ВеБ:лог

Име на нарушителя (бас-китарист)_______________________

Дата на нарушението _______________________

Музикални нарушения

Силно свирене по време на загрявка … $10

Проверка на усилвателя чрез шляпане на струните в стил фънк … $25

Яки ругатни след допускане на грешка … $10

Високо и бързо свирене след грешка … $20

Репетиране на ритъм с двете ръце между отделните песни … $20

Молба да се подаде МИ нота за настройване … $25

Свирене на МИ нота докато тромпетът се опитва да се настрои в СИ бемол … $50

Свирене на написана поредица от последователни ноти … $50

Пропуск да се изсвири написана поредица от последователни ноти … $75

Написване на имената на нотите с думи над петолинието … $50

Написване на размерите на нотите под петолинието … $50

Свирене на осмини ноти … $5 на нота

Свирене на шеснайсетини ноти … $10 на нота

Свирене на ноти над първата октава … незабавно изгонване

Забавяне на бързо темпо … $75

Забавяне на баладно темпо … $100

Припадък по време на балада … $200

Игнориране на темпото на барабаниста … $100

Следване на темпото на барабаниста … $250

Питане дали може да заеме “Истинската книга за мен и моето величие” … $1000

Контрабасисти

Пристигане в студиото преди първия такт от песента … $25

Свирене, което се чува … $25

Имитиране на смените … $25

Шляпане по струните … $150

Изпускане на важен такт с последваща хвалба за това колко стар и уникален е контрабасът … $25

Отделяне на пот в количества над нормалното … $25

Двойни паузи по време на соло от духовите инструменти … $50

Молба към лидера за солова част … $30

Приемане на солова част … $50

Свирене по време на втория припев … $100

Изсвирване на соло … $400

Претендиране че се проверява настройката на инструмента след фалшиво свирене … $100

Електрическа бас-китара

Оправяне на косата между отделните песни … $15

Експерименти със странни устройства … $25

Пропускане на основния тон от гамата след главозамайващ фил от барабаните … $25

Свирене с перо … $50

Настройване на инструмента по време на балада … $30

Свирене на ритъм Джако докато другите свирят самба … $75

Свирене на самба ритъм Джако по време на балада … $150

Опит за завършване на финалния акорд … $50

Завършване на финалния акорд … $100

Дълго плъзгане надолу до последната нота … $200

Технически нарушения – електрическа бас-китара

Забравен колан за баса … $10

Смяна на струните след всеки няколко песни … $15

Използване на електрически тунер за настройка на инструмента … $15

Нагласяне на вокален микрофон “ей така ако се случи да има нужда” … $75

За забравяне да се включи усилвателят … $40

Донасяне на усилвател, който не може да бъде внесен в студиото от един човек на един курс … $50

Молба към колегата от духовата секция да помогне с преместването на усилвателя … $25

Използване на нестандартен бас … $100 за всяка струна в излишък над четири

Използване на повече от една бас-китара … $100 за всяка допълнителна

Картинки с черепи по бас-китарата … $150

Използване на бас с гриф без прагчета … $500

Престъпна проява на лош вкус

Сядане зад барабаните по време на почивка … $10

Цитиране на “Страната на птичките” … $25

Репетиране на гами по време на почивка … $25

Репетиране на гами по време на солото на барабаните … $50

Репетиране … $150

Започване на всяко изречение с фразата “А аз когато бях китарист…” … $50

Елементарна глупост

Носене на фанелка от старо турне на Бъди Рич … $10

Носене на фанелка от ново турне на Whitesnake … $20

Постоянни запитвания кога ще започва рок-частта … $20

Постоянни питания “А сега къде сме точно?” … $25

Постоянни подвиквания “Йе!!” … $25

Отговаряне на позвънявания по GSM-а по време на свирене … $100

Често бях чувал за една от чикагските забележителности – Navy Pier – но никога не бяхме ходили там, а и не знаех какво точно представлява. Но днес най-накрая стигнахме и до там. Оказа се, че е комбинация между увеселителен парк с огромно виенско колело и други атракции (които обаче работят само лятото и бяха затворени), ботаническа градина, мол и някой и друг музей, всичко това построено на еднокилометров кей в езерото Мичиган. Митко ми разказа за някакъв образ, който водел децата си там от полунощ до 4 сутринта, защото тогава паркингът бил безплатен. Аз очаквах цената за паркиране да е нормалната за downtown – $10-12, но се оказа, че е $22 (без ограничения във времето на престой). Е, пък няма да се върнем я. Оставихме си колата на закрития паркинг и влязохме да се разхождаме из Navy Pier.

Бо пред виенското колело:

Бо в градината – зад нея се вижда един много интересен шадраван, който хвърляше струи вода на отсечки. Зад нея се вижда как струята е 100% във въздуха. Фонтанът хвърляше струи с различна дължина през различни периоди от време и беше интересно да се наблюдава как водата хвърчи из въздуха като една прозрачна змия :

Бо с тропическата растителност в ботаническата градина:

Бо, Ник и Вик в градината:

След като разгледахме градината и се поразходихме из навалицата в мола, решихме да излезем навън и да походим по самия кей. От едната му страна са пристанали кораб до кораб – повечето от тях предлагат специални турове на залива и гледки към небостъргачите на downtown, често комбинирани с обяд на борда на кораба, но всичко е с предварителна резервация – и то седмици напред… Имаше и един голям платноход:

Изглед към downtown Chicago от Navy Pier:

Не знам от какво се изморихме толкова… Уж прекарахме там само около 2-3 часа, а едва се замъкнахме до паркинга, а аз на всичкото отгоре трябваше и да карам на връщане . Но поне видяхме и тази гледка от Чикаго.

Отдавна не бяхме идвали до Чикаго. Минахме лятото с Бо покрай него на път за Калифорния, но не спирахме в града, че нямаше време… Но сега имахме цял дълъг празничен уикенд и дойдохме на гости, че да се видим с всички приятели там, а и да видим малко града. След американското отпразнуване на Деня на Благодарността, вечерта в четвъртък отидохме да се разходим в downtown. Както ми беше известно и от преди, през уикенд или почивен ден паркирането на места с паркинг-автомати е безплатно – само трябва да си намерите свободно място и можете да си оставите колата там, но места се срещаха доста често.

Първо отидохме да видим елхата – бяха я направили и окичили, но за наша най-голяма изненада не беше осветена и я гледахме на тъмно. Може да е било рано – все още сме в ноември месец, може да не беше минало официалното откриване… така и не можахме да разберем, но тъмната елха си беше факт. На всичкото отгоре си бях забравил фото-статива в Buffalo и трябваше да снимам от ръка в тъмнината, а така не стават много добри снимки. Но можах да хвана Тони и Бо пред елхата:

Площадът с елхата е на няколко пресечки от Millenium Park, та отидохме да го видим и него на тъмно. Помня кога цялата тази площ беше заградена през 1999-а година – тогава копаеха парка и подготвяха откриването му за посрещането на новото хилядолетие… Но сега всичко е направено! И паркът не е като елхата – там поне е светло . Силуетите на небостъргачите, окъпани в светлина, се отразяват много добре във “Вратата към облаците”, или “Фасуленото зърно” – както е народното име на този монумент:

(В центъра на снимката се вижда фотографът, а малко вдясно Бо и Митко гледат снимки…)

Винаги когато сме посещавали downtown Chicago, съм изпитвал едно особено чувство… Този град си е различен от всички други, в които сме били – по свой собствен начин. Хем те заобикаля с високи сгради, хем не се чувстваш задушен или нищожен – градът е строен на широко. Тротоарите му не са пълни с пешеходци – както в Ню Йорк Сити, а и улиците му нямат трафика на Сан Франциско. Човек се чувства някак си по-спокойно… Надявам се следващото ни посещение да е на светло и да мога да направя повече снимки.

Бо пред любимия си небостъргач:

А тук сме при водоскоците – които обаче са сухи през зимата. От двете страни има по една висока колона, едната страна на която представлява видеостена – и на нея се прожектират човешки лица. Всяко от тях се задържа по няколко минути. Ние с Бо се снимахме с азиатката:

От парка тръгнахме надолу към езерото и стигнахме чак до Бъкингамския фонтан. Когато бяхме в Чикаго през лятото преди няколко години, фонтанът беше осветен, водоскоците работеха, а в парка около фонтана имаше някакъв панаир и навалицата беше огромна. Сега май го бяха затворили за зимата и всичко беше тъмно. Но успяхме да си направим много хубава разходка. “Ветровитият град” (прякорът на Чикаго е “Windy City”) се представи много добре този път – духаше си малко, но изобщо не беше студено и това ни позволи да изразходим някоя и друга калория, придобита от пуйката по-рано през деня . Много по-добре е човек да се разхожда между небостъргачи, отколкото да пухти в къщи пред телевизора!

