Но почувствах, че искам да видя каньона и от земята. За да оценя това, което съм видял. И да се опитам да се приближа още малко до Твореца му.

След около 50 минути самолетът беше над долината на Лос Анджелес. За малко да ми спре дъхът и там – долината е обгърната с планини, които свършват на океана. И навсякъде настроени предградия и къщи. Видях много отдалеч надписът Hollywood на един от хълмовете. Видях небостъргачите в downtown L.A. Замислих се дали един ден няма да е добре да се преместим да живеем там. И ми стана ясно защо толкова хора се бутат да се преместят в тази околност. Но всичко това беше до мига, в който самолетът започна да се снишава. И небостъргачите взеха да се губят в кафеникавата мъглица на смога. И си припомних, че такова е човешкото творение.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *