ВеБ:лог

Снимка (c) Engadget

Не знам какво му е гениалното на Genius Bar – отделът за поддръжка в Apple Store, но поне са си надписали гениални цени…

Преди няколко месеца Macbook-ът на Бо показа дефект – предните ръбове на подложката за китките се отчупиха. Бърза справка ми показа, че това е доста често срещан дефект, и се обадих в магазина на Apple да попитам какво да правя. Посъветваха ме да си направя резервация на Гениалния Бар, въпреки че бях купил лаптопа онлайн и стандартната му едногодишна гаранция вече беше изтекла. Резервацията се прави онлайн, но трябва да се улучи точния ден – иначе наличните часове за среща с някой “гений” свършват бързо.

Обслужването в магазина беше супер – “Добър ден, какъв ви е проблемът?” … “А, да, знаем за това, и ще ви го оправим за без пари, нищо че гаранцията ви е вече изтекла. Оставете ни лаптопа, разходете се из мола и елате да си го приберете след един час.”

След един час всичко беше оправено, сменено и лъснато. Единственото, на което се опулих, беше касовата бележка за това колко струва частта “клавиатура с подложка за китки” и трудът за преинсталирането им:

$139 за една клавиатура и $85 труд за смяна… … Спестих си $224!!!

Искрено се надявам, че на този лаптоп повече няма да се повреждат неща, които бих могъл да оправя сам с по-малко усилия.

Честно казано, точно на това ми заприличаха последните действия от процеса за преминаване към чисто цифрово излъчване на ефирна телевизия.

Наивно си мислех, че това решение е взето само преди 7-8 години. Истината е, че законът, уреждащ процеса, е приет още през 1996 година!!! Датата, на която ефирните телевизии трябва да прекратят аналоговото си излъчване, е била фиксирана на 17-и февруари 2009-а година.

След встъпването си в длъжност, президентът Обама помоли законодателните органи (Сената и Конгреса) да отложат тази дата с няколко месеца. Като главна причина за тази молба е изтъкнат фактът, че около 6 процента от американското население още не били готови за този преход. Законопроектът е бил представен, гласуван и одобрен от Сената на 26-и януари, а датата – променена на 12 юни 2009.

Същият законопроект е гласуван и отхвърлен от Конгреса на 28-и януари.

На 30-и януари се появиха новини, че законопроектът ще бъде подложен на повторно гласуване…

А на мен почна да ми писва!

Честно казано, допреди седмица и аз бях от хората в категория “неподготвени за прехода към цифрово излъчване на ефирна телевизия”. И двата телевизора в къщи бяха стари, с аналогови тунери. Личното ми решение за принадлежност в тази категория се базираше на два факта:

1. НЕ гледаме ефирна телевизия!
2. Клиент съм на DirecTV и като такъв преходът не ме засяга директно.

За да е “готово” за прехода, домакинство, което разчита само на ефирна телевизия (т.е. не е клиент нито на кабелна, нито на сателитна компания), трябва или да се е оборудвало с нов(и) телевизор(и), или да си е закупило конвертор от цифрова към аналогова телевизия (DTV converter box), който се продава във всеки магазин за битова електроника или онлайн, на цени между $40 и $80. Правителството на САЩ отдели пари и започна програма (в началото на 2008-а година), с която дава шанс на всяко домакинство да кандидатства и получи не повече от два купона със стойност $40 на парче, които да използва за закупуване на такъв конвертор. Аз лично се регистрирах на сайта само преди две седмици – но както казах и по-горе, бях премислил и решил, че мога да си позволя да изчакам. ( Преди няколко дни обаче попаднах на много изгодна оферта за HDTV телевизор, и вече съм оборудван за прехода. )

Според мен този преход не трябва да бъде забавян допълнително само заради недалновидността на много малка част от жителите на САЩ! Все пак всички са имали много години да се подготвят. Изчакването на последния момент обикновено е губеща стратегия (справка – доста публични кампании, като например тази за смяна на регистрационните номера на колите, в България) и тези, които са чакали до края, нямат абсолютно никакви оправдания. Бедни били, не знам какви били – аман от оправдания. Пък и по мои лични наблюдения, обикновено тези обществени прослойки се хвърлят да пазаруват неща (като плазмени телевизори, например), които не могат да си позволят – което според мен е и главната причина за финансовата криза, на която сме свидетели в момента, но това ще е предмет на отделна статия… Или да обобщя, използвайки Член шести от стария устав (“Който ял, ял!”) – ако не си се приготвил за този преход досега, никой не ти е виновен, и нямаш право да забъркваш каши за всички тези, които са планували и са се приготвили.

Едно общество, което “наказва” мислещите хора за сметка на по-безотговорните си членове, не може да просперира!

