След като малко се изненадах от резултатите в предишната анкета за семейството и децата, време е да задам новия си въпрос: Къде живеете и колко деца имате? Да, формално са два въпроса, но ми се иска да си съставя поне някаква картинка в главата.
Който чете тук, знае, че аз живея в чужбина, имам две деца и засега са ми напълно достатъчни 
.
Posted in USA, Български, Лични | Comments (6)
Онзи ден много бързо си припомних как точно се търсят самолетни билети онлайн – и си записвам за да не забравям за в бъдеще, че такива неща се случват. А какво точно се случи?
Изводът – трябва да се проверява на всички сайтове и всеки ден, докато не се намери билет на изгодна цена. Препоръчва се да се купуват билети поне три седмици преди полета, но както е видно от горната картинка, евтини билети са в наличност и малко преди него (защото $236 до Западния бряг е много изгодна цена, поне от моята гледна точка), но трябва да се търси често и задължително на всички сайтове, защото определено цените им не са винаги едни и същи или близки.
А билетите ги търся на:
Edit (3/9/08): Добавени от читатели
Posted in Daily, USA, Български | Comments (3)
Отдавна не бях ходил на концерт с Relevant, но най-накрая ми се случи – в Hamburg United Methodist Church. До последния момент не знаех кой ще свири, с каква техника разполагат в църквата, какво се иска от мен… Разбрах едва вчера – но поне сега всичката ми техника (с малки изключения) домува в ремаркето в гаража, и “подготовката” ми се състоеше в натоварване на две големи колони и мишпулт в голямата кола, закачане на ремаркето за нея и заминаване за събитието 
. Успях да забравя само няколко стойки за тонколони, които после чинно си прибрах в ремаркето – че да не ми се случва друг път. Нямах време и възможност за плануване – предпочитам да си направя няколко Екселски таблици, в които се уверявам, че имам всички необходими кабели и парчета оборудване – но този път минах без това. ДОбре че Кевин – младежът, с когото работим заедно за тези прояви – не само познава системата ми за озвучаване, но също така знае какво прави, и можем да си разделим отговорностите. Резултатът ми хареса много – след само два часа броено от момента на спиране на ремаркето пред църквата системата беше разпъната за озвучаване на група от пет човека, всички канали бяха изпробвани, мониторните нива бяха нагласени, а от главните говорители се разнасяше Casting Crowns – това намерих за preshow music. Даже ни остана време да вечеряме на спокойствие преди началото на концерта – което май не ми се беше случвало досега… преди все по нещо не работеше и трябваше да си блъскам главата и да си скубя косите, но този път всичко беше перфектно. Явно опитът и натрупаните знания вече си казват думата и няма да ми се налага да прекарвам доста време за подготовка за концерти, в които групата свири с намаления си петчленен състав.
Хубаво е човек да се научи и да свикне с неща, които му доставят удоволствие – по този начин с по-малко работа се стига до повече удоволствие .
Posted in Daily, Sound & music, Български | Comments (3)
Отговарям на въпрос на читател за опциите за брак между притежател на зелена карта, който вече е заживял в САЩ, и гражданин на друга държава, който понастоящем пребивава в САЩ*:
Тъй като валидирането на датата на приоритет може да отнеме между 3 и 5 години от подаването на първата молба (б.а. в момента датата на приоритет за България в тази категория е 15 април 2003-а, т.е. USCIS разглеждат молби за брак на притежател на зелена карта с чужд гражданин, подадени преди близо 5 години), оставането в легален статут на чуждия гражданин би било възможно само при наличието на студентска или временна работна виза – но не на туристическа виза, която е валидна за максимум 6 месеца с възможност за едно продължаване на валидността й с още 6 месеца. Ако чуждият гражданин е извън статут, препоръчва се да напусне САЩ преди изтичане на 6 месеца (с цел да се избегне задължителен отказ за издаване на виза в бъдеще, който може да трае от 3 до 10 години) и да се опита подаване на молба за зелена карта с цел брак през консулството на САЩ в държавата по месторождение на чуждия гражданин (сроковете за това зависят както от натовареността на консулството при разглеждане на подобни молби, така и от датата на подаване на молбата в него).
Ако чуждият гражданин е пребивавал нелегално в САЩ в продължение на 6 месеца и повече, трябва да придружи молбата си с допълнителна молба за отмяна на забраната за влизане в САЩ. Чуждият гражданин ще трябва да докаже, че отказ на молбата за виза ще създаде непреодолими трудности за съпруга/та и децата, които са в САЩ, кат непреодолими означава нещо повече от това, че на тях им е мъчно – пример за това са сериозни медицински проблеми в семейството. Ако се получи отказ на молбата за отмяна на забраната, чуждият гражданин няма да бъде допуснат в САЩ за период от 3 години (в случай че е бил нелегален за повече от 6 месеца, но по-малко от една година) или 10 години (в случай, че е бил нелегален за повече от една година) – като тези години се броят от датата на одобряване на молбата за имигрантска виза, базирана на брак с притежател на зелена карта.
