ВеБ:лог

Четейки новините, не мога да не се чувствам отговорен поне за малка част от “нанесените щети на българската култура и книгоиздателска дейност за милиони левове” – редовно чета книги на български език от chitanka.info. За това направих малко проста аритметика:

1. Български книги
   • Българска класика – повечето книги на български класици (Вазов, Йовков, Каравелов, …) са с изтекли авторски права, тъй като авторите са напуснали този свят преди повече от 70 години (Закон за авторското право и сродните му права, чл.27(1) ). Т.е., ако ми се четат “Записки по българските въстания” и отида да си купя книгата от книжарница, плащам разходите по издаването на хартиената книга, както и печалба за издателя. Авторско право не се плаща. Следователно, издателите са загубили нула лева от моето четене на българските класици през библиотека.
   • Нови и най-нови български книги – повечето от най-новата българска литература се промотира от самите й автори онлайн. Последно съм чел книги на Тихомир Димитров и Ивайло Борисов, които те лично пуснаха за онлайн прочит. Хубавото на този модел е, че ако дадена книга ми хареса и искам да подкрепя автора й, мога да го направя директно, без да плащам за разходите и печалбата на дружината посредници по веригата.
   • Други български книги – когато бях дете, домът ни в Пловдив можеше да се похвали с доста голяма колекция от книги. За това и четях много – често и по една книга на ден. Въпрос към българските законодатели – ако чета онлайн книга, която е била закупена от мен или моето семейство, нарушавам ли закона? Авторското право и разходите за разпространение са били вече заплатени от мен. Или господа посредниците биха желали да плащам всеки път?? Освен това, пак като дете, съм бил редовен член на Пловдивската Народна библиотека – първо на детския отдел, после на “голямата”, още по времето, когато даже нямаше и читателска такса. Съм ли в нарушение на закона или не…
2. Преводни книги – когато една преводна книга ме заинтересува достатъчно и реша да си я купя, имам два варианта: или да си я поръчам от България, или да я търся в САЩ в оригинал. Взимам за пример “Огледален танц” на Лоис Макмастър Бюджолд. Резултат от търсенето по български онлайн книжарници – нулев. Книгата не се продава изобщо и не фигурира в ничий каталог. Явно трябва да опитам с “Дипломатически имунитет” на същия автор. Книгата излиза на сайта на Бард с цена 7.99 лв. Търсейки цената за доставката до САЩ, попадам на информацията, че получавам 20% отстъпка от цената на книгата, а доставката на една книга излиза 13 лв. Дотук 19.39 лв. Истинската балтия обаче идва от друго – единственият начин, по който мога да платя на Бард, е банков превод. Американската ми банка удържа такса от $40 за изходящи банкови преводи. Т.е., цената на една книга скача на 83.39 лв – цена, която не бих платил за една книга. Същата книга е на цена $7.99, с безплатна доставка в amazon.com (чисто нова), или $1 + $2.95 за доставка на abebooks.com (използвана). Аз съм финансово грамотен човек и знам какво ще предпочета в този случай – да си купя книгата в оригинал за 6.32 лв от ABE. Следователно, българските издатели няма как да са изгубили пари от мен, просто защото не им ги бих платил по принцип, вследствие на икономическа неизгода.

Какво се получава от горната сметка – издатели и разпространители плачат, че са изгубили милиони левове от четящите в библиотеки, а всъщност не е така. Не може да се броят за загубени финанси, които евентуалните ви клиенти не биха ви платили така или иначе – поне в една пазарна икономика, където клиентът има избор! Ами то тогава Стив Джобс да вземе да съди Microsoft за пропуснати ползи – как не ги е срам клиентите да плащат пари за Windows когато спокойно могат за по-малко пари да си купят Mac OS. Да, но изборът е в ръцете на същите тези клиенти – а те не се впечатляват особено от оплаквания от рода на “А ние с какво ще си плащаме сметките”. Господа бизнесмени, времето на комунизма свърши. Ако искате приходи, измислете начини да направите продуктите си привлекателни и евтини за клиента. В противен случай клиентът ще намери други варианти и така или иначе ще останете без приходи.
Още един пример – вчера ми трябваше една песен. Погледнах в iTunes Store – бих платил 99 цента за нея. Да, ама не. Песента не се продава отделно, защото е 11 минути, и някой го е страх да не я продаде на загуба – трябва да се купи като част от албум, който струва $9.99, но в който няма други песни, които ме интересуват. Е, според мен тази песен не струва 10 долара, така че отидох да я чуя в онлайн библиотека и разпространителите й изгубиха от мен единия долар, който иначе щях да им дам с желание.
Време е за промяна на бизнес модели и законодателство!

