Това ни очаква в следващите няколко дни
. Заминаваме заедно с децата за другия край на Америка – ще ходим да обикаляме по национални паркове и красиви места.
Очаквайте репортажи от мястото на събитието.
Това ни очаква в следващите няколко дни
. Заминаваме заедно с децата за другия край на Америка – ще ходим да обикаляме по национални паркове и красиви места.
Очаквайте репортажи от мястото на събитието.
Posted in USA, Български, Пътешествия | Comments (13)
Покривът на гаража ми е вече доста скапан. След всеки дъжд, а особено след градушка (каквато падна няколко пъти през последните няколко седмици) намирам доста асфалтов прах на бетона около гаража – а и като съм се качвал на покрива,мога да преценя, че е време да се сменя. И ще си свърша това самичък с помощта на приятели – главно с Рич, чийто гаражен покрив сменихме преди две седмици и сега и двамата сме майстори
.
Преди седмица бях влязъл в уеб-сайта на местната управа на нашето предградие, за да прочета какви са техните изисквания, как ще се избавя от стария покривен материал и прочее. Стана ми ясно, че ще трябва да наема контейнер за боклук, защото местните боклукчии няма да ме оттърват от [може би] 1 тон боклук от стария покрив… Доколкото разбрах от раздела на Инспектора по сградите, май се изисква и Разрешение за строеж. Попитах и съседа ми отляво, който пък е началник на Department of Public Works (занимават се с ремонти по улиците, извозване на боклука и прочее комунални дейности) – и той също ми каза, че ще ми трябва разрешително. Въздъхнах, разпечатах си молбата от сайта, попълних я и вчера сутринта се запътих към кметството да я подам.
Рядко трябва да се разправям с местните власти на място – обикновено всичко върви по пощата. Поне кметството ми е на път за работа. Паркирах си колата през него в 9:28 – те май отварят в 9 – и попитах охранителя къде точно се подават молбите за Разрешително за строеж. Оказа се, че е на долния етаж – там, където е и клона на местния КАТ… Влязох в кабинета и се наредих на “опашката” пред секретарката – тя говореше с някакъв друг човек. Приготвих се да поизчакам, но тя прекъсна разговора си с човека (!!) и ме попита за какво съм там. Показах й молбата, обясних, че не съм строителен предприемач, а собственикът на къщата, и ми трябва разрешително. Тя ме упъти към шефа си – самият Building Inspector – който седеше зад компютъра си с явно зает вид. Подадох му молбата и му обясних, че съм разбрал от уеб-сайта, че ми трябва документ от тях. Той ме погледна и каза “Разрешително ти е необходимо само ако сменяш покрива на къщата. За гаражния покрив не ти трябва нищо – просто действай”, след което ми изхвърли молбата в кошчето. С намигане ми каза да съм викнел съседа (неговия колега) да ми помага и ми пожела приятен ден.
Общо време, изгубено в бюрокрация – 4 минути за попълване на молбата и 5 минути в кметството. А предградието, в което живея, не е съвсем миниатюрно – по данни от последното преброяване преди няколко години населението е малко над 16,000 жители. Точно така си представям винаги “държавните” служители – избрани са там, за да вършат работа на нас, хората. И няма значение, че аз съм само един от седемте хиляди собственици на къщи в предградието – достатъчно съм важен за тях, че инспекторът може да отдели няколко минутки да си поговори с мен, въпреки че е “още” 9:30 сутринта.
Харесва ми да живея при такива условия…
Posted in USA, Български, Лични | Comments (14)
След като преди няколко седмици поговорихме за цени на хранителни стоки в САЩ, публикувам и малко информация за заплатите. Тази статия ще има няколко части.
Информация за същинските заплати в САЩ не се намира лесно. Аз не знам колко получават моите колеги – това не е информация, която се споделя. Няма смисъл да преценяваме хората само въз основа на една цифра – защото в повечето случаи не знаем на какви точно усилия и отговорности се базира тя. Размерът на заплатите не е популярна тема за обсъждане даже и с приятели. Явно е въпрос на култура и навици.
Преди две седмици зърнах една статия на Yahoo! Finance, в която ставаше въпрос за това, че Apple не плащали чак толкова много добре на инженерите си. Цитираният източник на информация беше един нов уебсайт, в който всеки може да си направи профил и после да сподели заплатата си [сравнително] анонимно, като това му разрешава да гледа статистики за размера на заплатите в други фирми. Това ме амбицира да се поразровя и да открия още няколко подобни сайта.
Годишна заплата се обявява преди всички данъци (от тях Social Security Tax и Medicare Tax са фиксирани на съответно 6.2% и 1.45%, а процентът на ДОД варира в зависимост от доходите и данъчната ситуация на всеки). Сайтовете показват и усреднените бонуси, които различните фирми раздават (при евентуални добри финансови резултати).
Така можем да разберем, че един Software Engineer in Test, работещ за Microsoft, получава средно $89,000 на година, а средната заплата за Yahoo! Software Engineer е $98,000 на година. Senior Software Engineer в Apple получава средно около $124,000 годишно. Сайтовете не показват на кои места се получават съответните заплати – а това е важно, защото например в Сиатъл нормална еднофамилна къща струва около 3-4 годишни заплати, а в по-малки градове такава къща излиза даже и по-евтино от едногодишна заплата… Добавките към заплатата – benefits – като например медицинска и зъбна застраховка, детска градина в или близо до офиса и прочее, също имат доста солидно парично изражение, което би следвало да бъде добавено към сумата на годишната заплата.
В следващата част ще се постарая да опиша това, което знам за заплатите в САЩ като цяло – а не само в инженерната сфера, която поне по мое мнение е главния фокус (а може би и целева аудитория) на горните три сайта.
Posted in Daily, USA, Български | Comments (7)
Въпросът е главно към хората, които понастоящем живеят в чужбина, но даже и да живеете в България, може да се опитате да ми дадете причина за [временно] завръщане до България – например за един месец през лятото.
Posted in USA, Български, Емигрантски | Comments (5)
Ако се разхождате сутрин около 9 – 9:30 покрай Ellicott Creek и видите велосипед с раница за лаптоп на багажника и велосипедист, гол до кръста, това най-вероятно съм аз (или някой друг колега инженер) – отивам на работа.
А ако велосипедистът си облича фанелката в движение малко преди да стигне до офиса – наистина съм аз!
Posted in Daily, USA, Български | Comments (9)