Archive for May, 2006

PhotoReview: Canon EF 75-300mm f/4-5.6 III телеобектив

May 31st, 2006

Имах си обектив за близко снимане и универсален обектив (повече инфо тук). Нямах си телеобектив или zoom lens, както е популярен на английски. От две седмици се заглеждах по магазини и сайтове с надежда да открия нещо свясно, но не много скъпо. Изтървах един Sigma 55-200 – беше разпродаден докато го видя. И след това видях този Канон 75-300 в BestBuy. Беше на разпродажба, а аз имах и едни купони за отстъпки за този уикенд. Почудих се известно време и реших да го взема. Стигнах до извода, че засега ще е по-добре да купувам EF обективи на Канон, за да мога да ги ползвам и със старото си лентово тяло.

Обективът е евтин (може би най-евтиният обектив на Канон, предлаган на пазара) и съответно има малко недостатъци поради ниската си цена. Според познавачи автоматичният му фокус е бавен, работи зле при слаба светлина и изкривявал някои черти – така и не разбрах при какви точно условия. Моето мнение е, че този обектив е доста свясен, особено на крайната цена, която платих за него (приблизително $176 след всички отстъпки). Може би мнението ми се дължи отчасти и на факта, че никога не съм държал в ръцете си висококачествен (и скъп) обектив – но някой ден може и това да стане. Теглото му е доста малко, но на 300 мм става доста дългичък и трябва да свикна да го държа – макар че в това положение ще е най-добре да се снима от статив, защото иначе ръцете ми треперят… Лека-полека се уча.

Ето някои снимки на обектива и някоя и друга снимка, правена с него:


Bo

Боряна

Nick

Ник

Flames

Пламъци

Canon 75-300

Канон EF 75-300 (@75 мм)

Canon 75-300

Канон EF 75-300 (@300 мм) на лентово тяло Canon EOS Rebel G

Posted in USA, Български, Техника и технологии, Фотография | Comments (5)

Студената река

May 30th, 2006

Преди малко бях слязъл с колелото до велопътеката да си направя обичайните 10 мили за деня, когато открих интересен факт. Днес си беше голяма жега и вечерта след работа все още се усещаше. Но не и до самата река – от нея лъхаше не хлад, ами направо студ. Водата е още студена – река Ниагара свързва езерата Ери и Онтарио, но системата на Великите американски езера стига доста на север и оттам приижда студена вода. Даже се е случвало реката да влачи солидни блокове лед през април или май. Но този факт ми беше много добре дошъл, защото можах да покарам колело на хлад.

Posted in Daily, USA, Български | Comments (0)

Allegany State Park Map (including hiking trails)

May 30th, 2006

I was looking online for a hiking trail map of Allegany State Park in New York. I couldn’t find anything decent that would allow me to plan a hiking trip to the park. So, I scanned and uploaded the map that was given to me while entering the park. You can find it right here (click on the thumbnail for a bigger image):

Map Thumbnail


Disclaimer: This map is given to everybody entering the park for free and it bears no copyright notice, so I presumed the map is public domain information.

Posted in USA | Comments (0)

Един ден на Алегени

May 29th, 2006

Днес е национален празник – Memorial Day – и почти всички почиват. Прогнозата за времето беше за топъл и слънчев ден и ние единодушно решихме да отидем до Allegany State Park. Отдавна не бяхме ходили до там, че той е малко по-далеч от Letchworth. Почудих се с коя кола да тръгнем – помня, че из парка имаше някакви черни пътища, а още не бях пробвал Джипа по нещо подобно, защото не мога да намеря публични пътища без настилка близо до нас – но накрая тръгнахме с Либъртито.

Най-близкият вход на парка е на 72 мили от нас. От Buffalo се кара предимно на юг по 219-и път. Билетът за вход е $7 на кола. На входа на парка ни дадоха една карта на пътищата и туристическите пътеки. Аз търсих подобна карта онлайн предварително, но не можах да намеря и за това не можах да планувам какво точно ще правим, а разчитах да решим на място. Паркът е разположен на много декари площ – предимно на хълмове, и почти целият е покрит с гора. Има две главни “населени” области – Red House Area и Quaker Area. Там има детски площадки, места за пикник, магазини и други такива цивилизационни благинки. В парка има и доста велосипедни пътеки, но трябва да сте опитен колоездач, защото изкачванията и спусканията са доста. Има и малко непавирани пътища и други тясни пътеки, които са подходящи за планинско колоездене.