От вчера следя всичко, свързано с chitanka.info – сайтът, който помага на мен, а и вероятно на много други българи в чужбина, да четем книги на български (било за самите нас, било за да прочетем на децата си, доста често родени в чужбина, някоя класическа българска приказка или “Под игото”). Цялата акция на ГДБОП е поредният кьорфишек, предназначен да вдигне шум около спорната ефективност на настоящето българско правителство, и да покаже, че “органите” са толкова заети да гонят организираната престъпност, че не им остава време да се занимават с разни дребни наркодилъри или болни бизнесмени.
Аз не съм адвокат! Инженер съм. И като такъв погледнах набързо в няколко български закона, за да събера информация за това как цялата ситуация може да се съвмести с настоящето българско законодателство:

1. Закон за авторското право и сродните му права, член 24, алинея 9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.):
   

   възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;

   Библиотека… Кой закон урежда библиотеките?

2. Закон за обществените библиотеки
   Народната библиотека е само една в цялата страна. Регионалните библиотеки са тясно свързани с кмет на община, т.е. с политика (чл.28). Общинските библиотеки – също (чл.34). Раздел V обаче представлява особен интерес:

   Чл. 37. (1) Читалищните библиотеки са обществени библиотеки на територията на населеното място, изградени на принципите на близост, достъпност и оперативност на основното библиотечно-информационно обслужване на населението. Читалищните библиотеки не са самостоятелни юридически лица. Те функционират към народните читалища и се създават съгласно Закона за народните читалища.
   (2) Читалищните библиотеки изпълняват следните функции:
   1. събират, съхраняват, организират и предоставят за ползване библиотечен фонд;
   2. извършват библиотечно-информационно обслужване и осъществяват подвижни форми за библиотечно-информационно обслужване при необходимост;
   3. извършват краеведска дейност;
   4. участват в регионалните автоматизирани библиотечни мрежи;
   5. съдействат за повишаване на образователното ниво, продължаващото образование, информираността, качеството на живот, социалната интеграция и разширяването на електронния достъп до информацията.
   (3) За поддържаните от читалищните библиотеки библиотечни колекции, които съдържат културни ценности, се прилагат изискванията на Закона за културното наследство.

   Остава да се провери как се създава читалище.

3. Закон за народните читалища
   

   Член 3:
   (1) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Целите на народните читалища са да задоволяват потребностите на гражданите, свързани със:
   1. (доп. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност в населеното място, където осъществяват дейността си;
   2. запазване на обичаите и традициите на българския народ;
   3. разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата;
   4. възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание;
   5. (нова – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) осигуряване на достъп до информация.
   (2) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) За постигане на целите по ал. 1 читалищата извършват основни дейности, като:
   1. (доп. – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) уреждане и поддържане на библиотеки, читални, фото-, фоно-, филмо- и видеотеки, както и създаване и поддържане на електронни информационни мрежи;
   …

   Според същия закон, читалище се създава по процедурата, описана в членове 8 и 9. Необходимо е учредително събрание, на което се изисква присъствието на поне 150 дееспособни физически лица (за градовете). Законът не постановява, че учредителите трябва да присъстват на същото физическо място, т.е. учредителното събрание би могло да се проведе и под формата на конференция по интернет. Вписването на читалището в регистъра на окръжния съд се извършва без такси по писмена молба от настоятелството.
   След избирането на читалищно настоятелство, трябва да се помисли и за финансиране на читалището и прилежащата му библиотека. Моето предложение е при приемане на членове на читалището, което ще се осъществява онлайн, при регистрация в сайта на chitanka.info, да се препоръчва дарение в размер на 1 лев/долар/евро на месец. Даренията могат да се събират чрез PayPal. По този начин читалищното настоятелство ще разполага със средства за закупуване на необходимата техника и други разходи, свързани с администрирането и поддръжката на сайта на Българското Виртуално Читалище. (Много бърза сметка показва, че Фейсбук групата “Да спасим www.chitanka.info!!!” има над 3400 регистрирани члена – и ако половината от тях се запишат за членове на Виртуалното читалище и платят по 1 лев, бюджетът ще разполага с 1700 лева на месец…)

Аз ще участвам доброволно и безплатно в инициативна група за създаване на необходимата документна база за регистриране на Българско Виртуално Читалище chitanka.info, бих се записал като един от първите му членове и бих платил членския си внос за години напред. Четенето на български книги е едно от любимите ми занимания и не бих искал да се лишавам от него! Както е видно от горецитираните закони, съществува напълно законен (поне според действащото законодателство) и бърз начин да се положи основата на нещо, срещу което ГДБОП би била легално безсилна – не че сегашната ситуация е незаконна, просто българските закони често са написани с очевидни пропуски в тях и са отворени за широка интерпретация от страна на служби и органи…

За контакти: владо на георгиеви точка ком, както и през Фейсбук групата.

Edit (1/14/08, 5 pm EST): Показателен факт – страницата на протеста събра достатъчно потребителски гласове,, за да се озове на първо място – даже преди връзката към някакъв торент сайт – за около един ден!

Няма нищо, че вече е средата на март и е почти пролет – преминалата през този уикенд снежна буря ни дари с около половин метър сняг. Аз трябваше да ида до магазина за няколко дреболии точно в разгара на снеговалежа в събота вечер – и си припомних защо си обичам Джипката въпреки твърдото й окачване и доста сериозния разход на гориво. Обичам я точно заради такива ситуации – снегът падаше доста обилно и снегорините не смогваха да са навсякъде, особено по задните улички в махалата. Минаваха, но доста нарядко, защото в такива случаи приоритетите им са главно по-големите улици и булеварди и минават към нас когато смогнат.

Обичам зимното каране – особено като не бързам за никъде и мога да се наслаждавам на усещането. Гумите хрущят по снега, чистачките отмахват новите снежинки от предното и задното стъкло… Предпочитам колата да е с ръчно превключване на режима 4х4 – така мога да си избирам как да шофирам. Мога да се поднасям наляво-надясно по улицата, да правя donuts на някой пуст паркинг или да използвам занасянето на задницата да завъртя колата встрани както пожелая, или да дръпна малката ръчка на конзолата и да газя преспите в краищата на улицата. Кеф . На всичкото отгоре знам физика и ми е ясно, че колкото и колата да върви добре, й трябва малко повече време да спре – и не натискам спирачката в последния момент .

Суперът е само на около 2 мили от къщи и не видях нито една закъсала кола. Очевидно всички са свикнали на шофирането по сняг в края на зимата.

Но вече наистина ми писна от сняг и лед и с нетърпение чакам топлите пролетни дни!

Въпросът е от dzver. Моят отговор включва поредица от приемане на елементарни закони или допълнения към съществуващи закони:

1. МПС без номера и валидна регистрация няма право на домуване на общинска площ (но може да бъде държано в личен гараж).
2. МПС не може да има валидна регистрация и номера без валидна застраховка “Гражданска отговорност” .

   При регистрация на МПС в КАТ се изисква доказателство за валидна застраховка. При изтичане на застраховката собственикът на МПС е длъжен да върне номерата в КАТ (и то докато застраховката е още валидна – примерно в последния ден от срока на валидност). Застрахователната компания е длъжна да прати уведомление в КАТ когато застраховката на собственик на МПС е изтекла и по този начин в КАТ могат да държат сметка за това кой има валидна застраховка и кой няма.

Толкова. Първоначалните инвестиции за подобна система трябва да осигурят връзка между информационните системи на КАТ и застрахователите (който застраховател няма възможност да следи кога изтичат застраховките на подопечните му клиенти или не може да прати тази информация в КАТ просто не получава лиценз за извършване на застрахователна дейност), за да може да се осъществи уведомяването. Патрулиращите в града полицаи си държат очите отворени за коли без номера, паркирани на открито. Собственикът получава първо предупреждение (във вид на стикер на предното стъкло) или да поднови регистрацията на автомобила си в определен срок, или да уреди превозването му до автоморга. При неспазване на срока му се начислява глоба, последвана от второ предупреждение. При неспазване на втория срок колата се отнася с паяк на полицейски паркинг, като собственикът бива начислен с глоба, пари за извозването на колата, както и дневни такси за пребиваването й на полицейския паркинг. След период от време (например 30 дена) колата бива предадена на автоморга, като собственикът трябва да плати и за това. Наличието на несъбрани глоби от такова естество трябва да попречат на собственика да регистрира нова кола.

Ясно ми е, че много хора биха ревнали срещу такова “несправедливо” отношение. Но за да функционира едно общество, трябва да има закони и разпоредби за всички. В наше село например нямам право да държа кола без номера даже и на алеята пред къщата си, на собствената си частна собственост – законите на нашето градче включват параграф за вредата от трупане на стари коли на открито и за това забраняват държането им без номера под открито небе. Ако толкова не можеш да се разделиш с колата си, а не искаш да й плащаш регистрацията и застраховката, си принуден да я държиш в гараж. И няма изключения! Но за сметка на това не виждам стари коли да събират прах наоколо.

Колкото за таксите за паркиране в София и евентуални изключения за живеещите там – аз лично съм против изключенията. Животът в голям град е по-скъп от живота в по-малък, и точно за това заплатите са по-високи в големия град – за да компенсират цената на живота в него. Ако някой не може да си позволи да плаща застраховка и паркинг (пред къщи и пред местоработата) на колата, явно не може да си позволи кола. В Ню Йорк сити няма изключения и облекчения за паркинг на живеещите в града – или плащаш луди пари за месечен абонамент на паркинг, или при покупка на апартамент доплащаш още 20% от цената му за място в паркинга на сградата, или изобщо не се главоболиш да поддържаш собствена кола, а пътуваш с градския транспорт или с таксита. Лятото се поучудих, когато разбрах от един приятел в Сан Франциско, че когато си търсиш нова работа в града, една от точките за преговаряне с евентуалния нов работодател е дали ще ти предложат безплатен паркинг в офиса – и често пъти предложението за паркинг определя коя работа ще приемеш. Но това е неизбежно – понеже има търсене, цената е по-висока. Разбирам хората, които искат да живеят и работят в София – там се намира повече и по-високоплатена работа, има повече възможности – но животът в големия град си има цена! И когато всички я плащаме, ще е по-лесно за всички нас да живеем заедно.

Добре, разбирам че при внос по пощата на части, обявени като автомобилеа електроника, се събира мито от няколко процента и след това 20% ДДС върху обявената стойност на пратката плюс митото – колкото и да не можах да намеря точните проценти в Митническата тарифа.

Това, което не разбирам, е защо трябва обработката на документи за получаването на пратката да трае 4 или 5 дена, с няколко ходения на получателя до митницата.

Определено ще трябва да се огледам за друг начин за извършване на подобен род услуги… Някой да се сеща за варианти?

Не мога да не споделя още нещо, което чух днес .

Историята: Семейство с три малки деца (най-голямото за първа година [Kindergarten] в началното училище) продава къщата си, намираща се на територията на училищния район X поради факта, че районът запада – т.е. средният успех на учениците в началните училища (от “детска градина” до пети клас) спада, което води след себе си обезценяване на имотите в района и т.н. Семейството решава да си търси къща на територията на училищния район Y, който по статистика е един от водещите в целия щат. Сделката с покупката на новото жилище се закучва и не минава, докато междувременно щерката е тръгнала на училище в този район – приели са я с декларация на родителите, че те ще живеят (и съответно плащат училищни данъци) точно в този район.

Ако семейството няма адресна регистрация на територията на района в определен срок след началото на учебната година, районът ще им изпрати сметка. Да, сметка за учебна такса за петгодишната ученичка! Сумата: $7000 за десетте месеца “обучение” в началното училище – като в тази първа година децата се учат да четат и да правят елементарни аритметични сметки. Семейството не гори от желание да отговаря за този разход и за това се поотказват (временно) от идеята за купуване на къща, а понеже отдавна са продали старата и са де юре бездомни (да, ще влязат във федералната статистика за бездомниците ), се принуждават да си наемат апартамент на територията на района Y и да живеят там няколко месеца – докато не се появи изгодна сделка за закупуване на къща…

