ВеБ:лог

Zyrtec е лекарство против алергии, което доскоро се продаваше в аптеката само с рецепта срещу цена от $89 за 30 хапчета (дозата е по едно хапче на ден). С моята здравна застраховка аз плащах по $30 за месечна доза – останалата част от цената се поема от застрахователната компания. Посещението при лекаря за предписване на лекарството също има доплащане от $20, но поне рецептата важи за цяла година.

Онзи ден получихме писмо по пощата от нашата аптека. Уведомяват ни, че Zyrtec вече ще се продава и без рецепта – производителите са постигнали споразумение с Food and Drug Administration (FDA). Това, което силно ме учуди обаче, е новата цена на лекарството – писмото говореше за цена под $25 (което аз като обръгнал американски клиент веднага си преведох като $24.99…), а в самото писмо имаше и купон за $5 отбивка от цената. Днешната проверка в сайта на Walgreens ми показа, че 30 хапчета Zyrtec са на разпродажба за $18.99!!!

От какво се получава тази огромна разлика в цената?? Според мен от факта, че когато дадено лекарство се продава само с рецепта, аптеката, която го продава, трябва да калкулира не само разходи за закупуване на лекарството от производителя и за самата му продажба, а и за заплата на аптекар (или двама), застраховка срещу човешки грешки, застраховка срещу грешка на лекаря, предписал лекарството, и може би още няколко дребни разхода. Това надува цената астрономически. Да, клиентът не е отговорен, но си плаща за това.

Както винаги съм казвал, аз предпочитам американската система – отговорността да пада върху мен, но да получавам повече пари и аз да ги разпределям. Не желая да ми удържат прекалено много социални данъци, да плащам аптекарски заплати на всяко лекарство, което купувам, и прочее. Никой аптекар няма да ми откаже да сподели с мен това, което знае за дадено лекарство – но винаги с уговорката, че той/тя не е лекар. А в крайна сметка мога да се обадя на личния си лекар и да поговоря с него или мед.сестрата за лекарства и въпроси, които имам за тях.

Май ще мина през аптеката преди края на седмицата – цена от $14 за 30 хапчета Zyrtec не е за изпускане, въпреки че в момента изобщо не ми трябват. Но ще ида да използвам купона по време на разпродажбата.

I hate Toshiba! Every time I have to work with anything made by them, I detest myself and made a promise over and over that I will never buy anything made by this company… (this is a personal opinion with a rather lengthy background explanation). But every now and then I have to just sacrifice myself .

A friend of mine recently asked me to diagnose and eventually fix her Toshiba Satellite P35-S609 – an old Toshiba-made laptop with a 17″ screen. I briefly searched online for a step-by-step manual for opening such a monster, but I found none. What follows is my record of this [not so pleasant] experience:

1. Turn the closed laptop upside down and place it on an even surface.
2. Unlock, unlatch and remove the battery.
3. Remove all fourteen screws labeled F18.

   

4. Optional – remove the one screw labeled F5.
5. Remove the 2 screws labeled F5 from the hard drive cover, remove cover, slide hard drive out and remove the remaining 4 screws labeled F5 that are positioned under the drive.
6. Open screen as far as it goes and very carefully pry out the little bezel panel between the screen and the keyboard.

   

7. Remove the two screws that hold the keyboard attached to the laptop, pry the keyboard out and carefully disconnect the keyboard ribbon cable from the motherboard.
8. Remove all four screws labeled X3.

   

9. Remove the two screws labeled X5 (located at the metal parts that hold the LCD assembly attached to the rest of the laptop), then carefully remove the screen assembly. Unplug the cable that connects the screen assembly to the motherboard.

   

10. Remove the three screws labeled X18 (the third one is positioned right at the edge that falls under the screen and is masked by a gray-colored plastic cap.
11. Unplug the touchpad ribbon cable from the motherboard.

Even after all these acrobatic tricks I could still not reach the cooling fans – they are positioned under the motherboard, so the entire motherboard must be disconnected and removed. I stopped right here – I got no more nerves left. I will try sucking the crap out of the cooling assembly using a vacuum cleaner from the outside of the laptop! Bad experience… even Boryana’s old Gateway laptop was much easier to open and clean up.

Have I mentioned that I hate Toshiba?

Тези дни почти всяка нощ пада по около сантиметър сняг и само ме дразни – не е като да си пускам снегорина, но не ми се и оставя, защото се натрупва, а не знам кога мога да разчитам на затопляне и топене, така че сутрин излизам малко преди децата да тръгнат на училище и поразринвам тротоара и алеята за колата с лопатата.

Онзи ден точно чистех тротоара, когато трябваше да поспра и да дам път на един от извънредно редките по това време минувачи – един петокласник (поне приличаше на такъв – голямо дете, но беше тръгнало за нашето училище, което е до пети клас). Дадох му път и точно когато се размина с мен, момъкът ми пожела “Приятен ден”.

Това не ме учуди – тук повечето хора са по принцип така любезни, но мисълта ми се върна години назад, когато и аз бях на неговата възраст, и когато ни учеха да сме любезни с всички хора. Припомних си как ставах да освободя място на някой възрастен човек в тролея, как отварях вратите на обществените сгради и други такива дребни дейности, които вече са рядкост в доста ситуации. Аз все още се държа по този начин – явно уроците от детството са ми доста вкарани в главата, още ги помня и просто не мога да си помисля как бих могъл да се държа по друг начин освен любезно .

Не ме разбирайте погрешно – никога не съм харесвал обществения строй “социализъм”. Дядо ми е обитавал Софийския затвор в продължение на 4 години пред шестдесетте заради единственото си прегрешение, че е бил “буржоа” и е притежавал магазин. Но както казвам и на американците около мен, които ме разпитват за тези години, някои неща бяха направени по добрия начин. Никога не съм виждал наркотици в техникума или по улиците… Може да съм бил наивен, но определено тези неща не бяха толкова широко разпространени, колкото са сега. Имаше и други дреболийки, които направиха живота ми като дете по-приятен – но както веднъж Антония ми сподели, това е било за сметка на силно ограничената свобода на поколението на нашите родители.

Мисля, че петокласникът ми пожела “Приятен ден” защото наистина си го мислеше. А и може би защото ме видя, че специално разчистих първо тротоара (след като го видях да идва), за да може той да не гази снега поне пред нашата къща.

Приятна седмица на всички!

Претенциозно заглавие май сложих… Но сушата в блога свършва – ще продължа да пиша редовно. Надявам се, че все още са останали читатели!

В личен план декември ми беше много терсене месец и музата ми за писане съвсем изчезна. Всичко се оправи вече и е ОК – само за информация всички сме живи и здрави и никой не е болен, но докато се натуткам да започна да пиша редовно, и ето че януари почти свърши. Как си лети времето само . Досега никога не бях правил толкова дълга пауза и ще се постарая това да не се повтаря…

А ако не съм редовен, можете да ме порицаете публично .