Преди две седмици в САЩ се случи нещо, което като че ли не стигна до водещите новини и не влезе в списъка на текущите сензации, но поне според мен – а и според доста други американци, с които говорих напоследък – отразява нагласата на по-голямата част от немързеливия народ относно бъдещето на задължителните здравни осигуровки, които президентът Обама се опитва да ни натресе.
Според американската Конституция всеки щат има двама представители в Сената. Длъжността “сенатор” е избираема, със срок от шест години.
Щатът Масачусетс е единият от най-либералните щати (редом с Калифорния). Досега винаги е бил крепост на Демократическата партия – чиято политическа програма винаги е била по-социална и по-лява. Допреди няколко месеца мястото на старши сенатор от Масачусетс беше заето от Тед Кенеди – брат на застреляния президент Джон Кенеди и на застреляния кандидат-президент Робърт Кенеди, избран за първи път за сенатор през 1962 година и неизменен член на Сената до 2008 година (46 години!); един от старшите членове на Демократическата партия и известен либерал. Тед Кенеди умира от мозъчен тумор през август 2009, като в следствие на това мястото на сенатор от Масачусетс става вакантно. Губернаторът на щата назначава временен сенатор за времето до специалните избори през януари 2010. За сенаторското място си съперничат госпожа Марта Коукли, демократка с либерални възгледи (включващи безрезервна подкрепа за предлагания от президента Обама Закон за национално здравно осигуряване), и сравнително неизвестния Скот Браун, консервативен републиканец и аутсайдер за света на националната политика на САЩ.
Това, което направи тези специални избори интересни, беше факта, че до смъртта на Тед Кенеди Демократическата партия имаше необходимито мнозинство от 60 гласа в Сената – достатъчно за прокарването на закона за здравното осигуряване. Бъдещето на този закон щеше да бъде решено от гласоподавателите в Масачусетс – защото без мнозинство президентския закон щеше да бъде очевидно отхвърлен.
В началото на кампанията почти никой не се съмняваше в окончателната победа на госпожа Коукли – все пак ставаше въпрос за либералния Масачусетс, крепостта на Тед Кенеди и нейната Демократическа партия. Постепенно обаче симпатиите на гласоподавателите започнаха да преливат в посока републиканеца Браун и във вечерта на изборния ден стана ясно, че именно той е спечелил с 51.94% от гласовете срещу 47.07% за Коукли.
Защо?
Съществуват няколко теории по този въпрос, но според мен главната разлика се дължи на един прост факт – щатът Масачусетс има обществена система за здравно осигуряване, много близка до това, което се гласи на национално ниво. Идеята е че понеже имало много неосигурени граждани (каквато е и митологията на национално ниво, но за това – друг път), щатът създал социална система за здравно осигуряване, при което се налага на всеки, независимо от желанието на индивида, да си закупи здравна застраховка, а при липса на такава се налагат финансови (данъчни) санкции – както на гражданите без застраховка, така и на икономически субекти (фирми), които не желаят да участват в системата.
Общите черти на всякаква такава “социализирана” система са очевидни. Хората генерално престават да се интересуват от това какво биха могли сами да направят за здравето си и за разходите, свързани с него, защото тъй или иначе са задължени да плащат. При липса на достатъчно гъвкава обратна връзка системата бива използвана от безотговорни участници в нея и резултатът е, че по едно време парите свършват. Като се има предвид и американския начин на мислене – най-важното за индивида е свободата, независимостта и личната отговорност пред закона и обществото – става ясно, че подобни системи нямат розово бъдеще в САЩ. И гласоподавателите в Масачусетс ясно го показаха преди две седмици.
Надявам се, че оттук нататък здравната реформа на президента Обама – поне в досегашния й вид – ще се загуби в историята. Говорил съм с много хора за предимствата и недостатъците на сегашната ни здравна система, и виждам едно общо мнение – повечето хора са щастливи със системата, която имаме сега. Има място за подобрения, но определено повечето работни и отговорни хора не желаят социални системи за здравно осигуряване в САЩ.
Защото ако някой държи на социализираното здравеопазване, субсидирано от държавата, винаги може да се премести в Европа и да го изпита на гърба си…
