ВеБ:лог

Обикновено тропическите урагани пристигат при нас под формата на лошо време – предимно дъжд (понякога много дъжд) и вятър. Преди около 51 седмици ни посети Иван и изсипа много дъжд – на поне двама от моите приятели им се бяха наводнили целите мазета, но май и двамата предвидливо са си имали застраховка против наводнения и почти не го усетиха. Остана им само неприятната част по почистването. Та говореха по новините, че и Катрина ще дойде при нас с доста дъжд и вятър, а като видях какво направи долу на юг, не си мислех, че това са само кьорфишеци. Та малко се подготвих – прибрах де що имаше леки неща по задния двор, че да не ги издуха вятъра, и вечерта затворих плътно всички врати на гаража, че в него има доста неща на склад (а колите седят отвън през лятото…). Почна да вали като си лягахме снощи и бая се засили – таман време за спане. Доста вода се изля от небето. Като тръгвах сутринта за работа, още валеше доста силно. Каналът, който минава зад офиса ни, беше на около метър под ръба на коритото си – много рядко се случва да го видя толкова високо (обикновено само напролет, като тръгнат да се топят снеговете). Ама дъждът спря по обяд и до вечерта вече имаше слънце. Май не чух за никакви наводнения наоколо, така че този път на нас ни се размина. Но ситуацията с тропическите урагани в североизточната част на Щатите е почти винаги такава.

Иначе долу на юг много пострадаха. Гледам от време на време картини от Ню Орлиънс по CNN – картинката е страшна. Ние сме ходили там преди две години с Бо, но когато всичко е сухо и слънцето пече, не можеш и да си помислиш, че такова бедствие е възможно. Но явно се случва… Надявам се нещата скоро да се пооправят и кадрите с хора в лодки по централни градски улици да не са показвани толкова начесто по телевизията.

Качество, вкус и удовлетворение са винаги ДВОЙНО гарантирани с ХХХХ. Ако по каквато и да е причина не сте 100% доволни от този продукт, с радост ще ви дадем друг И ще ви върнем парите.

Курсивът е мой.

Онази вечер си бях сипал сладолед за десерт. Обикновено си слагам и орехи отгоре. И както бях извадил пакета с орехите, се зачетох в писаното отзад. То това го пише почти на всеки продукт де, ама ми направи впечатление наново преди няколко дена. Така се прави бизнес – клиентът винаги е прав! И даже и грешката да не е в магазина, ти връщат парите и са на загуба от този продукт само и само да те задържат като техен клиент. Защото долари се печелят лесно, а доверие – не.

(Нарочно замених името на магазина с ХХХХ, защото самият магазин няма значение. Въпросът е принципен.)

Днес трябваше да карам червената кола на преглед. В щата Ню Йорк колите задължително минават преглед по веднъж на година. Проверяват се емисиите на вредни газове и всички други части на колата, свързани с безопасното движение – спирачки, мигачи, клаксон. Като минеш, ти залепят един стикер на предното стъкло (точно до стикера с регистрацията на колата) и си добре за една година. Едно време, като имахме стари коли, ми беше терсене като дойде време за годишен преглед, че нищо не им струва на монтьорите да измислят някоя и друга “повреда” и да ти направят ремонт без да е необходим. Но сега с новите коли е по-добре. Това стана една от рутинните ежегодни задачи. Иначе ми харесва тази система. Има известна гаранция, че на пътя няма съвсем опасни коли. Е, нещо може да се е повредило и да ти остават 10 месеца до преглед, ама все пак…

Та първо ходих на обяд да се видя с един приятел и след това минах през един дилър на Джип да оставя колата в тяхния сервиз. Казаха ми, че ще е готова до вечерта, та трябваше да изчакам човекът, който кара совалката – един миниван, с който извозват клиентите до там, където трябва да идат докато колата им е в сервиза. За без пари. Та той се върна от обедната си почивка и ми даде сигнал да изляза и да се качвам. Веднага си намерихме теми, по които да говорим за десетте минути път, макар че беше абсолютно непознат, американец и то от по-дървения тип. Та всичко е Възможно.

Вечерта обаче забелязах, че пак са вдигнали цената на прегледа. Преди 5 години беше $10, а сега е $21. Но цената е такава в целия щат – най-много някой да ти даде купон за $5, ама после може да ти “препоръча” разни ремонти, които почти винаги излизат скъпо. Та си платих и си взех колата. Трябва да си запиша че до края на август 2006 трябва пак да я карам на преглед.

Днес след църква пак решихме да идем на плажа в чужбина, че взе да се усеща наближаването на края на лятото. Беше достатъчно топло . Стигнахме на плажа към 4:30. Тълпите бяха почнали да се разотиват и можахме да си намерим място до водата, както винаги. Но беше по-свободно наоколо. Играхме с децата на топка във водата доста време. Те вече имат доста повече смелост да влизат с мен малко по-навътре (макар че до въжето, което маркира края на зоната за къпане и начало на зоната за лодките – почти винаги там има закотвени по няколко и хората в тях си правят партита – дълбочината е само един метър…). Скоро ще трябва да ги уча и да плуват. Но първо ще трябва да разпитам из училището да видя дали ще имат включено обучение по плуване, и ако да – кога. Ще трябва да се консултирам с брат ми май . Седяхме на плажа чак докато слънцето залезе. На връщане минахме през водопада точно като бяха взели да пускат светлините и музиката (нещо като Пее
щите фонтани в Пловдив, но със съвсем друг мащаб…), но нямахме време, сили и желание да спираме. Ще гледаме да идем там някой друг път.

Днес пак трябваше да ходим до Торонто – да изпратим баща ми за България. Сутринта трябваше да обиколим малко банки, че трябваше да открием една сметка. Питайте ме защо се сетих баш в последния ден и няма да мога да отговоря. Седнахме за двадесетина минути в HSBC и ни откриха сметка без излишни въпроси и коментари за това колко точно пари сме внесли в сметката. Баща ми остана доста учуден от това колко приказки се изговориха и че жената срещу нас даваше вид, че целта в живота й е да ни помогне. Но всичко стана много бързо. Докато аз се разправях с дамата, баща ми, който беше седнал до мен, гледаше един голям фототапет на стената на банката – въздушна снимка на наше село Tonawanda. Но нямаше нищо общо с това, което знаем сега – там, където имаме паркове и къщички, преди е имало доста заводи с пушещи комини. Аз прецених, че снимката е може би от края на 20-те години на миналия век. Но като излизахме, попитахме жената и тя ни каза, че снимката е от края на 50-те. Чудна работа – за има-няма 50 години нещата толкова са се променили, че не можеш и да ги познаеш.

Пътят за летището е доста познат, а рутината – отработена. Стигнахме бързо, помогнах на баща ми с куфарите (и двата бяха доста близо до разрешеното тегло от 32 килограма на парче), сменихме му мястото за презокеанския полет с по-предно (че по разписание имаше само един час на Виена) и след още няколко минути заедно го изпратихме през security, а ние с децата се натоварихме в колата и си тръгнахме за в къщи. С това гостите за лятото приключиха.

Днес е рожденият ден на Боряна. Честито! Подаръкът беше предимно пътуването до Гранд Каньон, но имаше и малко дребни изненади. Вечерта ходихме на мексикански ресторант да празнуваме заедно с децата и майка ми и баща ми.

От няколко години съм фен на играта Пенте. Един колега ни запали почти всички от групата и по обедните почивки сме играли Пенте с дъска и истински камъчета. После този колега се премести в Бостън и играта в офиса западна, но за сметка на това намерихме ItsYourTurn. Играя пенте онлайн от няколко години. Сайтът има и други подобни игри – шах, табла и прочее. Има платено членство (без лимит за ходове на ден), но може да се играе и безплатно, макар и с повече ограничения.

Целта ми не е да правя реклама на сайта, а да споделя нещо, което наблюдаваш миналата седмица. Случи се случка със сървъра, обслужващ базата данни, и сайтът беше офлайн за около десетина дена. Но собственикът на сайта показа какво значи Customer Support. Веднага почна да пише съобщения на сайта и да дава информация какво точно се е случило, какво те (двамата му колеги и той) правят в момента по въпроса, какви са сроковете и какво следва. Даже отвори и специален блог по темата. И що да видя – толкова много подкрепа от членовете на сайта се изсипа под формата на коментари, че по едно време даже малко се позачудих дали някой филтрира неприятните коментари, за да си гради имидж. Но ситуацията въобще не ми приличаше да е такава. Просто хората наистина искаха да има къде да играят и да се срещат онлайн със старите си приятели/съперници. Сайтът е вече онлайн и функциониращ и вярвам, че потребителите му са щастливи. Аз вече съм!

