И аз се оборудвах с L обектив на Canon преди няколко седмици – EF 17-40 f/4L. Въпреки че обективът е от професионалната серия на Канон, цената му е доста ниска и дори и непрофесионалист като мен може да прежали малко $$ – защото ми беше писнало от китовия обектив… L-стъклото е доста тежко, но в никой случай не е толкова неудобно. Ръчното фокусиране работи винаги – даже и когато превключвателят на фокусните режими е нагласен на Автофокус. Трябваше ми известно време да свикна с разположението на пръстените за фокус и zoom. Обективът си идва със сенник.
Снимането с L-стъкло е голямо удоволствие. Всичко работи много по-гладко (или ‘мазно’, както би казал един от моите приятели), качеството на изработка е определено видимо по-добро от това на пластмасовия китов обектив. Автофокусирането е доста по-бързо. Дефокусът не е особено ясно изразен – минималната бленда е 4. Обективът се представя много добре на слънчева светлина, но при снимане на тъмно препоръчвам допълнителна светкавица, защото вградената в апарата не помага много. UV-филтърът е задължителен – не държа да посчупя обектив за няколкостотин долара поради невнимание.
Открих и друго нещо, което ми доставя удоволствие. Като снимам с този обектив, доста от минувачите спират да ме изчакат – и то не само тези, които биха минали между фотографа и модела, например… Спират се и тези, които трябва да минат зад Бо и да ми развалят фона. Това за мен е плюс – поне из САЩ, където не трябва да се притеснявам, че излишно привличам вниманието на околните към себе си. Мисля си да купя и един отражателен панел и следващия път като сме някъде със семейството, да направя Ник “осветител” – и може би сеирът ще е още по-голям 
.
Започвам да си събирам пари и за EF 70-200 f/4L… и после ще продам всичките си евтини обективи!