Нарочването на един ден в годината за отдаване на благодарности и за преброяване на благословенията е станало неразделна част от американската култура, една традиция, за която много хора вярват че е била отбелязвана без прекъсвания още от времето, когато пилигримите от Колонията в залива на Масачусетс са я започнали през есента на 1621 година. Подобно на други традиции, закоренени в историята и културата, същността й е по-сложна от това, което традиционните вярвания описват.

Отбелязването на Деня на Благодарността по начина, по който са го отбелязвали пилигримите от седемнадесети век – важно уточнение, понеже хората по целия свят са празнували ден на жътвата откогато е започнала да съществува историята – води потеклото си от пътуването на кораба Мейфлауър, който напуснал пристанището на Плимут в Англия на 6 септември 1620 година. На борда на кораба имало сто и двама човека, които искали да придобият повече религиозна и гражданска свобода в Новия Свят. Корабът акостирал в Америка на 11 декември на мястото, наречено Плимутска скала (Plymouth Rock). Противно на това, което повечето хора мислят, първата колония на пилигримите не е била на това място – някои от тях слезли на брега да съберат малко храна и вода на това място, но не били посрещнати с отворени обятия от местните жители. Виждайки това, те се завърнали на кораба и тръгвайки на юг, стигнали до нос Код (Cape Cod), който им предложил по-удобен пристан и по-доброжелателно настроени местни жители от племената Уампаноаг и Патукстет.

Пилигримите се оказали на стотици мили по на север от мястото, където възнамерявали да се установят. Документът, който били получили от Англия, ги задължавал да се заселят в земите, дадени на компанията Вирджиния от Плимут, но те решили да се заселят на мястото, където излязли на сушата, вместо да продължат в ново откривателско пътешествие, за да открият точното място, определено им в документа. Поради тази причина те изобщо не били подготвени за първата си зима и около половината от първите заселници измрели.

През пролетта на 1621 година, Скуанто, воин от Патукстетите, и Самосет, воин от Уампаноагите, показали на оцелелите пилигрими как да садят и торят царевица, тикви, жито, овес и фасул. Също ги научили и на своите методи на лов и риболов. С приближаването на есента, губернаторът Уилиам Брадфорд пожелал да отдаде благодарности на Бог за оцеляването на колонията и да почете помощта и щедростта на местните индианци, които буквално запазили живота на общността им. Въпреки че пърите земеделски опити на пилигримите били далеч от успешни, губернаторът заповядал празнуването на фестивал на жътвата. Точната дата не е известна, но преценките за нея варират между 21 септември и 9 ноември 1621 година.

Приблизително 90 индианци, начело с вожда на Уампаноагите Масасоа присъствали на фестивала, който трябвало да трае пълни три дни. Повечето историци се съгласяват, че местните жители осигурили повечето храна, която най-вероятно включвала дивечово месо, риба, омари, миди, сливи и боровинки, царевичен хляб, тикви и други зеленчуци. Историята леко се различава от традицията тук, защото този фестивал не бил, нито бил замислен да бъде събитие, което да се повтаря всяка година. Той обаче отбелязал началото на период, в който заселниците загърбили политическите и религиозните си различия и преди дипломатическите им отношения с индианците им да се влошат.

Повече от половин век изминал преди отбелязването на следващия Ден на Благодарността. На 20 юни 1676, губернаторският съвет в Чарлзтаун, Масачусетс, обявил 29 юни за Ден за отдаване на благодарност за “опазването на нашите градове от надвисналото разрушение, което враговете ни опитаха, и за дадените ни превъзходства над тях”. Главното превъзходство за европейските колонизатори било неволното, но разрушително разпространение на дребната шарка в Северна Америка – местните племена никога не били боледували от нея и нямали имунитет. Цели племена изчезнали от лицето на земята и съпротивата срещу експанзията на колонистите била унищожена.

Следващият официален празник на Благодарността се случил след цял век, през октомври 1777 година – той отбелязал американската победа над английската армия в Саратога. Въпреки че този празник бил повече военен отколкото духовен, всичките 13 колонии имали свои представители в събирането.

