ВеБ:лог

Най-накрая си съживих новото PC, което си сглобих още преди два месеца – но все отлагах туткането с подкарването му и инсталирането на куп софтуер. Вчера обаче седнах сериозно и се поблъсках два ли, три ли часа беше, но компютърът тръгна и сега ще мога да го използвам за по-сериозни сметки – E6600 Core2Duo, 2 GB RAM, 250+320GB HDD… Надявам се времето за кодиране на видео да спадне драстично, но не знам кога ще го изпробвам. Трябва да инсталирам и RealVNC, че да можем да го ползваме като Processing Server и от другите компютри в къщи. Засега само децата играят Lego Star Wars II на него .
Закъснял, ама хубав подарък като за Нова Година!

Отмина и този концерт… Отдавна не бях ходил на такова мероприятие – може би от лятото – и бях позабравил колко шумно става. Имах тапи в ушите, но като минавах пред тонколоните, пак трябваше да се предпазвам и с ръцете, че чак болеше. Измерих около 114 dB SPL високи честоти и 124 dB SPL ниски честоти на 1 метър от решетките на единия стак колони. Но младежите, които съставляваха основната публика на концерта, не се притесняваха от такива нива и си изкараха над един час скупчени точно пред сцената. Аз почти нямах работа, защото обслужвах мониторния пулт, а нивата бяха нагласени от вторник (а и след това имаше още две репетиции и музикантите нямаха никакви претенции към мен). Послушахме хубава музика, макар и с тапи в ушите Следващият път ще гледам ако имаме техническа възможност да направя и някой и друг запис.

(Снимката горе е една от трите, които направих – през цялото време стоях в ъгъла на сцената и нямаше начин да се движа, че да направя повече снимки…)

Бях забравил колко много хора са необходими за гладкото протичане на шоуто – 11 човека на сцената, двама тонинженери, двама светотехници на пулта, двама осветители на прожекторите, две момичета на системата за презентация и още пет или шест души друг персонал. Залата се напълни – по мои най-груби сметки имаше над 400 човека… Надяваме се следващия път да сме в по-голяма зала!

Аз успях да се запозная и да си поговоря с доста хора, някои от които може да имат озвучителни нужди в близко бъдеще и се надявам да ми се обадят. Така се завързват контакти – в непринудени разговори около мишпулта . Вярвам, че ще ми се отвори повече работа около подобни концерти през 2007-а година.

След доста чудене си отворих сметка в epay.bg – не ми е приятно постоянно да карам братовчед ми в България да ми налива по някой и друг лев в Прима картата всеки 10-11 месеца. Точно поради тази причина се опитах да си отворя сметка в българска банка миналата година, но нямах успех. Някой ми беше споменал, че вече човек може да се регистрира в epay.bg без да притежава сметка в България и свързаната с нея дебитна карта, а може да ползва каква да е кредитна карта. Опитах се и веднага можах да си създам акаунт. Вкарах данните на една кредитна карта, която в момента не ползвам за нищо друго. Трябваше да изчакам няколко дена за потвърждение – ePay удържа дребна сума (в моя случай $1.40) от картата и иска да потвърдя номера на транзакцията, след което ми съобщи, че вече мога да плащам сметки в България през ePay акаунта си. Таксите са минимални, а услугата ще ми е много удобна.

На дневен ред е да разбера дали приятели от България могат да ми пращат пари чрез този акаунт и как бих могъл да ги тегля от Щатите евентуално…

Във вторник вечерта се бяхме уговорили с момчетата от групата (най-вече с тонинженера им) да отидем да разпънем уредбата за утрешния концерт. Ето какво се получи…

Средната част на сцената изглеждаше така преди да започнем да опъваме жици през нея:

Работното място на мониторният тонинженер е в лявата част на сцената, директно зад единия стак главни тонколони:

Десният стак колони – 600W JBL subwoofer, 500W JBL fill (на стойката) и 750W tower тонколона на Peavey (суббасовата колона и фил-колоната са захранвано от кросовъра, като суббасите са от моно канал, свързани в паралел и подкарвани от един усилвателен канал на 2 ома; а Peavey колоните приемат целия спектър на сигнала от главния пулт):

Цялата група по време на репетиция:

Както си бях и предвидил, разполагането и свързването на отделните компоненти на уредбата ни отне около три часа и половина, като по нея работехме Карл и аз с малко помощ от няколко други приятели, които обаче бяха заети главно с опасването на цялата зала с дълги гирлянди от светещи лампички, които трябваше да се свържат към осветителския пулт (а таванът на залата стига и 8 метра височина). Добре че имахме много време. Ще трябва да търся и други хора да помагат с тези мероприятия, че редовно не ни стига времето…

Самата настройка на нивото на отделните сигнали мина учудващо бързо, макар че бяхме замесени и двамата с Карл плюс музикантите – идваха на сцената един по един, аз настройвам гейна на канала в моя пулт, нагласям главния плъзгач за Карл и той се оправяше с останалото. Мислех че ще ни отнеме много повече от седемте минути, които ни трябваха.

