ВеБ:лог

Полетите с комерсиални авиолинии стават все по-отблъскващи – поне за мен.

Доплащането дори и за една чанта чекиран багаж е факт от доста време при вътрешните полети – а отскоро същото важи и за международни полети. Continental Airlines обявиха ценоразпис за седалките до аварийния изход – защото обикновено тези редове са разположени на по-голямо разстояние един от друг. Spirit Airlines ще изискват допълнителна такса от $45 за ръчен багаж, а върхът беше новината от вчера – Ryan Air обявиха “такса тоалетна”. Очаквам в скоро време да има такси за използване на ръкава на летището, такса за седалката и такса “полетът пристигна точно навреме, така че доплатете ни $10 на излизане от самолета, моля”.

Въпросите със “сигурността” също са много неприятни за пътниците. И сега чакането за проверка на летището и машините за сканиране на тяло добавят доста чакане преди полета, а няма да става по-добре. Вчера някакъв идиот (с официален дипломатически статус, но от профилирана държава) не издържал да не пуши 4 часа (полет от Вашингтон до Денвър) и запалил цигара в тоалетната на самолета – въпреки сериозните предупреждения, че това е нарушение на закона. На въпроса на охранителя под прикритие какво е правил в тоалетната, дипломатът отговорил “Опитвах се да си запаля обувката, какво друго”. Шега, ама не. CNN докладва новината снощи в 11 – нов опит за тероризъм. Аман от идиоти!!! Като не можеш да издържаш без цигара, изобщо не се качвай на самолет…

Всички тези “дреболии” се натрупват постепенно и в резултат от това вече изобщо не желая да летя, когато мога да карам. С колата мога да си взема колкото искам – и какъвто искам – багаж, мога да си се движа по мое собствено разписание и не трябва да си затварям устата, че да не би някой да си помисли че изглеждам съмнително… Единственият минус на карането е че отнема повече време, но когато се планува правилно, този факт може да се превърне в предимство. Достатъчно бързаме всеки ден – защо трябва да го правя и когато съм в отпуска?

След една седмица заминаваме за Флорида. С колата!

Според vesti.bg, зоните за паркиране в София скоро ще бъдат променени, а цените – увеличени. Доколкото видях, реакциите на живеещите в София са твърдо против платено паркиране в града и някои от кварталите.

Интересно ми е защо – всеки голям град има проблеми с трафика и паркирането и доста от тях се решават чрез повишаване на цената за придвижване с кола в града.

n

Очаквам вашите мнения и коментари.

Всеки може да гласува за новите седем чудеса на природата на адрес new7wonders.com – седем гласа на email адрес. В раздела Европа има и български кандидат – Белоградчишките скали. Аз пуснах глас за тях, както и за Ниагарския водопад, Гранд Каньон и още няколко места, на които или съм бил, или са ми добре познати и искам да посетя някой ден.

Тези двете понятия май наистина винаги вървят ръка за ръка…

Във вторник научих, че губернаторът на Илиной Род Благоевич е арестуван от ФБР по подозрения в корупция – заподозрян е, че се опитва да продаде едното от двете места, на които Илиной има прево в Сената, срещу лични облаги.

Мястото доскоро се заемаше от избраният за президент Барак Обама – но след избирането му на по-високия пост, той подаде оставка от сенаторската си длъжност. Според Седемнадесетата поправка на конституцията на САЩ, в този случай отделните щати имат правото да определят способа за заемането на това място – и Илиной е един от щатите, които са дали това право на губернатора си. Помня, че видях новини за това няколко дни след 4-и ноември, но не му обърнах особено внимание. Според ФБР обаче се оказва, че г-н Благоевич е почнал преговори с доста заинтересувани страни, като се е опитвал да извлече материална облага – главно пари – за себе си и за жена си. Освен това настоявал за уволнението на хора от управата на Chicago Sun Times – финансово позакъсал вестник, който май недолюбвал губернатора – като условие за това щатът да им помогне финансово.

Това е най-малкото неморално, да не говорим че изобщо е незаконно… Вината на губернатора не е още официално доказана – а всеки е невинен до доказване на противното – но почти всичките му съпартийци, начело с избрания за президент бивш сенатор от Илиной, започнаха да се изказват, че няма хич да е зле Благоевич да си подаде оставката. Не съм видял това да се е случило все още, но очаквам да стане реалност в близките дни. Не знам какво си е мислил Род (чийто рождено име е Милорад) – най-вероятно, че няма да го хванат – но колкото е по-нависоко един човек, толкова повече трябва да внимава за действията и “да си опича акъла”. Даже и след приключването на мандата/мандатите си като губернатор, Род би имал доста голям шанс за приличен доход като лектор, или просто като друг вид политик – сенатор, а защо не и нещо повече… Лесните пари са най-сладки, но когато те хванат, губиш всичко друго. Името му най-вероятно ще се изгуби от американския политически небосклон в близките години, а и той наистина ще е късметлия, ако избегне затвора в случай, че бъде признат за виновен и бъде осъден.

А на Илиной не им върви с губернатори… Предишният им губернатор – Джордж Райън – е в момента в затвора с присъда за шест години и половина. За корупция . Дали е само защото Чикаго е градът на Ал Капоне, или поради други причини, все още не ми е ясно.

Цените в САЩ обикновено се обявяват без данък оборот (sales tax). Този данък е различен за всеки щат и всеки окръг (county) в даден щат. Доколкото съм наясно с данъчните закони, ако човек си купи нещо от друг щат, трябва да си плати данък оборот там; и след като си се прибере в къщи, трябва 1) да плати данък оборот върху покупката в собствения си щат, със собствения си процент за този данък; и 2) да прати писмена молба до някоя институция в щата, където е направена покупката, за да му бъдат върнати парите от неправомерно събрания данък оборот. Цялата тази система е свързана с доста бюрокрация и изгубено време и доколкото знам, никой не прави това. Вместо това щатът Ню Йорк включи един допълнителен ред във формуляра за нюйоркски ДОД, в който всеки може да декларира колко такива стоки е закупил и да си плати дължимия данък оборот.

Законът гласи, че онлайн търговците са длъжни да събират данък оборот само за поръчки, изпращани до потребители в щати, в които търговците имат физическо присъствие (офис или склад, например). Потребители с адреси в останалите щати трябва да се погрижат лично за дължимия от тях данък.

Наскоро получих мейл от един от големите сайтове, от които пазарувам:

Important Message to Our New York Customers

May 23, 2008

Dear Valued XxxXxx Customer,

As a result of recent changes in the State of New York Tax Law requiring certain out-of-state retailers to collect and remit sales taxes to the State of New York, we regrettably inform you that XxxXxx.com must begin collecting applicable state and local sales tax for all orders shipped to New York addresses on or after June 1, 2008.

Qualified business customers can continue to use the XxxXxx.com Sales Tax Exempt Form.

We value our relationship with you and all of our New York customers. We apologize for any inconvenience caused by this change in New York law and assure you that we will continue to work hard to offer you the best prices, fastest shipping and award winning customer service you deserve.

We look forward to continuing to provide you with the premier online shopping experience for all of your IT and Consumer Electronics needs.

Sincerely,

Bernard Xxxxx

XxxXxx.com

Company Spokesperson and Vice President of Merchandising

С две думи – “Щатът ни принуди да събираме данък оборот от клиенти, живеещи в Ню Йорк, така че оттук нататък ще събираме такъв данък. Съжаляваме.”

Едно от главните предимства на онлайн пазаруването е именно липсата на данък оборот – и съответно доста по-ниските цени. След като получих този мейл, почти отписах XxxXxx от списъка на сайтове, от които бих пазарувал.

Онзи ден получих ново писмо от тях:

Dear Valued XxxXxx Customer,

As a result of recent changes in New York State tax law requiring certain out-of-state retailers to collect and remit sales taxes to the State of New York, we began collecting applicable sales tax for all orders shipped to New York addresses starting June 1, 2008.

After careful review and consideration, we are pleased to inform you that we have stopped collecting New York sales tax, effective August 21, 2008. This decision was driven by your direct and candid feedback and our continued commitment to you as our valued customers.

We appreciate your patience as we worked through this process, and would like to reiterate our commitment in offering our customers the broadest product selection, competitive pricing, fastest shipping, and award-winning customer service.

We look forward to continuing to provide you with the premier online shopping experience for all of your IT and consumer electronics needs.

Sincerely,

Bernard Xxxxx

XxxXxx.com

Company Spokesperson and Vice President of Merchandising

Disclaimer: While XxxXxx no longer charges sales tax to its New York customers effective August 21, 2008, you may still have an obligation to pay New York State use tax on your purchases. XxxXxx cannot offer you any tax advice, so please refer to applicable law if you have any questions about use tax. Nothing in this email shall be deemed to approve the validity of any New York State law, including but not limited to section 1101(b)(8)(vi) of the New York State Tax Law, which purports to require XxxXxx to collect and remit New York State sales tax on its sales to residents of that state.

Пак с две думи – “Бяхме принудени да събираме данък оборот, но след внимателна преоценка и анализ, решихме да преустановим тази си практика от 21-и август 2008-а година. Решението беше продиктувано от вашите откровени и честни мнения и от нашата продължаваща отговорност към вас, нашите ценни клиенти.”

Точно така се прави успешен бизнес – клиентите винаги имат право и ако те кажат нещо, компанията слуша… даже и когато това ще означава, че ще трябва да подготвят адвокатите си малко да комуникират с управленското тяло на щата Ню Йорк. Явно сайтът е усетил лек спад в продажбите с нюйоркски адреси, а и доста потребители са се оплакали срещу тази нова практика.

