ВеБ:лог

Това дали е в Аляска или в Антарктика???

Read the rest of this entry »

Вчера пак бях озвучител. Добре че всичката ми техника е натоварена на едно ремарке, което седи в гаража, и не трябва да нося усилватели и колони от мазето до колата – просто закачам и тръгвам .

Онзи ден минах с колата по улицата покрай Amherst Baptist Church, защото никога не бях ходил и исках да погледна какво представлява – поне отвън. Но се бях подлъгал доста – помислих се, че главната зала не е много голяма, но вчера се оказа, че е с места за 800 посетители. Формата й е доста особена – пейките са разположени почти в полукръг около неголяма сцена с две крила (мисля, че за хор) зад парапети… Добре че този път щяхме да имаме само шест човека на сцената и имаше място за всички. Проявата не беше само концерт на Relevant, а имаше и говорител – Mark Cahill. Публиката беше доста смесена този път – имаше хора от всякакви възрасти. От сайта на църквата разбрах, че имат служба и на руски, и наистина пейките през мястото, където разположихме пулта, беше пълно с руснаци. Заговорих се с един-двама от тях, но много лошо съм забравил да говоря на руски. По-лесно ми е на English…

Всичко мина много добре, само дето денят ми стана много дълъг – отидох в 2 часа да разпъваме техниката (и може би за пръв път в живота ми бяхме готови с всичко доста рано и трябваше да чакаме музикантите ), след това концертът почна в 7:15 и доста се проточи… Бяхме натоварени и готови за отпътуване няколко минути след 11. Но си заслужаваше – имаше може би над 500 посетители. Ще трябва да си измисля някаква по-точна техника за оценка на присъствието. После докато разтоварим китарените усилватели и докато вечеряме, стана 01:00. Прибрах се като беше станало днес. И според думите на музикантите, май ще започне да ни се случват по-често подобни събития. Поне следващия път – след 3 седмици – няма да мъкна цялата система, защото ще ходим на място, където си има озвучаване, а само ще се опитам да запиша концерта!

Сцената:

Усилвателите:

Пултът и Карл:

Крис загрява:

Групата на сцената:

Дойдох в Бъфало случайно. Уж на гости на Боряна и Владо. Уж, защото бях в Ню Йорк при брат ми и като се обадих на Боряна и тя каза – ми ела, тук има къде да се спи. Купих си билет по Интернет, летях с JetBlue (look: JetBlue.com), които дори не ми поискаха паспорт, а с разпечатка от Интернета се качих на самолета. 55 минути до Бъфало. Някаква девойка седеше до мен и трепереше от страх докато летяхме, а преди да излетим някаква баба три пъти ставаше от мястото си и се преместваше на друго пред очите на смаяния стюарт, който след това не пропускаше да се майтапи с нея. Бъфало е покрит с леден скреж, но този скреж не е успял да покори Боряна и Владо. Между другото децата им – Никола (Никълъс) и Виктор са твърди войници от StarWars, това е основата на живота им в момента, особено когато не плачат с крокодилски сълзи в поредното спречкване на основата на техния свят (или света на Дарт Вейдър). Но да се върна на Бъфало и по-точно на живота. Бъфало прилича на Хисаря, само че около 120 пъти по-голям и 120 пъти по-тих. Тук спокойствието е на първо място, на второ са колите с които се ходи навсякъде и на трето – безшумният живот на старите хора – те просто нямат никакви грижи, горките, и по цял ден се чудят какво да правят. Ей, съвсем забравих да ви кажа за Боряна и Владо. Тя е написала в скайп-а си – Принцеса Бо – има право да се нарича така – абсолютно неподвластна на времето Бо е принцесата на Бъфало – тук просто няма по-готина мадама от нея, а Владо е онзи Крал, който изпълнява желанията на фамилията си с онази магия, която помним от ерата на рисуваните филми на Walt Disney. С България ни свързва Интернет, от време на време някой в скайп-а, а и тук-таме някой който говори на български из Бъфало. Рядко, но го има. Иначе времето в този период е просто ледена приказка – дори реката замръзна онази нощ. Бъфало ме изненада и с още нещо – тук не си заключват вратите, особено в квартала където живеят домакините. Тези хора са доста интересни – но като дойдат бригадите от България ще ги питам тогава, ха-ха!
Бях в неделя и на служба на протестантската църква – Витесда – за разлика от зомбирането, което властва в България, тук е интересно, вълнуващо и най-вече разбираемо – пасторът (Салваторе) е абсолютно земен човек, има 5 деца, и обяснява нещата от Библията като за деца, но с езика на възрастните, или обратното – както ви харесва…
За Бъфало стига толкова…
За Владо – може още…
За Боряна – виж за нея тепърва ще се говори… Ще видите…
Ами толкова – за сега…
Още? Ами нека да има за другия път!

Пояснение – Игор, който скоро ще се появи като автор в новата категория “Гости”, е Игор Марковски, който ни е на гости в момента . Niagara Falls през зимата е уникална (макар и доста ледена) гледка… Така че си имаме гостенин от България за няколко дни.

