ВеБ:лог

Rebecca St James е доста известна съвременна християнска певица. Бяхме я виждали на KingdomBound миналата година. Дойде за концерт в Lewiston Art Park в петък, 22-и юни. Relevant Worship й бяха подгряваща група, така че трябваше да ходя да работя за осъществяването на този концерт.

Това е сцената в началото на деня, което за нас – екипът на Relevant – почна в около 2 следобед. Залата в Арт Парк е с над 2000 места и определено не можехме да озвучаваме с моята техника – а и Сейнт Джеймс май има по-високи изисквания – така че от парка бяха наели техника от една местна аудиофирма. На горната снимка се виждат окачените масиви JBL Vertec и суббасови колони от Yorkville. Нашият тим трябваше да разпъне инструментите на групата пред инструментите на бенда на Ребека – обикновено хедлайнерът излиза последен и техниката на подгряващата група трябва да се изнесе от сцената преди това. Използвахме наши микрофони, но всичко друго – от кабелите през змиите до пултовете и усилвателите – беше докарано и вече разпънато от работниците на аудиокомпанията. Връчиха ни по един пропуск за сцената и се хвърлихме на работа.

Бяхме готови с нашите техники сравнително бързо, но трябваше да чакаме за саундчека – по план-скица музикантите на Ребека трябваше да се явят в 3 часа, да си направят саундчека и после беше наш ред. Но както винаги не се получи точно така… Те се появиха малко след 5, посвириха малко на сцената, после беше ред на нашата група. И тогава потвърдих едно правило, което съм си формулирал от последните няколко години опит като тонинженер – колкото и техника да се донесе за даден концерт (даже и да е система за $300,000), все нещо няма да достига. В нашия случай останахме без достатъчно микрофонни кабели… Ще си закачам май ремаркето с моята техника всеки път като ходим по подобни концерти – никога не ни е било излишно. В случая трябваше да правим едни шашми със свързването на електронния камертон на нашия барабанист към мониторния пулт, но се получи. Relevant имаха 9 човека на сцената, но мониторният пулт беше голям и можа да осигури 8 мониторни микса. Саундчекът ни приключи 10 минути преди да отворят вратите на залата и хората да почнат да прииждат на тълпи – все пак артист от подобна величина не гостува всеки ден толкова наблизо.

Read the rest of this entry »

Плюсове:

• Възможност за избор – смяната на личен лекар или поликлиника, която е основният ви “доставчик” на медицински услуги, става учудващо лесно. Заявявате на стария доктор, че повече не искате да работите с него, избирате си нов лекар/поликлиника от списъка с лекари, участващи във вашата застраховка, уведомявате стария си доставчик да прехвърли цялата ви медицинска история и документация на новото място и почвате да ходите там. Мисля, че се изисква само един подпис на старото място, с който да удостоверите, че наистина вие сте този, който желае прехвърлянето на документацията, а на новото място трябва да попълните един формуляр с детайлите от застраховката си. На нас не ни се е случвало точно това, но преди години семейният ни лекар напусна поликлиниката, в която работеше в самото начало след като се роди Ник – точно тогава си го харесахме за семеен лекар – и отвори отделен офис с някои свои колеги, та ние го последвахме там и сме много доволни от избора си.

  Няколко пъти ми се е налагало да търся услугите на доктори-специалисти и това също става лесно – поглеждам в застраховката си дали първо се изисква мнението на личния лекар (referral), след това пак прибягвам до помощта на справочника с лекари, които приемат моята застраховка като in-network (справочникът обикновено е достъпен от уеб-сайта на застрахователя – с опции за търсене на лекари – а застрахователната компания изпраща и хартиено копие по пощата всяка година), следва посещение в офиса на съответния лекар и ако ми хареса, се връщам на същото място ако ми трябва преглед или нещо друго при същия специалист.

• Принуда за развитие – поради лесния избор и евентуална смяна на доктор (което пък значи по-малко приходи от мен като пациент за съответната клиника или докторски офис), лекарите са “принудени” постоянно да се дообразоват, развиват познанията си и вземат допълнителни изпити и сертификати, така че да са на гребена на вълната и да не остават без клиенти. Последния път, в който ходихме на преглед, ми направи впечатление, че на вратата, през която клиентите влизат от чакалнята в помещенията за медицинско обслужване, имаше окачен един лист, в който се съобщаваше, че един от лекарите в офиса издържат изпит за сертификат от някакъв допълнителен борд…

  Виждал съм и обратното – какви резултати донася липсата на този лост. Преди известно време трябваше да отидем на медицински прегледи за зелената карта. Те обаче трябва да бъдат извършени от лекари от списъка на имиграционните власти – който за Buffalo Metro Area съдържа само четири имена. Избрахме да посетим лекаря, който е най-близо до мястото, където работя. Майко мила – не се бях чувствал по този начин много отдавна. Докторът не беше роден в Америка – не че се засягам от това, но почти не разбирах какво ни говори поради доста тежкия му акцент (а знам, че причината не е в мен, защото съм се разбирал с всички други лекари, с които съм се срещал), не ми хареса отношението му към нас (но то май е било правило, а не изключение, защото основната част от пациентите на този лекар най-вероятно са хора в подобно положение) и прочее такива дреболийки, които не оставиха особено добро впечатление и у двамата с Боряна. Като добавим и факта, че личният ми лекар полусекретно сведе до знанието ми факта, че обикновено тези лекари били хора, които не са били особено блестящи с постиженията си в професията, всичко си дойде на мястото – поне от моята гледна точка. В повечето случаи регулацията убива това желание за развитие, защото знаеш, че когато пациентите ти нямат избор, тъй или иначе ще дойдат при теб и няма смисъл да се напъваш.

• Черно на бяло – детайлите за това кога какво се изплаща от застраховката ви и какво е ваша отговорност са описани черно на бяло в документацията, от която получавате копие когато изберете дадена медицинска застраховка. Не сте длъжен да знаете всичко, но е добре да ви е подръка ако някой започне да се опитва да ви отказва услуги или плащане – ако го пише в условията на застрахователната полица, трябва да се случи. Няма ги постановките с искане на допълнително заплащане или “дарение” на място в поликлиниката. Когато смених работодателя миналата година, се смени и застраховката – и в офиса дойде специалист от Човешки Ресурси, който ни изнесе обучение за това какви планове се предлагат, колко струват, какво е покрито и какво – не.

Минуси:

• Цени – според мен доста от доставчиците на медицински услуги изкуствено завишават цените си. Това обаче се отразява главно на хората, които нямат медицинска застраховка… Бърз преглед на състоянието на акаунта ми за здравна застраховка разкри, че за един от кръвните тестове, които ни бяха нужни за гореспоменатия преглед, фирмата за лабораторни услуги е калкулирала дължимо плащане от общо $228, но с отстъпките, за които фирмата за здравно осигуряване е сключила с лабораторниците, сумата спада на $15.37!! Поне толкова застрахователната ми компания е изплатила като цена на кръвния тест. Цените за преглед при лекар също имат отстъпки, но не са от порядъка на 90%, което ми се струва много по-нормално.

  Цените на лекарските услуги просто не може да са много ниски – ако ситуацията е такава, държавата ще трябва да долива пари за покриване на разликите между реалната цена на услугата и понижената й социална цена. А държавата може да вземе пари само от всички нас – гражданите й – под формата на данъци. Аз лично нямам нищо против това, но имам доста наблюдения за това как държавата преразпределя пари, събрани по такъв начин, и предпочитанията ми са тя, държавата, да не се занимава много с такава дейност, защото липсата на прозрачност означава, че парите от здравните ни вноски може да отиват за луксозни коли и офиси на чиновниците, занимаващи се с преразпределянето, и после парите за здраве да не достигат. Съгласен съм, че отделни фондове за здравна застраховка не могат да постигнат бройката клиенти, която задължителното държавно здравно осигуряване може да натрупа сравнително лесно, но понеже тези фондове трябва да се конкурират с други подобни на тях, ефективността на преразпределянето на средствата и незаинтересоваността да се харчат пари от вноски за излишни придобивки за шепа хора са на по-горна позиция в списъка им от приоритети. А ако някой от нас желае да сподели печалбите (и/или евентуалните загуби на такъв фонд), може винаги да закупи от акциите му на фондовата борса.

• Зависимост от работодателя – колкото повече работници има дадена фирма, толкова повече потенциални клиенти тя може да предложи на даден фонд за здравно осигуряване и толкова по-изгоден договор може да сключи с тях. От гледна точка на работника обаче фирмата може да му/й предложи няколко различни плана за здравна застраховка, обикновено само през една застрахователна компания. И ако личният лекар не влиза в списъка от лекари, работещи с тази застрахователна компания, човек ще трябва да си сменя лекаря – и въпреки че бюрократичната тежест на този процес е минимална, връзките лекар-пациент не са за пренебрегване… Работодателите обаче – поне успешните такива – знаят, че предоставянето на добро здравно осигуряване прави фирмата им по-привлекателна в очите на евентуални бъдещи работници, и се стараят да осигурят по-добри условия за здравно застраховане (естествено – на по-ниски цени).
• Много ниско качество на медицинските грижи при пациенти с медицинска застраховка, спонсорирана от държавата – с две думи, “Пари няма, действайте”. Ситуацията ни е достатъчно позната, че да трябва да я обсъждам допълнително…

А личното ми мнение за Майкъл Мур е че човекът е добър режисьор-постановчик, но обикновено представя предимно примери, които много дебело подчертават неговата теза. Бях написал, че е документалист, но като се позамислих, филмите му излизат поне от моето определение за документалност – което предполага излагане и на двете (или повече) противоположни тези, подкрепени с еднакви по тежест и качество доказателства, което да остави решението на зрителя. Но вместо това той силно наклонява везните на представяните “документи” към собствената си теза и оставя зрителя да си вика “Ех, всичко е така, както го казва режисьорът”. И аз лично не приемам всичко, което намира място във филмите му, за чиста монета. Да, има всякакви случаи, но не мога да се съглася, че кубинската здравна система е 100% по-добра и по-качествена от американската – поне от тази американска система, с която аз съм си имал работа досега.

Както и за повечето други неща в САЩ, личният избор е нещо много важно за добрия живот. Обикновено работодателите предлагат няколко различни вида планове за здравна застраховка. При мен нещата седят така – планът, на който съм сега, ми струва малка (доста под 6%) сума от заплатата, и покрива цялото ни семейство. За всяко посещение при лекар или престой в болница трябва да доплатя по $15, а остатъкът от сумата се поема от застраховката. Викането на линейка и престоят в Спешно Отделение е $100, ако ме изпишат в случай на излишна тревога, или $0, ако ме оставят в болницата. Доплащанията за лекарства са $10 или $30, ако си спомням правилно – това зависи от вида на лекарството. Месечната вноска за втория план е по-ниска с $50, но застраховката поема 90% от цената на посещение/лечение/и т.н. (до определена сума на година, ама това е съвсем друга дискусия). Да, ако искам втората опция, ще си спестя $600 на година, но наистина ще ме е страх да се разболея и да ми трябва лечение в САЩ, защото може да ми се наложи да доплатя много повече от $600… (да не говоря, че има и планове с $0 месечна вноска, но с много високи първоначални плащания в случай на нужда от медицинска помощ). И точно за това съм избрал да си плащам малко повече, за да мога да съм по-спокоен. И може би точно поради тази причина не се оплаквам – взел съм решението си и сега си нося последствията от него без излишни приказки.

В заключение не искам да кажа, че системата със здравните застраховки в САЩ е перфектна. Но не е съвсем за изхвърляне – има си както плюсове, така и минуси. Но определено не мисля че е самп това, за което г-н Мур я представя. Ще си запиша да взема филма, когато се появи в кварталната видеотека, и ще го гледам – и може да споделя впечатленията си от него по-късно.

Десет са годините, изминали от сватбата ни… Според svatbata.bg тази годишнина се наричала “Сватбата на розите”. Е, имаше и рози и куп други неща.

Наистина ще трябва да намеря албума от сватбата, да сканирам снимките и да направя онлайн албум…

Подтикнат от Дончо, сядам да опиша малко от личните си преживявания и опитности с американската здравна система – с уговорката , че всички преживявания и мнения са лични и определено не покриват 100% от възможните случаи и развръзки.

Нищо под това Слънце не може да бъде идеално! В момента, в който тази максима ни стане ясна, животът става мъничко по-лесен. Винаги можем да търсим нещо по-добро, но никога няма да стигнем до перфектното – най-малкото защото условията ще се променят . Системата за здравно осигуряване в USA изобщо не е перфектна, но имам близък допир с нея и засега съм генерално доволен. Познанията ми за българската система се базират от личен опит, споделени преживявамия от приятели или хора, на които мога да имам доверие. Имам информация и за една от най-”публичните” здравни системи в Европа – френската. И от тази гледна точка мога да правя някои леки сравнения.

