Според Медиапул цената за оборудване на едно гише за събиране на биометрична информация в българско представителство в чужбина е 300,000 лева. Хардуерът, който аз видях в Торонто, е: цифров фотоапарат Canon SD1400IS ($200 по цени на дребно), електронен четец за подпис Topaz Systems Inc. ($100), скeнер за пръстови отпечатъци (около $200); параван, стойка за прикрепяне на апарата към стената, три луминисцентни осветителни тела (да кажем около $400 за трите); компютър за връзка с центъра ($1000). Ако прибавим и $500 за монтаж и окабеляване, получавам цена около $2500. Явно един лиценз за софтуера, който прави цялата система да работи, излиза над $150000.

Aко само можех и аз да съм в бизнеса със софтуер за държавни поръчки…

1. Тази?



2. Или тази?

Смятам да участвам в един фотоконкурс на Националната паркова служба и моля за вашето мнение – защото когато аз гледам тези снимки, си спомням всичко, свързано с тях (пустата ми памет!!), и не мога да ги погледна непредубедено…
Edit: Благодаря на всички ви за отзивите. Ясно коя снимка е предпочитаната.
Лошото беше, че разбрах за този конкурс след лятото и нямам много снимки, които са специално за състезанието – и гледам кои от наличните снимки са достатъчно добри за участие .

Днес сутринта страницата изглеждаше така:

Това – поне за мен – определено слага край на очакванията за този модел. Apple тихомълком убиха надеждата на доста свои евентуални клиенти. Следващото ми очакване е, че времето за доставка на черния модел iPhone 4 ще скочи пак на 1-2 седмици.

1. Български книги
   • Българска класика – повечето книги на български класици (Вазов, Йовков, Каравелов, …) са с изтекли авторски права, тъй като авторите са напуснали този свят преди повече от 70 години (Закон за авторското право и сродните му права, чл.27(1) ). Т.е., ако ми се четат “Записки по българските въстания” и отида да си купя книгата от книжарница, плащам разходите по издаването на хартиената книга, както и печалба за издателя. Авторско право не се плаща. Следователно, издателите са загубили нула лева от моето четене на българските класици през библиотека.
   • Нови и най-нови български книги – повечето от най-новата българска литература се промотира от самите й автори онлайн. Последно съм чел книги на Тихомир Димитров и Ивайло Борисов, които те лично пуснаха за онлайн прочит. Хубавото на този модел е, че ако дадена книга ми хареса и искам да подкрепя автора й, мога да го направя директно, без да плащам за разходите и печалбата на дружината посредници по веригата.
   • Други български книги – когато бях дете, домът ни в Пловдив можеше да се похвали с доста голяма колекция от книги. За това и четях много – често и по една книга на ден. Въпрос към българските законодатели – ако чета онлайн книга, която е била закупена от мен или моето семейство, нарушавам ли закона? Авторското право и разходите за разпространение са били вече заплатени от мен. Или господа посредниците биха желали да плащам всеки път?? Освен това, пак като дете, съм бил редовен член на Пловдивската Народна библиотека – първо на детския отдел, после на “голямата”, още по времето, когато даже нямаше и читателска такса. Съм ли в нарушение на закона или не…
2. Преводни книги – когато една преводна книга ме заинтересува достатъчно и реша да си я купя, имам два варианта: или да си я поръчам от България, или да я търся в САЩ в оригинал. Взимам за пример “Огледален танц” на Лоис Макмастър Бюджолд. Резултат от търсенето по български онлайн книжарници – нулев. Книгата не се продава изобщо и не фигурира в ничий каталог. Явно трябва да опитам с “Дипломатически имунитет” на същия автор. Книгата излиза на сайта на Бард с цена 7.99 лв. Търсейки цената за доставката до САЩ, попадам на информацията, че получавам 20% отстъпка от цената на книгата, а доставката на една книга излиза 13 лв. Дотук 19.39 лв. Истинската балтия обаче идва от друго – единственият начин, по който мога да платя на Бард, е банков превод. Американската ми банка удържа такса от $40 за изходящи банкови преводи. Т.е., цената на една книга скача на 83.39 лв – цена, която не бих платил за една книга. Същата книга е на цена $7.99, с безплатна доставка в amazon.com (чисто нова), или $1 + $2.95 за доставка на abebooks.com (използвана). Аз съм финансово грамотен човек и знам какво ще предпочета в този случай – да си купя книгата в оригинал за 6.32 лв от ABE. Следователно, българските издатели няма как да са изгубили пари от мен, просто защото не им ги бих платил по принцип, вследствие на икономическа неизгода.

