ВеБ:лог

Честита новата 2006-а година! Нека за всички нас бъде по-весела и по-успешна!!

Онзи ден точно преди да си легнем попаднахме на някакво шоу по TBS – “Най-смешните реклами на 2005-а”. И в момента, в който посягахме да изключим телевизора, се появи рекламата, заела пето място в класацията. Гледам отдолу пише “MTel, Bulgaria”. И седя и не загрявам… Но в момента, в който къпещата се взе да вика “Ауо” в GSM-a си, разбрах че наистина си е българска реклама! И това доживяхме да видим. Не знам коя точно реклама е това, че отдавна не съм гледал българска телевизия, но отдалеч си личеше, че е европейска . Беше тази с хлапетата, звънящи на къпещата се мадама, за да може тя да ходи да вдига телефона…

Нашето семейство сме заклети фенове на Моторола. Вече не виждам как бих си купил друга марка мобилен телефон – свикнал съм с тяхните телефони. Ровил съм се онлайн да намеря телефон от друга марка за съизмерима цена с подобни параметри и все не мога да намеря. Та сега правя бързо ревю на един от новите им модели – RAZR V3. Няма да изпадам с прекалено много технически подробности – те могат да се намерят онлайн. Това, което почти винаги ми е липсвало на мен, когато търся информация за разни модели мобилни телефони, е типичното усещане от гледната точка “това е моята тутурутка” – без много детайли за технически параметри, а просто как телефонът седи в ръката ви, колко е удобен и прочее. Това ще се опитам да направя в следващите редове:

RAZR V3 хич не прилича на другите Моторолски флип телефони. Малко по-дълъг и по-широк от тях е, но за сметка на това е доста по-тънък. Прилича на табакера с метален корпус. Не е много тежък и много удобно влиза в заден джоб на панталон. Външният дисплей не е много малък, но в Idle режим не се вижда много-много. Ако разчитате на телефона си за часовник, ще трябва или да се взирате много, или на натиснете мултифункционалния външен клавиш, за да включите подсветката на външния дисплей и да видите колко е часът. Телефонът има само един куплунг отстрани – мини-USB. Служи за зареждачката и за жичното hands-free устройство. Така че не можете да говорите с жичното докато сте включили телефона да се зарежда. Но можете да използвате BlueTooth слушалка в този сценарий. VGA камерката не е нищо особено – прави свясни снимки при добро осветление. Но за зор-заман става.

Вътрешният дисплей е доста голям. Сравнявам го главно с този на Motorola V300. Но менютата май излизат по същия начин – просто иконките са малко по-голями. Клавиатурата е доста интересна – няма отделни бутони, а металът върху долната вътрешна част на телефона е прорязан и оформен като бутони. Много cool изглежда, но понякога при писане на SMS е зор човек да види буквите без да си напряга погледа. Бутоните са достатъчно голями и е трудно човек да ги обърка, даже и на тъмно – подсветката им е достатъчно добра.

Функциите, предлагани от телефона, са си стандартния набор. Това, което на мен ми липсва, е хронометър, макар че го използвам много рядко. Телефонът е четирибандов и може да се използва по цял свят. СИМ-картата се поставя и маха много лесно.

Все още придобиваме усещане за времетраенето на батерията. Но иначе телефонът си е типична Моторола – здрав, удобен и практичен. И като се има предвид и цената – T-Mobile го продаваха на крайна цена $50, мога да кажа, че е добър и стойностен телефон. Ще видим колко време ще изтрае.

Ако имате специфични въпроси – питайте.

Направихме баклавата за Нова Година! Става доста лесно, та се зачудих публично днес защо не си правим по-често. Бо нареди корите и ги намаза с масло, а аз режех орехи (с помощта на една хитроумно приспособление, което ми помогна да нарежа 400 грама орехи за около 5 минути…). Изпекохме, заляхме и скоро ще се черпим .