През 1789-а година президентът Джордж Уошингтън обявил 26 ноември за национален Ден на Благодарността. Почти 100 години изминали преди празнуването на следващия национален Ден на Благодарността, но междувременно много от щатите решили да отбелязват свой собствен празник независимо един от друг. Щатът Ню Йорк започнал да празнува през 1830 година.

Празнуването на Деня на Благодарността по начина, който ни е познат днес, е бил установен с кампания, започната от писателката Сара Джозефа Хейл, известна като авторка на детското стихотворение “Mary Has A Little Lamb”. През 1863 тя убедила президентът Ейбрахам Линкълн да постанови, че национален празник за Деня на Благодарността ще бъде отбелязван ежегодно на последния четвъртък от ноември.

Това кратко есе преведох от местния безплатен вестник .

Повече информация можете да намерите в Уикипедия или на други места.

Днес си взех свободен ден – оказа се, че въпреки че съм си изразходвал всичката Интелска отпуска през първите девет месеца на годината, са ни отпуснали по няколко персонални дни. Бяхме планували да прекараме дългия празничен уикенд с приятели в Чикаго. Аз първо си мислех да работя до обяд и да тръгнем веднага след това, но после разсъдих и като знам колко объркано е времето точно преди заминаване, предпочетох да си освободя сутринта, че да имаме време да съберем багажите и да подредим колата. Училището беше обявило преди 2 месеца, че днешният ден ще е само половин, но в последствие го направиха цял поради изгубената седмица около бурята – но аз ги помолих да пуснат децата по обяд, като цитирах направените от нас планове за пътуване. Поне са разбрани хората и ти влизат в положението .

Добре че не отидох на работа – хайде тази дреболийка, после другата, да вземем надуваемото легло, още други неща… Едва ми стигна времето. Сега отивам да взема децата от училище, мятаме се в колата и заминаваме. Надявам се да няма трафик и да пристигнем по нормално време в Чикаго тази вечер…

Откакто мазето се наводни и изнесохме всички ценни неща отдолу (и ги “подредихме” по други места в къщата), като че ли пиша по-нарядко. Аз съм човек, който може да работи където и да е – не ми трябва да е непременно на моето бюро или в моя кабинет. Имам си лаптоп, който мога да разнасям наоколо, и да ползвам в хола или кухнята. Но доста често вечер ми се случва да не ми остава време за писане и затова пиша малко по-нарядко последните дни. Но тържествено обещавам да се поправя . Напоследък взех да прилагам друга тактика – ставам час-два по-рано от обичайното си време за ставане сутрин и тогава успявам да свърша доста неща. В къщата е тихо, всички други спят и аз мога да седя и да попиша или да погледна разни други дребни ежедневни неща. Само дето ще трябва да свикна да ставам рано, но когато не съм уморен, става.

А тези дни ще трябва да се хванем и да преподредим някои неща в къщата, така че да може да се работи по-удобно. Май пак ще си направя офиса в мазето, че там ми е най-широко и удобно, но Бо първо ще трябва да приключи с боядисването на стените долу.

Навярно всеки от нас се е сблъсквал със ситуации, в които му трябва някакъв email адрес за нещо съвсем временно – приятел ви е изпратил снимки по електронната поща, но наредени не на сайт, а във Snapfish.com например, а те ви изискват регистрация с валиден електронен адрес. Ако администрирате сървър или си имате сайт с уеб пощенски адреси, можете да си създадете временен адрес, който по-късно да изтриете – но според мен това пак не е идеалният вариант, защото записва домейнът ви някъде… а спамерите са упорито племе. Винаги можете да си направите акаунт в някой сървър, предлагащ безплатни адреси, но обикновено регистрацията в тях отнема време, а и ви искат доста лични данни…

Днес обаче прочетох за услугата “10-минутен email адрес”. Отивате на 10minutemail.com и щракате на връзката на заглавната страница. На следващата страница виждате автоматично генериран от сайта електронен адрес, който е валиден за следващите 10 минути. Ако се опитвате да се регистрирате в сайт, който се прави на хитър и иска да ви прати паролата за регистрация по email, ще видите това съобщение на същата страница и можете да кликате на връзките от нея. Адресът се самоунищожава след 10 минути, но ако ви трябва за малко по-дълго, отдясно има друга връзка, с която можете да прибавите още 10 минути живот към новопридобития си адрес. Услугата не изисква никакви лични данни от вас и е лесна и удобна за използване.

Мрете, спамери!