Струва ми се обаче, че тези младежи са много шумни. На сцената има 5 китарени и един клавирен усилвател (с обща максимална мощност може би 5х100 + 500 = 1000W) плюс 8 мониторни тонколони (със сумарна максимална мощност около 3000 W) и като се разсвирят всички, става много джангър. Но аз съм старо куче и не ходя никъде без тапи за уши – макар че и с тях усещам как музиката пулсира около мен. И честна дума, духа ми на краката от суббасовата колона, до която съм застанал – май ще идвам на концерта с по-високи кубинки

Още си спомням как на една от първите си американски командировки – през далечната 2000-а година – мислех да си поръчам закуска в стаята в Хилтън и за малко не се отказах поради един ред във формуляра за поръчка (който се попълва с химикал и се окача на дръжката на вратата). “How would you like your eggs” – по какъв начин желаете да приготвим яйцата за закуска? А сега де… Ами аз отде да знам как си искам яйцата, като знам само думата за ‘бъркани’ – scrambled? Поне да бяха сложили кутийки за видовете яйца, да се ориентирам логически – ама нищо. Само един празен ред. Поръчах си ги бъркани, но се заканих да видя какви точно са термините. И като се сетих за този леко комичен, леко неприятен случай, споделям знанията си тук:

• Over hard или просто hard – пържени и от двете страни (обръщани като палачинка) до пълно втвърдяване на жълтъка.
• Over medium – пържени и от двете страни до известно втвърдяване на жълтъка, който обаче все още е течен до известна степен.
• Over easy или runny – пържени и от двете страни, но жълтъкът е много течен. Също известни и като “dippy eggs”, “dip eggs” или “treasure eggs”в различни региони от USA.
• Sunny side up или eggs up – пържат се само от едната страна и изобщо не се обръщат.

Горните четири вида се класифицират като “яйца на очи” по български, но аз лично не бях чувал яйцата на очи да се обръщат и да са различни видове в зависимост от това колко биват държани в тигана след като се обърнат…

• Scrambled – бъркани яйца.

Това са най-често срещаните начини за приготвяне на яйца за закуска. Изключително просто и логично, ама като не ги е чувал човек никога тези термини и гледа като теле железница . Успех с поръчките.

Gift card (Am.Engl) – карта-подарък*. Карта с предплатена стойност, която се купува от даден търговец или магазин, и важи като разплащателно средство при покупки на стоки или услуги от същия търговец или магазин/верига магазини.

* – тъй като тази дума не фигурира в [доста остарелия ми] английско-български речник, опитът за превод е мой. Не знам дали тази дума (и практика) съществува понастоящем в България.

Онзи ден се бях замислил покрай всичките празнично-подаръчни истерии за картите-подаръци. Това е доста разпространен начин за подаряване на нещо в Щатите – отиваш в магазина Х, за който ти е известно, че е предпочитан от лицето подаръкополучател, и закупуваш една карта-подарък с определена стойност, която по-късно поднасяш като подарък и оставяш избора за това какъв ще е точно подаръкът на човека, който го получава. (Ако не са ти известни вкусовете на отсрещния, моловете продават карти-подаръци, които важат за всички магазини на тяхна територия.) Този начин за подаряване намалява рискът подаръкът ви да не се хареса, да не е подходящ или просто да не е правилният размер (ако става въпрос за облекло). Но от друга страна това може да загатне и за лека незаинтересованост от страна на подаряващия – вместо да се опита да разбере от какво точно се вълнува и/или има нужда отсрещната страна, подарява “само” една карта. Верно е, че подарък, подбран с мисъл и вкус, не може да бъде заместен от една карта, но това в крайна сметка е въпрос на избор и навици.

А всички търговци поощряват закупуването на такива карти като подаръци, защото печалбата им от тях е много висока. Не, не от разлики в номинала, а поради факта, че доста хора не отиват да си използват картите, след като са ги получили като подаръци, и платените вече пари остават чиста печалба. Сумата пари в неизползвани карти-подаръци за 2005-а е доста голяма (четох някакво изследване преди време) – само Best Buy са си начислили 43 милиона долара печалба от неизползвани карти за миналата фискална година… Така че аз ви поощрявам да отидете да си използвате картите по предназначение и да не ги забравяте.

А как приемате такива карти – като реален подарък или малко по тип “отбиване на номер”??

Снимката е на карта-подарък от Abercrombie & Fitch – картата идва със собствена твърда подвързия и маркетинг имидж .

Задание: Да се осигури озвучаване на концерт на група от 10-11 човека с максимално възможен брой на мониторни миксове/тонколони.

Ограничения: Наличната техника.

Решение:

Винаги когато получа задание за озвучаване се опитвам първо да реша всичко на хартия – е, не буквално, защото си правя една електронна таблица и работя с нея. Това ми помага да видя дали имам достатъчно техника, кабели и всякакви други аксесоари (не забравяйте разклонителите, например) и как най-логично и удобно могат да се разпределят наличните ресурси.

С Relevant Worship сме приятели от може би над две години и понякога ми се обаждат да им озвуча някой концерт от среден мащаб. Най-особеното при тях е че съставът на групата се променя почти за всеки концерт – основното им ядро се състои от 9 музиканти (двама вокалисти, свирещи и на акустични китари, четири електрически китари, баскитара, барабанист и клавирист), но от време на време прибавят още по някого да свири или да пее за определен концерт. Така се получи и този път – първоначалната заявка беше за 10 човека (включително пълен комплект барабани за озвучаване), но в последствие се промени на 11 (деветимата основни плюс още една вокалистка и едно момче, което щеше да свири на Rhodes пиано). При вариант за озвучаване на концерта само с един пулт щях да съм много притиснат за канали за главните тонколони, а и нямаше да мога да осигуря повече от 4 (5 с много уговорки) мониторни микса – засега разполагам само с 16-канален Allen&Heath MixWizard 16:2DX аналогов смесителен пулт. За това се реших да прибягна до вариант с два отделни миксера – един за FOH и втори за монитори. Реших да разположа втория пулт на самата сцена, където комуникацията с музикантите по време на концерта щеше да е много по-лесна.

Предизвикателство номер едно: При такова свързване електрическият сигнал от всеки микрофон трябва да се раздели на две още на сцената, като при това не трябва да се влошава качеството му. Обикновено това става някъде между микрофона и змията (snake = многопроводен кабел, който пренася сигналите от сцената до пулта). Просто Y свързване обикновено не работи много добре. Правилният начин е да се използват микрофонни сплитери, които разделят един входен сигнал с микрофонено ниво на два изходни сигнала с подобно ниво, но след бърза справка с някои онлайн магазини за техника и студеният душ, че 4-канален сплитер струва около $240 (а на мен щяха да са ми потребни поне четири такива устройства) се наложи да мисля за друго решение. И понеже както винаги нищо в този живот не е идеално, при спестяването на пари ситуацията се компенсира с повече време за дизайн и по-сложна постановка. Реших да използвам 16-каналния Allen&Heath за мониторен пулт – по предварителни преценки за сцената ми бяха необходими 23 канала, но някои от тях бяха безмониторни (повечето барабанени микрофони по принцип не се слагат в мониторни миксове) и малкият пулт щеше да е повече от достатъчен. Този пулт има директни изходи (direct outs) на всеки от входните си канали и щеше да играе ролята на сплитер без да трябва да правя допълнителни инвестиции. За основен пулт заех един 24-канален Mackie SR24-4.

Предизвикателство номер две: директните изходи на моя пулт бяха настроени още от производителя като “Post-Fader”, т.е. нивото на изходния сигнал от всеки канал зависи и от положението на главния канален плъзгач. Това означаваше, че след като настроим нивото (гейна) на всеки канал на малкия пулт, мониторният тонинженер (в случая това щях да съм аз) не трябва да пипа плъзгачите по време на концерта. Малко неудобство, но лесно разрешимо.

Предизвикателство номер три: Спомагателните шини (AUX Sends) на мониторния пулт ми осигуряват 6 мониторни микса. Аз желаех да пусна поне 7 – а ограничението, произлизащо от горното предизвикателство, нямаше да ми разреши да ползвам главната шина (Main Bus, или L+R стерео микс) като седми монитор. Но като се позамислих малко повече, намерих разрешение и на този проблем – не трябваше да пипам каналните плъзгачи, но нямах никаква забрана да използвам Pan врътката. Реших да свържа седмия монитор към десния изходен канал и да използвам врътката за баланса като такава за ниво – в крайно ляво положение (всичкият сигнал към левият главен изход) никакъв сигнал няма да бъде пращан към Монитор 7, а колкото по-надясно я въртя, силата на звука ще се увеличава. Еврика ! Нетрадиционно, но просто и елегантно.

