ВеБ:лог

Днес видях в news.bg, че правителството пак е приело някакви почивни дни около празниците покрай края на годината. И се замислих какво всъщност определят… Едно време когато всичко беше държавна собственост беше логично почивните дни да се определят на ниво държава. Ама сега какво? Това ще са задължителни почивни дни за държавната администрация и държавните фирми – дотук добре. Ами полудържавните и частните фирми трябва ли да се вслушват в тези дати или да ги приемат като препоръка? Не ми стана много ясно. А, и този допълнителен ден почивка, който правителството благосклонно отпуснало на хората, ще трябва пак да се отработва една събота. И веднага си спомних един доста стар виц, в който се питаше за продължителността на някаква война в България, а отговорът беше, че самата война ще трае един ден, на втория ден ще има парад по случай победата, а в следващите два дена ще се отработва .

Как е в Щатите? До
сега не съм видял нещо да се отработва. Фирмите само решават кои дни ще са празници (т.е. неработни) за поредната година. Трудно бих дефинирал понятието “американски национален празник”. Има няколко голями такива (например � ождество Христово, Денят на Благодарността, на Независимостта), ама има и по-малки (Денят на Колумб или на Мартин Лутер Кинг Младши). Обикновено държавните учреждения (главно пощите) и общинските служби (събирачите на боклука) почиват по тези празници. Ама ние например работим на по-малките празници. Е, дават ни и по един ден за “плаващ празник” – ако искаме да празнуваме някакъв празник, който не е в официалния календар на фирмата, можем да си ползваме този ден… Другата хитра постановка е че повечето американски празници не са на точна дата, а са свързани с ден от седмицата. Пример – Денят на труда е винаги първият понеделник от септември. Така че малко празници се падат по средата на седмицата – но и в този случай не се навързват почивни дни по стар български обичай (и не се отработват по-късно). По принцип 31 декември си е работен ден – Нова Година почти не се брои за празник тук. Почива
се само на 1-и януари. Но тази година е малко по-различно – понеже се пада в неделя, ще почиваме и на 2-и.

I’d like to express my satisfaction from the excellent service I received at Amherst Chevrolet (this is the new name of Frontier Chevrolet). I received a coupon for a free oil change from GM Corporate a few weeks ago and decided to use it there. This dealership is very close to the office, so it’s a natural choice. When I called to make an appointent, I was surprised that I was given one within 2 days of my call. I’ve worked with bigger car dealerships and there you got to wait for at least a week or two. I dropped my truck in the morning and caught a ride to work with their shuttle. Everything went well and they called me in the afternoon that my truck was ready and they sent the shuttle to give me a ride from work. My truck was parked outside. When I approached it after I got my papers (very quick service!), I noticed that the edge of the driver’s door was slightly bent – just a notch. I did not remember anything like this being there prior to that day (it was pretty obvious), so I got back inside and spoke to one of the service advisors about it. He came outside, took a look, went back in, talked to the Service Department Supervisor and she got out of her office, said she was sorry this happened and offered me to wait for an hour while they take the truck to the body shop and fix the door. I had work to do, so I made another appointment for the Monday after. And sure thing, I left my truck there again and they fixed the door perfectly – nothing to be noticed anymore. They knew my name when I was calling in to check on the status… very nice. And to think that I first went there for free service. Amherst Chevro
let proved to me that they are a very reliable and customer friendly company. We all make mistakes, but a good company offers to fix them . When I was leaving the dealership for the second time, the Service Supervisor came to offer an apology once again. It wasn’t really necessary from my point of view – they had already fixed everything, but she obviously wanted to be nice! So I assured her that I am going to be back and use their services whenever I need them. And next time I’ll have to pay .

Отдавна не си бях правил upgrade на компютъра в мазето. Имам планирани няколко неща, ама трябва време да се намира. И днес намерих време да си сложа нова ДВД-записвачка. Бях си купил една двуслойна (Sony DRU-810A) на разпродажба от BestBuy. Трябваше да заменя две стари устройства – DVD+RW записвачка и една отделна 52х CD-RW записвачка (че ДВД-записвачката е много бавна за CD-та)… Това ще ми освободи един IDE канал и се чудя какво устройство да сложа – да държа старата CD-RW записвачка докато не сдаде багажа или да сложа още един хард диск. Този компютър в момента има 5 хард диска (един системен и два двудискови огледални RAID масива) и три CD устройства. Ще трябва да мисля… Но самата смяна стана много бързо. Само дето не се усетих да сложа черния преден панел на новото устройство и сега седи много бяло, че вече го монтирах. Но следващия път като отварям кутията ще си сменя и панела. Ама съм и аз един ъпгрейдър :
-).

