ВеБ:лог

Настоящият запис е породен от две новини, които четох наскоро. Първата беше, че поради приемането на България в Европейската Общност разликата в цената на висшето образование между чужденци и българи ще трябва да се изчезне – точно както е в другите държави от съюза – и доста от университетите се оплакаха, че щели да загубят доста приходи от това. Втората новина е от вчера – че може би българската държава ще разреши на вузовете да определят таксите за платено обучение сами и те щели да скочат…

Безплатно или платено висше образование? Или пък да запазим и двете системи да съществуват заедно? Това според мен създава доста предпоставки за корупция – защото все някой ще трябва да решава кой се класира за “безплатно” висше образование и кой ще трябва да си плаща, а особено за специалностите, при които не може да се приложи обективно оценяване на кандидатстудентския изпит, границата е доста по-размита. Така че постепенно пазарът и държавата трябва да започнат да налагат един от двата модела.

Висшето образование в Европа е главно безплатно – университетите не събират такса за обучение, или ако я събират, тя се изразява в смешна сума – обикновено по няколкостотин евро на семестър. Но тъй като нищо на този свят не е безплатно, парите за образование идват от джобовете на всички работещи в момента – държавата им е наложила големи данъци и част от данъчните постъпления са определени за образование. Така че независимо дали ти искаш да вземеш висше образование и независимо от това дали мислиш, че детето ти ще иска да придобие такова, ти плащаш за него. Сумите са по-малки, защото задължението е разхвърляно върху повече хора, но удръжката е косвено задължителна.

Когато образованието е толкова достъпно за всеки, трябва да решим по какъв критерий трябва да изберем подходящите за него хора, защото е ясно, че не всеки може заслужено да придобие диплома. Вариантите за мен са два (говорим за undergraduate висше образование – най-вероятно бакалавърска степен):

• Френски – няма ограничения за записване в първи курс. Домашните работи, изпитите и стресът през първата година обаче са направени умишлено много тежки, за да могат да послужат като натурално сито, след което да останат само сериозните студенти. Минусът е че приемът е раздут и е необходима издръжка за много първокурсници , съответно и много преподаватели, помагала, помещения, учебници и прочее.
• Български – приемът в университетите е на базата на конкурсни изпити, комбинирани с успеха от гимназиалното образование. Това обаче е нож с две остриета – не гарантира, че най-заслужилите ученици ще се доберат до място в университет. Обикновено се получава, че студенти стават учениците с най-добра подготовка и умения за вземане на изпити. Известно е и че знанията от гимназията изобщо не стигат за приемните изпити, така че учениците и родителите им трябва да пръснат доста финанси за частни уроци и подготвителни курсове без изобщо да могат да плануват възвръщаемостта на тези инвестиции. От гледна точка на учителското съсловие обаче тази система е изключително доходоносна и за това не виждам как би се променила без сътресения през следващите няколко години.

Безплатното образование е по-ненатоварващо за поколението на двадесетгодишните – които могат да си поживеят някоя и друга година без строги финансови отговорности, но от друга страна му липсва обратната връзка. Когато средствата за висше образование се разпределят централно, на държавно равнище, отделните университети нямат силна финансова причина да се конкурират едни с други и да се развиват – тъй или иначе ще получат почти същото количество пари от държавата като онези другите колеги, в другия град, дето изобщо не си дават зор. Студентите също доста често предпочитат да играят карти по кафенетата вместо да ходят на лекции и да пишат протоколи – понеже не им излизат пари от джоба…

Висшето образование в САЩ е предимно платено. Няма кандидатстуденстки изпити. Вместо това се препоръчва на кандидатите да издържат някой от стандартизираните тестове (SAT, ACT или GRE например) и резултатите от тях служат като база за сравнение в някои ситуации – главно при определяне кой би получил стипендия от университета. Стипендиите са само един от начините за финансиране на нечие висше образование – съществуват нисколихвени студентски заеми с допълнителни облекчения (лихвата, платена през дадена година, се изважда от облагаемия доход по времето на попълване на декларация за ДОД), както и специални закони (като ню-йоркският план 529), които позволяват на родителите да трупат необлагаеми с ДОД долари в специална сметка, доходите в която нарасват с времето и от която ще се плащат университетските такси. Финансовите задължения приучават студентите на отговорност – в годините, които прекарах в UB, не виждах много колеги да се заседяват по кафенетата. Обикновено се задържахме в библиотеката, където си пишехме домашните всяка седмица… Доста от студентите започват работа докато са още в университета и така се подготвят за живота след взимането на дипломата.

Към която и система да се ориентира България, държавата трябва да организира правилата, да ги запише черно на бяло и да съблюдава за спазването им от всички. По друг начин не става… Може нещо да крета, но висше образование без правила и ясно финансиране обикновено не дава добри резултати. А аз поне се надявам, че качеството на българското висше образование може да се повиши в идните няколко години.

И аз най-накрая опрях до Акисмет… Все си мислех, че можех да мина и без него. Допреди няколко дена – когато вместо обичайните 100 спам коментара в опашката за модерация сутринта се бяха появили около 500. Приложих си бързия ръчен метод за филтрация, прелистих екрана додолу и ги изтрих. СЛед два часа имаше още 2200… И тук се сблъсках с един неприятен проблем – всеки опит за отваряне на страницата за модерация пропадаше. И двата браузера спираха да зареждат страницата някъде около 1100-ния коментар. А бутоните за масово избиране и модерация са най-отдолу. Трябваше да променя малко PHP кода на WordPress така че страницата за модерация да показва не повече от 1000 коментара и да изтрия натрупалите се вече над 4200 спама. После много бързо инсталирах Акисмет и проблемът ми се разреши. Но понеже веднъж открих в блога на Дончо, че Акисмет се дъни понякога, моля всеки, който е пуснал коментар и не си го е видял да се появи в следващите 24 часа, да ми пише мейл на public на georgievi точка com.

Онзи ден прочетох интересна новина – че Виаком най-накрая са решили на атака срещу YouTube (компанията е притежание на Google) в съда с обвинение, че много от клиповете на сайта са крадена интелекуална собственост. Виаком обвиняват Гугъл и в това, че не полагали достатъчно усилия да контролират съдържанието на качваните от потребителите видеоматериали и така Виаком губели приходи от реклами и прочее…

Аз лично не очаквах някоя от големите компании, занимаващи се с традиционни масмедии, да атакува Гугъл толкова скоро – най-малкото защото Гугъл има достатъчно присъствие в света на новите нетрадиционни медии и по този начин може доста успешно да противодейства. Но кутията вече е отворена. И си мисля, че Google няма да се огъне толкова лесно пред натиска както се случи с Napster преди няколко години – разполагат с много повече средства и авторитет, за да могат да изградят стабилна защита в съда. А поне моят common sense ми казва, че е нормално творците, създателите и разпространителите да печелят от труда си и от продуктите, които произвеждат, но при нерезонни цени пазарът и новите технологии откриват други начини. И за Виаком ще е може би по-добре да не се опитват да забранят YouTube, а да си помислят за нови начини на разпространение и ценообразуване.

“Резултатите не са типични”. Такъв надпис обикновено бива показван с най-малкия възможен шрифт в дъното на екрана на телевизионните реклами за: мигновено и лесно отслабване; най-новия магически гимнастически уред, с който можете да се упражнявате само по 20 минути по 3 пъти на седмица и после да изглеждали като културистите и манекенките от рекламата; най-модерната диета – срещу $10 на ден ви се доставя известно количество приготвена храна и като ядете само нея, ще отслабнете за няколко седмици; на хитра програма за домашен бизнес или друг лесен начин за печелене на пари. И балъците се скъсват да звънят и да си дават парите на мошениците от екрана и никой не се замисля за това Results Not Typical – може би защото почти никой не обръща внимание да го прочете. Това предупреждение трябва да присъства във визуалните реклами по закон (а при радиореклама трябва да бъде включен определен текст на края на рекламата), но често пъти шрифтът е почти незабележим или нечитаем (а в радиото забързват фразата с предупреждението, така че тя се разбира само ако човек се напрегне да се заслуша).

