ВеБ:лог

Ще започна да пускам снимки и да казвам по няколко думи за някои типични американски храни, които ни харесват и употребяваме сравнително редовно. Предварително си извинявам ако ми липсва превод на български – както и с много други неща, ако не съм се занимавал с или знаел за дадено нещо в България, а съм го научил тук в Америка, най-вероятно не знам българската дума за това нещо… а и не съм сигурен дали такава изобщо съществува.

Bagel with cream cheese – геврече със сирене крема се яде основно на закуска (макар че понякога нашите деца си искат по едно такова за вечеря). Бегълът представлява малко геврече от варено тесто с минимална дупка. Има различен вкус – без добавки, яйчен, със сусам, с лук. Разрязва се на две колелца (получават се с D-образно напречно сечение), които се запичат в тостер. След това се мажат с нещо – най-често сирене крема, но някой може много да рискува отклонение от традицията и да си сложи сладко, фъстъчено масло, салам или каквото друго му дойде наум. След това половинките се залепят и бегълът се консумира .

Пак да се оправдая – верно всичко е въпрос на личен вкус, но ми е втръснало от приказки на емигранти тип “В България си е най-добре”, които винаги твърдят, че нямало какво да се яде в USA и че всички американски храни са боклуци. Но обикновено като ги попитам какво точно са опитали, че да твърдят това, отговорът им е “Ами нищо – тя храната не е хубава и за това не опитваме”. Не им вярвайте – намират се и много хубави и интересни неща за ядене от тази страна на океана .

Явно ми се случва поне по веднъж на година климатикът в къщи да спре да работи точно през най-топлия ден на годината. Случи се онзи ден – въздухът, излизащ от шахтите в къщи, вече не беше леденостуден. Припомних си от блога какво се случи миналата година и почнах оттам. Но всичко си беше наред с контролите. Проверих бушоните – и те бяха ОК. Остана ми да почна да се разправям с топлообменника, който се намира отвън до къщата. Нямам си много понятие от това как точно работи климатикът, но знам общите положения – за компресора и големия вентилатор, който го охлажда. Свалих единия страничен панел на кубето и почнах да оглеждам схемата. Добре че две минути след това открих, че схемата на свързване е приложена от вътрешната страна на панела, който бях свалил. Нищо особено – захранващ и контролен проводник, контактор, един голям двоен кондензатор, от чийто изходи вървят жици към компресора и вентилатора. Сетих се да изключа вентилатора, че много шуми, и да пробвам дали компресорът ще тръгне изобщо. Не тръгна – като натисна контактора с ръка, го чувах да завърта и да спира след 1-2 секунди. Усъмних се, че кондензаторът е пробил или се е скапал по подобен начин. Свалих го, за да го измеря. Оказа се, че е наред. Реших, че нещо не е наред с компресора и че ще трябва да се обаждам на някоя фирма да дойде да го провери и евентуално оправи, но това е свързано с доста разходи. Реших да свържа кондензатора обратно, че поне вентилаторът да духа в къщи. И не щеш ли климатикът тръгна нормално. Явно изводите на кондензатора са били замърсени от излагането им на атмосферата и компресорът не искаше да тръгна заради това. Но можах да си го оправя сам и си записвам за в бъдеще .

Днес се грабнахме с няколко колеги и отидохме да обядваме на тайландски ресторант. Имаме си един любим, който обаче за наше най-голямо съжаление се премести по към града и сега ни идва доста далеч – 30 минути с колата. Преди ходехме поне по веднъж на седмица, но сега е много по-рядко . Това беше ресторантът, в който за пръв път опитах тайландската кухня. Забелязал съм, че обикновено мястото, където за пръв път опитам нещо, се превръща в еталон за него – по същия начин си мисля, че най-хубавата китайска храна, която съм опитвал, се сервира в едно китайско заведение тип закусвалня на 4 мили от офиса – но за първи път опитах китайска храна в Щатите точно там…

Харесва ми начинът, по който готвят тайландците – без много мазнина като китайците, и почти всичките им блюда са доста люти. Аз си обичам да ям люто и в ресторанта вече ме знаят – винаги носят подносчето с допълнителни лютивини (стрит червен пипер, нещо подобно на лютеница, но много по-люто, и върхът на сладоледа – нарязани малки люти чушки в рибено масло). Ммммм, обичам. Колегите все ме задяват как съм би усещал вкуса на храната след като си я подлютя толкова, но аз си знам по-добре. Направихме си обедната почивка 2 часа, но поне имаше защо.

Чудя се кога ли ще е следващият път, в който ще стигнем до там…

Използвам този триножник от години – когато си купихме видеокамерата през 2001-а година, имаше някаква промоция в магазина и ни я дадоха за без пари. В началото я ползвах предимно за видеокамерата, но по-късно се усетих, че мога да я ползвам и за фотоапарат. Плочката, която дойде с нея, си е със стандартен винт и един щифт на пружина, който влиза в една дупка на дъното на видеокамерата така че камерата и плочката да не се въртят една спрямо друга. Триногата е лека, но се чувства малко нестабилна – направена е от лека сплав, а и третата секция на краката е доста тънка. Но когато трябва да я нося на гръб, това е предимство. Главата има две степени на свобода, а също така може да се завърти на 90 градуса – това помага много при използването на фотоапарат. Главата може да се вдига и сваля спрямо краката, но няма червяк с ръчка, а трябва да се прави ръчно и няма да е много плавно. Височината е 150 см в разгънато състояние и 50 см в сгънато.

Като цяло този триножник е лек и евтин, но не особено качествен. Става за снимки ако нямате нищо друго. Но както винаги, вярна е максимата “You get what you pay for”.

В Buffalo все още няма официална българска църква. Има един български неформален клуб, който се събира всеки месец да празнува по различни поводи, а и да позволи на хората да се съберат по български и да си поговорят. Ние не ходим на тези събирания защото там доста се пуши и очевидно не е за нас. По едно време имаше инициатива да съберем пари от българите, живеещи наоколо (които не са толкова малко – може и да има поне хиляда човека по мои много скромни изчисления) и да купим сграда, която да се използва като клуб и евентуално като църква. Само че засега от това нищо не се получи…

Българската църква в чужбина трябва да е главно духовна институция, както подобава на една църква, но също така да развива и много странични дейности – образователна, социална, взаимоспомагателна. На децата им е потребно някакво българско училище, в което да могат да учат или упражняват българския си език и да учат български обичаи и история. Църквата трябва да дава възможност на българските емигранти да могат от време на време да се съберат и да си поговорят – било ей така, или пък с повод (празнуване на Трети март, например). Към църквата може да се създаде и доброволна организация, която да подпомага новопристигнали хора в търсенето на квартира, кола или работа, или пък просто със споделяне на информация и опит, които се придобиват след няколко години живот в USA. Има много дейности, които църквата би могла да развива в помощ на българската емигрантска общност, и по по правилен и балансиран начин – така че ние, емигрантите, да помним какви сме се родили и откъде сме излезли, но това да не пречи на интеграцията ни в местното общество. Според мен няма смисъл да се затваряме в някакви такива общности, да не си показваме носа извън тях и после да се чудим защо местните хора не ни приемат или защо не сме успяли толкова, колкото сме мислели, че можем… Трябва всеки от нас да се оглежда около себе си и да взима най-добрите неща и от двете (или повечето) цивилизации, с които и имал допир. Съгласете се, че все пак е срамно да си живял 9-10 години в някоя страна, но все още не говориш местния език добре или въобще не ти е ясно защо и как местните хора вършат различни неща. Ролята на църквата е да води, да поучава и да дава светлина и пример, а не да ограничава.

Най-близката до нас българска църква е в чужбина – православният храм в Niagara Falls, Ontario, Canada. От време на време се получават електронни писма с покани за различни пикници или концерти. Не знам дали имат свещеник и редовни служби.

От няколко седмици сме се съгласили с някои от нашите български приятели-християни да работим за създаването на българска евангелска църква в Buffalo metro area. Желанието го има, нуждата също, а и доста от българите подпитват дали и кога ще стане нещо такова. Засега уредихме ползването на зала в една от местните църкви и работим по организацията на редовна служба с българско събиране след това. Да видим какво ще стане .

