ВеБ:лог

Цената на бензина в USA най-накрая се нормализира – падна до нивото си от февруари 2006-а. Май е главно въпрос на повишено предлагане и намалено търсене. Чух и мнения, че може би е заради предстоящите през ноември избори, но на мен лично не ми се вярва да е така.

А само преди месец и половина видях цени от порядъка на $4 за галон в Калифорния и лично заредих на цена $3.67. И тогава си мислех, че ако цената падне до $2.50, много ще се радвам. А сега, след като подминахме тази граница, се надявам да пада още…

Човешка природа, какво да я правим…

.

Ето че дойде време да се разделя с Интел – моят работодател за последните 6 години и няколко месеца. Те закупиха VTG през 2000-а година и прехвърлиха всички работници към тях. Там научих много неща за това как работи голяма фирма с поделения в много страни по света – как се поддържа вътрешна инфраструктура, IT и други дребни детайли. От мрежата в офиса се виждаха компютрите на всички други колеги по света . Е, само се виждаха, защото мрежата беше с почти параноични настройки за сигурност (и затова в последните няколко години не можех да ползвам всякакви програми за чат, ФТП клиенти и други такива екзотики, докато бях на работа)… Видях как с една ИД карта мога да вляза в местата с генерален достъп в който и да е офис на Интел по света. И как въпреки че работещите за фирмата сме разпръснати по земното кълбо, можем да имаме някаква обща корпоративна култура. Все добри неща . Виждах и как когато на влизане в USA граничният офицер ме пита “Какво работите” и аз му отговоря “Пиша софтуер за Интел”, въпросите понамаляваха след това. Виждах отвътре как понякога законите на фондовата борса (нали компанията е публична и търгува акции на борсата) вървят против всякаква логика. Хубавото беше, че хем работех за голяма фирма с хиляди работници и съответните благини, хем всеки ден идвах в офис с не толкова много колеги наоколо – идеалният за мен вариант.

Но сега започва нов етап в професионалното ми развитие. Интел продадоха нашата дивизия на друга компания. Ще се занимавам точно със същата дейност както преди, с почти същите хора около мен и същите шефове над мен – но с друга административна шапка някъде по-нагоре по йерархията. Новата фирма е доста по-малка и предлага други неща, но поне възможността за развитие (на цялата фирма) е много по-голяма. Голямата компания е като динозавър – има много възможности, но е доста трудно да завие на 90 градуса, например, когато това се наложи. Както винаги казвам, от време на време са необходими такива промени в живота, иначе започва да става скучен .

Този уикенд IT екипът ще променя инфраструктурата, акаунтите ни и всичко свързано с това. Учтиво ни помолиха да не ходим на работа в понеделник и да не питаме защо – нямало да са готови. Ама аз не се и бутам – това ще е един подарен ден отпуск . И от вторник – в нова фирма и с нов късмет!

Поне можах да си купя един Core 2 Duo процесор на половин цена от Интел и сега ще взема да си сглобя един нов компютър, че този, с който работя, е вече на цели 4 години…

Довиждане, Интел.

Напоследък прочетох на доста места из българската преса, че в България са се навъдили особен род измамници. Звънят ви по телефона, представят се за някой ваш далечен роднина и от дума на дума още в първия разговор стигат до предложение за някаква далавера, свързана с препродаване на машинни части, лагери, маслени филтри или други такива подобни детайли. Обикновено през първите два-три разговора няма проблеми за нищо – всичко е уредено, дава ви се и телефон на “купувача”, който ви уверява, че всичко е наред, и ви е приготвил плащане за хиляди левове, но когато неподозиращия човек потъне в мечти за бърза и лесна печалба, в поредния разговор “роднината” ви с печален тон ви известява, че се е получил малък проблем – продавачът на стоката, която всъщност вие ще препродавате, иска пари. Я съдружникът му се е върнал от командировка, я нещо друго. И ако можете да намерите няколко хиляди лева сега… ако трябва вземете от роднини или приятели, а после ако трябва, ще им ги върнем с лихва. И обещават ли обещават със сладки приказки, докато не получат от вас суха пара – после ви оставят с няколко броя машинни части, които стават само за вторични суровини…

Попадна ми тази връзка, на която едно оправно момче е записало няколко разговора с един подобен мошеник. Голям майтап е. Обърнете внимание как в самото начало той “хитро” подпитва: “Е предположи от кое населено място може да те търси някой роднина!!!” Въпреки че после се представя като “братовчеда от Бургас”, а мнимият купувач е от Стара Загора, акцентът и на двамата е един и същ. Иначе си направих труда да потърся името на инженера – мним купувач в Google и се оказа, че наистина има такъв човек, който работи точно в този завод, за който става дума в измамата. Значи някой има достатъчно акъл да съпостави няколко факта, но после по време на разговорите се дъни лошо. Върхът на сладоледа е в последния разговор – там където момчето казва, че работи в полицията, и съветва мнимия братовчед ако не иска тази измама да се зачете като сериозно престъпление, да седи и да чака на място да дойдат да го приберат, на което братовчеда отговаря “Абе кой ше доде да ма вземе? Абе имате грешка нещо!” – и това след като е говорил доста пъти специално за далаверата. Файловете са полезни за слушане – е, поне бяха за мен.

Аз, естествено, знаех за какво става дума и все си мисля, че никога не се бих хванал на подобен номер. Липсващите детайли в обясненията са прекалено много. А и може би вече съм свикнал да мисля, че ако нещо куца в някоя сделка (някой не иска фактура, нещата се подреждат така, че само с едно ходене до Плевен мога да спечеля 3,000 лева от препродаване на някакви дреболии, плащането трябва да се извърши кеш и то веднага, и т.н.) тя най-вероятно ще е измама. Думите “Ти си мой човек, аз на теб ти имам вяра” и “Хайде, пък като стане далаверата, ще си направим една маса и ще се черпим” въобще не са това, което са . Повечето закони, поне тук в USA, са създадени именно с цел да закрилят бизнеса от подобни шмекерии, а и за да може държавата да си прибере данъците, естествено . Но в повечето от тях си има логика и може би за това тук такива шмекерии на дребно не са толкова широко разпространени. Не че имам официална статистика, но поне на мен досега никой не ми е звънял с подобни предложения.

И имайте едно наум, ако някакви стари и позабравени “роднини” започнат изведнъж да се сещат за вас и много да се интересуват за здравето и благополучието ви.

Преди няколко седмици си говорехме с брат ми по телефона – той ми каза, че иска да купува лаптоп и в момента се оглеждаше какъв модел да си вземе. Искаше и моето мнение по някои въпроси. Но това, което ме учуди, не беше свързано директно с лаптопа, а с Google. Според брат ми когато човек се опита да стигне до google.com от Франция, автоматично бива прехвърлен към Google.fr, и съответно резултатите от търсенето са предимно френски връзки. Имало някакъв хиперлинк отдолу за Google.com, но резултатите били пак френски връзки. А човекът искал просто да провери как вървят подобни лаптопи на американския пазар.

Въпрос на изтриване на cookie ли е това или нещо повече? Разбирам, че доходите на сайтове-търсачки идват предимно от рекламодатели – и силата на търсачките е в профилираната, или целенасочена (таргетирана) реклама. Google знае какво търсим най-често и решава кои реклами да ни покаже докато го ползваме. Алгоритъмът е и достатъчно “интелигентен” да разбере по IP адреса на потребителя в коя страна по света се намира и съответно се опитва да контактува с него на съответния език, както и да профилира резултатите от търсенето, така че повечето пт първите резултати да са местни – полезно е както за местните търговци, така и за търсачката. Но както е известно, хората винаги сме с малко по-широк мироглед от машините (пример от механични преводачи – “Out of sight, out of mind” = “сляп идиот” ) и имаме и цели, които не винаги почиват на математическа логика. Фактът, че искам да погледна какви са цените на нещо на Филипините например не означава автоматично, че ще го купя оттам. Но понякога аз лично искам да си направя сравненията и изводите самичък, а не някой друг да трябва да ги прави заради мен. Защото този някой друг не винаги знае 100% от изискванията ми или целите ми. А ако тази информация се избутва назад, за да не видя къде цените са различни и евентуално да търся начини за доставка оттам – това си е жива цензура.

И все пак се надявам въпросът да може да се разреши само с изтриването на едно cookie!

Преди няколко дена ми трябваше адвокат, който да се занимава с бизнес право – имам няколко въпроса към такъв специалист. И тъй като нито познавам, нито съм чувал за такива хора, реших че най-добрият вариант за търсене е да отворя секцията “Yellow Pages” на местния телефонен указател на раздела Lawyers и да гледам. Какво се оказа обаче?

Секцията е с обем 63 страници. Първите 50 от тях са заети с големи (понякога с размер една цяла страница) цветни реклами на адвокатски фирми, занимаващи се предимно или само с процеси за персонални злополуки. Ако паднете от скелето на строежа по време на работа или се подхлъзнете на някой недозакован килим в офиса и си счупите крака, можете да се обадите на някоя подобна фирма и те ще преценят дали ще можете да заведете дело за персонална злополука и ще ви посъветват колко милиона долара може да изискате от ответниците. Голям процент от евентуално спечелените пари остават за кантората, естествено. И това им е мотивът да публикуват цветни реклами и да се надяват, че ако паднете, ще се нараните по-лошо, че процесът им да се нареди по-гладко. Хиени.

Терсене ми е че дори и в не много голям град като нашия този бизнес е процъфтяващ. А цените растат и заради подобни съдебни процеси – всеки икономически субект иска да се застрахова срещу големи парични присъди и предвидливо добавя по няколко цента или долара към цената на всеки продукт/услуга, които продава. И това се отразява зле на всички нас.

Иначе разделът за Бизнес адвокати се намира на 53-а страница в секцията и е с обем 2/5 от страницата. Изводите оставям на вас.

Преди няколко седмици бяхме излезли с колегите на обяд в един слънчев петъчен ден. И както в доста американски ресторанти, случи се и в този, в който седнахме, да има телевизор точно над главите ни, и то настроен на един от местните канали. Предаваха на живо някакво издирване на някой си Ralph “Buckie” Williams. Аз не бях чувал нищо за него, понеже много слабо се интересувам от подобен род местни новини, но колегите ми бързо ме осветлиха по въпроса. Това бил някакъв престъпник, който избягал от местния затвор през април и оттогава се криел от властите. Те били изпратили полицаи да го дебнат и няколко дена преди това някой гръмнал от упор две млади момчета – щатски полицаи – които стояли в колата си през къщата на бившата приятелка на въпросния човек. Посягането на полицай е едно от най-тежките престъпления тук – наказва се и със смъртно наказание при доказан умисъл, но така се гради респект към полицията. В резултат на тази атака всички бяха пощуряли – особено колегите на пострадалите. И се започнаха едни хайки и търсения… Имали сведения, че Buckie се криел в гористите хълмове по границата между Ню Йорк и Пенсилвания, на около 60-70 мили право на юг от нас. Полицията постави постове по пътищата и пусна хайки по горите. Приканиха и местните жители да се включат, а там са все едни малки селца и всеки си има пушка (и то може би не само по една) – и по горите излязоха и доброволци. Междувременно единият от полицаите почина от огнестрелната си рана, която засегнала важна артерия в бедрото му – младо момче, на 32 години, с жена и дете. Колегите му се напушиха още повече. Нормално човешко чувство, ще кажем всички ние, и може би ще сме прави… Аз почнах да чувам приказки от американците около мен, че може би ще е най-добре да го застрелят, когато го намерят – защо трябвало да му пощадят живота и той да живел на наша, платена от нашите данъци, издръжка?

Преди около 10 дена пак бяхме отишли с колегите в друг ресторант. И там пак телевизор, пак настроен на местните новини, и пак търсят Buckie. Но този път работата май беше станала дебела, защото го били видяли в една гора, а той да вземе и да открадне две коли от близкото село. Обръчът почна да се затяга – докараха SWAT групите, хеликоптери закръжиха над горите. Пак се появи и опълчението. ФБР и щатските полиции на Ню Йорк и Пенсилвания дебаркираха на едно игрище за голф в близост до мястото и помолиха изумените голфъри да почакат в клуба, ако обичат. Колкото и престъпникът да беше добър в криенето по горите, просто нямаше къде да отстъпва. Вечерта прочетох и в националните новини, че са го заловили. Предал се и го прибрали жив за разпит и съдебен процес.

