ВеБ:лог

Явно тази седмица ще съм на малко по-техническа вълна… Снощи се рових по PHP код, а днес се заех с един проект, който все отлагах от няколко (може би 6 или 7) месеца. Десктоп компютъра, който е в “офиса” в къщи, почна да не работи много добре преди време. Ясно ми беше, че ще трябва да преинсталирам операционна система. Но това, което най-много мразя при това упражнение, е частта с анализа на данните и програмите, какво ще ми трябва за в бъдеще, за да го копирам на друг диск, и какво мога спокойно да затрия. Добре че си спомних, че ми останаха два 80 ГБ диска от РАИД ъпгрейда преди няколко месеца. Направо свалих стария 30 ГБ диск, сложих новия, инсталирах си Windows и го настроих – отне ми не повече от 30 минути, а данните ще прехвърлям след време… Засега сложих стария диск в едно шкафче и ще чакам да ми остане малко време, че да го свържа към компютъра и да изпълня няколко команди copy… Всичко стана лесно, бързо и без проблеми – само въпросът е, че малко трудно почвам. Но няма начин – трябва да се вършат и тези работи от време на време.

Преди седмица или две Дончо ми се оплака от един недостатък на WordPress темата, която ползвам за блога – в режим “четене на един постинг” нямаше бутони за предишен и следващ постинг и така човек, който не е чел от известно време, трябва или постоянно да щрака напред-назад или ръчно да сменя номера на постинга в мястото за адреса така че да чете тема по тема… Реших да уважа така докладвания feature request и си седнах на четирибуквието да ровя PHP код и да видя дали ще мога да се справя сам. Както може да се види, този feature вече присъства в настоящия блог. Ето какво точно трябваше да направя:

• Досега съм видял два главни начина за четене на един пост – или в различно изглеждаща страница (без страничните полета с връзки – както тук) или в страница, изглеждаща по същия начин като главната, но съдържаща само един постинг, а не последните 10, да речем – така е тук.
• При първия начин обикновено съществува отделен .php файл, който съдържа код за показването на различно изглеждащата страница…
• Втория начин приложих тук:
  • Ако ползвате тема, различна от тази по подразбиране, тя обикновено съдържа файла index.php в папката wp-content/themes/< име_на_темата>. Трябва или да редактирате файла от папката на сървъра ви (поне cPanel дава възможност за това) или да редактирате файла локално и после да го хвърлите на сървъра.
  • В началото на файла (промененият код е в курсив):
    

    
<title >
<?php bloginfo('name'); ?>

<?php if ( is_single() ) { ?>
»Blog Archive
<?php } ?>

<?php wp_title(); ?>


  • В частта от файла, където се показва съдържанието:
    

    
<div id="main">
<?php if (have_posts()) : while (have_posts()) : the_post(); ?>

<?php if ( is_single() ) { ?>
<div id="h2">
<div id="prev_post">
<?php previous_post('« %','','yes') ?>
</div>
<div id="next_post">
<?php next_post('% »','','yes') ?>
</div>
<br />
</div>
&
#60;br />
<?php } ?>

<?php the_date('','<h2>','</h2>'); ?>


  • prev_post и next_post дефинирах в style.css като:
    

    
#next_post { float: right; }
#prev_post { float: left; }


Това беше всичко май. Ако имате въпроси, питайте. Не че съм много голям спец по PHP програмиране, но обикновено като направя нещо придобивам поне някаква представа за принципите му на работа.

Ето на какво прилича колата след няколко седмици немиене:

Надявам се, че зимата свърши вече!

Две случки, които може да са се случили на различни места по различно време. И в двете става дума за ситуации на пътя, при които водач извършва леко нарушение на закона, без да създаде голяма опасност за колите около него, и бива спрян от полицай. И двете истории започват по много сходен начин, но по едно време се разделят:

- Добър ден, полицай еди-кой-си. Знаете ли, че нарушихте правилата за движение?

- Да, знам. Не забелязах, съжалявам.

1. Край номер 1:

   - Изчакайте в колата, ще ви напиша акт. Имате 20 дена да го платите. Можете да изпратите парите с чек по пощата на адреса в края на листа или да платите онлайн от банковата си сметка или с кредитна карта – адресът е също там.

   -…

   - Приятен ден и внимавайте.

2. Край номер 2:

   - Еми да си забелязал. И сега кво ше правим?

   - Ами какво да правим, господин полицай? Какви са възможностите да ме глобите?

   - Офффф, трябва сега да те пращам на 20 километра оттук в управлението, да изчакаш там известно време и началникът – един майор – ще реши.

   - А защо началникът трябва да решава? Колко е глобата за това нарушение?

   - Еми аз откъде да знам? Колкото каже шефа. Не определям аз колко да е глобата.

   - Добре, напишете ми акт, пратете ми го по пощата и ще си го платя.

   - Ба, ще го платиш ти. Дотогава ще си вече извън страната, а и не можем да ти вземем книжката. Не става. Ама я дай нещо така от сърце и бегай.

   - ???

   - Сега, господине, гледам ви сте интелегентен човек. Нали знаете, борим се с корупцията тука, така че по-лекичко ако обичате. А така. Хубав човек. Приятен път и приятен ден, господине.

Вярвам, че повечето от нас са били свидетели поне на единия вариант на историята. Може сценарият да е претърпял леки изменения и репликите на главните герои да не са точно дума по дума, но смисълът си остава. Корупция. Широкоразпространена, тарикатска и на дребно. И едно време при другаря Живков я имаше, но не беше чак толкова очевидна. А сега е плъзнала навсякъде. И все уж се борим с нея на всякакви нива, но нещата като че ли не са мръднали много за последните 15-16 години. А по лични наблюдения доста от хората са си свикнали с корупцията и гледат на нея като удобен начин да се отърват от други мерки. И властите си имат полза от нея, че така имат източник на добър допълнителен (и необлагаем) доход. И кръгът се затваря.

Преди няколко седмици прочетох новина, че някакъв човек предложил 20 лева подкуп на пътни полицаи, те не ги взели, арестували го и след това бил осъден на 1 година истински затвор. Коментарите под статията варираха от “Еми ще го приберат, я, той не знае ли, че мизата е вече 50 лева” до сериозни размишления доколко подобни мерки са нужни и дали те ще изцерят тази гнойна рана на обществото.

Как можем да излезем от омагьосания кръг?

• Трябват ни закони срещу корупцията, които да се спазват. За съжаление това ще стане най-вероятно с цената на страданието на няколко по-обикновени граждани (виж по-горе). Това би послужило за назидание на останалите.
• Осигуряване на малко повече удобства и улеснения за гражданите при плащане на глоби и други подобни вземания. Даже може да се помисли да им се дава отстъпка за навременно плащане (до 10 дена, да речем). Вече почти всичко се плаща по Интернет, защо и глоби да не могат да се плащат? Сигурен съм, че доста голяма част от народа ще иска да си плати задълженията, ако това не му струва разкарване по учреждения с часове и дни и навикване от страна на служителите зад гишетата.
• Разум при създаването на законова и нормативна уредба за целия този процес.
• Съвест от всички нас. Да, понякога много бързаме и не желаем да си изгубим половин ден с полицейски истории, но голямата промяна идва от такива малки детайли. Те психолозите с униформи много добре знаят, че в момента в който им покажете, че няма с какво да ви уплашат, са се разминали без бакшиш от вас. И затова натискат. Но ако поназнайвате законите, си има чист и прозрачен начин за постигане на всичко. И пак съвестта да ви е чиста.

Всичкото това няма да стане бързо. Доста закостеняло мислене трябва да се поразчупи първо. Още колко ли години ще трябва народът да обикаля из пустинята? Но колкото и да са, промяната е възможна! Всичките тези рушвети са наследство още от Отоманската империя май и като че ли вече им е време да намалят процентното си присъствие в българската икономика. Виждам, че това е възможно да се постигне. Стига само да има желание и някой, който да носи отговорност.

Честно и почтено си признавам, че едно време докато бях в България хич ме нямаше по пиенето на кафе. Много ми горчеше. Чувал съм от приятели, че такова горчиво кафе много върви с цигара, но понеже никога не съм пушил (а и нямам намерение да пуша), никога не ми е харесвало. Тук в USA станах по-редовен потребител на кафе. Според мен е главно въпрос на навик, а не на потребност или на физиология – способен съм да пия кафе един час преди да си легна вечерта и после да си заспя спокойно.

