ВеБ:лог

От доста време бях забелязал този факт, но в последните дни пак си припомних… Бих желал да призова всички, които слагат снимки в статии (в блогове, например), да добавят по един height параметър към всеки img таг:

< img src="http://gallery.georgievi.com/albums/userpics/10001/IMG_7607b.jpg" alt="Bo in Daytona Beach"
height="300px"
/>

По този начин браузърът на клиента ще знае предварително как да пресметне точната височина на страницата и няма да я удължава при отварянето на всяка отделна снимка – защото особено статия с много наредени снимки започва да дразни докато се отвори цялата.

Агрегаторите също “удължават” страницата снимка по снимка и не може да се прочете някоя по-долна статия докато снимките се отварят – и да се разгледат след като браузърът вече ги е показал.

Блогът съвсем неусетно навърши две години. Мислех си, че датата е вчера, но като си проверих първия запис, се оказа, че е било на 18-и… Вече и това не помня .

Първата година определено си търсех поводи и време да пиша всеки ден – все пак меракът беше голям. Не че съвсем съм го изгубил сега, но е явно, че пиша по-рядко. Като се замисля, една година обикновено е период от време, след който доста неща от живота се повтарят. И като се сетя да пиша за нещо, трябва да се връщам назад и да търся дали вече не се е появявало в блога . Защото мисленето ми за някои дейности определено е циклично с период около една година…

Последното допълнение към него е Фотогалерия Георгиеви. Enjoy .

Онзи ден посетихме едни наши добри приятели, които живееха доскоро живееха в Buffalo, но преди няколко месеца се преместиха в Ричмънд, Вирджиния. И ми направи впечатление, че цялото име на щата е Commonwealth of Virginia. Commonwealth е подобна на “common sense” дума – такава, за която не се сещам да има точен и близък превод на български. Буквалният превод е “общо богатство” или “богатство за всички, за общността”.

И ако наистина общността работи за развитието си в тази посока, как да не ви се прииска да живеете на подобно място…

Преди няколко дена се върнахме от пътуване до Флорида, което трябва да опиша надълго и нашироко (че си заведох доста бележки…), но това ше ми отнеме малко време. Открих, че е много пипкава работа да се съвместяват снимки от два апарата (моят и на Бо), като моите трябва на всичкото отгоре да се извадят от цифровите негативи . Май ще пиша през уикенда, колкото и да е голямо желанието ми да не изоставам толкова. Но докато сме там просто не намирам време и сили да пиша за преживяванията през деня всяка вечер. Аз съм човек, който не се спира даже и когато е на почивка – все искам да видим нови неща, да посетим нови места. А това трупа умора върху физическото тяло и просто не сколасвам. А и се чувствам по съвсем различен начин, когато сме на място, различно от къщи.

Най-нетърпеливите могат предварително да погледнат в галерията от Daytona Beach.

Съвременната цивилизация спокойно може да се нарече “опакована”… Всичко е опаковано – от стоките по магазините до [понякога] собствените ни души. Лъскавата опаковка придава по-продаваем вид на всичко, но и генерира много повече боклук . Аз пазарувам онлайн доста често – както от eBay, така и от куп други търговски сайтове. И доста често стоките пристигат в кутии, които са доста по-големи от необходимото – и това са само кутиите за изпращане, а вътре стоката обикновено си е в отделна опаковка или по-малка кутия. Аз като един разумен човек се опитвам да складирам кашоните и опаковъчните материали (пуканки, мехурчест найлон и прочее) с презумцията, че един ден може да ми се наложи да продам тази или онази стока и няма смисъл да ходя да купувам нови кашони и пуканки, а просто ще се опитам да използвам старите кутии наново. Идеята е добра, но по веднъж или два пъти на година се виждам в чудо къде да продължа да трупам кашони… Имам доста по ъглите на мазето и много под покрива на гаража. Понеже кутиите не са тежки, но са доста обемисти, прибягвам до хитрости – слагам по-малките кутии в по-големите и така ги складирам. Да, но в момента в който ми потрябва кашон с определен размер, почти никога не мога да го намеря без да трябва да обърна, отворя и измеря поне пет от големите кутии и понеже липсата на място прави това упражнение достойно за използване като ново ниво на Сокобан, натрупаните кутии трябва да се разчистват от време на време.

И точно така прекарах около два часа от неделния следобед. Бо и децата отидоха на цирк, а аз се залових за работа. Качих се на “тавана” в гаража и свалих няколко кашона. Предишните два дни поразчистих мазето и събрах доста кутии и от там. Купчинката се получи внушителна (снимката горе). Седнах на един стол пред нея с нож в ръка и се заех да сортирам. Картонените кутии трябва да се нарежат на парчета на по-големи от метър на метър, пуканките се изсипват в боклука (защото не мисля, че ще ги вземат за рециклиране), найлоновите торбички с въздух, които също се използват за уплътняване на пратките, трябва да се пробият една по една и после да се навият и да се поставят в отделна найлонова торба, която също влиза в касетката с нещата за рециклиране. Най-трудно се оправя последния вид уплътнение – намачкана хартия тип амбалажна. Трябва да се изглади с ръце и да се нагъне до размер, който влиза в книжната кесия с останалите хартии.

Крайният резултат беше дебела купчина картони, които определено трябва да затисна с касетката, че иначе ще ми се разпилее купчинката: