ВеБ:лог

Не мога да не споделя още нещо, което чух днес .

Историята: Семейство с три малки деца (най-голямото за първа година [Kindergarten] в началното училище) продава къщата си, намираща се на територията на училищния район X поради факта, че районът запада – т.е. средният успех на учениците в началните училища (от “детска градина” до пети клас) спада, което води след себе си обезценяване на имотите в района и т.н. Семейството решава да си търси къща на територията на училищния район Y, който по статистика е един от водещите в целия щат. Сделката с покупката на новото жилище се закучва и не минава, докато междувременно щерката е тръгнала на училище в този район – приели са я с декларация на родителите, че те ще живеят (и съответно плащат училищни данъци) точно в този район.

Ако семейството няма адресна регистрация на територията на района в определен срок след началото на учебната година, районът ще им изпрати сметка. Да, сметка за учебна такса за петгодишната ученичка! Сумата: $7000 за десетте месеца “обучение” в началното училище – като в тази първа година децата се учат да четат и да правят елементарни аритметични сметки. Семейството не гори от желание да отговаря за този разход и за това се поотказват (временно) от идеята за купуване на къща, а понеже отдавна са продали старата и са де юре бездомни (да, ще влязат във федералната статистика за бездомниците ), се принуждават да си наемат апартамент на територията на района Y и да живеят там няколко месеца – докато не се появи изгодна сделка за закупуване на къща…

Честно ли е това? Амиииии… зависи от чия гледна точка май. Районът си държи на политиката на приемане на деца само и единствено по признак “постоянен адрес” – няма изключения за внучката на директорката или племенника на инспектора! (Аз даже се учудвам, че са позволили детето да бъде записано само срещу декларация (но седемте хиляди спокойно чакат деня си ) – в някои райони няма да запишат дете в училище без поне два документа, които доказват домашния адрес.) Ако се започне с изключения, някой ще трябва да плаща издръжката на тези деца – с “връзките” – и даже и някой отговорен другар в инспектората/училището да прокара това, комитетът от настоятели хване нередността, работата ще се разчуе и размирише и отговорното лице може да не се надява на преизбиране следващия път. А понеже доста политици почват пътя си от подобни длъжности, някой би могъл да си съсипе кариерата заради кокошкарски истории.

Дали разликата се крие главно в това, че повечето хора в САЩ по подразбиране се опитват да се съобразяват със законите, а в България (по статистика) не е точно така? Ако даден закон е странен, глупав или неправилен, същестува процес на договаряне между и преразглеждане от заинтересованите страни и обикновено нещата се разрешават по-безболезнено чрез обществен диалог. В един форум днес срещнах история, наподобяваща българската учителска стачка – през 2005-а синдикатът на учителите в New York City бил много близо до стачка, но чрез преговори между синдиката, кмета, представители на родителите и училищните настоятелства въпросът бил уреден доста бързо и изгодно за всички. И колкото практиката да се пускат в по-горен клас явно незнаещи достатъчно ученици – представители на най-различни малцинства – да била доста широко разпространена (главна цел = политическа коректност), точно по време на тази реформа я поорязали и заключили, че в по-горен клас преминават само тези, които покриват общовалидните критерии/тестове. И толкоз.

А иначе генерално сме на едно мнение с хората, коментирали под предишната статия – българската образователна система трябва да се промени, но не по начина “Толкова някой отговорен деятел е харесал образователната система от някоя чужда държава, че я взимаме едно към едно и принуждаваме всички в България да работят според нея”. Резултатите от такива недомислици обикновено са плачевни! Но все пак на доста хора им се плаща не да си клатят краката, а да мислят начини за подобряване на отделните процеси, а и на цялата система.

Много се написа за учителската стачка тези дни и за това целта ми тук не е да пиша пак за нея, а да поумувам на глас как биха могли да се променят нещата, така че всички да са доволни…

Един от най-огромните минуси на социализма беше че насади в главите на няколко поколения (даже и на моето до известна степен) идеята за съществуването на нещо безплатно – образование, здравеопазване и какво ли още не. На всички ни е ясно, че на този свят не съществува нищо безплатно – винаги някой плаща. В България сме свикнали това да е главно държавата, която прибира някакви пари от някои хора или фирми – най-често на едро и без много публична отчетност – а после се опитва да ги разпредели между всички заинтересовани страни. Понеже тези, които плащат, не виждат пряката връзка между финансови удръжки и резултатите от тях, като че ли не им пука чак толкова много и проблемите на учителите (например) са им малко по-далечни, особено ако нямат деца. От своя страна тези, които разпределят парите, не пропускат нещо от тях да се залепи и по тяхните ръце – не винаги под форма на “кражба”, но има и други тънки начини за уреждане на собствения живот на даден индивид с неотчитаеми обществени, т.е. ничии, пари – та нали допреди няколко години това беше основният стимул и желание на социалистическия управленски кадър от средно, а и по-високо, ниво…

Имам познати учители, на чието мнение мога да вярвам. И чувам и за предимствата, и за недостатъците на сегашната система. И за човешките молби от страна на ръководството на дадено училище “Колеги, вярно е, че колежката Х не знае много по предмета си, не е добър преподавател и учениците не я ценят като такъв, ама все пак е възрастна и й остават три години до пенсия; хайде да я задържим още три години да се пенсионира като хората, пък после ще мислим за някое младо, което да заеме мястото й”. И за частните уроци, “спонсорствата” и другите видове рушвети. Много е сладко някой да назначи някого да преразпределя нещо, създадено с труда на други хора, нали… И за това много хора – които по подразбиране не гледат на кариерата си като възможност за развитие и растеж, а само като на баница, която трябва да бъде разпределена между известно количество “мющерии” и част от която безотчетно може да се задържи при тях самите – прогресират в тази система и нямат никакво желание активно да работят за промяната й – та нали и тяхната баница може да се изгуби в небитието и какво ще правят тогава!

Ето някои възможни разрешения, усложнения и предимства, които виждам аз:

1. Министерството намира достатъчно пари за вдигане на учителските заплати със 100% (според исканията на стачкуващите) – няма да си купят нови мерцедеси тази година или нещо подобно. Стачкуващите получават това, за което са се борили, и животът продължава по същия начин както преди – нищо не се променя. Други съсловия на бюджетна издръжка решават, че и тяхното министерство би могло да отупа чувала и да увеличи техните заплати, в резултат на което също обявяват стачка. Процесът продължава верижно месеци наред и натиска растежа на българската икономика надолу.
2. Министерството сключва сделка с учителския синдикат (за който между другото не прочетох особено ласкави мнения) за повишаване на заплатите на учителите според исканията на стачкуващите, но с условие за преоценка на необходимите учителски длъжности с последващо свиване на щата и съкращения. Освободените от работа учители няма да видят никаква изгода от стачката – даже напротив – но всички се надяват това действие да се размине. При всички положения подобни турбуленции изобщо няма да се отразят добре на учениците, още повече че учебната година вече тече официално.
3. Министерството намира пари за заплати и закърпва положението за тази учебна година, но съставя комисия още през октомври и започва преговори с учителите за промяна на съществуващата образователна система.
4. Началното и средно образование стават 100% частни, което окончателно ги досъсипва, защото поне според мен над 90% от частниците, които биха се хванали с тази дейност (и биха имали пари за първоначалното й финансиране), биха правили това предимно и само за печалба…

Как може да се реформира българската образователна система, така че да не правим промени заради самите тях, а с очакване на и стремеж към по-добри крайни резултати? Според мен основното изискване е възстановяване на връзката между отделните участници в процеса – учители, ученици, родители, управленски състав в училищата, инспекторатите и министерството. Сега такава връзка почти няма и всеки си тегли чергата към своя си край на обществото. На доста от родителите или не им пука за децата им, или са приели, че училището в безплатна занималня и че учителите са длъжни да се грижат за тяхните деца като за свои собствени. Повечето учители знаят, че системата си е закостеняла от време оно и не се опитват да работят даже и за разрешаването на дребни проблеми, защото знаят, че файда нема и всичко става с познанства и връзки.