Честно ли е това? Амиииии… зависи от чия гледна точка май. Районът си държи на политиката на приемане на деца само и единствено по признак “постоянен адрес” – няма изключения за внучката на директорката или племенника на инспектора! (Аз даже се учудвам, че са позволили детето да бъде записано само срещу декларация (но седемте хиляди спокойно чакат деня си ) – в някои райони няма да запишат дете в училище без поне два документа, които доказват домашния адрес.) Ако се започне с изключения, някой ще трябва да плаща издръжката на тези деца – с “връзките” – и даже и някой отговорен другар в инспектората/училището да прокара това, комитетът от настоятели хване нередността, работата ще се разчуе и размирише и отговорното лице може да не се надява на преизбиране следващия път. А понеже доста политици почват пътя си от подобни длъжности, някой би могъл да си съсипе кариерата заради кокошкарски истории.

Дали разликата се крие главно в това, че повечето хора в САЩ по подразбиране се опитват да се съобразяват със законите, а в България (по статистика) не е точно така? Ако даден закон е странен, глупав или неправилен, същестува процес на договаряне между и преразглеждане от заинтересованите страни и обикновено нещата се разрешават по-безболезнено чрез обществен диалог. В един форум днес срещнах история, наподобяваща българската учителска стачка – през 2005-а синдикатът на учителите в New York City бил много близо до стачка, но чрез преговори между синдиката, кмета, представители на родителите и училищните настоятелства въпросът бил уреден доста бързо и изгодно за всички. И колкото практиката да се пускат в по-горен клас явно незнаещи достатъчно ученици – представители на най-различни малцинства – да била доста широко разпространена (главна цел = политическа коректност), точно по време на тази реформа я поорязали и заключили, че в по-горен клас преминават само тези, които покриват общовалидните критерии/тестове. И толкоз.

А иначе генерално сме на едно мнение с хората, коментирали под предишната статия – българската образователна система трябва да се промени, но не по начина “Толкова някой отговорен деятел е харесал образователната система от някоя чужда държава, че я взимаме едно към едно и принуждаваме всички в България да работят според нея”. Резултатите от такива недомислици обикновено са плачевни! Но все пак на доста хора им се плаща не да си клатят краката, а да мислят начини за подобряване на отделните процеси, а и на цялата система.

Много се написа за учителската стачка тези дни и за това целта ми тук не е да пиша пак за нея, а да поумувам на глас как биха могли да се променят нещата, така че всички да са доволни…

Един от най-огромните минуси на социализма беше че насади в главите на няколко поколения (даже и на моето до известна степен) идеята за съществуването на нещо безплатно – образование, здравеопазване и какво ли още не. На всички ни е ясно, че на този свят не съществува нищо безплатно – винаги някой плаща. В България сме свикнали това да е главно държавата, която прибира някакви пари от някои хора или фирми – най-често на едро и без много публична отчетност – а после се опитва да ги разпредели между всички заинтересовани страни. Понеже тези, които плащат, не виждат пряката връзка между финансови удръжки и резултатите от тях, като че ли не им пука чак толкова много и проблемите на учителите (например) са им малко по-далечни, особено ако нямат деца. От своя страна тези, които разпределят парите, не пропускат нещо от тях да се залепи и по тяхните ръце – не винаги под форма на “кражба”, но има и други тънки начини за уреждане на собствения живот на даден индивид с неотчитаеми обществени, т.е. ничии, пари – та нали допреди няколко години това беше основният стимул и желание на социалистическия управленски кадър от средно, а и по-високо, ниво…

Имам познати учители, на чието мнение мога да вярвам. И чувам и за предимствата, и за недостатъците на сегашната система. И за човешките молби от страна на ръководството на дадено училище “Колеги, вярно е, че колежката Х не знае много по предмета си, не е добър преподавател и учениците не я ценят като такъв, ама все пак е възрастна и й остават три години до пенсия; хайде да я задържим още три години да се пенсионира като хората, пък после ще мислим за някое младо, което да заеме мястото й”. И за частните уроци, “спонсорствата” и другите видове рушвети. Много е сладко някой да назначи някого да преразпределя нещо, създадено с труда на други хора, нали… И за това много хора – които по подразбиране не гледат на кариерата си като възможност за развитие и растеж, а само като на баница, която трябва да бъде разпределена между известно количество “мющерии” и част от която безотчетно може да се задържи при тях самите – прогресират в тази система и нямат никакво желание активно да работят за промяната й – та нали и тяхната баница може да се изгуби в небитието и какво ще правят тогава!