Можете ли да разберете само по начина на щракане на клавиатура, разположена върху бюро на 8 метра от вас, дали пишещият по нея чати, пише e-mail или пише софтуер? Защото аз днес се замислих и се хванах, че мога .

Вчера поваля доста леден дъжд (freezing rain). Това ни се случва поне по веднъж или два пъти всяка зима. Наглед от небето пада безобиден дъжд, но там, където се докосне до земя, дървета, храсти, коли, улици и каквото друго се сетите – замръзва. И капка след капка трупа ледена броня около всичко. Изключително отвратително, когато трябва да си изчуквате колата или да карате по ледена пързалка, но неземно красиво след това, особено ако изгрее слънце. Днес специално ходихме с Бо в парка за някоя и друга снимка:

В парка: под леденото дръвче

Клони:

Ледена броня:

Гора от лед:

Бо на моста:

Бо на моста:

Сутринта колата ми приличаше на това:

Следи от гумите на джипката там, където правих donuts по снега в парка (много хубави кръгчета станаха…):

И светофарите са покрити с висулки:

Попадна ми този мултиефект за китара – Behringer V-Amp 2 – и си поиграх с него за около 15 минути. Ето резултатите:

В кутията ще намерите един калъф от платно, в който са наредени всичките части на ефекта:

самият ефект, захранването му и отделният двоен педал. Пликчето с литературата също е сложено там.

V-Amp 2 е двустъпален ефект. Първото стъпало емулира 32 вида китарени усилватели, а второто стъпало е банка с ефекти – компресор, хорус, флейнджър и други подобни. Може да се контролира присъствието на ефекта в звука, а има и отделно копче за добавяне на реверберация. От лявата страна на ефекта има врътки за тонален контрол, гейн на предусилвателя и две копчета за силата на звука. Всички врътки са от безконечен електронен тип със светодиодна индикация – само копчето за Master сила на звука е аналогово. По средата на ефекта има двусегментна светлинна индикация с пет светодиода под нея. Деветте малки правоъгълни копчета са за програмиране.

Ефектът има вграден тунер, който може да се използва с натискане на едно от малките копчета. Има и вход за CD плейър или друг стерео източник на звук с отделно регулиране на усилването – по този начин китаристът може да репетира свирене с музикален съпровод. Изходът е стерео – някои от ефектите изискват това. Има и отделен изход за слушалки, но за жалост без отделно регулиране на усилването им – то се определя от врътката Master.

През десетте минути, в които си играх с ефекта много импровизирано (не отворих ръководството да видя кое как се прави, а карах наизуст) прослушах тоновете на 16 усилвателя и си поиграх с ефектите. Звуците ми харесаха – поне на слушалки. Ако човек прекара малко време да си поиграе с настройките на ефекта, може да извади интересно звучащи тонове дори и с много обикновена електрическа китара (тази, с която аз тествах, е клонинг на Fender Stratocaster, производство на Rogue и сглобена в Индонезия).

Какво не ми хареса в този ефект – цялата изработка е от пластмаса и не знам как би се представил при редовно използване на живо (със съответното разнасяне по сцени); входът за китара е разположен много близо до това малкото рогче и ако жакът на китарения кабел е Г-образен (както беше моят), чупката идва близо до изхода за слушалки; няма възможност за Bypass на ефекта от педала (а трябва едновременно да се натиснат две от малките копчета с ръка); няма възможност да се мине в тунер-режим с натискане на педал (а пак трябва да се натисне копче с ръка); няма възможност да се монтира целия ефект на стойка от микрофон или нещо подобно (Yamaha дават подобна възможност на малките си пултове от MG серията), а това би била полезна опция при нуждата ефектът да е под ръка за промяна на настройките; липса на копче за вкл/изкл на захранването.

Какво ми хареса – цената ($100); калъфът, който идва с ефекта; наличието на отделни контроли за предусилвателя и ефектите.

Заключение: Полезен ефект за музиканти с ограничен бюджет и без много претенции . За толкова пари не може да се извади звук, който да е по-добре звучащ от този на оригиналните усилватели – които обаче струват много пари, а и тежат много повече… Отношението цена-възможности е доста добро при V-Amp 2, но не очаквайте нищо повече от това, за което сте платили.

Behringer са известни с евтините си продукти, които обаче са малко като старите стоки с етикет “Сделано в СССР” от времето на комунизма – идеята обикновено е добра, дизайнът най-вероятно е “взаимстван” от някъде другаде, а за вас като клиент остава надеждата, че ще попаднете на добра бройка от този продукт – иначе може и да си имате доста проблеми…

Днес зърнах тази новина – за това как доста от старите хипита се събрали в Голдън Гейт Парк в Сан Франциско да отбележат 40 години от събитието, което се водило като неформално начало на хипи движението… Почувствах се доста странно – едно време в България имаше период, в който се опитвахме да подражаваме на хипарията, но нещата бяха странно изметнати (за това обаче ще поразсъждавам друг път). Разхождали сме се с Бо в този парк, братовчед ми ни е водил в района на Haight-Ashbury, но сега тези места имат съвсем различно усещане – романтиката на 60-те се усеща, но много смътно. Всичко е много различно сега.