Та както казах преди няколко дена, всекиму може да се случи нещо подобно. Но клиентите на даден бизнес оценяват разрешението на ситуацията, не самата ситуация, върху която в повечето случаи собственикът на бизнеса няма контрол. Когато всичко е прозрачно и има навременна информация за това какво точно се случва, всеки от нас би потраял малко – в края на краищата нещо подобно може да се случи на всеки от нас. Но когато бизнесът те третира като статистическа единица, а не като клиент, просто си вдигаш чукалата и отиваш при конкуренцията. Затова е тази борба за задържане на клиенти. Но за постигането на това се хвърля много работа.

От доста години вече почти не плащам нищо кеш. А предимно с кредитни карти. Ето предимствата и недостатъците на този метод за разплащане от моята гледна точка.

Предимства:

• Не ми дрънкат излишни центове в джоба. Има разходи, които плащам кеш, и после събирам по един джоб монети, които или изпадат като си оставям дънките в стаята в къщи, или биват събрани някъде дето и аз не знам къде са. А, и по законите на Мърфи почти винаги не ми достига по цент-два да закръгля сумата, така че рестото да е в по-малко монети. (Лирично отклонение – макар че тук са измислили системата Take-A-Penny – в повечето магазини до чинийката, в която ви изтърсват рестото, има още една. И в нея почти винаги има по няколко дребни монети – предимно по един цент, по-рядко пет. Та ако не ти стига цент или два да “закръглиш” сумата, бъркаш и си взимаш съответното количество пари от тази чинийка. С мярка, разбира се! А ако на теб ти останат някоя и друга
  монета по един цент и имаш желание, можеш да ги пуснеш там – хем да не ти дрънкат по джобовете, хем да услужиш на някой друг след теб ).
• Точна отчетност за парите, похарчени за месеца. Така е много по-лесно човек да си прави сметки и да види къде харчи повече пари отколкото трябва, както и да си прави бъдещ бюджет. Повечето компании за кредитни карти вече пращат и годишен отчет, разделен по категории – колко пари си похарчил за бензин, колко за дрехи и прочее.
• Онлайн пазаруване.
• В Щатите е почти невъзможно човек да наеме кола без да има кредитна карта. Повечето големи компании май дават и с дебитна, но има още хиляда изисквания. Същото важи и за покупки на самолетни билети, резервации за хотели и всякакви други подобни.
• По-голяма сигурност – макар че кредитните карти се “крадат” по-лесно от кеш (на потенциалния крадец му трябва да узнае само няколко поредици от числа и работата е готова), от потребителска гледна точка са по-сигурни, защото тук по закон притежателят на открадната кредитна карта е отговорен пред банката-издател само за първите $50 от това, което крадецът би напазарувал с нея. Остатъкът от сумата се поема от банката (даже и да е от порядъка на 1000-2000 долара). Отговорността на титуляра на картата е да се обади на банката веднага щом установи кражбата и да докладва за нея, че банката да направи картата невалидна.
• Кредитна история – друг път ще напиша повече за цялата система, но идеята е че за да получиш кредит за по-голяма покупка (кола или къща) без да трябва първо да убедиш банката, че заемът всъщност не ти трябва, защото имаш петкратната му стойност в спестовна сметка (например), трябва да си доказал, че знаеш що е то заем и как да го управляваш и обслужваш. Та като въртиш пари през кредитна карта и си плащаш вноските редовно, градиш история на изряден платец.
• Намаляване на скритите печалби – имам информация от първа ръка, че Visa и MasterCard удържат към 7-10% такса върху всяка транзакция, която обслужват. Магазините са стигнали до извода, че не е добре да поддържат две различни цени за един продукт (кеш и кредит), затова са закръглили цените нагоре, така че да включват и таксата за обслужването на кредитните транзакции. Та ако им плащате кеш, те си прибират по-голяма печалба от вас.
• Печалби – вече почти няма свясна кредитна карта, която да не предлага някакви добавки в договора си. Най-изгодният пример от моята гледна точка: ако имате GM Card, за всеки долар, който завъртите през нея, ви се начисляват 5 виртуални цента, които можете да трупате и по-късно да употребите при закупуването на кола от GM. Това се равнява на 5% обратна печалба и според мен е много изгодно. Други кредитни карти дават възможност за трупане на мили за безплатен самолетен билет или просто на пари кеш, които можете да употребите за някаква покупка. Но вече са стигнали оттам, че една от банките, чиято кредитна карта имам от много години (и поради това няма никакви такива печалби), ми изпрати писмо преди две седмици, в което ме приканваха да им се обадя по телефона и да кажа какъв вид подобни бонуси бих желал да събирам с тази карта.
• Промоционални лихви – доста от не-генералните кредитни карти (издавани от някакъв магазин, например Best Buy, пускат от време на време промоционални лихви – “18 months no payments and no interest on any digital camera $599 or up”, да речем. Трикът тук е че лихва за този период от 18 месеца, считано от датата на покупката, се начислява, но не е дължима. Ако изплатиш цялата промоционална сума в рамките на промоцията, цялата лихва се опрощава. Ако не платиш обаче, си начисляват лихвата със задна дата и печелят от това. Всичко си е записано в договора за промоцията. Та човек трябва да внимава и да брои, но вниманието бива възнаградено, защото това са си free money. Но вече виждам, че в месечното писмо вкараха и нова графа – ако има промоционална сума, която изтича в близкия месец или два, пише “Имате да изплатите промоционална сума от $…”, така че трудно може да се пропусне.
• Бърз заем за черни дни – и това е опция, макар и неприятна. В случай на временна неликвидност човек може просто да вземе малко пари назаем от картата и да ги изплати по-късно, без да трябва да ходи и се моли на разни хора или институции за заем.

