ВеБ:лог

И аз се оборудвах с L обектив на Canon преди няколко седмици – EF 17-40 f/4L. Въпреки че обективът е от професионалната серия на Канон, цената му е доста ниска и дори и непрофесионалист като мен може да прежали малко $$ – защото ми беше писнало от китовия обектив… L-стъклото е доста тежко, но в никой случай не е толкова неудобно. Ръчното фокусиране работи винаги – даже и когато превключвателят на фокусните режими е нагласен на Автофокус. Трябваше ми известно време да свикна с разположението на пръстените за фокус и zoom. Обективът си идва със сенник.

Снимането с L-стъкло е голямо удоволствие. Всичко работи много по-гладко (или ‘мазно’, както би казал един от моите приятели), качеството на изработка е определено видимо по-добро от това на пластмасовия китов обектив. Автофокусирането е доста по-бързо. Дефокусът не е особено ясно изразен – минималната бленда е 4. Обективът се представя много добре на слънчева светлина, но при снимане на тъмно препоръчвам допълнителна светкавица, защото вградената в апарата не помага много. UV-филтърът е задължителен – не държа да посчупя обектив за няколкостотин долара поради невнимание.

Открих и друго нещо, което ми доставя удоволствие. Като снимам с този обектив, доста от минувачите спират да ме изчакат – и то не само тези, които биха минали между фотографа и модела, например… Спират се и тези, които трябва да минат зад Бо и да ми развалят фона. Това за мен е плюс – поне из САЩ, където не трябва да се притеснявам, че излишно привличам вниманието на околните към себе си. Мисля си да купя и един отражателен панел и следващия път като сме някъде със семейството, да направя Ник “осветител” – и може би сеирът ще е още по-голям .

Започвам да си събирам пари и за EF 70-200 f/4L… и после ще продам всичките си евтини обективи!

Благодаря на всички за коментарите и съветите. Решението, на което се спрях, е:

• Ъпгрейд на основния ми диск за съхранение на снимки (огледален RAID масив) от 80 ГБ на 250 ГБ – вчера сутринта инсталирах новите два диска в компютъра, и сега се намира много свободно място.
• Старите два диска ще бъдат използвани за копие номер 2 – сложил съм един от старите ми 60 ГБ дискове в един от другите компютри и го използвам като второ работно копие. Като се напълни, ще го скрия някъде и ще сложа един (а по-късно и втория) от тези 80 ГБ дискове, които съставляваха стария RAID масив.
• От време на време ще правя и допълнителни архивни копия на директории със снимки на два отделни ДВД диска, като единият комплект ще съхранявам извън къщи – най-вероятно заключени в едно от чекмеджетата ми в офиса.

Искрено се надявам, че нито един от носителите няма да ми направи номер , но ако това се случи, вероятно ще възстановя носителя, който се е издънил, от някое от другите копия. А след няколко години пак ще стане време за ъпгрейд на дисковете и от този RAID масив.

В каква форма съхранявате цифровите си снимки? Аз досега ги складирах главно на един огледален RAID масив, като правех копия на втория хард диск на един друг компютър и отделно единично back-up копие на DVD. Преди няколко месеца преминах към снимане на RAW+JPG и основното ми средство за съхранение на снимки – RAID дискът – започна да се приближава до капацитета си (засега е само 80 GB) и трябва да помисля за някакво ново решение. Не ми се пазят снимките само на ДВД. Силно съм се замислил дали да не си купя един външен хард диск с USB интерфейс, който да използвам за главен склад за снимки (с допълнителен back-up на два различни DVD диска) – тази седмица 500 GB външен модел на Seagate се предлага за $120. Другият ми вариант е да си търся по-големи IDE дискове с последващ upgrade на този RAID масив (и два излишни IDE диска по 80 ГБ, които май ще разположа в другия компютър и ще използвам за допълнителни резервни копия на снимките там).

А вие какво използвате? Приемам всякакви други идеи.

Преди няколко дена в ръцете ми попадна един фотоапарат от “среден клас” – Canon PowerShot S3 IS. Досега никога не бях пипал подобен апарат, но можах малко да си поиграя с този и споделям моментните си впечатления.

Апаратът е доста по-тежък от “сапунерка” (например Canon SD600…), но е по-лек от Digital Rebel XT с китовия EF-S 18-55 обектив. Тялото седи доста удобно в ръцете, но е малко – недостатъчно малко за побиране в заден джоб на дънки обаче. Вграденият обектив си има капачка, която може да се закачи с една сиджимка за тялото. Апаратът е само с два режима – снимане и плейбек, като ако желаете да заснемете видеоклип, това става в режим на снимане, но пусковият бутон е друг и е разположен на гърба на апарата. Софтуерът и менютата имат вид повече като на взети от SD серията, отколкото на Rebel. Обективът е 6-72, f/2.7-3.5, но при кроп фактор 6 е еквивалентен на 36-432 обектив. Използваната флаш памет е тип SD (SecureDigital).

Контролите имат доста Канонски вид . Аз лично можах почти веднага да разбера функцията на всички бутони с изключение на два:

• MF (Manual Focus) – надписът на бутона е малко подвеждащ. Истински ръчен фокус не съществува, а този бутон помага за “фиксиране” на фокуса при кадриране. Аз се опитвах да въртя обектива, за да фокусирам, но не се получи.
• Полукръглият бутон, разположен до долната част на обектива – този бутон ми приличаше много на Ребелския бутон за отключване на обектива за сменянето му, но обективът на S3 е несменяем и много се зачудих защо има такъв бутон. Бърза справка с книжката разкри мистерията – да, обективът е несменяем, но може да бъде надграждан с други оптически аксесоари като телеобектив или широкоъгълен обектив. Натиснатото горно копче позволява отстраняването на един пластмасов пръстен, който открива цокъла за монтаж на гореспоменатите аксесоари.

LCD екранът може да се върти, което помага много при снимане на самия себе си от ръка, но иначе тази възможност изкушава поне мен да държа екрана затворен и да го завъртам само когато ми трябва… Май най-добре ще е да се завърти към фотографа и фиксира в това положение. Апаратът има и визьор, който обаче не е оптически през обектива, а електронно прожектира съдържанието на дисплея (визьорът е по-удобен за ползване при силно слънце).

Качеството на снимките е много съизмеримо с това на Боряниния SD600. Разбрах, че с лек хак S3 може да се получи възможността да снима и в RAW формат, но за целта трябва човешка намеса.

Този тип апарати са идеални за хора, които търсят качество, по-високо от това на апаратите тип сапунерка, но не им трябва DSLR и не ги е голяма грижа за това, че този апарат е малко по-тежък и обемист. При цена от $305 на newegg.com наистина си заслужава човек да си помисли да си купи такъв апарат – освено ако не иска да може да си го носи в задния джоб .

Read the rest of this entry »

Това дали е в Аляска или в Антарктика???

Read the rest of this entry »

Онзи ден разменихме няколко коментара с george за това за какви обективи бих могъл да се огледам в eBay.Аз се замислих малко по-късно защо притежавам обективите, с които разполагам в момента, и какво точно търся. Ето моите лични критерии, обобщени в няколко реда:

• За момента фотографията ми е сериозно хоби – но само хоби. Не претендирам даже и за титлата “полупрофесионално снимане” – за него трябва повече време от това, което аз мога да отделя в момента (пусто съм се нагърбил със 100 дейности…). Имам нелоша, но евтина техника, но съм до там засега! Така че цените и съотношението долари/стойност е може би най-важния критерий за мен в този момент. И поради това гледах да покрия целия zoom-диапазон с неголеми инвестиции – и сега разполагам с автофокусни обективи, покриващи фокусни разстояния от 18 до 300 мм.
• Бързина при снимане – понякога ми се налага да не обмислям много кадрите (моля по-сериозните фотографи да не ми се карат), а просто да щракна нещо, което да сложа на блога, или да пратя снимка на нещо някъде. За тези цели автофокусните обективи (било то и по-евтини и без особености на предаване на дефокуса или други такива ефекти) вършат по-добра работа, защото не трябва да се притеснявам с нагласяне на фокус, бленди и скорости.
• Обективи за игра и обучение – ръчните обективи влизат в тази категория. Да, намират се почти за без пари в eBay, но снимането с тях изисква малко повече усилия (поне за мен – който не снимам всеки ден) и време. Но се хващам как с тях се замислям много повече какво да ми влиза в кадъра, постепенно свиквам да снимам малко по-добре и си припомням младежките години, когато ФЕД-а имаше само светломер, а фотографът трябваше да мисли за всички други детайли .

george ми препоръча да погледна за няколко Такумар обектива, та трябва да видя какво ще направя. Само дето си мисля, че тези обективи са за Пентакс и няма да мога да ги ползвам с FD преходника, който си взех преди време, а ще трябва да търся М42 към EOS преходник… Може би ще оставя за по-късно, освен ако не намеря наистина добри сделки онлайн. Но си мисля, че засега си имам всичко необходимо за това, за което ми остава време.

Едната вечер когато Сашо беше тук се бяхме заговорили за обективи. Той ми показа един ръчен обектив за неговия Пентакс и ми каза, че няма разлика в цоклите на новите автофокусни и старите ръчни обективи за този апарат. Бях чувал, че същото твърдение не е вярно за обективите на Канон и се заех да издиря малко информация. Статията на английски можете да намерите тук, а ето най-важните изводи от нея:

• Ръчните обективи на Канон, които предшестват съвременните обективи система EOS (EF или EF-S), носят наименованието Canon FD.
• Обективи с цокъл FD не могат да се слагат директно на EOS тяло. Необходим е преходник – нещо от този сорт:

  

• Когато използвате FD обектив с EOS тяло, фокусирането и блендата трябва да се настройват ръчно от самия обектив. Скоростта се настройва от апарата.
• Използвани FD обективи могат да се намерят на много изгодни цени – примерно FD 50/1.4 за $20-30. Преходникът струва още около $35, но той може да се ползва с всякакви FD обективи, така че се купува само веднъж.
• Системата е просъществувала от 1971 до 1987 година (EOS е представена през 1987).

Ако ви трябват евтини, но добри обективи, и имате знанията и нервите да снимате ръчно, проверете eBay или други сайтова за използвани обективи – ще останете очаровани какви добри сделки могат да се намерят .

.

Това не е обектив в истинския смисъл на думата, а само приставка за обектив. Сама по себе си приставката няма контроли (за фокусиране, вариране или бленда), а представлява оптическа система от лещи. Главното й предназначение – да намали фокусното разстояние с множител 0.42 (моят EF-S 18-55 обектив става .42х18 = 7.56 мм [което разстояние се умножава още веднъж по 1.6 заради кроп фактора на матрицата на Digital Rebel XT, така че физическото ми фокусно разстояние става 12 мм, но това е все пак малко по-малко от иначе минималните ми 28.8 мм = 18 х 1.6]). Опитвах се да си намеря сравнително евтин широкоъгълен обектив (че истинските са доста скъпи) и така попаднах на тази приставка. Тя се завинтва директно на резбата в края на стандартен обектив – там, където обикновено се завиват филтрите, но даже и да имате филтър, повечето от тях имат същата резба в отворения си край и приставката може да се завинти директно върху филтъра. В кутията, която получих, бяха самата приставка с две капачки, калъфче от изкуствена кожа и два преходника – 58-58 мм и 58-52 мм. Диаметърът на задния край на приставката е 58 мм, но с помощта на тези преходници може да се завинти и на 52 мм обектив. Изработката е японска, а гаранцията – 10 години.

.

В сайта на Амазон, а и на Оптека, се казва, че тази приставка може да се използва за ефекти тип “рибешко око” или за макроснимки. Тя наистина се състои от две части, които могат да се разделят, но аз така и не можах да измисля как да завинтя само предната част на приставката към обектива, защото резбите нещо не съвпадаха видимо. Приставката дойде без никакво упътване и така и не можах да измисля… Но засега не си давам много зор.

Със завинтената отпред приставка обективът става доста по-широкоъгълен. Аз изпробвах тази постановка на доста на снимките от калифорнийската ни ваканция миналия месец. Можах да хвана целите секвои и други такива пози. Минусите на подобна евтина ($33) техника обаче са забележими дори и от простото око на непрофесионалист като мен – частите от снимката, които се падат в краищата й, определено не са на фокус, а и цветовете в тези области са доста размити и нереални. Явно има защо широкоъгълните обективи да са толкова скъпи – чувал съм, че те компенсират тези аномалии. Но с тази приставка спокойно могат да се снимат пози с ефект “рибешко око”. Само трябва да се внимава с варирането – аз открих, че при 18 мм снимките ми се винетират при наличието на приставката.

.

Извод: евтина и непретенциозна играчка за трикови и ефектни снимки. Но нищо не може да замени хубав (и скъп) широкоъгълен обектив!