Описал съм образователната система в Щатите на равнище начално и средно образование още преди близо две години. И тази система си има минуси – никъде на тази земя няма Рай – но плюсовете, поне спред мен, са много повече. Обратната връзка винаги е налице – мога да взема от кметството на нашето предградие информация за това колко пари е събрал училищният район за настоящата, а и за минали фискални години, и какво е разпределението им по пера в бюджета на училищата. Всичко това е публична информация. Длъжностите на ръководител на училищния район (school district superintendant) и някои други постове в офиса на района са изборни, а доколкото знам всеки жител има право да номинира някой за този пост и изборната борба е много далеч от партийна. С моите деца – в трети и втори клас – работим поне по един час вечер. Имат домашни по математика, правопис, социални науки и други такива занимания, както и поне по 20-30 минути четене на книги. Повече от ясно ми е, че ако ние, родителите, не се занимаваме с тях, успехът им няма да е отличен. Повечето родители са активно замесени в живота на училището – ходят да помагат в класната стая когато имат време и възможност, участват в организацията и провеждането на всякакви извънкласни мероприятия, набират пари за същите тези мероприятия… и виждат с какво се занимават децата им и какви са резултатите от това. Училището на децата си има нов директор – мъж – от началото на тази учебна година, и всяка сутрин като ги изпращам го виждам да седи пред входа на училището по сако и вратовръзка и поздравява всички по име. Следобяд – пак там, маха на всеки заминаващ училищен автобус поотделно. И не, работата му не се състои само в това – а е натоварен и с доста отговорности, като повечето от тях изобщо не са леки… Все пак отговаря за близо 300 деца по няколко часа всеки ден.

Може ли подобна система да сработи в България? Може би… но няма да е веднага… или догодина. Иска се много време и промяна в мисленето на масата заинтересовани участници – нещото, което става най-бавно и без никакви гаранции. А може би съществуват и други варианти за разрешение, за които не се сещам сега. Но при всички положения, промяната винаги върви отвътре навън – и започва с мен и теб!

Завършвам с цитат:

Никой не пришива кръпка от нетепан плат на вехта дреха; защото онова, което трябва да запълни скъсаното, съдира плата и съдраното става по-грозно.

Нито наливат ново вино в стари мехове; иначе меховете се спукват, виното изтича и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове и двете се запазват.

Евангелие от Матей, 9:16-17

Обичайна версия:

Мравката се труди неуморно цяло лято под палещите лъчи на слънцето – потегна къщичката си и събра храна за зимата. Щурецът мисли мравката за глупава и се смее, танцува и играе през цялото време. Но ето идва зимата – и мравката си е сита и на топло. Щурецът няма нито храна, нито подслон, и така си и умира от студ.

Поука: Бъди отговорен за себе си!

Съвременна версия:

Мравката се труди неуморно цяло лято под палещите лъчи на слънцето – потегна къщичката си и събра храна за зимата. Щурецът мисли мравката за глупава и се смее, танцува и играе през цялото време.

Когато идва зимата, щурецът дава пресконференция и запитва публично защо мравката трябва да е сита и на топло, когато другите нямат такива облаги.

Всички телевизионни канали се надпреварват да показват снимки на зъзнещия щурец на фона на видеоклип, в който мравката се е разположила в удобния си дом пред трапеза, отрупана с храна. Цялата страна е поразена от този контраст. Как е допустимо това – в такава богата страна да се позволява на бедния щурец да страда по този начин…

Жабокът Кермит се появява заедно с щуреца във всички шоута в най-гледаното време по телевизията и всички зрители се разплакват, когато двамата заедно пеят “Не е лесно да си щурец”. Правозащитници организират демонстрация пред къщата на мравката, а телевизиите ги заснемат как дружно пеят “Ние ще победим”. След песента цялата група коленичи да се моли за щуреца и връхлетялата го неправда.

Голям брой значими общественици и познати лица обясняват в интервю в най-гледаното коментарно предаване по телевизията как мравката е забогатяла чрез експлоатация и на гърба на щуреца. Всички те внасят молба в парламента за незабавно увеличение на данъците на мравката, за да може тя да честно да даде своя дял за развитието на обществото.

След това Комисията за равноправие на гражданите съставя Проектозакон за икономическото равноправие и за онеправданите щурци и го внася за гласуване с валидност със задна дата – от началото на лятото. Мравката е глобена за нарушаване на този закон за недаване шанс за работа на пропорционално количество щурци и след като е неспособна да плати новия си данък със задна дата, домът й бива конфискуван от правителството.

Известна политическа дама – кандидатка за президент на страната – убеждава старата си адвокатска фирма да почне да представлява щуреца и да заведе дело за обида и клевета срещу мравката. Делото е гледано пред съдебен състав, назначен от съпруга й няколко години преди това – и включващ само представители на съсловието “самотни безработни родители, получаващи помощи от държавата”. Мравката губи делото.