Всичко на този свят си има цена, която някой трябва да плати. Така е и с цената на здравето ни. Основните модела за здравно осигуряване са:

• Публичен – здравното осигуряване е задължително за всички граждани на страната (пример – България към този момент). Пари се събират от всички, независимо от желанието или нуждите им. Събраните средства се разпределят на високо ниво – обикновено държавно. По закон парите трябва да стигнат за лечение на всички, но при това мащабно разпределение изчисленията за нуждите на обикновените пациенти обикновено са доста укрупнени.
• Частен – държавата се занимава със здравно осигуряване само на определена прослойка от обществото (например по критерии “нисък доход”), а иначе е делегирала права и задължения на частни компании, които събират здравни вноски от членовете си, употребяват голяма част от парите за здравето на клиентите си, а и не на последно място се конкурират помежду си – това е американската система в момента.
• Смесената система комбинира горните две възможности – при нея държавата събира задължителна минимална здравна вноска от всички, като им дава и правото по тяхно усмотрение да се осигуряват допълнително и на друго място.

Коя система е по- или най-добра? Това зависи главно от гледната точка. Ако съм пациент, ще желая да плащам по-малко, да получавам повече срещу парите си и да имам сигурността, че ако ми се наложи сериозно лечение, ще мога да разчитам то да се осъществи и да бъде заплатено. Ако съм в добро здраве, ще желая да плащам възможно по-ниски регулярни вноски, а при нужда от използване на лекарска помощ да трябва да платя малко повече за самото посещение. Ако съм собственик на здравна застрахователна компания, ще търся начини да намаля разходите си (за да увелича печалбите си), като това не е за сметка на пациентите ми – защото в този случай и при наличието на конкуренция ще избягат от мен и ще почнат да плащат на другата компания. Всичко се свърза с оценяване на рисковите фактори и пресмятане на финансовата им себестойност.

Дончо – не съм гледал този филм на Майкъл Мур все още. Може някой ден да го намеря в кварталната видеотека и да се опитам да го изгледам. От това, което знам за този човек досега обаче, излиза че той почти винаги използва крайни примери като доказателство за тезата, която се опитва да прокара. И тезата му за здравното осигуряване сигурно пак следва същия път.

Да, в САЩ няма национална здравна осигурителна система. Т.е. има, но не за всички – има две спонсорирани от правителството програми (Medicare и Medicaid), които са насочени главно към възрастните хора. Отделните щати имат програми за медицинско осигуряване на лица с ниски доходи (или за здравно осигуряване на деца, които нямат друга застраховка чрез някой от родителите си например). Аз обаче виждам поне два проблема с такива програми:

1. Както вече споменах, не съществува нищо безплатно. Парите за такова “безплатно” здравеопазване все трябва да излязат от нечий джоб – а обикновено това е джобът на човек, който работи и си плаща данъците. Виждал съм много случаи с хора (и знам някои сметки), за които е по-добре да седят безработни, вместо да си намерят работа, и да взимат помощи от държавата. По същия начин ако аз лично не плащам за здравето си, няма много да се интересувам как мога да го поддържам – та нали всеки път като ме заболи нещо, мога да отида на доктор и някой друг ще плаща… за какво ще ми трябва на мен да отделям време да мисля за себе си.
2. Понеже разпределението на средствата става много на едро, качеството на подобен род медицинско обслужване генерално не е толкова високо. Липсата на конкуренция и обратна връзка спомага за консолидиране на качеството на обслужването и липса на желание за развитие.