Тук на почит е главно drip coffee, или ‘шварц кафе’. И винаги сипват по много… Моято любим размер чаша е 24 течни унции, което идва малко над 700 милилитра! В толкова количество течност има кофеин сигурно колкото за едно българско еспресо (1 пръст течност), но на мен така ми харесва. Изобщо не горчи, а тъй като си имам толкова много, мога да си го пия сутрин в офиса в продължение на един или два часа. Харесват ми и ароматизирани кафета – с ванилия, лешници, ирландска сметана или нещо подобно. Да има повече вкус отколкото да горчи. И винаги да е с мляко и без захар. Кафе се продава почти навсякъде – по бензиностанциите, в супермаркетите, в Макдоналдс (само че тяхното е голяма боза…). Има и кафенета – по-малки местни или франчайзи на някоя по-голяма верига, като например Starbucks. Аз им се мусех по едно време, но кафето им е хубаво. Доста хора не ги обичат заради темповете им на разрастване, но всяко нещо си има цена. И като казах цена – тази верига е известна и като “Four bucks coffee”, защото ако поръчате някое малко по-специално кафе (нормално кафе с 2-3 дози еспресо вътре и някакви по-екзотични подправки) цената като нищо става 4, 5, че даже и 6 долара. Но сутрин обикновено опашката в Starbucks е доста дълга и човек трябва да се запаси с търпение. Повечето вериги, където се прави кафе, го продават и през drive-through, така че и там се събират опашки. Иначе поне при нас няма много кафенета тип български – с много маси, където можеш да седиш 2-3 часа на едно кафе и да си губиш времето. А, и да не забравя – навсякъде е забранено да се пуши, така че рядко може да се пие кафе по български с цигара. Но на мен ми харесва така.

Тази снимка я щракнах днес с телефона в офиса – за това качеството й малко куца. Сутринта ми се спеше много и си купувах допълнително кафе от Starbucks…

От малък съм свикнал, че лятото е добре да се иде до някое море. А може и да не е през лятото – във Флорида туристическият сезон е главно през зимата. Едно време като бяхме малки всяка година ходихме за поне две седмици на Черно море. Баща ми взимаше карта за почивна станция от завода, товарехме Москвича и хайде на дълъг път – чак до морето. Тогава разстоянието от 300 километра ми се виждаше едва ли не до края на света… Хубаво си беше преди двайсетина години. Всичко беше много по-спокойно от сега. Това е може би главното нещо, което аз търся от подобна почивка – спокойствие. И по възможност плажовете да не са много натъпкани с хора. Добре е и да може да се спи през нощта, а не да слуша човек “модерна българска народна поп-фолк музика”, или т.нар чалга, до 4 сутринта – и то без да може да си затвори прозореца, че вън е жега, а няма климатик и не може да се спи на затворени прозорци. За условията не съм толкова претенциозен – едно време спяхме на спални чували по плажовете. И беше приятно и спокойно. Но за жалост (или не) времето, което помня от българското Черноморие, като че ли си отива безвъзвратно. Като гледам назад, много неща се промениха през последните 10-15 години. По големите курорти – строят. По малките селца – и там. Може да не е в същия мащаб, но пак се строи много. Разрешения и устройствени планове като че ли не се спазват толкова често и в резултат на това цялата брегова ивица се пренаселва с хотели. И спокойствието отива на кино. Миналото лято бяхме на плаж на Бутамята в Синеморец и на около всеки 5-10 минути по черния път зад плажа минаваше по една бетонобъркачка – явно строяха нещо. Плажовете се населиха с чадъри… Почти не остана ивица пясък без забучен чадър или поставен шезлонг, въпреки че май има някаква разпоредба каква площ от плажа трябва да не е заета, че да може който иска да си опъне собствен шезлонг и чадър (то има някой и друг квадратен метър за отбиване на номера и замажи-очи, естествено, но те са обикновено най-отзад). Това си е жив полулегален рекет… И всеки ти събира пари за какво ли не. Почти не останаха диви места по Черноморието – не съм ходил на Иракли, но разбрах от Дончо, а и видях снимки, че там май няма да го бъде вече; плажът на Силистар, който беше известен само на шепа хора през 1995-1996 година, вече се пълни с хора почти всеки ден; плажът на Синеморец е доста населен и целият е набучен с чадъри (обаче няма нито една работеща [да не говоря за прилична] тоалетна). Но капанчетата тип ‘скована барака’ са през 5 метра.

За мен основните предимства на българското Черноморие бяха разумните цени и възможността да се намери по-диво местенце. А, и да не забравям спомените от младостта. Но напоследък май че само те останаха – цените далеч не са толкова прилични, а дивите местенца са се запътили към небитието. И като чета пресата, май никой не се усеща. И строят ли строят, така че Слънчев бряг през лятото е по-гъсто населен от Люлин. А къде отива почивката, никой не се пита. Важното е да има лъскави заведения и всяка квадратна педя земя да се използва за печелене на пари. Но не всички от нас ходят там точно заради това… Ако пък човек тръгне с деца на море, ще е доста близко до отчаяние. Поне това са моите впечатления от последните няколко години. И ми е мъчно. Но времето си лети, а с нея и нашата младост. Остават ни само спомените. И евентуално черно-белите ни снимки…

Южният плаж на Приморско, 1986-а година…

Етикет от детска пижама, купена от Disney Store:

Иска ми се да виждам повече български стоки тук. Но дано им излиза сметката и все пак плащат някакви заплати на хората, които всъщност ги произвеждат, защото при нормална цена на тази пижама $16.50 в момента са на разпродажба за $5…

Днес четох за процедурата за смяна на номера на коли в Пловдив. Олеле… Добре че колата, която караме в България, май вече си има тези новите номера и баща ми не трябва да ходи да виси по опашки в КАТ и да бъде навикван, че не може да види “очевидни” неща, които обаче са очевидни само за хората, които ги знаят .

Като четох тази статия, се сетих как аз си смених нюйоркските номера преди няколко години. Тогава старите номера изглеждаха така:

Явно колите в щата бяха почнали да се увеличават, че три букви и три цифри почнаха да не стигат. Властите решиха, че ще трябва да преминат на три букви и четири цифри. Но явно решиха да направят съчетано усилие и да сменят и дизайна на номерата. Хипотетичният преобразуван номер на нова табела от горния пример би изглеждал така (макар че на практика не преобразуваха номерата по някаква система, а просто раздадоха съвсем нови комбинации):

Новите номера съдържат доста повече елементи – прякорът на щата (The Empire State) отдолу, а под името на щата три от най-характерните му забележителности (от ляво на дясно): Ниагарският водопад, Адирондакските планини и силуетът на Манхатън с Емпайър Стейт Билдинг по средата. За разделител между буквите и цифрите се използва контурът на щата. Достатъчно символика… Но не това беше интересното, а процесът на самата смяна. Първо получих писмо от DMV (местният КАТ), че са започнали да сменят номерата и като ми дойде редът, ще ми пратят друго писмо. Като настана това време, ми пратиха още едно писмо. Май тогава ми поискаха пари за новите табели – по $5 на кола за преден и заден номер. Платих им онлайн. Още няколко дена след това пристигна ново писмо в голям жълт плик. Новите номера и за двете коли бяха в него, както и един лист с инструкции как да сваля старите номера от колите и да сложа новите; и че ми прехвърлят отговорността какво да направя със старите номера – или да ги унищожа, или да ги върна в някой DMV офис, или да си
ги запазя като сувенир с изричното предупреждение, че вече няма да е законно да ги използвам като номера за коли в USA. ОК. Така и направих – монтирах си новите табели (обикновено става с два обикновени болта – нищо не е пломбирано там) и си запазих старите – този старият номер със Статуята на Свободата горе е снимка на моя номер, която направих днес (даже личи къде съм го изкривявал ако се вгледа човек ). Лесно и удобно. И не трябваше да си губя цял ден.