Един обикновен СМС в САЩ вече струва 20 цента на парче (и при изпращане, и при получаване) при всички мобилни оператори. А само преди две или три години цената беше 10 цента на бройка. Какво ли поскъпна чак толкова, та едно кратко текстово съобщение удвои цената си в толкова къс срок?

Правилният отговор е “нищо”. Нищо не е поскъпнало, просто много клиенти вече не могат без да “текстват”, търсенето се увеличава, и цената скача. Разходите по изпращане и приемане на едно съобщение са си все същите – близки до нула – просто защото кратките текстови съобщения се предават по контролния канал за обмен на данни между телефон и базова станция, а тази информация се обменя постоянно независимо дали абонатът е започнал разговор или не.

Мобилните оператори предлагат СМС-пакети в добавка към месечните абонаментни планове на примерни цени $5 ( на месец) за 400 съобщения или $15-$20 (пак на месец) за неограничено количество съобщения. Клиентът може да мисли, че получава добра отстъпка, но е почти невероятно да изпрати съобщения на обща цена по-висока от това, което е платил – макар че аз лично познавам човек, чийто усреднен СМС баланс е около 5000 съобщения на месец . Така че при всички положения операторите винаги правят доста голяма печалба от кратките текстови съобщения – даже и тези без “добавена стойност”.

Преди няколко дена един колега ми показа www.pandora.com – интернет радиостанция, в която всеки потребител може да си създава собствени радиостанции с музиката, която предпочита (или много подобна, по думите на Pandora). Изискват се seeds във формата на изпълнители или песни, които Пандора анализира, и след това ви захранва с музика с близки стилови качества. Параметрите за подбор на всяка отделна песен могат да бъдат видяни. Има бутони за оценка на всяка отделна песен (ДА или НЕ) и по този начин предпочитанията на слушателя могат да се калиброват още по-фино.

Пандора е front end на Проект “Музикален Геном” (Music Genome Project) – проект, поставил си за цел анализа на музиката чрез разбиването на всяко произведение на брой отделни параметри и числова оценка за това как е представен всеки един от тези параметри в даденото произведение. Доста интересна идея – която се оказа, че е и патентована в САЩ – но радио Пандора все още не е идеално. Главното, което не ми харесва, е че след като слушателят си хареса известни песни, радиото ги върти много често. Може би разрешението на този проблем е да се оценят положително повече песни, но аз явно не съм там все още. Другото ограничение, дължащо се на лиценза за слушане на музика от Пандора, е че на всеки час могат да бъдат прескочени само 5 или 6 песни… и след това трябва да се слушат и другите, въпреки че слушателят може да не ги харесва много. Разрешението – създаване на пет или шест “радиоканала”, които могат да се сменят след изчерпване на горния лимит до момента, в който или пак могат да се прескачат песни, или избраната песен не е боклучава .

Според лиценза на Пандора това интернет радио може да се слуша само от потребители, базирани в САЩ. Не знам до колко това ограничение е стриктно, така че ще ми е интересно ако някой пробва Пандора от България.

Преди около три месеца се хванах да поигравам Tribal Wars. Май видях рекламка за тази безплатна онлайн игра в един страничен панел на Facebook Mob Wars – с която игра ме зариби един колега от офиса… И от тогава си поигравам – влизам по няколко пъти на ден да заредя за производство нови сгради, пехота, конница или обсадна техника. Опитвам се да не прекалявам, но не винаги успявам . Май най-добре беше докато бяхме в Северна Каролина в края на ноември – имахме прекалено много неща за вършене там и това ми оставаше време да влизам онлайн (ползвайки нечия чужда отворена безжична мрежа ) сутрин и вечер по за 5 минути, та да мога да си направя ходовете.

Сега разбирам малко по-добре защо Дончо като че ли спря да пише в блога когато захвана да играе WOW. Това си е голяма краста – може би защото най-ценният ресурс при такива игри е времето на играча. Аз лично не мога да се стърпя да проверявам по няколко пъти на ден как ми вървят нещата – въпреки че знам колко време трябва да измине преди да е необходима намесата ми.

Ако някой играе на TW, може да ми се обади .

А вие играли ли сте MMORPG?

И аз се оборудвах с L обектив на Canon преди няколко седмици – EF 17-40 f/4L. Въпреки че обективът е от професионалната серия на Канон, цената му е доста ниска и дори и непрофесионалист като мен може да прежали малко $$ – защото ми беше писнало от китовия обектив… L-стъклото е доста тежко, но в никой случай не е толкова неудобно. Ръчното фокусиране работи винаги – даже и когато превключвателят на фокусните режими е нагласен на Автофокус. Трябваше ми известно време да свикна с разположението на пръстените за фокус и zoom. Обективът си идва със сенник.