Недостатъци:

• Ако човек не внимава, много бързо може да натрупа солидни дългове. Или да се простира извън чергата си и да пазарува повече неща, отколкото може да си позволи. Това наистина става много лесно
• Пак по невнимание може да се изпусне промоционалната лихва и човек да се ядоса!

Както се вижда, от моята гледна точка предимствата далеч надвишават недостатъщите. Но както и почти всяка друга система в съвременния свят, и тази обслужва преди всичко бизнеса и след това клиента. За клиентът това е удобство, но трябва да се четат и малките буквички на договорите. Самата система печели много от невнимателни и неграмотни хора. Но умните хора могат да се справят със системата и да я използват за свое добро. Така че аз не мисля че кредитите сами по себе си са лоши. Това, което ги прави такива, е неправилното им използване от хора, които са вечно неразбрали. Поне ни се предоставя избор да имаме или да нямаме кредитни карти и до каква степен да ги ползваме.

Дойде ни време да се връщаме… Бобо замина сутринта с минивана обратно за Сан Франциско. Ние имахме билет за директен полет Лас Вегас – Бъфало със Southwest Airlines. Никога досега не бях летял с тях, та бяхме решили да ги пробваме. Сутринта имахме време да се поразходим малко из дневен Вегас (снимки има тук). Градът изглежда доста по-добре на дневна светлина, поне в моите очи. Слънцето свети по фасадите на хотелите и езерцата пред тях. Е, има и личности с шишета бира в ръка в 10 сутринта, но не те закачат – вървят си (или се кандилкат) по пътя си.

Минахме да обядваме, взехме си багажа и отидохме да питаме откъде да вземем рейсчето за летището. Естествено трябва да се изчака на място без сянка – навесите са за лимузините и такситата. Поне дойде много бързо – има-няма пет минути да сме чакали. Платих на шофьора, дадох му и бакшиш и се настанихме. Летището е доста близо до хотела
- след около десетина минути бяхме там. Не можах да напечатам бордни карти предварително поради липса на принтер, та се наредихме на жегата на тротоара пред терминала да си чекираме единия куфар… Там ни дадоха бордни карти, а ние дадохме бакшиш. Въобще цялото упражнение е организирано около бакшиша. И по груби сметки носачите на багаж на летището може би полувачат шестцифрена годишна заплата от бакшиши. Вътре в летището е пълно с ротативки – сакън някой да не изпусне хазарта. Минахме през security сравнително бързо и си хванахме влакчето до Терминал С. Намерихме си гейта и седнахме да чакаме. Една група играеха покер на пари направо на земята пред нас. А, май и на всичкото отгоре беше разрешено да се пуши в летището. Направо отврат. Бях забравил да погледна какви места са ни дали и извадих бордните карти. Но нямахме места. Вместо това – Open Seating. И си спомних, че преди доста време съм чел статия за този вид бизнес подход на Southwest, но бях забравил. И за куцуз бяхме определени за Seating Area C .