Не съм сигурен и колко от хората, които си направят труда да го разчетат, биха поразсъждавали върху смисъла. Подобни реклами се целят в голяма аудитория от зрители/слушатели, стараейки се да ги убедят, че помощта на това, което се рекламира, е незаменима в живота им, и едва ли не всеки, който похарчи някой и друг долар за рекламираната стока/услуга, ще успее. Това за нетипичните резултати е студената вода за наивниците и подсигуряващата мрежа в случай че някой похарчи доста средства без резултат. “Съжаляваме, госпожо/господине, но вие сте от процента на типичните резултати”, т.е. тези, които не успяват, и които най-вероятно са мнозинството от участниците. А когато резултатите [на спечелилите] са нетипични, това означава, че шансът ви да спечелите/подобрите живота си е почти същият при сравнение между всички рекламирани програми (за които трябва да си платите) и здравият ви разум.

Аз лично препоръчвам разума!

Колкото и да бях запален планинар едно време в България, не съм правил много зимни походи. Може би беше най-вече поради липсата на хубава зимна екипировка или просто не съм бил достатъчно мазохист да вървя часове наред по снега, но съм ходил през зимата на планина много рядко (а нали не карам ски, та интересът ми е нисък по принцип). Но веднъж събрах смелост да се качим на хижа Персенк през зимата – и то заедно с Боряна .

Спомените за това кой месец или коя година е било вече са се поизтрили от паметта ми. Помня, че в Пловдив времето беше меко и слънчево и изглеждаше добре за двучасовия преход по пряката пътека от Орехово до хижа Персенк, която бях минавал само няколко години преди това с Джейсън. Преди 10 години нямаше толкова много информация в интернет и не можех никъде да открия сведения за времето в околностите на хижата. Добре че братовчеда имаше възможност да чуем метеорологичния доклад на хижаря в 9 часа сутринта в деня, в който щяхме да тръгнем. И се засмях – “Температура на въздуха -5 градуса, снежна покривка 1.50 метра”. Погледнах през прозореца – асфалтът се виждаше. Веднага реших, че хижарят е мерил дебелината на покривката сутринта след тежка вечер и е мушнал метъра под ъгъл и сто и петдесетте сантиметра сняг идват оттам .

Read the rest of this entry »

Законът за имиграция и натурализация (Immigration and Nationality Act) допуска имиграцията на чужденци в СЪединените Щати на базата на роднинска връзка с гражданин на САЩ или със законен притежател на зелена карта. Кандидатите, спонсорирани от роднина, трябва да получат номер за имигрантска виза в зависимост от категорията си. Семейната имиграция се разделя на две основни категории: категория без годишно ограничение на броя на наличните имигрантски визи и категория с такова ограничение.

Категория без годишно ограничение на броя на наличните имигрантски визи

Пряки роднини на граждани на САЩ: съпруг/съпруга, вдовец/вдовица и несемейни деца на възраст под 21 години и родители на гражданин, който е навършил 21 години. Тъй като няма количествени ограничения за това колко визи могат да бъдат издадени за тези категории, кандидатите не трябва да чакат входният им номер да бъде обявен за наличен (да има налична имигрантска виза) след като молбата бъде одобрена от USCIS.

• Съпруг/съпруга

  Брак с цел измама, т.е. брак с единствена цел придобиване на зелена карта, е незаконен. Въпреки че истинските цели на брака са известни само на двамата брачни партньори, съществуват много ситуации, които биха привлекли вниманието на USCIS, например партньорите да не живеят заедно; да са се срещнали току-що; да нямат общ език, на който да могат да общуват; да произлизат от коренно различни среди и т.н. Съществуват и много неща, които биха убедили властите, че бракът е истински – деца, родени в брака; живот в една къща, общи финанси и собственост и т.н.

  Бракът с гражданина на САЩ трябва също да е законен и валиден, т.е. и двамата съпрузи да са имали законно право да сключат брак. Ако който и да е от двамата е имал предишен брак, например, трябва да се е развел по законната процедура преди сключване на новия брак. Същинската брачна церемония трябва да бъде законно призната на мястото, където се случва. Двамата брачни партньори трябва да са навършили минималната изисквана за брак възраст.

  Бракът трябва да е в сила по времето, когато се кандидатства за зелена карта – предишен брак с гражданин на САЩ не е основание за такова кандидатстване. Докато е вярно, че бракът може да продължи да се смята за законен даже и ако двойката е физически разделена, по-сериозни действия, като например изпълнението на споразумение за законно разделяне, създават пречки за имиграция. Също така е важно да се помни, че ако бракът е бил сключен до две години преди получаването на зелена карта, тя е одобрена условно. Това означава, че ако до две години след получаването на имигрантски статут бракът се е разпаднал или е станало ясно, че е бил нагласен, статутът може да бъде отнет. Полученият по този начин имигрантски статут е идентичен от всякаква друга гледна точка с другите видове имигрантски статут – съпругът/съпругата може да работи, пътува и да се ползва с пълните привилегии на всички притежатели на зелена карта.