Можеха ли полицаите в яда за загиналия си колега да гръмнат Buckie? Естествено. Вярно, на мястото имаше доста полицаи от различни ведомства, но всички те имат помежду си една колегиална солидарност – на хора, на които често им се налага да гледат смъртта в очите. По-голямата част от обществото най-вероятно щеше да ги подкрепи – малко хора искат да издържат убиец на полицай. И съм почти сигурен, че щеше да им се размине – или работата щеше да се потули, или щяха да оправдаят евентуалния стрелец.

Да, но законите на човешката съвест и на американската държава говорят друго – че и най-големият масов убиец да е срещу теб невъоръжен и заявяващ, че иска да се предаде, ти като представител на реда и закона в държавата трябва да го арестуваш и да оставиш на съдебната власт да определя по-нататъшната му съдба. Разумът и законът трябва да надделеят над чувствата. И тогава в държавата има ред и гражданите й я уважават и се стараят да работят за благото й. Когато се вижда, че законите са разумни и логични (доколкото е възможно на момента) и са направени за всички без изключение. И който извърши престъпление, си получава съответното наказание. Това е една от фундаменталните основи на обществения живот – всякакви изключения за наши хора или за хора важни или с пари подкопават тази основа и цялото общество почва да се накланя на една страна и след известно време рухва.

А спазването на законите е право и задължение на всеки един от нас.

.

Това не е обектив в истинския смисъл на думата, а само приставка за обектив. Сама по себе си приставката няма контроли (за фокусиране, вариране или бленда), а представлява оптическа система от лещи. Главното й предназначение – да намали фокусното разстояние с множител 0.42 (моят EF-S 18-55 обектив става .42х18 = 7.56 мм [което разстояние се умножава още веднъж по 1.6 заради кроп фактора на матрицата на Digital Rebel XT, така че физическото ми фокусно разстояние става 12 мм, но това е все пак малко по-малко от иначе минималните ми 28.8 мм = 18 х 1.6]). Опитвах се да си намеря сравнително евтин широкоъгълен обектив (че истинските са доста скъпи) и така попаднах на тази приставка. Тя се завинтва директно на резбата в края на стандартен обектив – там, където обикновено се завиват филтрите, но даже и да имате филтър, повечето от тях имат същата резба в отворения си край и приставката може да се завинти директно върху филтъра. В кутията, която получих, бяха самата приставка с две капачки, калъфче от изкуствена кожа и два преходника – 58-58 мм и 58-52 мм. Диаметърът на задния край на приставката е 58 мм, но с помощта на тези преходници може да се завинти и на 52 мм обектив. Изработката е японска, а гаранцията – 10 години.

.

В сайта на Амазон, а и на Оптека, се казва, че тази приставка може да се използва за ефекти тип “рибешко око” или за макроснимки. Тя наистина се състои от две части, които могат да се разделят, но аз така и не можах да измисля как да завинтя само предната част на приставката към обектива, защото резбите нещо не съвпадаха видимо. Приставката дойде без никакво упътване и така и не можах да измисля… Но засега не си давам много зор.

Със завинтената отпред приставка обективът става доста по-широкоъгълен. Аз изпробвах тази постановка на доста на снимките от калифорнийската ни ваканция миналия месец. Можах да хвана целите секвои и други такива пози. Минусите на подобна евтина ($33) техника обаче са забележими дори и от простото око на непрофесионалист като мен – частите от снимката, които се падат в краищата й, определено не са на фокус, а и цветовете в тези области са доста размити и нереални. Явно има защо широкоъгълните обективи да са толкова скъпи – чувал съм, че те компенсират тези аномалии. Но с тази приставка спокойно могат да се снимат пози с ефект “рибешко око”. Само трябва да се внимава с варирането – аз открих, че при 18 мм снимките ми се винетират при наличието на приставката.

.

Извод: евтина и непретенциозна играчка за трикови и ефектни снимки. Но нищо не може да замени хубав (и скъп) широкоъгълен обектив!

.