Как се осъществява здравното осигуряване за хора от средната класа? Обикновено работодателят предлага здравна застраховка на работниците си, като поема част от месечната вноска (която може да бъде и $700-900 за семейство, в зависимост от местните условия). Финансовата тежест за работника обикновено е от порядъка на $20-400 на месец – останалата част от вноската се плаща от работодателя, но е известна и на работника, понеже фигурира във фишовете за заплата. В случай на нужда от медицинско обслужване обикновено има някакви доплащания на място в офиса или клиниката, които обаче са регламентирани предварително и са описани черно на бяло в общите условия на съответния осигурителен план. Тези доплащания служат като миниатюрен първоинстанционен филтър – “Абе леко ме боли малкото пръстче на лявата ръка. Дали да не отида на лекар [като му изгубя половин час от времето, в което той може и да се занимава с по-тежки случаи от мен; а и някой трябва да му плати за това време], да изчакам до след два дена да видя дали болката ще си премине или да взема лекарство, за което знам, че премахва болката”. Чувал съм, че във Франция поради липсата на такъв “филтър” и широката достъпност на медицинското обслужване по всякакъв повод доста често се случва плануваните от правителството пари за здравно обслужване да се изчерпят още през август и докторите да обявят стачка, защото нямали пари. От едни познати в Квебек съм чувал, че никога не са чакали по-малко от три часа докторът им да ги приеме за преглед, въпреки че са имали предварително записан час. И в САЩ не се влиза на минутата (даже и да сте пристигнали по-рано от уречения час), но аз лично не съм чакал повече от 20-30 минути, и то защото докторът е трябвало да прегледа по-тежки случаи. Винаги когато някое от децата е имало нужда да бъде видяно от семейния ни лекар и съм се обаждал сутринта в офиса му със запитване кога можем да го заведем, са ми давали час за преглед или на същия ден, или на следващия. Всичко в офиса е последна дума на техниката – вече няма никаква хартия, а докторът и сестрата се движат с едни преносими компютри и всичко се въвежда директно през тях в централния сървър на офиса.

Не знам дали е известно на всички, но съществуват и Организации за поддържане на здравето (Health Maintenance Organisations, HMO), чиято основа цел не е печалбата (non-for-profit HMO). През шестте години, които прекарах в Интел, застраховката ни беше през една такава организация и аз лично съм много доволен от обслужването им. Информацията за това кой гони печалба и кой не е публична и човек има някакъв (макар и ограничен) избор на застраховател. Застрахователите обикновено предлагат по няколко различни плана, които “струват” различна сума пари като месечна вноска, но условията за допълнителните плащания са различни. Имах един колега, на чиято жена откриха някакъв злокачествен тумор в мозъка. Сметките й за лечение, терапия и лекарства бяха от порядъка на $10 000 на месец – няколко месеца поред. И застрахователите плащаха… а колегата беше много доволен от тях.

Единият от минусите на американското здравеопазване е че всеки човек трябва да си прави оценка на собствения здравен риск и да планува разходите си за лечение/терапия спрямо този риск. Оценката не винаги е правилна, но отговорността си е на човека. Аз си мислех за различен план преди две години, но се забавих и не го промених в изискания срок – но се оказа, че е било за добро, защото само няколко седмици след това ни се наложиха доста посещения при лекари-специалисти и планът, който не промених, се оказа много по-изгоден. Ама знае ли човек…

Тук спирам и ще продължа тази статия във втора част – че взеха малко да ме понаболяват очите, а не ми се разправя с очни лекари и не ми се плащат луди пари за очила .

Когато Дончо публикува резултатите от теста за скорост на кабелния си интернет, аз също се пробвах. И се засрамих… Въпреки че интернетът до в къщи трябва да е доста бърз (защото плащам за най-високата скорост), резултатите ми бяха от порядъка на 250 kbps и в двете посоки – разочароващо бавни. Тъй като бях видял, че доставчикът ми променя разни сървъри и адреси (и интернетът се губеше чат-пат), реших да им дам малко време да видя дали разочарованието ще изчезне от само себе си.

Уви – нищо такова не се случи. Да им се обадя днес, хайде пък утре, че стана късно… Обадих се чак вчера. Помня, че старият доставчик (adelphia.net) май нямаше много техническа поддръжка по късните доби, но новият – Time Warner Cable – има. Първото момиче, което вдигна телефона, ме разпита за какво се обаждам, прехвърли ме на друг отдел, където ме поразпитаха още малко и ме накараха да пусна няколко теста със speakeasy, след което ме прехвърлиха къмедин техник. Момчето ми зададе още два въпроса, извини се, че са ми объркали абонамента, изпрати нов firmware image към кабелния модем, рестартира го дистанционно и ме помоли да пусна тестовете отново. Всичко тръгна много по-добре, а той отново ми се извини, че при прехвърлянето към новата структура явно не са видяли за какъв точно абонамент плащам и са ми заредили модема с файл, който поддържа само евтиния план с бавния интернет. Поне се усетих да се обадя навреме… Като си плащам следващата сметка, ще запитам официално дали не смятат да ми върнат някой и друг долар заради това, че почти цял месец съм плащал за бърз интернет, а съм имал бавен.

Сега скоростите изглеждат съвсем нормално