ВеБ:лог

MacBook-ът на Бо дойде с 1 GB RAM – не пожелах да се оръся допълнителни $150 за втори гигабайт памет. Но покрай празниците реших единият от подаръците за Бо да бъде точно този ъпгрейд на компютъра й – поне се намираха добри сделки. Не можах да намеря инструкции на български за извършване на самата операция по ъпгрейда (оригиналните инструкции са тук) и споделям опита си:

1. Купува се RAM. Аз намерих 2×1GB mushkin DDR2 PC5300 памет за Apple компютри на крайна цена $40 от newegg.com. Намираше се и още по-евтина такава памет ($30 за 2 GB), но не ми се губеше време да се ровя и търся дали по-евтината памет е подходяща за MacBook-а, така че просто купих mushkin-a – поне е явно обозначен като подходящ.
2. MacBook-ът се изключва и се откачат всички кабели (най-вече захранващият), след което се затваря и се поставя “с главата надолу” на масата.



3. Изважда се батерията – първо се отключва с помощта на монета, след което изваждането й от корпуса е много лесно.



4. Отстранява се L-образната метална скоба в задната част на отделението за батерията. Правилният инструмент за това е кръстата отвертка размер 00.



5. Оригиналният 1 GB RAM се състои от два чипа по 512 MB, които трябва да се извадят. След отстраняването на скобата над всеки чип се показва по едно лостче, което трябва да се издърпа на може би поне 135-150 градуса и чипът памет изскача от гнездото си.
6. Новите чипове памет се поставят в гнездата и внимателно се натискат с два пръста, докато ръбът им се скрие под ръба на пластмасата, която образува отделението за батерията. Лостчетата се връщат под пластмасата.
7. L-образната скоба се завинтва внимателно обратно.
8. Поставя се батерията и се заключва с помощта на гореспоменатата монета.
9. Компютърът се включва и [поне при мен] всичко тръгна от раз.

Aз лично бях доста приятно изненадан колко бързо и гладко премина всичко. Досега не бях отварял компютър, произведен от Apple – но за всичко си има първи път! Единственият ми проблем е че в момента разполагам с два чипа памет DDR2 PC5300 по 512 MB, които не знам какво да правя. Най-вероятно ще се опитам да ги продам на eBay, но ако някой има нужда от подобна памет, може да се обади и все ще измислим нещо.

Ще трябва довечера да пусна малко видеообработки на MacBook-a, за да се опитам да видя разликата .

По инициатива на Майк Рам, през Марио Асенов:

Правилата са прости – (1) всеки участник цитира тези правила, (2) цитира този пост, (3) цитира този, който го е посочил, (4) изброява 7-те си любими албума (може повече или по-малко), като споделя и нещо повече за тях или за избора си и (5) посочва (предизвиква) поне трима други блогъри да направят същото. Естествено, ако някой не е посочен, а иска да се включи в играта, е добре дошъл.

Ето ги моите албуми:

1. Casting Crowns – “Casting Crowns” (2003). Християнски рок по най-добрия възможен начин.
2. Relevant Worship – и двата им албума досега (макар че вторият още не е издаден ). Доста често работя с тази група и ми харесва и стилът ми, и настройката им защо точно го правят…
3. Paul Baloche – “A Greater Song” (2006). Това е един от любимите ми християнски композитори и изпълнители. Гледал съм го на живо на KingdomBound миналата година – и оттогава ми харесва и начинът, по който се представя на сцената.
4. Robin Mark – двете части на “Revival in Belfast” (1999, 2004). Обичам келтската музика, а Робин Марк я е комбинирал с хваление и резултатът е много добър. Аз се запознах с него миналата година – и още се усмихвам вътрешно на шегите му, поднесени с почти неразбираем ирландски акцент .
5. The Who – “Live in Leeds” (1970). Много енергия, джангър и закачки с публиката. И почти всички части от Tommy изпълнени на живо.
6. Jethro Tull – “Thick as a Brick” (1997) – 25th Anniversary Edition. Доскоро бях забравил колко сложен от музикална гледна точка е този албум (издаден за първи път през 1972-а) – нищо, че се състои само от една песен . Дискът за 25-тата годишнина има още две парчета – 12 минути изпълнение на първата част на живо (макар че студийният запис ми харесва много повече…), както и някакво интервю с членовете на групата.
7. Щурците – “Конникът” (1985). Винаги ще ми напомня за годините на младостта в България, както и за първия рок-концерт, който посетих в живота си.

На свой ред предизвиквам Дончо, Люба и Панев.

За всички почитатели на Властелинът на Пръстените: Питър Джаксън се е съгласил да продуцира (и най-вероятно да режисира, макар че не е обявено все още) два игрални филма по романа на Толкин “The Hobbit“. Първият филм ще бъде по самия роман, а втория ще е продължение и ще се отнася за годините между края на “Хобитът” и действията в началото на “Задругата на пръстена”.

Заформят се още няколко интересни години на дълго чакане, което обаче ще си заслужава… Ура!

Буря. Сняг. Виелици. Е па писна ми да живея толкова на север вече…

Не, не ни удари толкова зле колкото миналата година. Но от снощи наваля към половин метър сняг с тъничък слой заледен дъжд под него, продължава да вали, а вятърът си е доста силен. Добре че си имам “снегоринче” – snowblower. То спестява болките в гърба, но издуханият в лицето сняг си е повече от реален. Едва не замръзнах.

Само допреди няколко години се правех на мъж и ринех снега пред нас с лопата – “аз си правя гимнастиката по този начин”. Това упражнение изтрая до момента, в който наваля към 15 сантиметра снежна смес – 1:1 сняг и вода – и всяка лопата тежеше поне към 6-7 кила. Тогава зарязах приказките за лопатата и си купих снегоринчето. Устройството му е супер елементарно – 8.5 конски сили бензинов двигател, безконечен винт в снегозаборника отпред и една друга перка, която хвърля загребания сняг през тръбата далече-далече. 6 скорости напред и 2 назад. Управлява се с два съединителя и малко мускулна сила – и спестява много физически труд. Пак трябва да крача зад него в снегове и хали, но поне мога да се гуша в якето .

Ако продължава да вали така цяла нощ, утре май ще имаме snow day!

Защо винаги се получава така, че когато на човек му се отвори цялото време на света да върши неща, които винаги е искал и за които никога не му е стигало времето преди, вече няма желание!!

Толкова ли възрастен изглеждам вече, че младите колеги в офиса (особено чуждоземските) взеха да се обръщат към мен със “сър”? Или просто си личи, че имам опит ?

Едит: Една малко “по-сериозна” снимка, че по тези снимки с късите гащи във Флорида май нищо няма да може да се обсъди