Преди около 3 седмици си купих TiVo DVR box – главно за да мога да гледам Световното първенство след като се прибера от офиса през седмицата. Изследванията ми показаха, че май ще е най-добре да си купя TiVo. Така и направих. И ето какво разбрах за трите седмици, през които го ползвах редовно:

• Много е удобно да се записват телевизионни предавания с DVR – не трябва да се търсят празни носители или записаните такива да се складират някъде след това.
• TiVo са си сменили privacy policy към нещо малко по-добро от това, което бях чел преди 5 години. Сега събират информация за навиците на даден потребител само ако той или тя изрично заяви това.
• Силно препоръчвам да не използвате зеленият и червеният бутон за оценяване на дадена програма (тези с палеца нагоре и надолу съответно) – това изпраща обратна връзка към TiVo и после те ви предлагат програми въз основа на статистически модели и резултатите от тези ваши гласувания, а и разни рекламни съпбщения могат да пратят. Така че аз избрах за себе си да не пипам тези бутони – все пак аз мога да преценя какво искам да гледам и какво – не.
• TiVo DVR-а трябва да е постоянно свързан към телефонна линия – обажда се един път на ден до централата да изпрати някаква информация, която евентуално се е натрупала през деня (виж горната точка) и да свали програмата за още един ден. Приемникът пази телевизионната програма за следващите две седмици в бъдещето, така че да можете “удобно” да определяте какво да си запишете. Можете да свържете приемника и към Интернет вместо телефонната линия, но на мен не ми се иска засега.
• Можете да прехвърляте програми, записани на хард диска на TiVo DVR-а, към видео или DVD-записвачка по аналогов път (RCA-кабели), или ако версията на софтуера ви е достатъчно нова, да прехвърляте записани програми към някой харддиск на домашната ви мрежа. Това още не съм го пробвал, защото трябва да си купя един безжичен USB Ethernet адаптер, който да включа към TiVo-то. Мога да му сложа статичен IP адрес и после да му забраня да излиза извън домашната мрежа от рутера.
• Понеже този TiVo DVR е само записвачка, а не тунер, трябва да използвате външен приемник – в моя случай сателитния приемник на DirecTV. TiVo-то сменя каналите на приемника с помощта на един IR емитер и трябва да се уверите, че той е позициониран правилно пред IR приемника на тунера, иначе няма да може да се смени канала и ще запишете два часа детски предавания вместо някой мач, например .
• Можете да записвате едно предаване докато гледате друго записано преди това.
• Даже и когато не записвате нищо, TiVo DVR-ът си прекарва телевизионният сигнал през REC буфер на диска, така че ако ви се наложи да върнете предаването в реално време, е възможно. За това се вижда и малко времезакъснение когато сменяте каналите на сателита директно – TiVo-то е свързано между него и телевизора и закъснението идва от буфера за запис.
• Човек наистина се разваля като има DVR – установих за себе си, че обикновено мога да изгледам един мач в рамките на час – час и десет минути. Превъртам всички детайли, които не са важни – 15-те минути между полувремената, всеки няколко секунди, в които някой се превива по тревата и мачът е спрян, няколкото секунди за нагласяне на топката за ъглов удар или фал… Хванах се, че се опитвам да превъртам и мачове на живо, но уви, не става. То пак си има начин де – да пусна мачът да се записва и аз да почна да го гледам от 20-тата минута, ама да пусна записът от самото начало.
• TiVo DVR има Линукс за операционна система. Но DVR софтуерът на TiVo е затворен. Направих си труда да прочета лицензионното споразумение – то гласи, че никой няма право да прави Reverse Engineering на този софтуер, но в края на краищата какво пречи да се напише друг DVR софтуер върху този Линукс, който да ползва само хардуерната платформа?
• TiVo DVR не може да се ползва самостоятелно – човек трябва задължително да си има абонамент ($12.95 на месец + данък оборот). Преди е можело да се ползва записвачката без абонамент, но TiVo DVR 2-а серия не може.
• Неофициалният форум с мъдри идеи за “подобряване” на TiVo DVR-а се намира тук.

Днес стават 9 години откакто сме женени с Бо. Не са много, но не са и много малко, да рече човек. Както винаги казвам, вече изобщо не помня какво беше като бях ергенин . Но най-важното е да имаме общи цели в живота и да вярваме в едни и същи неща и тогава вървим напред.

9 По-добре са двама, отколкото един.

Понеже те имат добра награда за труда си.

10 Защото ако паднат, единият ще вдигне другаря си;

но горко на онзи, който е сам, когато падне,

и няма друг да го вдигне.

11 И ако легнат заедно двама, ще се стоплят;

а един как ще се стопли сам?

12 И ако някой надвие един, който е сам,

Двама ще му се опрат.

И тройното въже не се къса скоро.