Ето някои възможни разрешения, усложнения и предимства, които виждам аз:

1. Министерството намира достатъчно пари за вдигане на учителските заплати със 100% (според исканията на стачкуващите) – няма да си купят нови мерцедеси тази година или нещо подобно. Стачкуващите получават това, за което са се борили, и животът продължава по същия начин както преди – нищо не се променя. Други съсловия на бюджетна издръжка решават, че и тяхното министерство би могло да отупа чувала и да увеличи техните заплати, в резултат на което също обявяват стачка. Процесът продължава верижно месеци наред и натиска растежа на българската икономика надолу.
2. Министерството сключва сделка с учителския синдикат (за който между другото не прочетох особено ласкави мнения) за повишаване на заплатите на учителите според исканията на стачкуващите, но с условие за преоценка на необходимите учителски длъжности с последващо свиване на щата и съкращения. Освободените от работа учители няма да видят никаква изгода от стачката – даже напротив – но всички се надяват това действие да се размине. При всички положения подобни турбуленции изобщо няма да се отразят добре на учениците, още повече че учебната година вече тече официално.
3. Министерството намира пари за заплати и закърпва положението за тази учебна година, но съставя комисия още през октомври и започва преговори с учителите за промяна на съществуващата образователна система.
4. Началното и средно образование стават 100% частни, което окончателно ги досъсипва, защото поне според мен над 90% от частниците, които биха се хванали с тази дейност (и биха имали пари за първоначалното й финансиране), биха правили това предимно и само за печалба…

Как може да се реформира българската образователна система, така че да не правим промени заради самите тях, а с очакване на и стремеж към по-добри крайни резултати? Според мен основното изискване е възстановяване на връзката между отделните участници в процеса – учители, ученици, родители, управленски състав в училищата, инспекторатите и министерството. Сега такава връзка почти няма и всеки си тегли чергата към своя си край на обществото. На доста от родителите или не им пука за децата им, или са приели, че училището в безплатна занималня и че учителите са длъжни да се грижат за тяхните деца като за свои собствени. Повечето учители знаят, че системата си е закостеняла от време оно и не се опитват да работят даже и за разрешаването на дребни проблеми, защото знаят, че файда нема и всичко става с познанства и връзки.

Описал съм образователната система в Щатите на равнище начално и средно образование още преди близо две години. И тази система си има минуси – никъде на тази земя няма Рай – но плюсовете, поне спред мен, са много повече. Обратната връзка винаги е налице – мога да взема от кметството на нашето предградие информация за това колко пари е събрал училищният район за настоящата, а и за минали фискални години, и какво е разпределението им по пера в бюджета на училищата. Всичко това е публична информация. Длъжностите на ръководител на училищния район (school district superintendant) и някои други постове в офиса на района са изборни, а доколкото знам всеки жител има право да номинира някой за този пост и изборната борба е много далеч от партийна. С моите деца – в трети и втори клас – работим поне по един час вечер. Имат домашни по математика, правопис, социални науки и други такива занимания, както и поне по 20-30 минути четене на книги. Повече от ясно ми е, че ако ние, родителите, не се занимаваме с тях, успехът им няма да е отличен. Повечето родители са активно замесени в живота на училището – ходят да помагат в класната стая когато имат време и възможност, участват в организацията и провеждането на всякакви извънкласни мероприятия, набират пари за същите тези мероприятия… и виждат с какво се занимават децата им и какви са резултатите от това. Училището на децата си има нов директор – мъж – от началото на тази учебна година, и всяка сутрин като ги изпращам го виждам да седи пред входа на училището по сако и вратовръзка и поздравява всички по име. Следобяд – пак там, маха на всеки заминаващ училищен автобус поотделно. И не, работата му не се състои само в това – а е натоварен и с доста отговорности, като повечето от тях изобщо не са леки… Все пак отговаря за близо 300 деца по няколко часа всеки ден.

Може ли подобна система да сработи в България? Може би… но няма да е веднага… или догодина. Иска се много време и промяна в мисленето на масата заинтересовани участници – нещото, което става най-бавно и без никакви гаранции. А може би съществуват и други варианти за разрешение, за които не се сещам сега. Но при всички положения, промяната винаги върви отвътре навън – и започва с мен и теб!

Завършвам с цитат:

Никой не пришива кръпка от нетепан плат на вехта дреха; защото онова, което трябва да запълни скъсаното, съдира плата и съдраното става по-грозно.

Нито наливат ново вино в стари мехове; иначе меховете се спукват, виното изтича и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове и двете се запазват.

Евангелие от Матей, 9:16-17

В събота ходихме на посещение в Музея на Науката в Рочестър – на около 80 мили от къщи. По принцип се интересувахме главно от планетариума – децата май не бяха ходили на подобна атракция досега и решихме да ги заведем.

Годишното членство за Buffalo Museum of Science, което закупихме за $50, ни дава право на семейни посещения не само в музея в Buffalo, а и в куп други подобни музеи в Щатите, а и по цял свят – и това в продължение на цяла година… Ще падне обикаляне в близките (до 200 мили) градчета с музеи през зимата! В Рочестър ни издадоха безплатни билети за музея и за “прожекциите” в планетариума.

В самия музей имаше доста макети за това как работи това или онова – скрипец, спирачки на кола, генератор… Имаше и постановка с телевизионен метеоролог – заставаш на една точка пред зелен екран, натискаш едно копче и приятелите ти те гледат да представяш прогнозата за времето пред истинска карта на региона. Жалко само, че тези снимки не станаха хубави – опитах се да снимам телевизора, но без особен успех. Качихме се и в един симулатор на изследователска подводница, който доста ни пораздруса… В една от залите имаше истински макет на мастодонт с кости, събрани от околността на Рочестър.

Read the rest of this entry »

Причините:

• Разсипническото поведение на държавните институции, които вместо да спрат незаконните строителства, се чудят как да ги узаконят и да приберат едни пари в едни други бездънни джобове;
• Потъпкването на конституционните ни права (свободата на словото в частност) от ГДБОП;
• Третирането на блог-обществото като “организирана престъпност”;

Информацията от източника:

Уважаеми ГРАЖДАНИ,

Присъединете се към митинг-шествие под надслов НЯМА ДА МЪЛЧИМ ЗА БЪЛГАРСКАТА ПРИРОДА! в подкрепа на Странджа, Рила, Пирин, Черноморието и Свободата на Словото

19 юли 2007 г., четвъртък,

Начало: 19.00 пред Националния дворец на културата (НДК)

Маршрут: по бул. Витоша до храм-паметник “Александър Невски” (Софийска община е уведомена за шествието)

Ден преди гледането на второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за защитените територии в Народното събрание, ние отново ще излезем на улицата, за да покажем загрижеността си за съдбата на прекрасната българска природа.

В последните дни се случиха и няколко тревожни акта, към които искаме да привлечем вниманието на обществеността:

• Уволнен бе директорът на Национален парк Рила инж. Васил Петров, който досега противодействаше на посегателствата на “инвеститорите”;
• Очевидци заснеха потресаващи кадри от работата на булдозери в подножието на Национален парк Рила, подготвят се строежи на хотели (Паничище) и лифт (Пионерска – Езерата) в противоречие със закона;
• Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) се опита да ограничи разпространението на информация в Интернет за гражданските протести в подкрепа на Природен парк Странджа.

За да се спазва законът, за да се уважават правата на гражданите, за да остане природа в България, поставяме за пореден път следните искания:

1. Върховният административен съд (ВАС) да отмени решението, с което се обявява за нищожна заповедта за ПП Странджа. Министерски съвет да приеме Плана за управление на парка. Парламентът спешно до почивката да приеме закон за потвърждаване на всички защитени територии. Незаконният строеж на курортния комплекс “Златна перла” да бъде премахнат и територията – рекултивирана за сметка на нарушителя (фирма Краш 2000)
2. Министърът на околната среда и водите да даде гаранции, че няма да бъдат допуснати ски писти и съоръжения на територията на НП Рила, като прекрати процедурата за екологична оценка на плана за ски зона Паничище
3. Министърът веднага да издаде заповеди по чл 19 на ЗБР (Закон за биологичното разнообразие) за забрана за строежи във всички предложени НАТУРА 2000 зони за опазване на местообитания по морския бряг и по планините.