Няма нищо, че вече е средата на март и е почти пролет – преминалата през този уикенд снежна буря ни дари с около половин метър сняг. Аз трябваше да ида до магазина за няколко дреболии точно в разгара на снеговалежа в събота вечер – и си припомних защо си обичам Джипката въпреки твърдото й окачване и доста сериозния разход на гориво. Обичам я точно заради такива ситуации – снегът падаше доста обилно и снегорините не смогваха да са навсякъде, особено по задните улички в махалата. Минаваха, но доста нарядко, защото в такива случаи приоритетите им са главно по-големите улици и булеварди и минават към нас когато смогнат.
Обичам зимното каране – особено като не бързам за никъде и мога да се наслаждавам на усещането. Гумите хрущят по снега, чистачките отмахват новите снежинки от предното и задното стъкло… Предпочитам колата да е с ръчно превключване на режима 4х4 – така мога да си избирам как да шофирам. Мога да се поднасям наляво-надясно по улицата, да правя donuts на някой пуст паркинг или да използвам занасянето на задницата да завъртя колата встрани както пожелая, или да дръпна малката ръчка на конзолата и да газя преспите в краищата на улицата. Кеф 
. На всичкото отгоре знам физика и ми е ясно, че колкото и колата да върви добре, й трябва малко повече време да спре – и не натискам спирачката в последния момент .
Суперът е само на около 2 мили от къщи и не видях нито една закъсала кола. Очевидно всички са свикнали на шофирането по сняг в края на зимата.
Но вече наистина ми писна от сняг и лед и с нетърпение чакам топлите пролетни дни!