Ние се спряхме първо на каменната наблюдателна кула. В парка има няколко стари кули, от които едно време са следили за горски пожари, но те сега са изоставени – явно следят за огън с по-съвременни технологии – но не мисля, че каменната кула се е използвала за това. По-скоро е туристическа атракция. Понеже е на един рид, от нея се открива хубава гледка към околните гористи хълмове. До нея се стига по един черен път – отбивка от главния. Важното е човек да улучи момент без много хора, та да може да се наслаждава на гледката, а и да си направи някоя и друга снимка.

След кулата се качихме на колата и слязохме до Red House Area, където искахме да седнем да си изядем сандвичите, а децата да поиграят малко на детската площадка. Там има една полянка, на която има доста маси за пикник и барбекюта, поставени на едни железни тръби, забити в земята – трябва само да си донесе човек въглища и може да ползва публичното барбекю да си приготви нещо за обяд. Но понеже отидохме по обяд, всички маси бяха заети – пълни с шумни компании, които опушваха околността с всякакви миризми на месо. Можахме да си намерим една маса точно до детския кът и седнахме там набързо. Сигурно сме представлявали странна гледка – всички седнали да готвят, ядат и пият, а ние имахме само едни сандвичи. Но аз предпочитам да се разхождам наоколо отколкото да заседна там няколко часа и само да плюскаме. Свършихме сравнително бързо и тръгнахме към една от близките туристически пътеки. Тъй като беше доста топло, избрахме сравнително къс маршрут – само 2 мили. Началото й е зад административната сграда на парка. Минахме по едно мостче и през останките на някакъв мини-зоопарк на открито от началото на миналия век. Пътеките си имат номер, който фигурира и на картата, и в началото на всяка от тях има голям маркер, както и карта на местността и самата пътека. Децата се сменяха начело на групата – беше им интересно да водят. След около една миля пътеката завиваше обратно точно на мястото, където едно време е имало шанци за ски-скокове, които обаче били отдавна изоставени и сега там се виждат само руини. Хванах някоя и друга пейзажна снимка от просеката и тръгнахме обратно, че небето беше съвсем безоблачно, слънцето прежуряше над нас и се усещаше даже и в сянката на гората.

Следващата ни спирка беше езерото. Искахме да наемем водно колело, но нямаха и вместо това ни предложиха гребна лодка. И друг път съм гребал по това езеро, но беше преди доста години – Ник беше бебе – и имам смътни спомени, че на другия ден имах мускулна треска на ръцете. А сега трябваше да возя четирима… Връчиха ни по една спасителна риза, седнахме в лодката и тръгнахме да обикаляме из езерото. Водата е много спокойна, нямаше вятър – идеално време за пишман гребци като мен. Тръгнах добре, но по едно време взе да ми се образува някакъв мазол на ръката… Не беше лесна работа, а децата само ми подвикваха “По-бързо, по-бързо”. Бо се возеше на кърмата. Стигнахме до островчето в другия край, но после видях малко зор на връщане. Не знам дали поради течение или нещо друго, ама лодката ми хич не искаше да върви направо, въпреки че си дърпах и двете гребла едновременно. Беше добра обиколка.

След приключението с лодката решихме да поемаме към къщи – бяхме изморени, а и следобедът беше напреднал. Понеже искахме да излезем от другия изход на парка, аз се консултирах с картата и потърсих черен път, по който да можем да пробваме джипката. Нямаше истински черни пътища, а само макадамени за жалост. Подрусахме се малко по неравностите, но не можах да видя истински участъци за four-wheeling. Ще трябва да търся друго място, на което да погазим малко кал из гората с Либъртито.

Денят ни мина много добре. Алегени е и ще си остане едно от хубавите места за еднодневни пътешествия около нас.

Posted in USA, Български, Пътешествия | Comments (3)

На барбекю

May 28th, 2006

Тази вечер бяхме поканени на барбекю у едни приятели – да се видим, да си поговорим, да похапнем, а аз между другото да им инсталирам един комбо принтер Canon, че те не могат да се справят сами. Пак имаше Will work for food ;-) . Дворът на къщата им е дълъг към 700 метра и свършва в една горичка, така че те си имат дърва бол и вечерта запалихме един голям лагерен огън за радост на децата. Те май досега не бяха виждали толкова голям огън и с радост мъкнеха дърва от купчината. Не можахме да седим много около огнището обаче, защото имаше много комари. Като си до огъня не хапят, ама пък там става много топло.

Бо и Ник пред огъня:

Бо и Ник пред огъня

Вик носи дърва:

Вик носи дърва

Огънят се разгаря:

Огънят се разгаря

Пламъци:

Пламъци

Posted in Daily, USA, Български | Comments (5)

Предложение: електронни книги

May 27th, 2006

Какви варианти за издаване и разпространение на книги съществуват, при които всички страни да останат доволни? Нека условно да разгледаме литературното произведение “Книга”. За да опростим процеса, предполагаме и че произведението е написано на родния език на евентуалните му читатели.

Възможно е още от самото начало на творческия процес “Книга” да е планувана и реализирана като свободно произведение – с лиценз “Някои права запазени” или нещо подобно на всички етапи от процеса. Засега няма да се занимавам с този вариант.

Другият възможен вариант си остава класическият. Ако го разделим на етапи:

  1. Авторът на “Книга” влага време в създаването и написването на произведението. Ако няма предварителен договор с някое издателство, ще трябва да подготви някое и друго копие от “Книга” и да тръгне да се договаря с издателства. Авторът бива заплатен след като “Книга” види бял свят и се продадат физически бройки от нея. Обикновено колкото повече бройки се продадат, авторът получава повече пари. Възможен е и вариант с фиксирана сума в договора – авторът получава определена сума пари независимо колко копия се продадат.
  2. Издателят влага пари в: търсене и оценяване на нови автори, разработка на маркетингови стратегии, рекламни кампании. След сключване на договор за издаване и разпространение на “Книга” то трябва да осигури заплати на специалисти по предпечатна подготовка, които ще подготвят произведението за печат. Процесът на печат, подвързване, опаковане и прочее дейности също трябва да бъде заплатен предварително. Някои от разходите зависят от тиража – например цената за обработване на едно копие от готовото за продажба произведение “Книга” или сумата, определена като авторско възнаграждение (ако е договорена на бройка издадени копия от “Книга”); а други разходи са фиксирани – без значение какъв ще е тиражът, заплатите на специалистите, цветоотделките и други подобни винаги се знаят предварително и не се променят толкова лесно, така че издателството има изгода от по-големи тиражи – тогава фиксираните разходи се разхвърлят на повече бройки готова продукция и печалбата от едно копие нараства. Понеже повечето издателства функционират като фирми с цел печалба, главната им цел е да си минимизират разходите, да вземат възможно най-много пари за отделна бройка готово изделие и да пуснат възможно най-голям тираж (е, пазарът трябва да го поеме, иначе издателството ще е горд собственик на голяма партида хартия за вторични суровини…).

    Издателството не може пряко да кара клиентите си да купят това или онова произведение, а без продадени бройки не могат да се печелят пари. Затова се прибягва до маркетингови трикове – събуждане на интерес към дадено произведение, разпространение на вътрешна информация или слухове – всичко, което би накарало потребителя да се заинтересува и да даде част от парите си за правото да прочете копие от произведението. За да не се разводнява печалбата на издателството след работата, която те са свършили, и инвестициите, които вече са били направени, издателството желае да ограничи правото на разпространение на дадено произведение – така че само те да могат да го продават. По този начин печалбата им става по-сигурна.

  3. Потребителят обикновено трябва да заплати някому известна сума пари за правото да използва “Книга”, като спазва авторските и издателски права. “Книга” може или да бъде закупена като отделна бройка и при това копието става частна собственост на потребителя, или може да бъде използвана като част от фонда на някоя обществена библиотека. Ако лицензът е “Всички права запазени”, потребителят има право само да чете и да цитира, но не и да прави и разпространява допълнителни копия от “Книга” – това право е било вече запазено от издателството. Съществува интересен (според мен) момент, който май не е разгледан много добре поне в българския закон – ако законно си купя “Книга” и не правя допълнителни копия, но просто я дам на всичките си приятели да я прочетат и след това да ми я върнат, нарушавам ли някой закон или не?? Законът за авторското право (или както е на английски: copyright, т.е. [закон за] право на копиране) генерално забранява на крайния потребител да произвежда копия на дадено закупено произведение.