Ако напуснете САЩ с цел да кандидатствате за виза в консулство, съберете и пазете всички доказателства за вашите посещения в и отпътувания от САЩ – самолетни билети, бордни карти, бележки от магазини, медицински досиета, сметки от кредитни карти и всякакви подобни документи.
Другата генерална възможност е да се изчака притежателят на зелена карта да се натурализира като американски гражданин и тогава да се подаде молба. Съпругът/съпругата на гражданин на САЩ се разглежда като пряк роднина и молбата за виза не подлежи на дати на приоритет, годишни квоти или дълги периоди на чакане. Не се препоръчва обаче непременно да се изчака с подаването на молба за виза след като притежателят на зелена карта придобие гражданство – по-лесно е да се смени категорията на петицията. Важно е молбата да се нареди на опашката веднага щом това стане възможно. Възможно е да има закъснения и в процеса на натурализация и по-ранната дата на подаване на молбата ще се окаже полезна в този случай.
Източник: Immihelp.
Posted in USA, Български, Емигрантски | Comments (2)
Преди няколко дни се заговорихме с Ник – припомняхме си пътешествието до Washington DC през ноември – когато той каза нещо, което доста ме учуди. “Тате, аз съм единствения от моя клас, който някога е бил в Washington”. А до DC не е чак толкова далеч, да речеш – само около 450 мили.
Но какво да се учудвам като не трябва… От доста време се чудя как на някои хора изобщо не им се пътува – предпочитат да си дават парите за плазмени телевизори и кожени канапета. Познавам хора, родени и отраснали в Buffalo, които никога не са стъпвали в New York Citi – а и то е на 6 часа път с кола (400 мили). Нашето семейство е точно с обратната нагласа – още нямам плазмен телевизор, но съм видял 40 щата. С Ник преброихме щатите, в които той е бил, и ги записахме в дневника му – неговата бройка засега е 26, а още няма 9 години .
Продължавам да уча децата ни, че е добре да бъдат различни от масата хора около тях. Не че не са различни сега – бройката на децата с родители чужденци в училището сигурно е под 10 (не че аз вече се чувствам чужденец тук, но има някои хора, които придават значение на този факт… . Не прекарват часове на седмица, гледайки поредното спортно състезание (хокей, американски футбол) и обсъждайки всяка ситуация и разиграване. И двамата са умни и се справят добре в училище – но се учудвам, че даже и в началното училище има деца, за които да учиш и да успяваш не е нещо добро. Че даже и го казват на другите. Но аз добре научих Ник и Вик за значението на думата loser и има обясних как могат да не попадат в тази категория – даже и когато това означава да са различни от стадото около тях. И се радвам, че и двамата са прихванали това и не ги е страх да се изявяват и да показват пред другите, че знаят и могат повече. Вярвам, че това ще продължи и когато са по-големи – а аз от своя страна ще продължавам да го подсилвам и да насърчавам децата!
А Ник иска пак да отидем до Washington, но този път да влезем да разгледаме Белия Дом отвътре, да се качим до върха на обелиска и изобщо да видим повече от историята на града и страната .
Posted in Daily, USA, Български | Comments (12)
Тук:
или тук:
А какви са вашите предпочитания??
Posted in Daily, USA, Български | Comments (10)
Ама не съвсем…
Posted in Daily, USA, Български | Comments (7)
Онзи ден говорех с един приятел, който има 3 момчета – на 3 и 2 години, а най-малкият е на 8 месеца. Той спомена, че точно са разбрали, че очакват и четвърто дете в края на лятото. Имаме доста познати американци, които искат повече от две деца – като някои искат доста повече, например пет или шест.
Aнкетата в този пост се опитва да определи колко деца искате, не колко имате.
Моето лично мнение е, че засега две деца са ни напълно достатъчно. Не е само заради прозаични причини – понеже много обичаме да пътуваме (повечето хотелски стаи са за до четири човека, кола с три реда седалки събира двама възрастни и две деца за дълъг път…) или само заради плануването за бъдещето на децата (висшето образование в САЩ е платено)… Все си мисля, че при наличие на три деца редовно ще се случва две от тях да се съюзяват срещу третото . Който има опит, да споделя.
Posted in Daily, Български, Лични | Comments (13)