А може би по някакво странно съвпадение тази вечер гледахме Forrest Gump, че май никога не го бях гледал целия и ми липсваха доста сцени по средата – и в него има доста сцени от 60-те .

Днес бяхме movers – едни приятели ни помолиха да им помогнем с преместването. Това е едно от нещата, които се случват сравнително често на американците – статистиката казва, че човек, живеещ в USA, се мести средно 11.7 пъти в живота си. Преди време имахме едни приятели американци, на които помогнахме в последните им три премествания, а общата им бройка беше 28 – истински шампиони!!

Има няколко начина за преместване:

• Плащате на професионални хамали, които идват, правят разчети, после ви изнасят всичко и го внасят по стаите на новото ви жилище или офис. Хамали е не много удачен превод на movers - хората си идват с екипи начело с project manager, правят схеми и подредби, а имат и хора, които само носят. Това е най-удобният, но и най-скъпият вариант.
• Ако имате време и големи коли, можете да се пренесете в разстояние на няколко седмици малко по малко, като само накрая се прави офанзива за големите мебели (и то само в случай, че не сте ги продали със старата си къща…)
• Свиквате тайфа от приятели, които да ви помогнат, а също и малко fun да стане .

Беше нает най-големият възможен камион от Budget – фургонът е с дължина 24 фута (малко над 7 метра), тежи 6 тона и носи 5.5 тона товар. В щата Ню Йорк е напълно законно да се управлява такъв камион с “любителска” книжка. Когато аз съм наемал подобно возило, никой не ме е питал дали мога да карам такова нещо или дали имам заверка в книжката, която да ми позволи да карам камион. Просто зад гишето почти винаги има по едно голямо табло, на което пише “Всички повреди по камиона са ваша отговорност”. Следват поредици от снимки от пишман камионджии, които например са забравили, че не карат кола, а камион с височина 4.20 метра и смело са минали под някой нисък мост. До всяка снимка е изписана цена – $7995, $4000, $1200 – колко е струвал ремонтът на съответната издънка. И отдолу въпрос: “Сигурни ли сте, че не искате да си купите допълнителна застраховка?” Ей това е за мен идеалният начин да се правят нещата – ясно е, че отговорността е моя, аз я поемам и си нося рисковете, но и печалбите . А не някой само да ми казва какво точно може и какво не.

Трябваше да прехвърлим доста багаж – целият камион се напълни, а имаше и още дреболии по багажниците и седалките на седемте коли, с които помощниците бяхме пристигнали. Добре че поне не валеше сняг! Камионът си има рампа, която стига до земята, и ни позволява да не трябва постоянно да вдигаме тежки неща на метър и петдесет височина. Аз предвидливо си бях взел и ръчната количка и доста си помогнахме с нея. Хайде на новата къща – и следва разтоварване, което винаги върви по-бързо от натоварването… И аз не знам що така. Цялата операция с местенето на покъщнината ни отне към 6 часа, но бяхме доста помощници – това е ключът за успешното преместване.

Ох, уж не беше толкова зле, ама май ще имам мускулна треска утре и не знам как точно ще мога да свиря .

Федералният данък общ доход в USA трябва да се внася редовно през годината, в която се печелят доходите. Има два начина за това:

1. Чрез удръжки от страна на работодателя – при започване на работа работникът попълва формуляр W-4, с което дава на работодателя си ориентир какъв процент федерален ДОД трябва да се удържа от всяка заплата. Работодателят удържа данъци и от допълнителните доходи на работника, които минават през фирмата – бонуси, комисионни, [облагаеми] вноски за пенсия и други такива плащания. В този случай удържаните суми се изплащат на IRS от работодателя, но титуляр на “сметката” е работникът.
2. Приблизителен данък – ако никакъв работодател не ви удържа вноски за ДОД (или удържаните вноски са по-малко от данъка, който очаквате да дължите в края на годината) или работите за себе си, най-вероятно ще се налага да платите данък през годината. Този данък трябва да се плаща и за доходи от дивиденти, лихви, наеми, лицензионни такси и печалби от фондовата борса.

Публикация 505 на IRS съдържа всичката необходима информация за определянето и размера на приблизителния данък. Най-важната подробност е, че данъкът трябва да се внесе на четири вноски – парите трябва да бъдат получени в данъчната служба до 15 април, после до 15 юни, след това до 15 септември и най-накрая до 15 януари. По-добре е да се надвнесе данък, който после ще бъде върнат, отколкото сумата да не достига, защото при такива случаи има наказателни такси. Такъв данък трябва да се внася навреме даже и ако си имате основна работа и освен нея си докарвате приходи от странични проекти и занимания. В публикацията има няколко метода за определяне на размера на дължимия през годината данък. Данъкът може да се промени ако очакваните доходи се променят по което и да е време на годината – в такъв случай размерът на данъка трябва да се преизчисли и сумата на оставащите до края на годината вноски да се промени.

И както винаги – ако се съмнявате, потърсете помощта на някой лицензиран данъчен консултант…