ВеБ:лог

I hate Toshiba! Every time I have to work with anything made by them, I detest myself and made a promise over and over that I will never buy anything made by this company… (this is a personal opinion with a rather lengthy background explanation). But every now and then I have to just sacrifice myself .

A friend of mine recently asked me to diagnose and eventually fix her Toshiba Satellite P35-S609 – an old Toshiba-made laptop with a 17″ screen. I briefly searched online for a step-by-step manual for opening such a monster, but I found none. What follows is my record of this [not so pleasant] experience:

1. Turn the closed laptop upside down and place it on an even surface.
2. Unlock, unlatch and remove the battery.
3. Remove all fourteen screws labeled F18.

   

4. Optional – remove the one screw labeled F5.
5. Remove the 2 screws labeled F5 from the hard drive cover, remove cover, slide hard drive out and remove the remaining 4 screws labeled F5 that are positioned under the drive.
6. Open screen as far as it goes and very carefully pry out the little bezel panel between the screen and the keyboard.

   

7. Remove the two screws that hold the keyboard attached to the laptop, pry the keyboard out and carefully disconnect the keyboard ribbon cable from the motherboard.
8. Remove all four screws labeled X3.

   

9. Remove the two screws labeled X5 (located at the metal parts that hold the LCD assembly attached to the rest of the laptop), then carefully remove the screen assembly. Unplug the cable that connects the screen assembly to the motherboard.

   

10. Remove the three screws labeled X18 (the third one is positioned right at the edge that falls under the screen and is masked by a gray-colored plastic cap.
11. Unplug the touchpad ribbon cable from the motherboard.

Even after all these acrobatic tricks I could still not reach the cooling fans – they are positioned under the motherboard, so the entire motherboard must be disconnected and removed. I stopped right here – I got no more nerves left. I will try sucking the crap out of the cooling assembly using a vacuum cleaner from the outside of the laptop! Bad experience… even Boryana’s old Gateway laptop was much easier to open and clean up.

Have I mentioned that I hate Toshiba?

MacBook-ът на Бо дойде с 1 GB RAM – не пожелах да се оръся допълнителни $150 за втори гигабайт памет. Но покрай празниците реших единият от подаръците за Бо да бъде точно този ъпгрейд на компютъра й – поне се намираха добри сделки. Не можах да намеря инструкции на български за извършване на самата операция по ъпгрейда (оригиналните инструкции са тук) и споделям опита си:

1. Купува се RAM. Аз намерих 2×1GB mushkin DDR2 PC5300 памет за Apple компютри на крайна цена $40 от newegg.com. Намираше се и още по-евтина такава памет ($30 за 2 GB), но не ми се губеше време да се ровя и търся дали по-евтината памет е подходяща за MacBook-а, така че просто купих mushkin-a – поне е явно обозначен като подходящ.
2. MacBook-ът се изключва и се откачат всички кабели (най-вече захранващият), след което се затваря и се поставя “с главата надолу” на масата.



3. Изважда се батерията – първо се отключва с помощта на монета, след което изваждането й от корпуса е много лесно.



4. Отстранява се L-образната метална скоба в задната част на отделението за батерията. Правилният инструмент за това е кръстата отвертка размер 00.



5. Оригиналният 1 GB RAM се състои от два чипа по 512 MB, които трябва да се извадят. След отстраняването на скобата над всеки чип се показва по едно лостче, което трябва да се издърпа на може би поне 135-150 градуса и чипът памет изскача от гнездото си.
6. Новите чипове памет се поставят в гнездата и внимателно се натискат с два пръста, докато ръбът им се скрие под ръба на пластмасата, която образува отделението за батерията. Лостчетата се връщат под пластмасата.
7. L-образната скоба се завинтва внимателно обратно.
8. Поставя се батерията и се заключва с помощта на гореспоменатата монета.
9. Компютърът се включва и [поне при мен] всичко тръгна от раз.

Aз лично бях доста приятно изненадан колко бързо и гладко премина всичко. Досега не бях отварял компютър, произведен от Apple – но за всичко си има първи път! Единственият ми проблем е че в момента разполагам с два чипа памет DDR2 PC5300 по 512 MB, които не знам какво да правя. Най-вероятно ще се опитам да ги продам на eBay, но ако някой има нужда от подобна памет, може да се обади и все ще измислим нещо.

Ще трябва довечера да пусна малко видеообработки на MacBook-a, за да се опитам да видя разликата .

Как се подкарва Skype на машина с Ubuntu Linux 7.10? Инсталацията изисква няколко допълнителни пакета:

1. libqt4-core
2. libqt4-gui
3. libaudio2
4. И основната инсталация – Skype за Ubuntu

Време за разгадаване, инсталация и подкарване от Линукс лаик като мен – около 5 минути и малко. Хич не е зле…

Отдавна исках да добавя един плъг-ин към софтуера за блога. Исках да е видно от какъв IP адрес (държава) идват отделните коментари. Същестува такова нещо – IP2Nation – но инсталацията му ми отне мъничко време. Трябва да се добавят две таблици към базата данни на Wordpress, а едната от тях е дълга над 28,000 записа и трябваше малко да се поблъскам да кача данните от таблицата на сайта си. После трябваше да се добави една PHP команда на правилното място в темата и знаменцата вече се виждат до името на автора на коментар .

Поиграх си и с favicon и изображението се появи поне на главната страница на блога. Но ще трябва да си направя по-хубава картинка.

Иска ми се и да направя секцията с архивите в лявата колона на страницата по-къса. Засега просто ограничих списъка до последните 12 месеца, но може би ще си променя кода на темата, така че тринадесетата връзка да е бутон за разгъване на списъка и показване на архивите за всички месеци. А може и направо да се образовам още малко и да видя дали ще мога да напиша мой собствен plug-in за Wordpress – но знанията ми по PHP са все още силно ограничени. Нищо – това може би ще е добър проект за научаване на малко повече!

Open Office for Mac се инсталира без проблеми на MacBook-а. Поиска си оригиналното Мac OS X CD, което дойде с компютъра – за инсталация на X11 – и после офис пакетът се качи гладко. Сега остава да го поразуча, защото при стартирането му излиза само текстообработващата програма, а на мен ми се иска да си поиграя с програмата за електронни таблици.

Прочетох и новината, че IBM пускат безплатна бета версия на офис пакета на Lotus – Symphony, но засега няма версия за Mac, а само за Windows и Linux.

Как се инсталира и Windows на Mac компютър с Mac OS?

Генерално са възможни две опции:

• Емулация -компютърът работи винаги под Мac OS, но с помощта на инсталирана виртуална машина за Windows може да изпълнява приложения за Windows в режим на емулиране. Програми, които предлагат тази възможност, са Parallels Desktop, VMware Fusion и други.

  Плюсове – могат да се използват и Windows и Mac OS едновременно. Минуси – не можах да намеря такава програма, която е безплатна; а и понеже се работи в режим на емулация, изпълнението става по-бавно.

• Присъщо (native) поведение – по време на рестартиране се избира коя от двете операционни системи (Windows или Mac OS) да получи целия контрол върху хардуера. Това е или-или опция – в даден момент от време може да се използва само едната операционна система.

  Плюсове – допълнителният софтуер, необходим за активирането на тази опция, се предлага безплатно от Apple. Да, той все още е в бета-версия, но ще бъде вграден в следващия release на операционната система – Mac OS X Leopard. Минуси – не могат да се ползват и двете операционни системи едновременно.

В тази статия ще се спра само на втората опция. Може някой ден да пробвам и някое приложение за емулация, но тогава ще напиша нова статия.

Софтуерът, който ви позволява да направите своя Mac компютър двусистемно-стартируем (dual-boot), се нарича Bootcamp. На тази страница са инструкциите (на английски). Не можах да ги намеря на страницата на apple.bg, така че ще включа най-важните точки тук, а който желае, може да чете оригинала на английски от горната връзка.

Изискванията към Mac компютъра ви са/трябва да имате инсталирани следните неща:

• Mac OS X Tiger версия 10.4.6 или по-нова (проверете чрез Software Update)
• Последните обновявания (updates) на фърмуера (проверете чрез страницата за поддръжка)
• 10 гигабайта свободно дисково пространство
• Mac компютър с процесор на Intel
• Празен DVD-R(W) или CD-R(W)
• Принтер за инструкциите (ще трябва да си ги разпечатате преди да започнете да инсталирате Windows – наистина).

  Бележка от Владо – в моя случай се разминах без принтер – ползвах си Thinkpad-а да гледам инструкциите през него. Виж долната снимка за детайли…)

• Законна версия на Windows – XP Home или Professional със Service Pack 2, Vista Home Basic, Home Premium, Business или Ultimate (версии за upgrade или версии, записани по на няколко диска, не стават).

Кратък клас по Bootcamp:

1. Уверете се, че вашият Mac компютър с процесор на Intel има инсталирани последните версии на Mac OS X и фърмуер. Технологията, която осигурява правилното функциониране на Bootcamp, е част от тях. Препоръчително е и да си разпечатате документът за инсталиране (PDF документ на английски).
2. Bootcamp ще изпече диск с драйверите, необходими на Windows за разпознаване на хардуера, който е специфичен за Mac компютъра ви. Важно: това трябва да бъде направено преди да започнете инсталацията на Windows!
3. Софтуерът ще ви помогне и да заделите дисково пространство за инсталацията на Windows без да е необходимо да копирате файловата си система от Mac OS. Използвайте плъзгача да определите размера, който ще е подходящ за вас. Bootcamp ви осигурява възможност да премахнете дяла за Windows, ако по-късно пожелаете това.
4. Поставете диска с инсталацията на Windows в устройството и инсталирайте и тази операционна система. Изберете дисковия дял, създаден от вас за Windows, и бъдете внимателни при този избор, защото иначе бихте могли да изтриете всички файлове от вашата Mac OS файлова система.

Това, през което аз минах като начинаещ Mac OS X потребител и специално за други такива начинаещи като мен (Дончо, не се обиждай, моля, ама гледам и теб да улесня… – щото и двамата сме еднакви Мак инвалиди май):

1. В допълнение на горепосочените изисквания ви трябва и свободен следобед или вечер, в който половинката ви не е заседнала пред MacBook-а си; кафе и търпение…
2. Bootcamp се сваля от тук.
3. След като се свали (ако не е пипано нищо по Mac компютъра, файлът (Bootcamp1.4.dmg) се е записал на десктопа), Bootcamp трябва се инсталира. Щрака се два пъти и след като се мине през стъпките на инсталацията, може да се прочетат и инструкциите за инсталиране, които идват със софтуера.
4. След инсталирането трябва да се стартира Bootcamp. След 5 минути ровене установих, че правилния начин за това е да се отиде до Macintosh HD -> Applications -> Utilities и да се щракне два пъти иконата Boot Camp Assistant, която се намира там.
5. Boot Camp Assistant си изпича CD-то с Windows драйвери, които ще са му необходими по-късно.
6. Ако желаете да създадете дисков дял за Windows и размер, различен от осигурения от двата бутона “Divide Equally” и “Use 32 GB”, хванете точката между двата дяла с мишката и я завлачете до желания размер. Аз създадох Windows дисков дял с размер 20 ГБ.
7. Следващата стъпка е инсталирането на Windows от неговото си CD.
8. Следващ блокаж – инсталацията на Windows стига до едно място, на което “Enter = Install Windows”. Натискам аз големия клавиш Enter, натискам – нищо не става. Рестартирах няколко пъти да видя дали и инсталацията на Mac OS X не се е издънила – не, всичко си беше наред. Загледах се в клавиатурата на MacBook-а и забелязах, че клавишът е кръстен Return. За да стане Enter, трябва фактически да се натисне alt(option)+return… MacBook-ът има и един малък клавиш, кръстен enter от дясната страна на клавиша Интервал – той може да се ползва без да трябва да се държи alt.
9. Документът за инсталация съветва против използването на версия на Windows XP, по-стара от SP2. Чудех се защо – а отговорът е лесен. Изпеченото CD с Windows драйвери за Mac изисква версията на Windows Installer от SP2. Без драйверите не може да се пусне мрежовия хардуер на Мак-а, не може да се свали SP2 и кръгът се затваря. Решението – SP2 (266МБ) на CD или на USB устройство.

   И така не стана обаче. Инсталацията на SP2 се дъни още в началото и не ще да продължи. Струва ми се, че дискът не се вижда съвсем правилно от операционната система и за това може да трябват драйвери от Мак CD-то, което обаче не мога да инсталирам без SP2. Приемам, че Apple са прави в препоръките си и спирам да пробвам този начин. Ще си намеря CD с Windows XP със SP2!

10. Този път стана! Всичко тръгна – инсталацията на Windows със SP2 мина гладко. След нея пъхнах CD-то с драйвери за MacBook-а и то стартира автоматично и си инсталира всички необходими драйвери. Безжичната LAN карта разпозна домашната мрежа, поиска ми паролата и бях онлайн. Изтеглих и инсталирах Firefox и заключих, че инсталацията на Windows е готова за работа.

Как се избира операционната система при стартиране на компютъра? Едната от тях винаги се зарежда по подразбиране (за настройката виж следващия параграф) – при нас това ще е Mac OS. За да се стартира Windows, трябва да се държи натиснат клавишът Alt/Option по време на стартиране на компютъра (точно след като се чуе звукът) и на екрана зилиза меню с наличните опции – Mac OS и Windows. Двойно щракане върху едната от тях продължава зареждането на избраната операционна система.

Операционната система, която ще се зареди без намеса от страна на потребителя при стартиране на компютъра, се избира от System Preferences -> System: Startup Disk -> Select the system you want to use to start up your computer.

Приемам допълнения и пояснения към тази статия.

При пазаруване онлайн с кредитни карти всичко, което се изисква от вас, е да въведете номера на кредитната си карта и датата, до която тя е валидна. Сайтовете с по-висока степен на защита питат и за трицифрения код от гърба на картата (този код обикновено се намира в дясната част на хартиената лента за подписа на притежателя), а някои проверяват дали адреса, на който трябва да изпратят стоката, съвпада с адреса, на който е регистрирана кредитната карта. Всичко това е добре, но изобретателни мошеници пак намират начини да се сдобият с номера на кредитната ви карта и да напазаруват това-онова за ваша сметка.

Виртуалните кредитни карти са 16-цифрени номера, генерирани от банка, в която имате сметка (най-вероятно кредитна). Картопритежателят може да използва този номер като номер на стандартна кредитна карта, но с някои допълнителни ограничения – например че този номер може да се използва само веднъж и то за транзакция с точно определен търговец… Банките, които предлагат услугата “Виртуална кредитна карта” са 4 на брой (поне толкова знам аз). Списъкът по-долу описва моят опит с тази услуга (защото както може би ще се уверите, намирането й из дебрите на банковите сайтове не винаги е елементарна работа…).

• Bank Of America – услугата се нарича ShopSafe и ако не знаете този факт, доста напразно ще се опитате да намерите нещо свързано с виртуална кредитна карта. При наличието на клиентски достъп до сайта на банката, можете да стигнете до ShopSafe от страницата с детайли за кредитната ви карта. Табът е Services, категорията – Features and Benefits, а самата връзка е озаглавена Learn about ShopSafe. Страницата, която се отваря, съдържа общите положения на услугата, а връзката Use ShopSafe Now отваря нов прозорец, в който можете да ги генерирате номер за виртуална кредитна карта. Ограниченията са за валидност (до 12 месеца) и максимално количество пари, които могат да се похарчат с този номер. Виртуалната кредитна карта може да се използва и за редовни месечни плащания по други сметки за времето, в което е валидна.
• Citibank – връзката от главната страница на сметката ви се нарича Virtual Account Numbers. Това е приложение, което може да се пусне или директно от уебсайта, или да се свали и инсталира локално. (Уеб-приложението отваря нов прозорец, който може да бъде блокиран от браузъра ви.)Генерираният номер е валиден до края на следващия календарен месец и няма никакви други ограничения.
• Discover Card – от главната страница на сметката си избирате Protection Solutions от панела в ляво и после щракате бутона Create a Secure Number. Отваря се нов прозорец, в който се показва генерираният номер, който обаче е валиден няколко години напред…
• PayPal – връзката от главната страница след логин в акаунта ви е отляво, в категорията Enhance Account, и се нарича Virtual Debit Card. Приложението все още е в бета-стадий и трябва да се инсталира локално. Генерира номера за виртуална дебитна карта.

Аз лично съм ползвал услугата само на Ситибанк, и то преди доста време.

Може да има и други банки или институции, които предлагат подобни услуги, така че ако имате информация, моля споделете я.

От доста време бях забелязал този факт, но в последните дни пак си припомних… Бих желал да призова всички, които слагат снимки в статии (в блогове, например), да добавят по един height параметър към всеки img таг:

< img src="http://gallery.georgievi.com/albums/userpics/10001/IMG_7607b.jpg" alt="Bo in Daytona Beach"
height="300px"
/>

По този начин браузърът на клиента ще знае предварително как да пресметне точната височина на страницата и няма да я удължава при отварянето на всяка отделна снимка – защото особено статия с много наредени снимки започва да дразни докато се отвори цялата.

Агрегаторите също “удължават” страницата снимка по снимка и не може да се прочете някоя по-долна статия докато снимките се отварят – и да се разгледат след като браузърът вече ги е показал.

От тази година правителствата на няколко държави решиха да сменят датите за лятното часово време. За САЩ часовниците ще трябва да се превъртят един час напред в 02:00 ам в неделя, 11-и март (вместо през първия уикенд през април, както май беше преди) и един час назад в 02:00 ам в неделя, 4-и ноември (вместо през последния уикенд през октомври). Следователно, не можете да разчитате на операционната си система да промени системния ви часовник, а ще трябва да инсталирате patch.

Ако компютърът ви е с Windows XP, можете да прочетете цялата статия от сайта на Microsoft. Можете да свалите кръпката за лятното часово време и от този сайт. Мисля, че проблемът може да се оправи и ръчно – десен бутон на мишката върху системния ви часовник долу вдясно, Adjust Date/Time, избирате таб Time zone и премахвате селекцията в кутийката “Automatically adjust for daylight savings changes”. После обаче трябва ръчно да променяте часа на правилните дати, които са различни всяка година.

Сигурно има подобни кръпки и за Linux, така че проверете сайта на предпочитаната от вас дистрибуция.

Навярно всеки от нас се е сблъсквал със ситуации, в които му трябва някакъв email адрес за нещо съвсем временно – приятел ви е изпратил снимки по електронната поща, но наредени не на сайт, а във Snapfish.com например, а те ви изискват регистрация с валиден електронен адрес. Ако администрирате сървър или си имате сайт с уеб пощенски адреси, можете да си създадете временен адрес, който по-късно да изтриете – но според мен това пак не е идеалният вариант, защото записва домейнът ви някъде… а спамерите са упорито племе. Винаги можете да си направите акаунт в някой сървър, предлагащ безплатни адреси, но обикновено регистрацията в тях отнема време, а и ви искат доста лични данни…

Днес обаче прочетох за услугата “10-минутен email адрес”. Отивате на 10minutemail.com и щракате на връзката на заглавната страница. На следващата страница виждате автоматично генериран от сайта електронен адрес, който е валиден за следващите 10 минути. Ако се опитвате да се регистрирате в сайт, който се прави на хитър и иска да ви прати паролата за регистрация по email, ще видите това съобщение на същата страница и можете да кликате на връзките от нея. Адресът се самоунищожава след 10 минути, но ако ви трябва за малко по-дълго, отдясно има друга връзка, с която можете да прибавите още 10 минути живот към новопридобития си адрес. Услугата не изисква никакви лични данни от вас и е лесна и удобна за използване.

Мрете, спамери!