Един от моите колеги ми спомена за orb.com още по време на световното първенство по футбол през миналото лято. Това е безплатна услуга, която ви позволява сравнително лесно да споделяте свои снимки или видеоклипове чрез интернет, без да трябва да ги прехвърляте на нечий сървър. Инсталирате си клиентски софтуер на някое от домашните PC-та, разрешавате какво точно може да се вижда отвън (през сайта на ORB) и сте готови. Ако ще споделяте информацията с приятели, ще им трябва име и парола – и вие като домакин ще трябва да им ги изпратите. Хубавото на услугата е, че можете да помпите телевизия в реално време по интернет – пак с име и парола, и според лицензионното споразумение на сайта, само за лично ползване. Ще ви трябва някакъв ТВ тунер, с който да вкарате сигнала от телевизора в компютъра си и оттам през ORB можете да го стриймвате онлайн. Този мой колега така си гледаше мачовете от световното на офис компютъра, че за нас се падаха през работно време, но услугата може да се използва и при други случаи – например когато трябва да пътувате в чужбина, а не ви се изпускат мачовете по американски футбол, например, или последния епизод на любимия ви ТВ сериал, ако имате такъв. Направих бърз тест и установих, че споделените снимки не се виждат онлайн когато сте ги забранили от клиента или когато съдържащия ги компютър е офлайн. Не дочетох цялото лицензионно споразумение в детайли и до края, но нищо в него не ми направи лошо впечатление. Дано си и остане така!

И тукашните избори минаха вчера. Избираха се главно сенатори, конгресмени, губернатори на щати и други по-маловажни длъжности. Понеже тези избори се падат точно по средата на мандата на президента, страстите като че ли не бяха нажежени много… А и аз понеже не гледам местните телевизионни канали (които хващам само със стайната антена на телевизора, и то с много лошо качество), пропуснах всичките политически реклами от типа на:

Реклама номер 1: Джак Джоунс е лош политик. Ако погледнете статистиките за гласуванията му, ще видите как винаги е бил ЗА повишаването на местните данъци. Недейте да правите грешки – гласувайте за Джими Лий!

Реклама номер 2: Джими Лий е лъжец. Гледайте внимателно – именно той, а не Джак е гласувал ЗА легализирането на имигранти и изнасяне на изконно американски работни места в чужбина. И на всичкото отгоре Джими се опитва да ви манипулира. Гласувайте за Джак Джоунс и порочните практики в местното управление ще бъдат прекратени!

В САЩ няма нито ден за размисъл, нито забрана за наличие на агитационни материали около секциите в деня на изборите. Май единственото правило е, че такива материали не могат да бъдат по-близо от 100 фута от мястото за гласуване. Та извън училището (където имаше секция), имаше едни табелки с надписи “100 фута”, забучени покрай всички пътеки, които водят към централния вход. И около тях пълно с агитационни материали на всички кандидати. Но май тук на никого не му пука от това.

Аз като че ли съм идеалистично по-близък до идеите на републиканците, отколкото до тези на демократите – които спечелиха изборите. Но отдавна съм се научил да не се впечатлявам само от бои и политическа принадлежност, а да изчакам и да видя кой какви резултати ще покаже. То и в Библията така пише – “по плодовете им ще ги познаете”. Не мисля, че много неща от всекидневния ми живот ще се променят коренно. Но ще трябва да поизчакаме и да видим накъде ще се завърти кормилото .

Десетте най-големи публично търгувани компании в САЩ през 2005-а година (база за сравнение – общ брой работници в компанията):

[Компания - Основател(и), Месторождение ( Работници )]

• Intel Corp. – Анди Гроув, Унгария (99,900)
• Solectron – Уинстън Чен, Тайван (53,000)
• Sanmina-SCI Corp. – Юле Сола/Милан Мандарич, Босна/Хърватска (48,621)
• Sun Microsystems Inc. – Андреас Бехтолшейм/Винод Хосла, Германия/Индия (31,000)
• eBay Inc. – Пиер Омидиар, Франция (12,600)
• Yahoo Inc. – Джери Янг, Тайван (9,800)
• Life Time Fitness Inc. – Бахрам Акради, Иран (9,500)
• Tetra Tech Inc. – Анри Одара, Франция (7,200)
• UTStarcom Inc. – Йинг У, Китай (6,300)
• Google Inc. – Сергей Брин, Русия (5,680)

Интересно…

Източник: “The Impact of Immigrant Entrepreneurs and Professionals on U.S. Competitiveness.”