Предизвикателство номер четири: Единственото ми друго главоболие беше с разпределението на каналите по змиите (разполагам с две 30-метрови такива, които трябва да стигнат от сцената до главния пулт) – при това разположение някои от каналите трябваше да минат през мониторния пулт, а други да стигнат директно до главния. Сцената не е малка, а и трябваше да поберем 11 човека плюс доста инструменти и усилватели на нея и нямаше да стане само със стандартните 6-метрови микронофонени кабели. Наложи се да купя една по-къса допълнителна змия (stage sub-snake), която да пусна от далечния край на сцената до мониторния пулт.

Всичките усилватели трябва да са натрупани на малка куличка точно до мен, че да мога да ги контролирам по-лесно. Сложих и кросовера до мен с цел да минимизирам количеството сигнали, които трябва да се върнат от главния пулт обратно до сцената за захранване на усилвателите (и главните колони). Шест от седемте мониторни микса са прекарани през графични еквалайзери (за противодействие на евентуални микрофонии) – реших, че барабаненият монитор ще може да кара и без такава екстра (а и нямам наличен еквалайзер за него). За комуникация с главния пулт опъвам безжичния рутер, моят лаптоп намира място върху кулата с усилвателите, а ще помоля Карл – тонинженерът за FOH – да си вземе и неговия лаптоп, че да можем да чатим ако се наложи.

Както споменах и по-горе, всичко изглежда много добре и логично на екрана на лаптопа ми. Ще видим колко добре ще изглежда и на практика утре, като отидем да разпъваме – добре че този концерт ще е в църквата, където ходят повечето младежи от Relevant, и можем да разпънем уредбата няколко дена предварително. Така поне няма да съм супер нервен, че няма да ми стигне времето.

Децата нямат търпение и това си е то… От началото на месеца са започнали да питат за тези пусти подаръци и все искат да ги отворят “днес”… всеки ден . И ако ги отворят по-рано, пак очакват да имат подаръци и за утре сутринта.

Преценихме, че вече са пораснали достатъчно и тази година ще им подарим Nintendo GameCube – да сядат да играят от време на време, че да има малко тишина в къщи. Дано само да установят, че да играят като един отбор от двама души е много по-полезно и по-добре от това да вървят всеки за себе си . Направих доста основно проучване на пазара за игрови конзоли и реших, че GameCube е най-ориентиран към детска аудитория, а и с пускането на Wii на пазара цените на GameCube конзолата и на игрите паднаха доста… Никога досега не съм бил собственик на конзола и съм малко резервиран – мнението ми е, че PC игрите са по-добри, а и тяхната “конзола” е с доста по-универсално предназначение. Но няма какво да се лъжем – игровата конзола е по-лесна за употреба ако имате деца, защото те спокойно могат да си пуснат телевизора и конзолата и да почнат да си играят без да мисля какви интернет-филтри ще трябва да им настройвам, че да не пипнат някой вирус без да знаят какво са направили. Взехме им и Lego Star Wars и утре сутринта момчетата ще се впускат в приключения в Star Wars света .

А сега отивам да сглобявам Star Wars изтребители, че младежите все пак не издържаха и решихме да отворим подаръците от баба им…

Честито Рождество Христово и не забравяйте, че това не е празник само за благотворителност и подаръци!

Кленовият сироп е подсладител, който се прави от смолата на кленовото дърво. Най-често се яде с палачинки или гофрети, макар че може също да се сложи на всичко – от сладолед до качамак. Използва се и като съставка при печене или приготвяне на десерти.

Нашите деца го ядат главно с гофрети сутрин на закуска. Почти винаги се продава в шишета с форма като тази от горната снимка. Прави ми впечатление, че в евтиният кленов сироп от магазина има добавен царевичен сироп с високо съдържание на фруктозна захар – за да го направи по-сладък – но който иска истински недоподсладен кленов сироп, може или да си го купи от някой магазин за органична продукция на двойна или тройна цена , или да си го купи директно от някоя ферма или селска къща – когато есента ходим за Letchworth, почти пред всяка къща в нивите има надпис “Продаваме домашен кленов сироп”.

И на мен ми харесва.