Отново посрещачи

Порещнахме и баща ми днес. Тази година и той пристигна през Торонто, че е по-удобно и се спестява поне един вътрешен полет. Пак си отидох на работа в 5 сутринта (както между впрочем правех и през изминалите няколко дена – много работа ни се събра напоследък), че да мога да си тръгна наобяд. Едва се откопчих в около 1 часа… Минах през къщи да натоваря децата и майка ми, че Бо искаше да оправи стаята за гости, и тръгнахме. Малко ни валя дъжд на отиване, ама няма начин. Поне бяхме в колата. Самолетът беше закъснял с около 40 минути, но се инсталирахме пред вратата и зачакахме. Баща ми излезе точно навреме – един час след фактическото кацане на самолета. В момента правят нов международен терминал на летището в Торонто и няма друг транспорт до него освен с рейсове. Ама те пътуват към 15 минути… Обещават, че до 2007-а всичко ще е наред и няма да има прехвърляне с автобуси. Дано! По пътя обратно пак имаше доста трафик (както винаги, на обичайното място) и се забавихме с около час. Баща ми направи извода, че няма как хората по големите градове в Северна Америка да имат желание да ходят по купони всяка вечер, щото като трябва всеки ден да прекарваш час-два задръстен в колата на пътя, ти се иска само да си починеш. Ама това е минусът на големия град. На границите и в двете посоки почти не ме разпитваха какъв съм – 1-2 въпроса и “Минавайте, моля”.

Ще прекараме към един месец заедно. Ще може по-честичко да оставяме децата с баба и дядо и ние да излизаме малко сами – пак като младо семейство ;-). Но и от това има нужда от време на време.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *