Archive for October, 2006

Хелоуин 2006

October 31st, 2006

Днес следобяд пак беше пълно с деца на колеги, пременени с всякакви костюми, които обикаляха и ни изнудваха за сладки неща. Традиция, какво да правим :-) . Но така поне виждам децата на колегите поне по веднъж на година и ги виждам как растат… По тази причина не можахме да свършим никаква работа след 3 часа, но това не е зле – малко почивка и за нас ;-) . Децата имаха парти и в училище и се костюмираха и там.

Posted in Daily, USA, Български | Comments (2)

SoundReview: Заглушителни пръстени за барабани

October 30th, 2006

Подобни пръстени (drum studio rings) се използват когато барабаните “звънят” прекалено много – слагат се върху горните кожи и намаляват високочестотните хармоници, което прави звукът от комплекта по-стегнат и по-приятен за ухото. Направени са от прозрачно пластмасово фолио и се предлагат с диаметрите на най-популярните барабани… Комплектът е около $10-20.

14-инчов заглушителен пръстен върху соло-барабан.

Posted in Sound & music, България, Техника и технологии | Comments (0)

Българска интернет телевизия

October 29th, 2006

Ако толкова много ви липсва гледането на българска телевизия, можете да я гледате на адрес bgtelevizia.com. Предлагат се десет канала – Канал 1, БТВ, Нова ТВ и няколко музикални канала, предимно с чалга, т.е. с поп-фолк. Скоростта не е от най-добрите обаче – от време на време стриймингът попрекъсва. Аз лично не се виждам да заседна да гледам българска телевизия, защото установих, че изобщо не ми липсва. Новините от България ги чета онлайн в удобно за мен време (и подбирам какво точно да прочета, а не чакам някой да го компилира вместо мен и да ми го представи), а подобна музика никога не съм слушал. А и ми е едно такова странно да слушам официален български език… Установявам, че вече ми се струва, че говоримият ни език е един такъв насечен – може би никога преди не съм обръщал внимание. Постоянното потапяне в българска атмосфера на българи, живеещи в чужбина, също си има отрицателни страни, но за тях ще напиша друг път.

Мерси за връзката, Делевски ;-)

Posted in Daily, Български, Емигрантски, Техника и технологии | Comments (21)

Open Source CMS

October 28th, 2006

Днес намерих този адрес www.opensourcecms.com/. Това е сайт, който ви дава възможност да си поиграете с различни видове уеб софтуер – CMS системи, софтуер за блогове, галерии със снимки и всякакви други такива полезни неща – преди да почнете да си играете да ги инсталирате на собствения си сайт. Главната тема на портала се сменя на всеки 2 часа и всеки потребител може да получи име и парола за текущата активна тема и да си поиграе със софтуера, както и да прочете коментари от потребители. Много полезен инструмент. Проблемът на XXI век според мен е “прекалено много информация” и когато търсим нещо, което ни трябва, като че ли се позагубваме в океана от данни около нас. Толкова много неща са на наше разположение, че почти винаги са прекалено много ;-) . Open Source CMS съдържа свободен софтуер.

Posted in Software, Български, Техника и технологии | Comments (0)

Canon FD обективи

October 24th, 2006

Едната вечер когато Сашо беше тук се бяхме заговорили за обективи. Той ми показа един ръчен обектив за неговия Пентакс и ми каза, че няма разлика в цоклите на новите автофокусни и старите ръчни обективи за този апарат. Бях чувал, че същото твърдение не е вярно за обективите на Канон и се заех да издиря малко информация. Статията на английски можете да намерите тук, а ето най-важните изводи от нея:

  • Ръчните обективи на Канон, които предшестват съвременните обективи система EOS (EF или EF-S), носят наименованието Canon FD.
  • Обективи с цокъл FD не могат да се слагат директно на EOS тяло. Необходим е преходник – нещо от този сорт:

  • Когато използвате FD обектив с EOS тяло, фокусирането и блендата трябва да се настройват ръчно от самия обектив. Скоростта се настройва от апарата.
  • Използвани FD обективи могат да се намерят на много изгодни цени – примерно FD 50/1.4 за $20-30. Преходникът струва още около $35, но той може да се ползва с всякакви FD обективи, така че се купува само веднъж.
  • Системата е просъществувала от 1971 до 1987 година (EOS е представена през 1987).

