ВеБ:лог

Отдавна не бях ходил на концерт с Relevant, но най-накрая ми се случи – в Hamburg United Methodist Church. До последния момент не знаех кой ще свири, с каква техника разполагат в църквата, какво се иска от мен… Разбрах едва вчера – но поне сега всичката ми техника (с малки изключения) домува в ремаркето в гаража, и “подготовката” ми се състоеше в натоварване на две големи колони и мишпулт в голямата кола, закачане на ремаркето за нея и заминаване за събитието . Успях да забравя само няколко стойки за тонколони, които после чинно си прибрах в ремаркето – че да не ми се случва друг път. Нямах време и възможност за плануване – предпочитам да си направя няколко Екселски таблици, в които се уверявам, че имам всички необходими кабели и парчета оборудване – но този път минах без това. ДОбре че Кевин – младежът, с когото работим заедно за тези прояви – не само познава системата ми за озвучаване, но също така знае какво прави, и можем да си разделим отговорностите. Резултатът ми хареса много – след само два часа броено от момента на спиране на ремаркето пред църквата системата беше разпъната за озвучаване на група от пет човека, всички канали бяха изпробвани, мониторните нива бяха нагласени, а от главните говорители се разнасяше Casting Crowns – това намерих за preshow music. Даже ни остана време да вечеряме на спокойствие преди началото на концерта – което май не ми се беше случвало досега… преди все по нещо не работеше и трябваше да си блъскам главата и да си скубя косите, но този път всичко беше перфектно. Явно опитът и натрупаните знания вече си казват думата и няма да ми се налага да прекарвам доста време за подготовка за концерти, в които групата свири с намаления си петчленен състав.

Хубаво е човек да се научи и да свикне с неща, които му доставят удоволствие – по този начин с по-малко работа се стига до повече удоволствие .

Днес за първи път в живота ми се случи да застана зад пулт за $50,000 – Midas Legend 3000-48. Моят приятел Карл ме беше помолил да поема вахтата му по време на вечерната служба в Hamburg Wesleyan Church и аз се бях съгласил с удоволствие.

Добре, че работя с Карл покрай концертите на Relevant Worship и ми е познат и ясен стилът му на работа, съкращенията по етикетите на всеки канал на пулта и всичко друго, свързано с подобен род озвучаване. Обучението ми трая половин час по време на репетицията на музикантите в сряда. Пултът е аналогов, но разполага с много възможности за автоматизация и някои неща са определено неочевидни (най-очеизбодният пример е включването на AUX Send на определен канал към шината за този AUX – при почти всички по-стари пултове Midas това се постига с натискане на самата врътка – това е On/Off ключ, но при Legend 3000 това се постига чрез менютата на автоматизацията и Карл ми каза, че не можал да се оправи с това по интуиция, а даже трябвало да прочете мануала на пулта !?!).

Удоволствие е да се работи със скъпа техника. Да, винаги казвам, че почти всичко може да се постигне и с по-евтина техника, но тогава трябва да се отдели повече време за настройка и за доизкусурявания по време на работа, а когато пред вас е нещо скъпо, виждате как определена част от цената му идва от многобройните часове инженерна мисъл, вложени в изделието. Видимото отвън (без да отваряте кутията) също показва високо качество. Работил съм с пултове както от най-ниския ценови клас (Mackie за $900/32 канала), така и в средния (Allen&Heath за $2500), но пултът с петцифрена цена определено е по-добър от тях. Настройките и компоновките са изключително гъвкави, а Midas са предоставили и много възможности – повечето от които още не са ми ясни, но човек трябва да седне да си играе с подобен род техника, че да свикне с всички възможности.

Получих ново доказателство на “теоремата на Георгиев” – липсваше адаптера 1/8″ жак – 2xRCAf, с който iPod-а за playback музика се закача към пулта. Добре че винаги си нося такова нещо в раницата (#23)!

Съумях да се оправя с всичко и не се получи никаква издънка. Добре че имах сценарий за това, което мога да очаквам. “Бонусът” за аудиоинженера там е че трябва да сменя и светлините, но това става лесно – сложих дистанционното за светлинния пулт до мен и само натисках бутона Напред – Карл беше програмирал отделните прожектори и аз само сменях сцените. Получих положителна обратна връзка от главния пастор и от музикантите, така че сигурно ще се завърна там някоя друга събота вечер. Както ме “заплаши” колежката от компютърната станция – “Сега вече ще знаем на кого да се обаждаме!”

Колкото и да е скъпа една система за озвучаване, винаги ще липсва поне един важен компонент от нея.

Примери за доказателство имам много. На концерта на Rebecca St James – където саунд системата сигурно струваше поне четвърт милион долара (сумарно), свършиха микрофонните кабели и трябваше да постъпваме много евристично, за да си свържем последните няколко звукоизточника на сцената. На друг концерт през лятото – на футболния стадион на UB – в последния момент гръмнаха няколко канала от мониторния пулт и 6 канала мониторни усилватели (причината беше проливният дъжд, изсипал се над стадиона, но настоящата теорема не се занимава с причините, водещи до извода от нея ). На друг концерт на открито това лято организаторът разбра в последния момент, че мобилната сцена, на която бяхме разпънали апаратурите, няма собствено захранване и търча с колата до Home Depot да наеме два генератора, а после аз трябваше да разпределя всички консуматори на енергия между тях. И т.н. и т.н.

Така че когато сте на концерт следващия път, не се чудете защо озвучителите са помъкнали всякакви сандъчета и екзотични дреболии със себе си – горната теорема обяснява това.

Rebecca St James е доста известна съвременна християнска певица. Бяхме я виждали на KingdomBound миналата година. Дойде за концерт в Lewiston Art Park в петък, 22-и юни. Relevant Worship й бяха подгряваща група, така че трябваше да ходя да работя за осъществяването на този концерт.

Това е сцената в началото на деня, което за нас – екипът на Relevant – почна в около 2 следобед. Залата в Арт Парк е с над 2000 места и определено не можехме да озвучаваме с моята техника – а и Сейнт Джеймс май има по-високи изисквания – така че от парка бяха наели техника от една местна аудиофирма. На горната снимка се виждат окачените масиви JBL Vertec и суббасови колони от Yorkville. Нашият тим трябваше да разпъне инструментите на групата пред инструментите на бенда на Ребека – обикновено хедлайнерът излиза последен и техниката на подгряващата група трябва да се изнесе от сцената преди това. Използвахме наши микрофони, но всичко друго – от кабелите през змиите до пултовете и усилвателите – беше докарано и вече разпънато от работниците на аудиокомпанията. Връчиха ни по един пропуск за сцената и се хвърлихме на работа.

Бяхме готови с нашите техники сравнително бързо, но трябваше да чакаме за саундчека – по план-скица музикантите на Ребека трябваше да се явят в 3 часа, да си направят саундчека и после беше наш ред. Но както винаги не се получи точно така… Те се появиха малко след 5, посвириха малко на сцената, после беше ред на нашата група. И тогава потвърдих едно правило, което съм си формулирал от последните няколко години опит като тонинженер – колкото и техника да се донесе за даден концерт (даже и да е система за $300,000), все нещо няма да достига. В нашия случай останахме без достатъчно микрофонни кабели… Ще си закачам май ремаркето с моята техника всеки път като ходим по подобни концерти – никога не ни е било излишно. В случая трябваше да правим едни шашми със свързването на електронния камертон на нашия барабанист към мониторния пулт, но се получи. Relevant имаха 9 човека на сцената, но мониторният пулт беше голям и можа да осигури 8 мониторни микса. Саундчекът ни приключи 10 минути преди да отворят вратите на залата и хората да почнат да прииждат на тълпи – все пак артист от подобна величина не гостува всеки ден толкова наблизо.

Read the rest of this entry »

Преди време трябваше да си поръчвам един по-мощен усилвател за озвучителната система. Разгледах си редовните сайтове и забелязах, че модела, който търсех, се предлага в две разновидности на MusiciansFriend.com – нов и blemished. Доколкото аз знам английски, blemished означава “повреден”. Аз лично не обичам много да купувам подобен род техника, но разликата в цената беше осезаема – 22% по-ниска за “повредения” усилвател и се прежалих да поръчам един такъв с успокоението, че ако не ми хареса външният му вид – т.е. ако е много повреден и надраскан – или ще им го върна, или ще го продам на eBay и ще си поръчам нов. Останах приятно изненадан обаче, когато усилвателят ми беше доставен и с трепет отворих кашона – не можах да видя никаква разлика от чисто нов усилвател. Бройката, която получих, изглежда съвсем чисто нова на външен вид… Или някой в склада се е объркал, или просто така ми се е случила поръчката. Но това ме научи на урок – че понякога не е добре да се водим само по една или две думи в заглавието на нещо – най-добре е да говорим с някой, който го е изпитал, или самите ние да го пробваме. И доста често резултатите ни изненадват приятно.

И точно за това пиша и тази бележка – не се страхувайте да пробвате, особено ако сте в USA и можете да връщате!

И за да не съм голословен, ето няколко снимки:

Интересен тест на английски за тонинженери/озвучители. Някои от въпросите са доста трудни, други имат по няколко възможни отговора, а сайтът избира само един от тях, но като цяло е интересен и доста пълен.

Можете да си направите теста тук.

Моят резултат (цитирам сайта): Your Score is 34/60 or 56.7% of questions answered correctly.

В неделя имаше концерт на Relevant Worship в младежката сграда на Eastern Hills Wesleyan Church – Ground Zero. Eastern Hills е една от доста голямите църкви в околността – главната й зала е с над 2200 места. Младежите се събират в старата сграда на църквата, която е преустроена на младежки център – има зали с игри, ъгъл с баскетболен кош, кафене, класни стаи и всякакви други такива удобства. Главната зала е с около 250 места (по мои много груби преценки), но сцената е хубава, голяма и оборудвана с добро осветление. Има си някаква аудио система, но ние разпънахме друга, по-мощна – този път не ползвахме моята, а тази на Джон от BNB Sound. Помогнах при разпъването на системата – ние с Карл оправихме пулта и всичко около него, а Джон и още няколко помощници свързаха сцената и мониторния пулт. Всичко стана много бързо в събота – но бяхме около 6-7 човека и така работата спори много повече. Аз се свързах към главния пулт, че исках да се опитам да запиша концерта на отделни пътечки и да смеся нещо като концертно изпълнение (но повече за това – утре).

Този път и Бо и децата можаха да дойдат на концерта . Имаше около 300 човека – по едно време не се намираха никакви седящи места. Даже дадох кръглото си столче, което бях сложил зад моя пулт, на едно от децата… Всичко мина много добре и даже не усещах музиката да е много силна този път.

Малко снимки от събитието:

Сцената от залата:

Залата от сцената:

Stage Left с мониторния пулт, китарени усилватели и левият стак тонколони:

Stage Right:

Работното място на мониторния инженер:

Сцената и залата – общ изглед:

Relevant на сцената:

На сцената: това на снимката наистина е пушек, а не артефакт от снимането – малко бяха прекалили с машините за дим…

FOH пулт – Soundcraft Series TWO:

Работното място на FOH инженера (Карл) и Recording инженера (Владо):

“Mackie – Live Sound’s Workhorse”. Така е известна сред музикантските среди техниката, произвеждана от Mackie. Нещата им са здрави, непретенциозни и евтини! Е, качеството им в повечето случаи не е съизмеримо с качеството на наистина скъпата техника, но това е реалността.

SR24.4 е 24-канален миксер за озвучаване на живо с 20 канала с микрофонни предусилватели, 2 цели стерео канала, 4 стерео return канали и 4 подгрупи. Техническите подробности и параметри се намират в официалната литература. Пултът е здрав, леснопреносим и не много податлив на чупене. При цена около $800 в eBay е много подходящ за първи пулт за групи или малки озвучителни компании. Качеството на звука не е много високо – човек трябва да си поиграе доста, за да извади хубав звук с такъв пулт. Един приятел направи много сполучливо сравнение преди няколко години: “Когато озвучавам с Маки се чувствам все едно гледам красив пейзаж през опушено стъкло – всичко се вижда, но се губят детайлите”.

Плюсове:

• Евтин!!!!
• Здрав!
• Не е голям.
• Не е необходимо отделно захранване.
• ВЪзможността да се замести главният изход от пулта със звука, идващ от входа Tape In, с натискането само на едно копче (Tape Return to Main Mix). По този начин може да се свърже CD Player към Tape In входа и да се свири музика от CD между отделните групи при даден концерт – това копче променя само главния изход, а всички спомагателни шини си изпращат сигнали към мониторите и музикантите може да се приготвят със звук на сцената, докато публиката слуша музика от CD.

Минуси:

• Не особено добро качество на изходния звук.
• 60-милиметрови плъзгачи
• Каналните EQ настройки не са много чувствителни – копчето трябва да се врътне доста, за да се чуе разлика.
• Вграденият на отделен канал микрофон за връзка пулт-музиканти (talkback mic) може да се свърже само към главните изходи на пулта и AUX 1+2 – ако трябва да говорите на барабаниста, който обикновено е на монитор 4 (AUX 4), ще трябва да сте прежалили един от входните канали за TalkBack mic.

Заключение: Евтин и здрав пулт. Много подходящо първо решение за групи/озвучители, които не разполагат с много пари за многоканален миксер за озвучаване на живо.

Mackie SR24.4 в действие:

Вчера пак бях озвучител. Добре че всичката ми техника е натоварена на едно ремарке, което седи в гаража, и не трябва да нося усилватели и колони от мазето до колата – просто закачам и тръгвам .