Тази стойка по принцип е предназначена за синтезатор, но като се стесни максимално може да служи и за поставяне на стандартен 19-инчов рак. Изработена е добре и изглежда здрава. С развъртане на две гайки (с удобни пластмасови ръкохватки) стойката може да се приведе от разгънато в походно положение за около 30 секунди. Минималната работна височина на стойката е около 60 см, а максималната – 93 см.

.

Аз лично съм нареждал 3 дървени сандъка, пълни с техника, върху тази стойка, а най-отгоре обикновено слагам и мишпулта. Никога на съм имал проблеми с нея, а вече я използвам активно в продължение на три години. Замислям се дали да не си купя още една, а може би и две, защото сега пултът ми идва много високо и трябва да седя прав като работя. А с три стойки ще си сложа пулта на средната и от двете страни ще натрупам другите техники.

При цена от $30-40 в USA тази стойка си струва парите. Препоръчвам ви я, ако се занимавате с озвучаване.

DJ на сватба – техниката е наредена върху стойката:

.

.

И в петък, и в събота обикаляхме из околността със Сашо, който ни беше дошъл на гости да види Ниагарския водопад. Отдавна бяхме говорили за такова посещение и най-накрая го осъществихме!

Със Сашо се запознахме виртуално покрай блоговете. Чухме се няколко пъти онлайн още пролетта и почнахме да плануваме. Разстоянието не е пречка – делят ни по-малко от 200 мили. Желанието си го имаше и остана да натъкмим само детайлите. И най-накрая се видяхме. В петък вечер ходихме в тайландския ресторант на моя познат Боби – подлютихме се здраво! В събота през деня отидохме заедно на водопада, където обикаляхме и снимахме. И двамата сме фотоентусиасти, а на мен сега ми се падна да пощракам, защото децата не бяха с нас. Лошото е че вече съм ходил безброй пъти на Ниагарския водопад и не ми е много лесно да го виждам с очите на фотограф – виждам го предимно през гледната точка на местен жител и екскурзовод. Наоколо както винаги беше пълно с туристи, но не както през лятото… Виждал съм водопада без никакви хора само веднъж за осемте години, които сме преживяли тук – вечерта на Хелоуин миналата година. Тогава се почувствах много странно – все едно водопадът е само за мен. Може пак да опитаме да дойдем по същото време и тази година. Сашо слиза до площадките на Пещерата на ветровете, а аз го изчаках горе. Долу много пръска от водопада, а аз винаги мога да отида като е по-слънчево .

След водопада тръгнахме да обикаляме селото (Niagara Falls) в отчаяни опити да си намерим нещо за обяд. Накрая се спряхме в една полумафиотска пицария в италианския квартал. Докато се хранехме се шегувахме, че хората може би перат пари, защото почти нямаше клиенти, а и телефонът не звънеше често. След това се качихме с колата малко по на север по реката – спряхме се на водовъртежа да снимаме. После намерихме стълбите, които слизат до дъното на клисурата. Аз никога не бях стигал до долу, но сега го направихме. Пътеката върви по едни каменни стълби и слиза почти до реката. Има една друга широка пътека, която върви по брега на реката и май се връща до самия водопад, но не се пробвахме. Някой друг път ще е. Вървяхме и гледахме природата. Есента се настанява лека-полека по нашите краища и скоро навън ще стане чудно красиво! Ще има материал за снимки…

След дългата разходка се прибрахме да си починем малко в къщи, а вечерта отидохме да ядем класически Buffalo Wings – не може да се дойде до Buffalo и да не се опита този деликатес! За жалост Сашо трябваше да си тръгва за Охайо в неделя сутринта и не можахме да прекараме много време заедно, но това може би ще стане някой друг път (кой ли знае къде и кога…). Но това беше първата ми среща на живо с друг човек, с когото сме се запознали онлайн (Дончо не се брои, защото с него се познаваме още от 1992-а) и ми даде мерак за още такива срещи при възможност. Та ако някой ще идва на Ниагарския водопад, да драсне някой ред и може да се срещнем .

.

Бобо ми каза за woot.com когато се разхождахме из Калифорния миналия месец. Всеки ден се предлага сделка за един (1) продукт, но обикновено на много изгодна цена!! Отгоре вдясно има връзка към някой друг сайт, който има side deal за членове на woot…

Почнах да свиквам да проверявам сайта всяка сутрин .