Ако ви трябват евтини, но добри обективи, и имате знанията и нервите да снимате ръчно, проверете eBay или други сайтова за използвани обективи – ще останете очаровани какви добри сделки могат да се намерят :-) .

Posted in Български, Фотография | Comments (0)

Audio HowTo: Тромпет

October 23rd, 2006

Признавам си честно, почтено и без бой, че абсолютно нищо не разбирам от тромпети. Знам само как се вади звук от тях, но как звукът да е с определена честота или тембър… не ме питайте. Но по молба на Тони разпитах Алан – нашия тромпетист в църквата – за някои основни положения при закупуване на тромпет и ето какво ми каза той:

  • За първи тромпет най-добре е да се купи стандартен инструмент (не пиколо или нещо такова по-екзотично) в Си бемол (Bb). Бил най-подходящ за начинаещи.
  • Мундщук за начинаещи – най-добре е да е 7С. И не ме питайте какво значи това, защото не знам. Само ми беше обяснено, че добрият мундщук оказва голямо влияние върху звука, който тромпетът ще извади.
  • Според Алан най-важното нещо за лесно свирене на тромпет е доброто масло за смазване на машинките (копчетата) – каза ми, че ако маслото е некачествено, машинките залепват и не може да се свири… Той ползвал Al Cass от доста години и много го харесвал.
  • Какво е по-добро за начало – да се наеме тромпет или да се търси да се купува… Според мен (а и според Алан) най-добре е първите няколко месеца да се кара с тромпет под наем, за да се оценят интересите на начинаещия тромпетист, и после евентуално да се търси инструмент за закупуване. Почти всички сайтове, които продават музикални инструменти, имат свясни тромпети за начинаещи за цена $200-300 (говорим за чисто нови). Иначе може да се търси и на eBay – но в никой случай не купувайте индийски тромпети. Качеството им било под всякаква критика. Според Алан може да се намерят свясни използвани тромпети американска изработка за около $60-80…
  • Аз лично доскоро не знаех, че тромпетът е инструмент, който може да се настройва – но си е така. Задната U-образна част на тръбата е подвижна и с местенето й напред-назад инструментът се настройва да е с тон с другите инструменти в групата :-) .

Успех в свиренето. И не забравяйте, че това е доста уховъздействащ инструмент, така че се смилявайте над околните от време на време ;-) .

Posted in Sound & music, Български, Техника и технологии | Comments (4)

Съвпадения или взаимовръзки

October 22nd, 2006
  • Цената на човешки живот в България – 1500 лева за причиняване на смърт по ‘непредпазливост’, след като двама полицаи са си играли с повереното им служебно оръжие: netinfo, dnes.bg
  • Както много хора предвидиха преди около един месец, виновни за срутената сграда на Алабин 39 в София няма: news.bg
  • Резултати от първия кръг на изборите за президент на Република България (от dnes.bg):
    1. Георги Първанов – Ангел Марин: 1 780 119 гласа
    2. Волен Сидеров – Павел Шопов: 597 175 гласа
    3. Неделчо Беронов – Юлияна Николова: 271 078 гласа
    4. Георги Марков – Мария Иванова: 75 478 гласа
    5. Петър Берон – Стела Банкова: 21 812 гласа
    6. Григор Велев – Йордан Мутафчиев: 19 857 гласа
    7. Любен Петров – Нели Топалова: 13 854 гласа

Винаги някой трябва да носи отговорност за дадена дейност, извършена или предотвратима от него/нея. Колкото повече няма виновни и отговорни, даже и за видими дреболии, толкова обществото е по-болно – всеки си дърпа чергичката към собствения си ъгъл и не му пука за общото. Ама затова сме и на това дередже де…

Posted in България, Български, Мизерии | Comments (0)