Онзи ден минах с колата по улицата покрай Amherst Baptist Church, защото никога не бях ходил и исках да погледна какво представлява – поне отвън. Но се бях подлъгал доста – помислих се, че главната зала не е много голяма, но вчера се оказа, че е с места за 800 посетители. Формата й е доста особена – пейките са разположени почти в полукръг около неголяма сцена с две крила (мисля, че за хор) зад парапети… Добре че този път щяхме да имаме само шест човека на сцената и имаше място за всички. Проявата не беше само концерт на Relevant, а имаше и говорител – Mark Cahill. Публиката беше доста смесена този път – имаше хора от всякакви възрасти. От сайта на църквата разбрах, че имат служба и на руски, и наистина пейките през мястото, където разположихме пулта, беше пълно с руснаци. Заговорих се с един-двама от тях, но много лошо съм забравил да говоря на руски. По-лесно ми е на English…

Всичко мина много добре, само дето денят ми стана много дълъг – отидох в 2 часа да разпъваме техниката (и може би за пръв път в живота ми бяхме готови с всичко доста рано и трябваше да чакаме музикантите ), след това концертът почна в 7:15 и доста се проточи… Бяхме натоварени и готови за отпътуване няколко минути след 11. Но си заслужаваше – имаше може би над 500 посетители. Ще трябва да си измисля някаква по-точна техника за оценка на присъствието. После докато разтоварим китарените усилватели и докато вечеряме, стана 01:00. Прибрах се като беше станало днес. И според думите на музикантите, май ще започне да ни се случват по-често подобни събития. Поне следващия път – след 3 седмици – няма да мъкна цялата система, защото ще ходим на място, където си има озвучаване, а само ще се опитам да запиша концерта!

Сцената:

Усилвателите:

Пултът и Карл:

Крис загрява:

Групата на сцената:

Попадна ми този мултиефект за китара – Behringer V-Amp 2 – и си поиграх с него за около 15 минути. Ето резултатите:

В кутията ще намерите един калъф от платно, в който са наредени всичките части на ефекта:

самият ефект, захранването му и отделният двоен педал. Пликчето с литературата също е сложено там.

V-Amp 2 е двустъпален ефект. Първото стъпало емулира 32 вида китарени усилватели, а второто стъпало е банка с ефекти – компресор, хорус, флейнджър и други подобни. Може да се контролира присъствието на ефекта в звука, а има и отделно копче за добавяне на реверберация. От лявата страна на ефекта има врътки за тонален контрол, гейн на предусилвателя и две копчета за силата на звука. Всички врътки са от безконечен електронен тип със светодиодна индикация – само копчето за Master сила на звука е аналогово. По средата на ефекта има двусегментна светлинна индикация с пет светодиода под нея. Деветте малки правоъгълни копчета са за програмиране.

Ефектът има вграден тунер, който може да се използва с натискане на едно от малките копчета. Има и вход за CD плейър или друг стерео източник на звук с отделно регулиране на усилването – по този начин китаристът може да репетира свирене с музикален съпровод. Изходът е стерео – някои от ефектите изискват това. Има и отделен изход за слушалки, но за жалост без отделно регулиране на усилването им – то се определя от врътката Master.

През десетте минути, в които си играх с ефекта много импровизирано (не отворих ръководството да видя кое как се прави, а карах наизуст) прослушах тоновете на 16 усилвателя и си поиграх с ефектите. Звуците ми харесаха – поне на слушалки. Ако човек прекара малко време да си поиграе с настройките на ефекта, може да извади интересно звучащи тонове дори и с много обикновена електрическа китара (тази, с която аз тествах, е клонинг на Fender Stratocaster, производство на Rogue и сглобена в Индонезия).

Какво не ми хареса в този ефект – цялата изработка е от пластмаса и не знам как би се представил при редовно използване на живо (със съответното разнасяне по сцени); входът за китара е разположен много близо до това малкото рогче и ако жакът на китарения кабел е Г-образен (както беше моят), чупката идва близо до изхода за слушалки; няма възможност за Bypass на ефекта от педала (а трябва едновременно да се натиснат две от малките копчета с ръка); няма възможност да се мине в тунер-режим с натискане на педал (а пак трябва да се натисне копче с ръка); няма възможност да се монтира целия ефект на стойка от микрофон или нещо подобно (Yamaha дават подобна възможност на малките си пултове от MG серията), а това би била полезна опция при нуждата ефектът да е под ръка за промяна на настройките; липса на копче за вкл/изкл на захранването.

Какво ми хареса – цената ($100); калъфът, който идва с ефекта; наличието на отделни контроли за предусилвателя и ефектите.

Заключение: Полезен ефект за музиканти с ограничен бюджет и без много претенции . За толкова пари не може да се извади звук, който да е по-добре звучащ от този на оригиналните усилватели – които обаче струват много пари, а и тежат много повече… Отношението цена-възможности е доста добро при V-Amp 2, но не очаквайте нищо повече от това, за което сте платили.

Behringer са известни с евтините си продукти, които обаче са малко като старите стоки с етикет “Сделано в СССР” от времето на комунизма – идеята обикновено е добра, дизайнът най-вероятно е “взаимстван” от някъде другаде, а за вас като клиент остава надеждата, че ще попаднете на добра бройка от този продукт – иначе може и да си имате доста проблеми…