А точно това беше нещото, което най-много засегна мен. Иска ми се да свикна малко повече с факта, че винаги мога да си кажа мнението – а не само тихомълком да “накажа” търговеца, като спра да пазарувам от него, без даже да му кажа защо (а си мисля, че на тях им е ясно защо, но винаги е по-добре тази яснота да бъде доизяснена ). Ще се опитам винаги да припомням на самия себе си, че когато съм недоволен от нещо, е много по-добре да издигна глас, отколкото да мърморя под носа си и да се възмущавам от това и онова.

А сайтът, за който става дума, е NewEgg.com. Мисля че с тази история те ми доказаха, че напълно си заслужават и похвалата, и връзката!

Покривът на гаража ми е вече доста скапан. След всеки дъжд, а особено след градушка (каквато падна няколко пъти през последните няколко седмици) намирам доста асфалтов прах на бетона около гаража – а и като съм се качвал на покрива,мога да преценя, че е време да се сменя. И ще си свърша това самичък с помощта на приятели – главно с Рич, чийто гаражен покрив сменихме преди две седмици и сега и двамата сме майстори .

Преди седмица бях влязъл в уеб-сайта на местната управа на нашето предградие, за да прочета какви са техните изисквания, как ще се избавя от стария покривен материал и прочее. Стана ми ясно, че ще трябва да наема контейнер за боклук, защото местните боклукчии няма да ме оттърват от [може би] 1 тон боклук от стария покрив… Доколкото разбрах от раздела на Инспектора по сградите, май се изисква и Разрешение за строеж. Попитах и съседа ми отляво, който пък е началник на Department of Public Works (занимават се с ремонти по улиците, извозване на боклука и прочее комунални дейности) – и той също ми каза, че ще ми трябва разрешително. Въздъхнах, разпечатах си молбата от сайта, попълних я и вчера сутринта се запътих към кметството да я подам.

Рядко трябва да се разправям с местните власти на място – обикновено всичко върви по пощата. Поне кметството ми е на път за работа. Паркирах си колата през него в 9:28 – те май отварят в 9 – и попитах охранителя къде точно се подават молбите за Разрешително за строеж. Оказа се, че е на долния етаж – там, където е и клона на местния КАТ… Влязох в кабинета и се наредих на “опашката” пред секретарката – тя говореше с някакъв друг човек. Приготвих се да поизчакам, но тя прекъсна разговора си с човека (!!) и ме попита за какво съм там. Показах й молбата, обясних, че не съм строителен предприемач, а собственикът на къщата, и ми трябва разрешително. Тя ме упъти към шефа си – самият Building Inspector – който седеше зад компютъра си с явно зает вид. Подадох му молбата и му обясних, че съм разбрал от уеб-сайта, че ми трябва документ от тях. Той ме погледна и каза “Разрешително ти е необходимо само ако сменяш покрива на къщата. За гаражния покрив не ти трябва нищо – просто действай”, след което ми изхвърли молбата в кошчето. С намигане ми каза да съм викнел съседа (неговия колега) да ми помага и ми пожела приятен ден.

Общо време, изгубено в бюрокрация – 4 минути за попълване на молбата и 5 минути в кметството. А предградието, в което живея, не е съвсем миниатюрно – по данни от последното преброяване преди няколко години населението е малко над 16,000 жители. Точно така си представям винаги “държавните” служители – избрани са там, за да вършат работа на нас, хората. И няма значение, че аз съм само един от седемте хиляди собственици на къщи в предградието – достатъчно съм важен за тях, че инспекторът може да отдели няколко минутки да си поговори с мен, въпреки че е “още” 9:30 сутринта.

Харесва ми да живея при такива условия…

Ха да видим някой би ли могъл да ми каже каква е тази снимка, от коя година и прочее …

Help!

Събирам идеи за това какво може да се носи за подарък от България към САЩ – защото аз лично се виждам в чудо, когато трябва да кажа някому какво искам.

По принцип нямам много нужди, а и повечето неща, на които бих се радвал, са много по-налични и доста по-евтини в САЩ (визирам главно техника и прочее). Обичам и да чета, но при наличието на толкова онлайн библиотеки, книгите ми се виждат тежки и неудобни за пренасяне. Хранителните продукти също не са много удобни за внасяне – защото има доста ограничения за внос на храна от Европа към американския континент.

Още идеи, моля??

В събота сутрин си почивам за цяла седмица. Това е единственият ден, в който мога да поспя по до късно (например до 9 ам ), и да се разтакавам без планове или цел и посока… Можем да седнем да пием кафе заедно с Бо без да бързаме или без чувството, че закъснявам за работа (макар че никой там да не му пука кога точно идваш в офиса и кога си тръгваш).
Обичам от време на време да почувствам, че часовникът е спрял и мога да се отпусна и да посъбера малко енергия за предстоящата седмица .