Ако сте в USA, търсите кори за баница или баклава и не знаете за какво да гледате, думата е “Fillo dough” и поне в нашия супермаркет изглеждат така:

I had made an appointment with one of the local Jeep dealers for today – I wanted to have the oil of my 2003 Jeep Liberty changed. The approximate vehicle mileage was 17,000. When my order was being written up, the Service Advisor recommended a transmission fluid drain and refill. He said it’s recommended by Jeep at every 15,000 miles. Price for this service was around $190. Luckily for me, I have read my Jeep Service Manual that morning. The book came with the vehicle and I always keep it in the glove box for reference. It lists two different service schedules – Schedule A (which I call ‘ideal’), and Schedule B – for stop-and-go traffic, frequently driving less than 10 miles per trip, driving in cold weather and salty streets… All of us around here probably fall under Schedule B. And interestingly enough, the same Schedule B lists the trasmission flush service every 30,000 miles. Hmmmmm… So just be aware – Service Advisors may “recommend” some service for your vehicle, but it might not be actually needed. Yes, it’s always better to service the vehicle more frequently, but than the maintenance cost skyrockets. Read your Service Manuals and then you’ll have enough knowledge to successfully and consciously dodge recommendations for unneeded services.

Днес прочетох тази новина във вестник “Сега”. Новите паспорти с биометричните данни щяли да се издават само в София поради техническа и финансова невъзможност да се оборудват с хардуер повече места из България.

Дотук добре. Нормално. Това си е скъпа техника и е напълно логично, че няма да купят машина за РПУ-Царево, например. Вестникът казва, че работна група в МВР още обсъжда всички процедури около издаването на паспортите. Аз искрено се надявам, че този път ще помислят и за нас – обикновените граждани. Висянето на опашка за задграничен паспорт и в момента не е малко – човек трябва да се яви лично в съответното РПУ да подаде документи и после пак лично да си вземе паспорта. За нас не беше много зле, понеже местожителството ни е в Пловдив и трябваше да идем на ул. Волга. Ама ако живееш в някое по-малко село? Пътуване до града, чакане по опашки. Може да те върнат за пропуски при попълването на формулярите или липсващи документи. И това е още един изгубен ден. А ако работиш? В Щатите паспортите също се издават на ограничено количество места. Знам за един паспортен център в Чарлстън, Южна Каролина, и за друг в Бостън, Масачузетс. Когато ти трябва паспорт (който все още не е задължителен за американски граждани, пътуващи до Канада, например), първо отиваш да се снимаш. Във всяка по-голяма аптека има фото, където срещу $8 и 5 минути получавате две паспортни снимки. Формуляри за попълване може да вземете или от някой пощенски клон, който се занимава с паспорти (че в по-малките тази услуга я няма), или онлайн. С попълнения формуляр и снимките отивате в пощата. Проверяват ви ги, плащате си таксите и пощата изпраща документите до съответния паспортен център. Паспортът ви пристига по пощата след 1-2 седмици. Това е. Няма главоболия, няма големи опашки. Помислили са как могат да спестят време и нерви на обикновения гражданин.

Искрено се надявам, че и работната група в МВР, разискваща тази процедура за България, ще помисли за обикновените граждани.

От няколко дена Бо има безжична BlueTooth слушалка – Motorola H500. Трябва й за телефона, а и искаше да види дали ще може да я ползва да говори по разни чат програми (Skype например) с нея.

Първо пробвах да свържа слушалката със служебния ми лаптоп – IBM Thinkpad T42p. Той си има вградено BlueTooth устройство, което не бях използвал досега. Включих му радиото и пуснах и слушалката на режим разпознаване. Първият път не съобразих, че слушалката си има парола, и връзката не стана, но след това я свързах наново, въведох правилната парола и тръгна правилно. Но в лаптопа няма аудио услуга за BlueTooth – явно ще трябва да му сложа по-нова версия на BlueTooth драйвера. Та с него не стана.

После се опитах да подкарам слушалката на Gateway лаптопа на Бо. Той си няма вграден BlueTooth, та трябваше да ида до BestBuy и да купя този Kensington USB BlueTooth адаптер. Питах ги дали нямат PC Card BlueTooth адаптер, че е по-удобно да не стърчи от лаптопа, но нямаха. Инсталирах драйверите от СД-то на Кенсингтъна, разпознах слушалката и със задоволство видях, че този път има аудио услуга. Сега слушалката може да се ползва както със Скайп, така и с други чат програми. Пробвахме с Бо да оставим лаптопа й на масата в кухнята, която е на първия етаж, свързахме един Скайп разговор и тя се разходи из къщата. Слушалката работи и от вторя етаж, и от мазето, така че с този адаптер сме покрили цялата къща. Good job!

Днес беше официален почивен ден за мен. Обикновено ни дават за почивен ден само 25-и декември (на 24-и работим до 2-3 часа следобяд и после отиваме да празнуваме Бъдни вечер), но понеже тази година празникът е през уикенд, в понеделник почиваме. Както и повечето фирми в USA. Не бяхме излизал с Бо сами може би от две седмици. Оставихме сутринта децата на майка ми и тръгнахме към Regal Theatre в Galleria Mall – искахме да гледаме Кинг Конг. Пристигнахме около 8 минути преди официалното започване на прожекцията (обявено за 11:30 сутринта), но веднага си купихме билети. В салона бяхме максимум 12 човека – все пак филмът се е подвизавал на големия екран вече може би две седмици и не е от най-популярните. Но киното като цяло беше доста празно – но все пак беше сутринта на деня след Рождество. Естествено самият филм не почва в 11:30 – първо както обикновено си имаше към 15 минути превюта за нови филми (но не помня нито едно заглавие, само ми е останало в главата, че повечето филми бяха гадни), та имахме време да се настаним удобно по средата на един от редовете – доста назад, че да можем да виждаме целия екран. а и да не сме много близо до предните тонколони.

И по едно време превютата свършиха и музиката гръмна. Действието се завъртя. Лека-полека в началото, но после набра скорост. Депресии, театри, хубаво момиче. Мазни продуценти, целеустремен егоист, бягство. Кораб, буря, остров. Руини, туземци, екшън. Отвличане, жертвоприношение. Мостът се разгъва… И се появи Конг. Забравих да гледам колко е часа от време на време, както обикновено правя когато съм в киносалон. Действието не ме остави. Динозаври, паяци, червеи. Любов и красота. Преследване. И хлороформ…

Епизодите в Ню Йорк Сити бяха над всичките ми очаквания. От време на време наистина ми се завиваше свят, като гледах акробатиките на горилата по Емпайър Стейт Билдинг. Не съм гледал оригиналния филм, но все се надявах, че красотата ще победи. И тя победи. Но с цената на голяма жертва.

Ръката на Питър Джаксън си личеше в повечето сцени и детайли във филма. Свалям му шапка (на въздебеличкия брадат момък по къси панталони). Наистина знае какво прави! Щом и на двамата с Бо филмът ни хареса.

Снощи имаше служба от 6 до 7:30. Нашата църква беше пълна, но не претъпкана (че слушах от приятели за тълпите от хора в по-голямите църкви в околността). Майка ми дойде на гости след това и празнувахме малко, но не много до късно.

Днес бяхме поканили две приятелски семейства на обяд да празнуваме Рождество Христово. Събрахме се всички в къщи, Бяхме си направили сърми, руска салата, баници, баклави и прочее български манджи. Само дето много време отива за приготвянето им, иначе стават много добре, даже и с американски материали (например лозови листа в буркан, Product of USA ). В къщи се събраха 5 деца и доста овършаха, ама няма начин – и те трябва да се забавляват. Добре че Бо беше планувала и скрихме повечето играчки в мазето .

И както казваше Чефито едно време: “Най-зле като сме, така да сме”.

Искам да пожелая на всички весело прекарване на Рождество Христово. Помнете защо всъщност празнуваме тези дни. И се надявам че това поне малко ще промени животите на всички ни.