В Щатите не се строи нависоко. Е, има си и изключения – обикновено downtown-а на големите градове е пълен с небостъргачи. Но по предградията строят нашироко. И резултатът е че почти никъде не може да се отиде без кола. Така че човек без книжка е като вързан. И въпросната книжка е първа необходимост.

Тук всички карат. И млади (от 17-годишна възраст) и стари (виждали ли сте дядо на 87 години, който едва ходи, да кара тритонен Буик?). За това процесът за придобиване на книжка е максимално опростен. Но е различен за всеки щат. Първата стъпка на кандидата за книжка е да намери местният КАТ (Department of Motor Vehicles, DMV за по-кратко) – онлайн, което е за предпочитане, или да отиде в някой от местните офиси, но там обикновено опашките са много дълги и се чака много! Сайта на DMV за щата Ню Йорк можете да намерите тук. Шофьорската книжка при нас се взима на два етапа:

1. Теоритичен изпит – тест с около 30 въпроса върху Driver’s Manual (съкратено издание на местния Правилник за Движение по Пътищата, който иначе си е бая дебела тухла). Можете да получите безплатно копие от въпросната книжка (може би е към 100-120 страници) в някой от местните офиси на DMV или просто да намерите съответния раздел в уеб-сайта. Хубавото на онлайн четенето е че има и тест с примерни въпроси, с който можете да се упражнявате. Теорията е доста лесна, но трябва да се знае език, че всичко е на английски. В нашия щат има около 16 пътни знака . Всичко друго е написано на табели – например “Speed Limit 15 mph // from 7 to 6 // School days”. Правилата са общо взето логични и опростени. Ако човек седне да учи сериозно и не е зле с езика, може да се подготви отлично и в рамките на една седмица. После се отива до DMV и се подава молба за книжка. Не знам как е по другите щати, но тук са доста стриктни при изискването на документи за идентификация при издаване на книжка. Има списък на сайта, но в общи линии ви изискват представянето на 6 точки идентификация – и то не само в този случай, а при регистриране на коли и подобен род операции. Ню-Йоркска книжка е 6 точки (логично), чуждестранен паспорт или зелена карта са 3 точки, картонче за номер за социална осигуровка е 2 точки и АТМ или кредитна карта е една точка. Номерът за социална осигуровка е задължителен – без него не ви издават книжка (ако сте на виза, с която нямате право на такъв номер, отивате в офиса за Социално осигуряване и си вадите документ, удостоверяващ, че нямате право на номер, с който ви издават книжка). След като с цялата тази документация удостоверите датата си на раждане и че това сте всъщност вие , попълвате и подавате молба за шофьорска книжка. А, необходим е и медицински преглед – трябва да имате зрение 20/20, иначе ви записват в книжката, че трябва да карате с очила или лещи. Но да не си мислите че ще ви пратят до еквивалента на бул.Руски 86 (това е главно за пловдивчани) като едно време в България… Просто зад всяко гише има по една табела с букви и цифри и служителят на гишето ви казва “Моля прочетете ми ред 6″. Ако му кажете десетте символа от този ред, явно виждате. Приемат ви молбата, плащате си таксата, минавате през другото гише, където ви снимат за книжката, и сте готов за полагането на теоритичния тест. Има си отделен заграден ъгъл със столове, където ви слагат да седнете и ви връчват теста – няколко въпроса и лист за попълване на отговорите. Мисля че няма времево ограничение за полагане на изпита (макар че ако се заседите два часа сигурно може и да ви питат какво става). Като свършите, подавате листа с отговорите на поредното гише, сверяват ви отговорите начаса и ако сте преминал границата “Успешно издържал” (мисля че е 80 или 90%, но ако пропаднете първия път, може да помолите да положите оше един изпит докато сте още там), ви печатат на място едно картонено “Временно разрешително за шофиране”, без снимка. Истинското разрешително идва по пощата от Олбъни (столицата на щата) след няколко дена. С едно от тези две разрешителни (а истинското важи две или три години) имате право да се учите да шофирате! Т.е. – имате право да управлявате автомобил, когато сте придружен от шофьор с истинска книжка. Това е. Никой не ти нарежда “Необходими са ви минимум 40 часа шофьорски курс при лицензиран преподавател бла-бла-бла…”. Правото на избор си е само твое. Ако ти се харчат пари или няма кой друг да те научи, плащаш десетина часа кормуване на някой Driving school и те те учат. Ако имате кола и шофьор в семейството, може да се учите сами. И съответно да си носите риска и отговорността.
2. Когато решите, че можете да шофирате до степен, която евентуално би покрила изискванията на теста за кормуване, си правите дата за такъв. Поне едно време даваха дата някъде един месец след заявката, така че планирайте от по-рано. На изпита се ходи със собствен автомобил (ако сте на Driving School, те осигуряват и кола за изпита). Самият изпит се провежда по улиците на някое предградие – в случая нашето . По закон нямате право да карате по тези улици докато се учите. Отивате в деня на изпита и се нареждате на опашка от коли. Когато дойде вашия ред, идва някой от изпитващите, сяда до вас на предната седалка, вади един жълт протокол и почва “Тръгнете сега, тук наляво, тук надясно, триточково обръщане на посоката на движение на тази улица, направете френски паркинг тук, хайде сега обратно”. Изпитът трае към 5-10 минути. Човекът пише по протокола и ако сте направили малко грешки, на излизане от колата ви казва “Честито”, разписва жълтия протокол и ви дава копие. От този момент сте пълноправен шофьор. Книжката пак идва от Олбъни след няколко дена, но можете вече да карате и самостоятелно с разрешителното и подписания жълт протокол (който май важи към 90 дена от датата на изпита).

Книжката важи 8 години. Като наближи срокът на изтичането й, обикновено ви пращат писмо да ви напомнят че трябва да си я продължите. Но за това – друг път.
ВАЖНО: Може да се шофира с българска книжка в Щатите, но доколкото знам, за не повече от 30 дена след пристигането ви. Така че ще е добре да вземете американска книжка възможно най-скоро. Още нещо – тук е забранено да има човек две книжки (американска и българска) едновременно. Аз имах късмет, че като кандидатствах за книжка, българската ми беше изтекла, и с чиста съвест им казах, че нямам. Когато майка ми си взе нюйоркската книжка, трябваше да предаде българската си на отговорно пазене в DMV. Казаха й, че когато си я поиска обратно, ще трябва да си предаде местната книжка за унищожаване и тогава ще й върнат българската.

Списък на всички постинги, свързани с тази тема, можете да намерите тук.

Трета година поред все така се нагласят нещата, че трябва да работя през дългия уикенд за Деня на Благодарността. Преди две години трябваше спешно да оправям неща за един клиент, миналата година май трябваше да се пътува някъде в командировка, а тази година трябваше да наваксам малко с един проект, който се движеше много трудно. Та можах да си почина само в четвъртък, а вчера бях на работа. Днес също съм в офиса, а и утре се очертава идване. Но поне не съм сам в лабораторията – още трима или четирима колеги работят по друг проект. Кофти се получи така, ама поне системата е честна и ще си взема тези дни някой друг път. Само ще трябва да се разбера с шефа – отпуската ми зависи само и единствено от него. А той се съобразява с моите желания и нуждите на бизнеса. Та затова не тежи толкова много работата през дългия уикенд.

PASS, please, PASS!!!

Днес се пада Black Friday. Не знам що точно така му викат, ама знам за какво става дума. Понеже почти всички магазини са затворени в Деня на Благодарността (обикновено си правят самореклама от рода на “Нашите работници трябва да бъдат със семействата си на празника, така че магазинът няма да работи), в петък след това гледат да си избият оборота. Повечето магазини отварят много рано сутрин – 04 или 05 часа и пускат супер сделки. Пример – много свясен лаптоп намален от $700 на $200, 21-инчови телевизори по $80 и други такива благинки. Трикът е че всеки магазин разполага с определено количество бройки от даден продукт на такава цена. И като се изчерпа – няма повече. Затова хората ходят сутринта по пижами да пазаруват – тази картинка е на местните новини всяка година. Ама има и по-луди хора – един приятел каза, че отишъл към 2 часа сутринта да се нареди за лаптопа за $200 и по това време имало вече към 200 човека опашка пред магазина. Някои
от хората били там още от предната вечер. Като знам какъв студ и вятър беше миналата нощ… доста зле ще да им е било. Тази година май имаше и доста подобни сделки онлайн, но аз изобщо не погледнах – нищо не ми трябва, а ако видя някоя много изгодна сделка (пример – 19″ LCD монитор за $200), ще й се хвърля без да се замислям, а няма смисъл. Та вече не ходя да пазарувам в този ден. Ама хич – че даже и да иде човек на мола в 11 сутринта, няма място никъде по паркинга.

Аз за първи път се пробвах преди 2 години. Щяхме да пътуваме за някъде и се отбихме през BestBuy да видя какво бих могъл да взема. Караме по улицата и гледам опашка от хора пред вратата на един друг магазин, който е може би на 300-400 метра от BestBuy. Помислих си “Абе досега не бях чувал на Target да има голями опашки”. И бях прав – опашката за Best Buy стигаше чак до там. Слязох набързо от колата, огледах опашката, видях от другата страна на вратата 30-40 млади мъже, които се точеха да щурмуват вратата при отварянето й (и да прередят опашката), погледнах хората още веднъж – и се отказах. Не съм дошъл тук да се бутам на опашки, подобни на тези за дефицитни стоки по времето на развития социализъ
м. А и стадният инстинкт променя хората – редовно чета новини за стъпкани хора по подобни опашки и според мен не си струва. Колкото и да са ниски цените. Догодина може да се пробвам да взема това-онова онлайн.