Тук музикалният съпровод е на Тодор Колев…

Това е първата ми истинска собствена бас китара. Вече не помня от колко години съм й собственик, но може би станаха някъде около 5. Имах доста късмет с този си избор, защото този инструмент се оказа доста качествен за цената си… Намерих си го онлайн и го поръчах даже без да съм свирил на него . Оказа се доста лек за бас-китара, което в самото начало беше добре за мен – докато още не бях свикнал. С четири струни е. Почти веднага след като посвирих малко, смених струните с гладки (виж опита ми за кратък англо-български речник с термини за инструменти по-долу). Звукът от тях е с по-малко високочестотни хармоници, но за сметка на това пръстите ми бяха много благодарни. Грифът е доста тясен, изработен от кленово дърво, а подложката на прагчетата е от палисандрово дърво. Това помага при по-бързо свирене… Въпреки че грифът е тясен, струните не са разположени много близо една до друга, особено отзад, при тялото на китарата. Струнникът, или bridge (тук вече може би напълно съм се изложил, но ми се въртят в главата някакви термини отпреди 28 години, когато бях първи клас и свирех на цигулка) е доста регулируем – дава възможност за фина настройка на всяка струна поотделно, както и на разстоянието й до грифа (action). Този бас изобщо не си губи настройката – понякога ми се случва да не свиря 5 или 6 седмици и като взема китарата (която по принцип седи в студиото в мазето или в твърд калъф, или в мека чанта) и проверя настройката на струните, те не са мръднали. Грифът има и вътрешен болт (truss rod), което поне за мен е учудващо за инструмент от този клас и цена. Доста хора по форумите пишат, че имат жужене от прагчетата с този модел бас китара, но при мен това не се е случвало. Но в самото начало, доколкото помня, май трябваше малко да си поиграя с настройките на струнника и даже и да е имало нещо такова, съм съумял да го отстраня.

Електрониката на този бас е пасивна – плюсът е, че работи по всяко време (а не като активната – като се изтощи батерията, никакъв звук не излиза, та човек трябва и за това да мисли). Изходното ниво е доста добро – не съм правил абсолютни измервания, а само сравнения с други китари. Има 2 P (Precision) адаптера и един J (Jazz) адаптер. Силата на звука на двете групи адаптери се контролират от две врътки, а третата е за тембър. Минусът е, че копчетата не са надписани, и човек или трябва малко да си поиграе докато свикне, или да си направи някаква подсказка. Адаптерите генерират малко брум само ако едновременно се увеличат до края, а и тогава пак силата на брума зависи от кабела и от това къде е застанал баскитаристът . Изходният сигнал е на моно 1/4 жак, разположен на ръба на тялото, малко под задния захващач за колана. Звукът не е нищо особено – има си punch, но не е много характерен… Но за толкова пари – толкова.

Този бас е произведен в Индонезия, но досега не съм имал никакви проблеми с качеството. Може би съм имал късмет и съм попаднал на някаква по-качествена бройка. Иначе не знам много-много за славата на инструментите, произведени там. Е, по-добре би било да е Made in USA, но цените на подобни инструменти са в пъти повече, а преди няколко години въобще не знаех как ще се развият нещата. Но сега свиря доста по-редовно и доста свикнах с тази китара.

Ако трябва да напиша заключение в едно изречение – добра бас китара за начинаещи и не само!

Опит за речник на инструментални термини:

neck – гриф

fret – прагче

fingerboard – основа на прагчетата

bridge – струнник, или нещо съвсем друго

headstock – плоската част на края на грифа, върху която са разположени ключовете за настройване

tuners – ключове; машинки за настройване

maple – клен

rosewood – палисандър

roundwound strings – кръглонавити струни (представляват по-дебела централна нишка с навита около нея тънка нишка с кръгло сечение)

flatwound strings – плосконавити струни (подобни, но тънката нишка всъщност е лента)

fret buzz – жужене от прагчетата. Получава се при недобре регулиран гриф, когато дадена струна е натисната с пръст на някое прагче, но поради лоша извивка на грифа леко опира в друго прагче

pickups – адаптери

action – разстоянието между долния край на струните и горната точка на прагчетата

truss rod – вътрешен болт в грифа

Още някои снимки:

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Христо Ботев