Какво се получава от горната сметка – издатели и разпространители плачат, че са изгубили милиони левове от четящите в библиотеки, а всъщност не е така. Не може да се броят за загубени финанси, които евентуалните ви клиенти не биха ви платили така или иначе – поне в една пазарна икономика, където клиентът има избор! Ами то тогава Стив Джобс да вземе да съди Microsoft за пропуснати ползи – как не ги е срам клиентите да плащат пари за Windows когато спокойно могат за по-малко пари да си купят Mac OS. Да, но изборът е в ръцете на същите тези клиенти – а те не се впечатляват особено от оплаквания от рода на “А ние с какво ще си плащаме сметките”. Господа бизнесмени, времето на комунизма свърши. Ако искате приходи, измислете начини да направите продуктите си привлекателни и евтини за клиента. В противен случай клиентът ще намери други варианти и така или иначе ще останете без приходи.
Още един пример – вчера ми трябваше една песен. Погледнах в iTunes Store – бих платил 99 цента за нея. Да, ама не. Песента не се продава отделно, защото е 11 минути, и някой го е страх да не я продаде на загуба – трябва да се купи като част от албум, който струва $9.99, но в който няма други песни, които ме интересуват. Е, според мен тази песен не струва 10 долара, така че отидох да я чуя в онлайн библиотека и разпространителите й изгубиха от мен единия долар, който иначе щях да им дам с желание.
Време е за промяна на бизнес модели и законодателство!

1. Закон за авторското право и сродните му права, член 24, алинея 9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.):
   

   възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;

   Библиотека… Кой закон урежда библиотеките?

2. Закон за обществените библиотеки
   Народната библиотека е само една в цялата страна. Регионалните библиотеки са тясно свързани с кмет на община, т.е. с политика (чл.28). Общинските библиотеки – също (чл.34). Раздел V обаче представлява особен интерес:

   Чл. 37. (1) Читалищните библиотеки са обществени библиотеки на територията на населеното място, изградени на принципите на близост, достъпност и оперативност на основното библиотечно-информационно обслужване на населението. Читалищните библиотеки не са самостоятелни юридически лица. Те функционират към народните читалища и се създават съгласно Закона за народните читалища.
   (2) Читалищните библиотеки изпълняват следните функции:
   1. събират, съхраняват, организират и предоставят за ползване библиотечен фонд;
   2. извършват библиотечно-информационно обслужване и осъществяват подвижни форми за библиотечно-информационно обслужване при необходимост;
   3. извършват краеведска дейност;
   4. участват в регионалните автоматизирани библиотечни мрежи;
   5. съдействат за повишаване на образователното ниво, продължаващото образование, информираността, качеството на живот, социалната интеграция и разширяването на електронния достъп до информацията.
   (3) За поддържаните от читалищните библиотеки библиотечни колекции, които съдържат културни ценности, се прилагат изискванията на Закона за културното наследство.

   Остава да се провери как се създава читалище.