Иначе магазините правят луд оборот. Още помня как чух по радиото преди три години как веригата магазини Wal-mart реализирала приходи от 2.5 милиарда долара за трите дена след Деня на Благодарността…

Днес е Денят на Благодарността. Национален празник. Почивен ден. По традиция ден за празнуване със семейството. Готви се пуйка със сладки картофи и други разни такива храни, повечето от които не бяхме ги виждали в България. Събират се за “обяд” в 3-4 часа следобед . Празникът е почнал още в самото начало на колонизацията. Не знам всички детайли, но ще ги ровя догодина . Благодарят на Бог за това че е запазил животът на първите заселници след първата по-люта зима, доколкото знам. Но в повечето фирми се почива и в петък, така че уикендът става доста дълъг.

Ние си мислехме дали да не поканим гости в къщи, но една позната ни покани у тях и решихме този път ние да сме гостите. Че последните 3 или 4 години постоянно се събирахме в къщи с приятели българи и руснаци. Та тази година приехме поканата. Вън беше люта зима – едни снегове и виелици… Но се добрахме до къщата в около 4 следобед и седнахме на обяд. Или вечеря – и аз не знам. Домакините се бяха постарали много. Аз внимавах да не се тъпча много, че след такива угощения не ми се качва на кантара. Но като си има човек едно наум, няма проблеми. Отпразнувахме добре и се прибрахме към 10 в къщи.

Тези дни един приятел ми каза, че в следващите 30 седмици вестник 24 часа ще се предлага с по един класически български филм на ДВД срещу общата сума от 3.90. Като се има предвид че самият вестник е може би 50-60 стотинки, ДВД-тата са си направо без пари. Не че това има значение – че до много скоро въобще не можеха да се намерят стари български филми с приемливо качество. Списък на филмите има тук. Всеки четвъртък ще излиза по един нов филм. Това е шанс за всички нас, които харесваме стари български филми, да се сдобием с доста от тях. Аз ще говоря с баща ми в България да почне да ми ги купува всяка седмица.

Мерси, Делевски!

Няколко въпроса, които почти сигурно ще ви бъдат зададени от сънародници в чужбина (имайки предвид че и вие живеете там):

• От колко време си/сте тук?
• От кой град в България си?
• С какво се занимавате?
• Кога за последно сте си ходили до България?
• А често ли си ходите?
• Откъде си купувате сирене?
• Каква музика слушаш?
• Откъде си намираш българска музика? А филми?
• Има ли много българи при вас? Правите ли си партита?

Ако хората са пристигнали сравнително наскоро и/или са по-големи непукисти, списъкът с въпроси се разширява:

• Колко пари правиш?
• Каква кола караш?
• За колко пари си купи къщата?
• Откъде си намираш най-новата чалга?
• Как ги понасяш тъпите американци/французи/англичани (или каквито там хора са около вас)?
• Помогни ми с някоя връзка да си намеря работа.
• Я ми кажи как да си оправя визата.
• Ще ми дадеш ли малко пари назаем?

Уточнение: в горните примери не говоря за хора, с които сте по-близки или сте приятели, а за хора, с които ви “свързва” само фактът, че всички сте родени в България.

Днес в лабораторията на работа дочух как едни от младите колеги си правеха планове след работа да ходят да се редят на опашка пред някой Wal-mart. Нали днес официално пускат в продажба XBox 360 и младо и старо е полудяло… Повечето магазини почват да я продават от довечера в полунощ. И доста хора даже и отпуска са си взели днес, че да се наредят на опашка и да са едни от първите да си купят конзолата. Аз трябваше да прескоча до Best Buy да си купя едни празни DVD дискове. Бях там в 4 следобед – и естествено вън пред вратата вече имаше опашка. Ще седят и чакат няколко часа на вятъра . Ама си бяха домъкнали сгъваеми столове и одеала. Погледнах на eBay – конзолите се предлагаха за около $800 при официална цена $400… Ама докато има хора, които няма да могат да спят спокойно докато не си купят XBox, ще има и спекуланти и опашки пред магазините. Аз не разбирам тази лудост. Да е за нещо уникално и неповторимо – и аз бих чакал. Ама за конзола за електронни игри?? Напълно се съгласих с един друг от младите колеги, който заключи “These people should go and get a life”.

Лудница!