Самолетът закъсня да пристигне от Калифорния с около 40 минути. Но накрая почнаха да пускат. Аз като не много знаещ не се бях сетил
да ида и да заема ред по-близо до гейта. Ама нали уж живеем в уредена страна… Но този път не познах. Влязохме в самолета почти последни. И естествено почти всички места бяха заети. Имаше разни дебели нарочно седнали до прозореца и до коридора, че никой да не седне по средата и да се возят на широко след това. В резултат не можах да седна до жена си и страшно се ядосах. Е, този път имахме поне малко късмет и бяхме седнали от двете страни на коридора, така че все пак бяхме близичко, но няма абсолютно никакви гаранции за това. Така че отписвам Southwest като компания, с която бих пътувал в бъдеще. Колкото и да са й евтини билетите или директни полетите, ще се въздържам да й ставам клиент! Повече от това не мога да направя. Иначе обслужването им не беше зле. Но искам да мога да планувам тези подробности, а не да се блъскам с други хора на влизане в самолета все едно че съм на автогара Юг.

Следобяд ходихме с Бо на басейна уж да отпуснем малко. Ама този басейн хич не е направен за плуване – максималната му дълбочина е метър и 20… сакън да се не удави някой. Та там е пълно с хора, които се плацикат на плиткото и пият. Наоколо са наредени шезлонги един до друг. Ако желаеш да си по встрани, трябва да си наемеш кабана – нещо средно между палатка и навес, и да ходиш там да си пиеш питиетата. Тъй като историята с питиетата въобще не е за нас, издържахме само около час там.

Искахме да гледаме шоуто – коронен номер на нашия хотел: Sirens of TI. Бобо разправяше, че го е гледал преди пет години. Има два кораба в езерцето пред хотела, които разигравали морски бой между пирати и британски кралски части. Бяхме се опитали безуспешно да се вредим за шоуто предния ден, но на два пъти ни връщаха – пълно било. Та бяхме се наредили към един час по-рано. Има специално място за гости на хотела. Малко преди да почне поредното шоу проверяв
ат кой е гост на хотела, че всеки се натиска да е по-близо до екшъна. Но единият кораб въобще не ми приличаше нито на пиратски, нито на английски. И в последствие се оказа, че са сменили шоуто. Този път битката е между сирени и пирати… Е, пак имаше пиротехники, “стрелба” с топове и истински пламъци, излизащи от къщата над кораба (ние бяхме доста близо и понеже това стана много изненадващо, изобщо не се усетихме когато пламъците взеха да изскачат… даже подпалиха листата на една палма отгоре), но според братовчеда предишното шоу било по-хубаво. Аз се чудех главно къде са скрили техниките . Професионално изкривяване.

След това тръгнахме към Stratosphere с намерението да се качим на кулата и да погледаме града от високо. Кулата е висока над 110 етажа. По-висока е от Айфеловата кула. Като отидохме да купуваме билети, ни казаха, че може би ще трябва да чакаме към час преди да се качим догоре. Не бързахме за никъде, така че си купихме билети и се наредихме на опашката за асансьорите. Всичко вървеше доста бързо и след не повече от 30 минути влязохме в асансьора. Доста бързи са ги направили… За около двайсетина секунди бяхме на върха. Първо се поразходихме из закритата площадка и след малко се качихме и на откритата. Оттам се виждаше целия Лас Вегас. Но основната атракция на хотела не е самата кула. А мини-лунапаркът на върха на кулата. Има един малък roller-coaster, който обикаля над наблюдателната площадка. Ажурната структура на върха на кулата не е антена, а основа за друга атракция – сядаш на седалка, която се изстрелва нагоре по тази мачта с ускорение 4G… Имаше и нови ужасии – това нещо, което те провесва извън площадката и симулира падане. А все пак си на 110 етажа над земята (и определено се чувстваше как кулата се клати наляво-надясно). На нас гледките ни бяха по-интересни от лунапарка, така че обикаляхме, зяпахме и снимахме… Изкарахме горе на кулата към един час. Слязохме си и се прибрахме в Острова на съкровищата.