Еклисиаст, 4:9-12

Утре е последният ден от учебната година на децата. И това значи, че “ваканцията” на майка им свършва – ще са по цял ден заедно, и така до септември, когато ще тръгнат на училище. Виктор имаше церемония за завършването си вчера – нищо, че завършва само детската градина. Научи се да чете и да смята, а и да бъде в колектив с други деца. Той не беше свикнал много да е далеч от нас, но и това се промени. Идва време за всичко.

Мой опит за превод на горния термин на български: филтър против пукане. Слага се пред микрофона при записи (или озвучаване на живо) главно с цел избягване на неприятния ефект, който се чува при произнасяне на звука ‘п’ от вокалиста. Ако устата на вокалиста е близо до микрофона, звукът ‘п’ се подчертава и от ефекта на близостта (proximity effect, повишена чувствителност към ниските честоти, главно при динамични микрофони) и резултатния звук в колоните или при записа е доста неприятен.

Видове:

1. Филтър, поставен пред микрофона

Използва се главно при студийни записи с кондензаторни микрофони, поставени на стойка.





2. Филтър, поставен на микрофона

Използва се при озвучаване на живо и се поставя директно върху динамичен или кондензаторен микрофон. Помага също и когато проявата е на открито и има вятър – намалява резултатното бучене и свистене в микрофона.





3. Импровизирани – когато сме в безизходица и нямаме някой от горните филтри под ръка, можем да импровизираме с подръчни материали:
• Моливен – необходим е молив или предмет с подобна цилиндрична форма. Закрепя се на микрофона с ластик (може и с тиксо или подобна лепяща лента, но минусът е, че те обикновено оставят неприятни следи след употреба…), така че да минава вертикално над центъра на мембраната на микрофона. За постигане на най-добър възможен резулта, трябва да се експериментира с положението на молива.



• Телен – филтър, поставен пред микрофона, може да се импровизира и с парче по-дебела тел и дамски чорапогащник. Ще ви помоля сами да си го представите, защото не мога да приложа снимка поради разбираеми причини .

Филтрите против пукане трябва да се позиционират така, че доколкото е възможно да не пречат на вокалистите. Повишаването на чувствителността на микрофона, който е оборудван с такъв филтър, е минимално (по мои лични наблюдения), но качеството на звука е по-добро.

Поредната фотоджаджа, която е много полезна за снимки със семейството. Иначе този, който снима (най-вече аз), почти не се появява по снимките. Да, има самоснимачка, но някой трябва да тича, след като я е пуснал, и може неволно да бутне апарата или да стане някой друг сакатлък. И аз прецених, че няма да е зле да си вземем едно дистанционно за DSLR-а. Спрях се на модела RC-1 на Canon – $22 от Amazon. Дистанционното е доста малко (сравнение с пръста ми) и може много лесно да се скрие в ръка и да не влиза в кадър. Има два режима на работа – моментален (апаратът прави снимката в момента на натискане на кръглото копче) и закъснителен (2 секунди закъснение, така че дистанционното да може да бъде скрито). Режимите се избират от един малък трипозиционен превключвател (третият режим е “Изкл.”, така че не трябва да се притеснявате, че батериите може да се изхабят, ако някой неволно натисне и задържи кръглото копче). Апаратът трябва да се сложи на режим Таймер (Самоснимачка). Дистанционното трябва да се насочи в частта вляво от обектива (като сте застанали пред него) – там се намира четящият сензор за дистанционното. Това би създало малки проблеми при използването на по-дълги обективи и човекът с дистанционното се намира от другата страна на апарата. Ако сте насочили дистанционното правилно, след натискане на кръглото копче бялата лампа на апарата светва за около секунда (при снимане с режима на закъснение), за да потвърди командата, и после прави снимката. Дистанционното може да се ползва и при снимки от статив, но фотографът трябва да застане до апарата, а не зад него. Фокусирането и експозицията трябва да са фиксирани преди правенето на снимката с дистанционното, защото то изпраща команда само за снимане.

RC-1 идва в комплект с пластмасова поставка, през която можете да прокарате каишката за врата на Digital Rebel и така дистанционното винаги да ви е под ръка. Аз си мислех да го разквартирувам в едно от малките мрежови джобчета на фотораницата, но пробвах да го прикрепя към каишката и ми хареса как стои на нея, та затова засега го оставих там. Самото дистанционно се заключва за тази поставка и свалянето му от нея става чрез натискане на малкия червен бутон, намиращ се на едната му тясна страна.

Заключение – дребен аксесоар, който не винаги е крайно необходим, но с него е много по-удобно да се правят снимки със самоснимачка.