Баснята завършва точно когато виждаме щурецът да дояжда последните трохички от храната, събрана от мравката – а правителственото жилище, в което е настанен – и което съвсем случайно е старата къща на мравката – лека-полека се руши, защото щурецът никога не го поддържа. Мравката е изчезнала в преспите сняг наоколо. Щурецът е намерен мъртъв в инцидент, свързан с наркотици, и вече изоставената къща е окупирана от банда паяци, които започват да тероризират мирния до скоро квартал.

Поука: Мислете много за кого ще гласувате на следващите избори!

Получих горната басня по мейла преди малко и не се сдържах да я преведа, както и да я направя много по-генерализирана от американския текст – защото колкото и подобни неща да са много по-разпространени в САЩ, в цял свят се наблюдава подобна тенденция…

iPhone вече бил софтуерно отключен и се продавал свободно на пазара… И какво?

Опитах се много бързо да видя дали е по-изгодно да се купи такъв отключен телефон. В САЩ по принцип iPhone се предлага само от AT&T Wireless на цена $299 за 4 GB и $399 за 8 GB телефон, като цените са валидни само при сключване на двугодишен договор. Плановете започват от цена на месец $60 (за 450 anytime минути, неограничен трансфер на данни и неограничено количество изходящи СМС-и). T-Mobile предлагат подобен план, но с 600 anytime минути, неограничен трансфер на данни и изходящи СМС-и по 5 цента на бройка – т.е. напълно съизмерим план, но без iPhone. Мрежата на AT&T е определено по-развита от тази на T-Mobile, поне в САЩ.

От другата страна на уравнението имаме софтуерно (а може би в добавка с хардуерно) отключен iPhone с цена в eBay $455 за 8 гигабайта. Продавачът – в почти всички случаи “господин Никой” – гарантира за правилното функциониране на телефона. Тъй като устройството е модифицирано, гаранцията му не се поема от Apple. Софтуерните ъпдейти на телефона също не могат да се използват, защото най-вероятно биха си взаимодействали не особено съвместимо със софтуерния хак, осъществяващ отключването. Клиентът получава отключен iPhone без почти никакви гаранции за бъдещето му – а при такъв скъп телефон аз бих предпочел да си имам гаранцията от производителя.

Не знам дали в момента е вярно за iPhone и AT&T, но винаги когато съм си купувал нов телефон от Т-Mobile и съм се обаждал на телефона им за поддръжка с молба да ми отключат телефона, така че да мога да го ползвам с местни SIM карти в чужбина, исканията ми са били удовлетворявани без излишни пререкания и разтакавания. Все пак при сключването на договора съм се подписал под минималния срок, в който ще остана клиент на доставчика, и те нямат притеснения, че бих прекъснал абонаментните си отношения с тях и че ще си продам новия телефон на еBay.

Значи какво излиза? Ползването на отключен iPhone е предимно въпрос на суета – поне засега. И то суета без гаранции за бъдещето. Устройството изглежда много cool, но аз лично бих изчакал цената му да падне още – и като стане $100 с двугодишен договор, може евентуално да се замисля да си купя един .

Отдавна исках да добавя един плъг-ин към софтуера за блога. Исках да е видно от какъв IP адрес (държава) идват отделните коментари. Същестува такова нещо – IP2Nation – но инсталацията му ми отне мъничко време. Трябва да се добавят две таблици към базата данни на Wordpress, а едната от тях е дълга над 28,000 записа и трябваше малко да се поблъскам да кача данните от таблицата на сайта си. После трябваше да се добави една PHP команда на правилното място в темата и знаменцата вече се виждат до името на автора на коментар .

Поиграх си и с favicon и изображението се появи поне на главната страница на блога. Но ще трябва да си направя по-хубава картинка.

Иска ми се и да направя секцията с архивите в лявата колона на страницата по-къса. Засега просто ограничих списъка до последните 12 месеца, но може би ще си променя кода на темата, така че тринадесетата връзка да е бутон за разгъване на списъка и показване на архивите за всички месеци. А може и направо да се образовам още малко и да видя дали ще мога да напиша мой собствен plug-in за Wordpress – но знанията ми по PHP са все още силно ограничени. Нищо – това може би ще е добър проект за научаване на малко повече!