Аз се замислих за следното предложение: ако дадено издателство е закупило правата за “Книга”, може да издаде известно количество бройки по класическия хартиен метод – главно за хората без компютри, а и за тези, които все още предпочитат да четат хартиени страници – но също така да издаде “Книга” на електронен ‘носител’. Тази електронна версия е свързана с по-малко разходи – не трябва да се плаща за предпечатна подготовка (може би само за добро екранно оформление) или за генералните разходи, свързани с печата, опаковането, разпространението и складирането на готовите бройки. Разходите, които ще останат, ще са за авторско право, минимални разходи за оформление, разходи за поддръжка на разпространителската мрежа (ако произведенията се пуснат във вид на електронни книги чрез някой сървър, някой все пак ще трябва да плаща за поддръжка на сървъра, трафик и т.н.) и оставащата печалба за издателството. Разходите и главоболията за издателството ще намалеят, а цената на единица готов продукт сигурно ще намалее драстично и повече клиенти ще могат да си купят “Книга” законно, а няма просто да я изтеглят отнякъде. Така и вълкът ще е сит, и агнето ще е цяло.

Аз лично предпочитам да давам парите си за нещо видимо – и за нещо, което бих могъл да нарека моя собственост. Не желая да плащам месечни такси за достъп до сайт, на който не знам какво има и за който не съм сигурен дали ще съществува след една година, да речем. Ако електронните книги се продават на прилични цени и начините за онлайн разплащане са удобни (отговорността за това пада върху разпространителя), аз не виждам проблем да си купя книги, които харесвам и за които съм сигурен, че искам да са част от домашната ми библиотека, за да мога да си ги препрочитам от време на време.

Ще е добре ако аз мога да си правя резервни копия на книгата – за да се подсигуря в случай на технически сривове, а не с цел допълнително разпространение. Ако желая да направя копие за някой друг, може да се платят на издателството само парите за авторските права, както и тяхната печалба – реално те вече не трябва да покриват разходи за разпространение, понеже аз, техният клиент, ще се явя разпространител. Парична печалба за мен няма да има, но аз лично ще съм доволен от факта, че имам свободата да разпространявам нещо по законен начин.

Може ли всичко на този свят да се уреди със закон – ами естествено, че не. Но тук и ние като крайни потребители, но преди всичко като хора, имаме отговорността да спазваме системата, ако тя е изгодна и за нас. Мисля си, че ако цените на електронни книги на български език са реални, много хора биха си купили копие. Така работи пазарната икономика – ако се опитваш да наложиш нещо само със закони и то пак не работи, явно пазарът не може или не иска да приеме вашия продукт на вашата цена. Може би ако цената намалее и стигне разумни граници, няма да е нужно тон експерти да се въртят и слухтят кой кога и какво е точил… Когато потребителите са информирани, те обикновено са разумни и служат за коректив на фирмите срещу тях. Не е добре да се краде! Можем да купим нещо или да не го купим и да се оплачем на фирмата-производител и да им кажем защо. И както много пъти съм писал – който не се вслушва в потребителите си, обикновено осъмва с табелка “Out of business” някой слънчев ден :-) .

Posted in Български, Лични, Техника и технологии | Comments (2)

А какво е всъщност чалгата?

May 26th, 2006

Като бяхме на българската сватба преди две седмици се бях замислил какво е всъщност чалгата. Визирах предимно народната музика – как да определим дали дадена песен се квалифицира като чалга, поп-фолк или просто народна музика? Инструментите в доста случаи са едни и същи – ако говорим за модерните аранжименти на класически народни песни, изсвирени с акордеон, саксофон, бас-китара и комплект барабани. Една от големите разлики е текста – аз поне бих определил като чалга всичко, което е с вулгарен текст. Старите народни песни, поне така, както аз ги помня, имат далеч по-смислени думи – и макар че в някои случаи любовните трепети на девойка от планинско село в средата на XIX век биха останали неразбрани от днешното поколение младежи, това не ги прави излишни, нали? Стилът на дадена песен също се определя в голяма степен и от ритъма й – всичко, което кара хората да подскачат, да щракат с пръсти и да се кълчотят в някакъв кючек си е чалга за мен. И между другото миналата седмица чух и една кубинска чалга – някакво парче, което в момента било много модерно по дискотеките из Маями. Слушаш – пеят на испански, но не може да не си помислиш, че това е най-новото от поредната поп-фолк бомба в България. Явно за някои неща не съществуват граници.

Моето определение за музикална чалга би било “всякаква музика с ритъм ала кючек и не особено смислен текст, най-вероятно пиперлив или направо вулгарен, от която не можеш да научиш нищо смислено; времето, прекарано с такава музика за фон (и най-често в компания), се губи неусетно.” Съгласен съм, че понякога мозъкът ни иска малко да си отпочине и да се позанимава с консумиране на някакъв род “забавления”, но те може да са мъничко по-смислени, а и да няма простотии в тях. Но всеки си има различна гледна точка.