• Деца

  Всяко дете, което не е навършило 21 години и не е семейно, попада в тази категория. Няма значение дали детето е раждано когато родителят-спонсор е бил в брак със сегашния си брачен партньор – важното е да има фактическа връзка родител-дете. Ако детето е родено докато родителят-спонсор е бил в брак със сегашния си партньор, спонсориращият родител може да е или баща, или майка. Ако детето е родено по време, когато родителят-спонсор не е бил в брак със сегашния си партньор, спонсориращият родител може да е само майка. Баща може да спонсорира в този случай само ако успее да докаже, че е издържал детето си финансово и/или е живял с детето и докато е имал законно попечителство и преди осемнадесетия рожден ден на детето, го е припознал като свое по начина, предписан от закона.

  Доведени или заварени деца, осиновени деца и сираци имат право на имиграция в определени случаи.

• Родители

  Ако дете, което е американски гражданин, е навършило 21 години, той/тя може да спонсорира родителите си да имигрират. Гражданинът трябва да бъде дете на родителите, които спонсорира, по смисъла на предишната подкатегория. Необходима е отделна молба за всеки родител.

• Завръщащи се резиденти

  Имигранти, които преди са живяли в Съединените Щати като законни притежатели на зелена карта и се завръщат да живеят в САЩ след временно посещение в чужбина с продължение над една година.

Всички други категории с изключение на тези, описани по-горе, са категории с ограничение – за всяка категория има количествено ограничение на броя хора, които могат да имигрират в САЩ всяка година.

От тази година правителствата на няколко държави решиха да сменят датите за лятното часово време. За САЩ часовниците ще трябва да се превъртят един час напред в 02:00 ам в неделя, 11-и март (вместо през първия уикенд през април, както май беше преди) и един час назад в 02:00 ам в неделя, 4-и ноември (вместо през последния уикенд през октомври). Следователно, не можете да разчитате на операционната си система да промени системния ви часовник, а ще трябва да инсталирате patch.

Ако компютърът ви е с Windows XP, можете да прочетете цялата статия от сайта на Microsoft. Можете да свалите кръпката за лятното часово време и от този сайт. Мисля, че проблемът може да се оправи и ръчно – десен бутон на мишката върху системния ви часовник долу вдясно, Adjust Date/Time, избирате таб Time zone и премахвате селекцията в кутийката “Automatically adjust for daylight savings changes”. После обаче трябва ръчно да променяте часа на правилните дати, които са различни всяка година.

Сигурно има подобни кръпки и за Linux, така че проверете сайта на предпочитаната от вас дистрибуция.

Данък Социално осигуряване (Social Security Tax) се удържа от всички работници през годината в размер 6.2% от заплатата им (работодателят внася още 6.2%). До скоро обаче аз лично не знаех, че държавната администрация определя таван на годишния доход, върху който може да се удържа този данък – сумата за финансовата 2006-а година (FY2006) е $94,200, а за FY2007 ще е $97,500 (източник – сайтът на Social Security Administration). Ако в дадена финансова година сте работили за двама или повече работодатели, които са ви плащали заплата, най-вероятно всички работодатели са ви удържали по 6.2% от заплатата за този данък. Тъй като доходите ви над определения таван за финансовата година са необлагаеми, когато попълвате годишната си декларация за данък общ доход, можете изискате надвзетите ви суми за данък социално осигуряване да ви бъдат върнати – това е ред 67 от формуляр 1040 за FY2006.

Чесновият хляб (garlic bread) представлява филийка или направо цял самун хляб, намазан с масло с някакви подправки в него, а и както може да се разбере от името – и с доста чесън. Хлябът се препича на обикновена фурна или малка тостер фурничка и може да се консумира като предястие, или типично по български, като обикновен хляб по време на ядене . Че е вкусно – така си е, но не трябва да се прекалява, защото много чесън се събира.

Чесновият хляб може да е или домашно производство, или се купува от супермаркета, секция Замразени храни – към $2-3 за цял хляб.