Разчистване

October 21st, 2006

Днес се запретнахме с Бо да започнем да разчистваме мазето. То вече доста поизсъхна, но водата беше намокрила доста неща и трябваше да ги сортираме и да решим какво може да се спаси и какво ще поеме пътя към боклука. Успяхме да спасим най-важните неща от потопа и май под вода се озоваха предимно боклуци и стари неща, които се канехме да изхвърлим така или иначе, но сега дойде времето за това. Поработихме доста – може би ни се събраха 7 часа. Извадихме може би 10 големи черни чувала с боклуци. Дано да ги вземат боклуджиите в понеделник… Засега оправихме само долните рафтове на стелажите и ще трябва да решим кога ще повторим упражнението с по-високите лавици – не че водата стигна до тях, ама на някои от нещата наистина им е мястото в черен чувал до бордюра.

Чувствам се уморен. Краката ми са поизтръпнали от постоянното навеждане и клечане. Поне свършихме по-голямата част от работата. Ще трябва да погледна зад бара в моята половина, че там имаше едни стари кашони, но ще е някой друг ден…

Posted in Daily, USA, Български | Comments (0)

Ново явление ли е чалгата?

October 20th, 2006

Кой? Бай Ганьо ли? Ами че ако бай Ганьо не обича музиката, кой други ще я обича? Кой други е можал да внуши на циганите, сиреч на музикантите, такъв респект към себе си, както бай Ганьо? Само като им мигне с око, погледнете вий какво става с тия цигани! Огън! Огън! Завий оная ти цигулка, запищи онзи ти кларнет!

Снагата ти е топола,

на мойто сърце кат два кола.

На фустаня ти тегеля

изгори на мен джигеря…

– Сус бе, ченгене! Не ща аз любовни! На ракия ми свири! – извика им бай Ганьо и тракне с чашата по масата. Почнат “Каран-каранфилчето”, бай Ганьо тракне с чашата, спрат. Почнат “Не щеми ний богатство” – пак тракне с чашата. Обърнат на “Зелен листец”. “Ха, видяхте ли сега! Е-е-е-е-х! Гел кефим, гел!”… – и бух шишето в земята или в прозореца… Е, кой е майсторът на тия работи? И веднъж ли е било, дваж ли е било? Ама тия жени откъде ще знаят кой е бай ти Ганьо! И да им разправяш колко стъкла си строшил с музика, не могат те разбра!…

– Обичам музика! – изговори снизходително бай Ганьо. – Обичам музика! – повтори той и си разклати главата, което по негово мнение изражаваше печалната необходимост да слуша за хатъра на жените едно нещастно дрънкане на пиано.

“Какво разбирате вий от свирня, от мохабет?” – мисли си бай Ганьо.

Алеко Константинов, “Бай Ганьо” (написана около 1895 година, ако не се лъжа)

От време на време в съвременната българска преса и публицистика се прокрадват оплаквания от чалгата, завладяла България в годините на прехода – от 1989-а до наши дни. Но според мен това не е ново явление, а старо такова, облечено в по-съвременни форми на представяне. Ами ето от цитата по-горе се вижда, че същите “песни” тип чалга са съществували и по Алеково време, а най-вероятно и преди това. Мисля, че съм срещал подобни описания на “кафанска музика” и при Иван Вазов. Значи подобен род забавления са съществували още в България на XIX век.

Това е било много отдавна… Но аз лично помня как през 80-те години чалгата се подвизаваше главно като “музика за маса” (разбирайте за напиване) със сръбски или гръцки произход. Не знам откъде хората се сдобиваха с нея – май по стария изпитан начин “копиране на касети” – но такава музика се срещаше повсеместно. Да, леко потайно, но за никого не беше тайна. Помня че бях свидетел и на внезапно развилата се популярност на “Хисарския поп” :-) – бях още ученик в Лиляната и ми беше чудно защо някои съученици изведнъж решиха, че трите му “хита” заслужават постоянното им превъртане на касетофона…

Този вид музика винаги си е имал почитатели по нашите земи. Но поне в моята глава това беше музика за хава, където средната възраст на присъстващите е над 35 или даже 40. От това, което чета по новините от време на време, излиза че сега и най-младото поколение в България са върли фенове на чалгата – чувам за чалготеки, чалга-барове и всякакви други подобни заведения. Реалността се променя явно. Не мога да си го обясня, но не ми е и работа засега. Но се радвам, че мога да съм по-далеч от подобни звуци, които те заливат от радиото в таксито, в автобуса или просто от тонколоните на поредното кафене на открито! А иначе е ясно, че това не е нещо ново, а просто преродено старо…

А ний с управителя кис-кис-кис! Аз го погледвам с едно око и му казвам на смях: “Ний сме сигур!” Той като се закикоти и хоп – една мастика. Той се потупа по джеба – демек онова писмо, за свободата на изборите, смигне с око и каже: “Ний не сме сигур”, и кис-кис-кис! Хоп! Друга мастика…. На-а-рязахме се богато!… Че като доде и Данко Харсъзина, че и други, и други, че като се затворихме в кафенето, че като викнах на цигуларите: ха сега! Изпокъсаха си кордите!… Мастиката му не е добра на Георгя, па и мезето калпаво; не вземе да направи краставички, ами дава кисела бамя!… Уф! Боли ме глава от вчера. Гочоолу, я налей още по една мастика.

Posted in България, Български, Лични | Comments (2)

Как се пали газов бойлер

October 19th, 2006

Бойлерът в къщи е газов. Инсталиран е в мазето, в него влизат тръба и газ и тръба за студена вода и излиза тръбата за топла вода. Има си един термостат, който въртя от време на време, макар и доста рядко (пример – като заминаваме на почивка и няма да ни има в къщи няколко дена, термостатът се завърта на позиция Vacation). Освен това бойлерът не изисква никаква поддръжка. Е, поне до онзи ден.

Открихме, че сме останали без топла вода точно в събота – денят, в който водата в мазето достигна връхната си точка. Знам, че газовите уреди си имат пилотен пламък, но въобще си нямах и представа къде се намира това чудо на бойлера – мислех си, че е в кутийката с термостата. Говорих с един приятел американец и той ми каза, че трябва да си запаля пилотния пламък. Зорът ми беше къде да го намеря. Термостатът е затворен с винтове с едни такива особени глави – за мъжки ключ тип звезда, но с един допълнителен пин, стърчащ от средата им – така че да не може да се използва стандартен ключ звезда. Купих си комплект от тези особените ключове за $10 и сега съм готов да отвъртя всякакъв секретен винт ;-) , отворих термостата и се опитах да си запаля пилота, като четях инструкциите, предвидливо залепени на самия бойлер – само че те явно бяха неясни, защото резултатът беше синкав пламък, дълък около 40 см, който изскочи от кутийката… След още един неуспешен опит си завинтих капака и продължих да мисля.

Долу до самата земя има един друг голям капак. Махнах го, плъзнах втория капак под него настрани, клекнах до земята и – “Еврика”. Те ти ги те пилотната тръбичка и тръбата с термодвойката, която се нагрява от пилотната и пуска газта. Горната врътка на термостата се завърта на позиция PILOT, червеното копче върху него се натиска и задържа и същевременно пилотът се пали с клечка кибрит или дълга запалка. След като захване син пламък, издърпвате ръката си от горивната камера, докато продължавате да натискате червеното копче с другата ръка – и го държите така около минута. Дотогава другата тръба – тази с термодвойката – трябва да се нагрее достатъчно, че да почне да пуска газ. Индикацията за това е че когато пуснете червеното копче, пламъкът ще продължи да гори. В момента в който се премести горната врътка на газовия термостат на позиция ON, от основната тръба тръгва повече газ и се задейства цялата горелка тип котлон под вътрешния резервоар на бойлера и водата започва да се загрява. БЪРЗО трябва да затворите вътрешната вратичка (защото тя се нагрява от пламъка и след няколко минути не може да се пипа, а там всичко е ръждясало и вратичката върви трудно…), после слагате външната вратичка в обшивката на бойлера, събирате си инструментите и излизате от мазето ;-) .

Posted in USA, Български, Техника и технологии | Comments (2)

Switch to our mobile site

Creative Commons License