Добре че си имам доста CD-та с класическа българска народна музика!

Posted in Български, Емигрантски, Лични | Comments (8)

Бабек?

May 25th, 2006

Доста често ме питат имаме ли откъде да си купувме българска луканка или бабек в USA. Доколкото знам, режимът за внос на храни от месо е доста затегнат и не е толкова лесно да се внесе подобна продукция от България. Може да се поръча луканка или шпеков салам онлайн от някой и друг сайт, ама всичките са Made in USA.

Ние намерихме този калабрийски салам, който на вкус доста се приближава до българския бабек (ако са ми правилни спомените), но е предимно от месо – т.е. не са прекалили с червения пипер – и е доста лют. Но иначе много ни харесва. Правен е в Канада и после е внесен в USA. Цена – $6 за паунд, което за такива деликатесни меса си е много добра цена.

Бабек

P.S. (5/26/06) Специално за Здравко:

Бабек разрез

Posted in USA, Български, Емигрантски | Comments (3)

Върви, народе възродени

May 24th, 2006

Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви

С книжовността, таз сила нова,

съдбините си поднови!

Върви към мощната просвета,

в световните борби върви,

От длъжност неизменно воден -

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!

О, влез в историята веч,

едно със другите славяни

кръстосай дух със огнен меч!

Тъй солунските двама братя

насърчваха дедите ни…

О, минало незабравимо,

о, пресвещенни старини!

България остана вярна

на достославний тоз завет -

в тържествованье и в страданье

извърши подвизи безчет…


Стоян Михайловски, 1892 година

Posted in Daily, Български, Лични | Comments (1)

SoundReview: ARTcessories HeadTAP усилвател за слушалки

May 23rd, 2006

Този усилвател за слушалки е пасивно устройство с вход за свързване към краен усилвател и изход за слушалки. Потенциометърът за силата на звука регулира нивото на слушалките. Резисторите в кутийката поддържат изходния импеданс на HeadTAP достатъчно висок, че да предпазват слушалките, и предпазват усилвателя от прекалено нисък входен (за него) товарен импеданс. Има два 1/4-инчови стерео жака за вход от усилвател (свързани са паралелно, така че няколко такива кутийки могат да се накачат верижно една за друга и да се захранват само от един усилвател), два 1/4-инчови жака за слушалки, врътка за силата на звука и едно копче моно/стерео. Захранване няма – нито от батерия, нито от токоизправител – но не е необходимо. Кутията е направена от дебела метална ламарина – не е много тежка (317 грама), но изглежда здрава и солидна.

Основно купих този слушалков усилвател да го пробваме за мониторни слушалки на сцената в църквата – почваме да се оглеждаме от кои мониторни колони може да се отървем, че да намалим нивото на джнагъра на сцената, и за това който от музикантите може и иска (и съществува техническа възможност – отделен микс) свири със слушалки. До сцената стигат линейни нива за мониторните говорители (те са с вградени усилватели), така че за да можем да ги ползваме за слушалки, ни трябват няколко слушалкови усилватели. Още не съм пробвал този HeadTAP на сцената, но тази седмица ще го тествам и там. Иначе в къщи го прекарах през следните тестове:

  • Захранен директно от линейните изходи (RCA) на един CD-плейър.
  • Захранен от линеен изход (Main OUT) на цифров смесителен пулт, към който пуснах цифров сигнал от същия този CD-плейър.
  • Захранен директно от изхода на слушалки на CD-плейъра.
  • Референтният ми сигнал идваше директно от изхода за слушалки на CD-плейъра.
  • Използвани слушалки – студийни AudioTechnica ATH-D40.

Придобих чувството, че HeadTAP-а малко подтиска ниските честоти. Иначе нивото му на усилване не е огромно (но все пак не могат да стават чудеса – не може да има фактическо усилване без външно захранване), но е добро като за тест в студиото. Не знам дали ще е достатъчен за един чифт слушалки на сцената, но ще го пробвам в събота и ще добавя послепис в този постинг.

А при цена $40 мисля че този усилвател си заслужава парите. Приложенията му са малко ограничени, но има къде да го използвате.

ARTcessories HeadTAP

Posted in Sound & music, Български, Техника и технологии | Comments (1)

Switch to our mobile site

Creative Commons License