Националният (за САЩ) списък за спиране на нежелани обаждания с търговска/маркетингова цел се намира на адрес donotcall.gov. На този адрес можете да включите телефонните си номера – и домашен, и мобилен/мобилни – в база данни, която правителството споделя с всички телемаргетингови фирми (които даже са задължени да плащат такса за тази услуга) и ги задължава да не се обаждат на телефоните в нея. Ако някой все пак ви се обади, имате право да уведомите властите, които ще подгонят нарушителите и малце ще ги поглобят . Регистрацията на номера в базата става срещу email адрес, като с всеки адрес можете да регистрирате не повече от три телефонни номера (но в крайна сметка какво ни пречи да си направим повече адреси, дори и такива, и да регистрираме всички номера, които притежаваме). Системата работи, защото преди правителството да измисли тази система, разни нахалници постоянно звъняха на домашния телефон – и то все по много подходящо време, например или когато вечеряме, или в 08:30 сутринта в събота – и ми предлагаха да закупя какво ли не от тях, а сега се случва някой много заблуден да стигне до нашия телефонен номер (това се случва около веднъж на месец) и тогава учтиво ги помолвам да включат номера ми в тяхната база данни за необаждане – и като цяло нахалниците са забележимо по-малко!

Базата данни започна да функционира преди около 4.5 години. Неприятната част е, че по закон всяка регистрация в базата изтича след 5 години и трябва да се подновява. Тук може да се провери дали даден телефонен номер е регистриран в базата и кога точно ще изтече регистрацията.

Този запис ще служи и като напомняне за мен самия.

Аз лично предпочитам сметките ми да пристигат на домашния адрес на хартия. Да, по този начин се трупат купчини документация в къщи – имам 2 или 3 кашона със стари сметки в мазето – и се изразходва хартия, но поне за мен е много по-удобно – сметките се събират само на едно място и почти винаги мога да намеря някой стар документ отпреди 5 години.

Доставката на сметки онлайн си има предимства – по-бързо, по-малко хабене на хартия – но вече самите сметки не идват като електронно писмо, а само като връзка към сайта на съответната компания, която е генерирала сметката – и в повечето случаи не се предлага история, по-дълга от последните 12 месеца (което може да е проблем в редки случаи – въпреки че звучи невероятно някой да ви търси за “неплатена” преди година и половина сметка, аз лично съм минал през поне две такива ситуации. А и в този случай сметките са разхвърляни по доста различни сайтове и достъпът до тях е по-паралелен, а не последователен (както е в случая, когато ги вадя от кашон, в който пликовете са общо взето подредени в хронологичен ред).

А колкото до плащанията – когато е възможно, плащам сметките с кредитна карта, която има облаги (5% възвръщаемост, например), а когато не е възможно, плащам електронно от една разплащателна банкова сметка.

За втори път ми се случва да се запозная с някого на живо, като причината за това е блога – първият път беше Сашо, а сега се запознахме с Велина и Младен, които бяха дошли на екскурзия до водопада, и “случайно” попаднали на запис в блога (случайно или не, точно за записа за разходката ни със Сашо до същия този водопад…) докато още търсели информация за нещата, които могат да се правят тук. Срещнахме се, познахме се – въпреки че даже и на снимка не се бяхме виждали – и си направихме хубава разходка около водопада вечерта, след което седнахме на раздумки и откарахме до късно.

Всичките ни (на Бо и мен) досегашни онлайн запознанства, които са стигнали до етап “среща на живо”, никога не са ни разочаровали досега – винаги се запознаваме с интересни и приятни хора . Това е и аргументът ми за приноса на интернет в човешките взаимоотношения – осъществяват се срещи, които биха били невъзможни допреди десетина години.

А животът уж бил скучен…

Open Office for Mac се инсталира без проблеми на MacBook-а. Поиска си оригиналното Мac OS X CD, което дойде с компютъра – за инсталация на X11 – и после офис пакетът се качи гладко. Сега остава да го поразуча, защото при стартирането му излиза само текстообработващата програма, а на мен ми се иска да си поиграя с програмата за електронни таблици.

Прочетох и новината, че IBM пускат безплатна бета версия на офис пакета на Lotus – Symphony, но засега няма версия за Mac, а само за Windows и Linux.

Няма нищо като свежа ню-йоркска сутрин…

когато температурата е 6 градуса по Целзий, а аз въртя педалите на колелото на път за офиса –

по къси панталони .