3. Закон за народните читалища
   

   Член 3:
   (1) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Целите на народните читалища са да задоволяват потребностите на гражданите, свързани със:
   1. (доп. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност в населеното място, където осъществяват дейността си;
   2. запазване на обичаите и традициите на българския народ;
   3. разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата;
   4. възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание;
   5. (нова – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) осигуряване на достъп до информация.
   (2) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) За постигане на целите по ал. 1 читалищата извършват основни дейности, като:
   1. (доп. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) уреждане и поддържане на библиотеки, читални, фото-, фоно-, филмо- и видеотеки, както и създаване и поддържане на електронни информационни мрежи;
   …

   Според същия закон, читалище се създава по процедурата, описана в членове 8 и 9. Необходимо е учредително събрание, на което се изисква присъствието на поне 150 дееспособни физически лица (за градовете). Законът не постановява, че учредителите трябва да присъстват на същото физическо място, т.е. учредителното събрание би могло да се проведе и под формата на конференция по интернет. Вписването на читалището в регистъра на окръжния съд се извършва без такси по писмена молба от настоятелството.
   След избирането на читалищно настоятелство, трябва да се помисли и за финансиране на читалището и прилежащата му библиотека. Моето предложение е при приемане на членове на читалището, което ще се осъществява онлайн, при регистрация в сайта на chitanka.info, да се препоръчва дарение в размер на 1 лев/долар/евро на месец. Даренията могат да се събират чрез PayPal. По този начин читалищното настоятелство ще разполага със средства за закупуване на необходимата техника и други разходи, свързани с администрирането и поддръжката на сайта на Българското Виртуално Читалище. (Много бърза сметка показва, че Фейсбук групата “Да спасим www.chitanka.info!!!” има над 3400 регистрирани члена – и ако половината от тях се запишат за членове на Виртуалното читалище и платят по 1 лев, бюджетът ще разполага с 1700 лева на месец…)

Аз ще участвам доброволно и безплатно в инициативна група за създаване на необходимата документна база за регистриране на Българско Виртуално Читалище chitanka.info, бих се записал като един от първите му членове и бих платил членския си внос за години напред. Четенето на български книги е едно от любимите ми занимания и не бих искал да се лишавам от него! Както е видно от горецитираните закони, съществува напълно законен (поне според действащото законодателство) и бърз начин да се положи основата на нещо, срещу което ГДБОП би била легално безсилна – не че сегашната ситуация е незаконна, просто българските закони често са написани с очевидни пропуски в тях и са отворени за широка интерпретация от страна на служби и органи…

За контакти: владо на георгиеви точка ком, както и през Фейсбук групата.

Доплащането дори и за една чанта чекиран багаж е факт от доста време при вътрешните полети – а отскоро същото важи и за международни полети. Continental Airlines обявиха ценоразпис за седалките до аварийния изход – защото обикновено тези редове са разположени на по-голямо разстояние един от друг. Spirit Airlines ще изискват допълнителна такса от $45 за ръчен багаж, а върхът беше новината от вчера – Ryan Air обявиха “такса тоалетна”. Очаквам в скоро време да има такси за използване на ръкава на летището, такса за седалката и такса “полетът пристигна точно навреме, така че доплатете ни $10 на излизане от самолета, моля”.

Въпросите със “сигурността” също са много неприятни за пътниците. И сега чакането за проверка на летището и машините за сканиране на тяло добавят доста чакане преди полета, а няма да става по-добре. Вчера някакъв идиот (с официален дипломатически статус, но от профилирана държава) не издържал да не пуши 4 часа (полет от Вашингтон до Денвър) и запалил цигара в тоалетната на самолета – въпреки сериозните предупреждения, че това е нарушение на закона. На въпроса на охранителя под прикритие какво е правил в тоалетната, дипломатът отговорил “Опитвах се да си запаля обувката, какво друго”. Шега, ама не. CNN докладва новината снощи в 11 – нов опит за тероризъм. Аман от идиоти!!! Като не можеш да издържаш без цигара, изобщо не се качвай на самолет…

Всички тези “дреболии” се натрупват постепенно и в резултат от това вече изобщо не желая да летя, когато мога да карам. С колата мога да си взема колкото искам – и какъвто искам – багаж, мога да си се движа по мое собствено разписание и не трябва да си затварям устата, че да не би някой да си помисли че изглеждам съмнително… Единственият минус на карането е че отнема повече време, но когато се планува правилно, този факт може да се превърне в предимство. Достатъчно бързаме всеки ден – защо трябва да го правя и когато съм в отпуска?

След една седмица заминаваме за Флорида. С колата!