Снимането с L-стъкло е голямо удоволствие. Всичко работи много по-гладко (или ‘мазно’, както би казал един от моите приятели), качеството на изработка е определено видимо по-добро от това на пластмасовия китов обектив. Автофокусирането е доста по-бързо. Дефокусът не е особено ясно изразен – минималната бленда е 4. Обективът се представя много добре на слънчева светлина, но при снимане на тъмно препоръчвам допълнителна светкавица, защото вградената в апарата не помага много. UV-филтърът е задължителен – не държа да посчупя обектив за няколкостотин долара поради невнимание.

Открих и друго нещо, което ми доставя удоволствие. Като снимам с този обектив, доста от минувачите спират да ме изчакат – и то не само тези, които биха минали между фотографа и модела, например… Спират се и тези, които трябва да минат зад Бо и да ми развалят фона. Това за мен е плюс – поне из САЩ, където не трябва да се притеснявам, че излишно привличам вниманието на околните към себе си. Мисля си да купя и един отражателен панел и следващия път като сме някъде със семейството, да направя Ник “осветител” – и може би сеирът ще е още по-голям .

Започвам да си събирам пари и за EF 70-200 f/4L… и после ще продам всичките си евтини обективи!

I hate Toshiba! Every time I have to work with anything made by them, I detest myself and made a promise over and over that I will never buy anything made by this company… (this is a personal opinion with a rather lengthy background explanation). But every now and then I have to just sacrifice myself .

A friend of mine recently asked me to diagnose and eventually fix her Toshiba Satellite P35-S609 – an old Toshiba-made laptop with a 17″ screen. I briefly searched online for a step-by-step manual for opening such a monster, but I found none. What follows is my record of this [not so pleasant] experience:

1. Turn the closed laptop upside down and place it on an even surface.
2. Unlock, unlatch and remove the battery.
3. Remove all fourteen screws labeled F18.

   

4. Optional – remove the one screw labeled F5.
5. Remove the 2 screws labeled F5 from the hard drive cover, remove cover, slide hard drive out and remove the remaining 4 screws labeled F5 that are positioned under the drive.
6. Open screen as far as it goes and very carefully pry out the little bezel panel between the screen and the keyboard.

   

7. Remove the two screws that hold the keyboard attached to the laptop, pry the keyboard out and carefully disconnect the keyboard ribbon cable from the motherboard.
8. Remove all four screws labeled X3.

   

9. Remove the two screws labeled X5 (located at the metal parts that hold the LCD assembly attached to the rest of the laptop), then carefully remove the screen assembly. Unplug the cable that connects the screen assembly to the motherboard.

   

10. Remove the three screws labeled X18 (the third one is positioned right at the edge that falls under the screen and is masked by a gray-colored plastic cap.
11. Unplug the touchpad ribbon cable from the motherboard.

Even after all these acrobatic tricks I could still not reach the cooling fans – they are positioned under the motherboard, so the entire motherboard must be disconnected and removed. I stopped right here – I got no more nerves left. I will try sucking the crap out of the cooling assembly using a vacuum cleaner from the outside of the laptop! Bad experience… even Boryana’s old Gateway laptop was much easier to open and clean up.

Have I mentioned that I hate Toshiba?

MacBook-ът на Бо дойде с 1 GB RAM – не пожелах да се оръся допълнителни $150 за втори гигабайт памет. Но покрай празниците реших единият от подаръците за Бо да бъде точно този ъпгрейд на компютъра й – поне се намираха добри сделки. Не можах да намеря инструкции на български за извършване на самата операция по ъпгрейда (оригиналните инструкции са тук) и споделям опита си:

1. Купува се RAM. Аз намерих 2×1GB mushkin DDR2 PC5300 памет за Apple компютри на крайна цена $40 от newegg.com. Намираше се и още по-евтина такава памет ($30 за 2 GB), но не ми се губеше време да се ровя и търся дали по-евтината памет е подходяща за MacBook-а, така че просто купих mushkin-a – поне е явно обозначен като подходящ.
2. MacBook-ът се изключва и се откачат всички кабели (най-вече захранващият), след което се затваря и се поставя “с главата надолу” на масата.



3. Изважда се батерията – първо се отключва с помощта на монета, след което изваждането й от корпуса е много лесно.



4. Отстранява се L-образната метална скоба в задната част на отделението за батерията. Правилният инструмент за това е кръстата отвертка размер 00.



5. Оригиналният 1 GB RAM се състои от два чипа по 512 MB, които трябва да се извадят. След отстраняването на скобата над всеки чип се показва по едно лостче, което трябва да се издърпа на може би поне 135-150 градуса и чипът памет изскача от гнездото си.
6. Новите чипове памет се поставят в гнездата и внимателно се натискат с два пръста, докато ръбът им се скрие под ръба на пластмасата, която образува отделението за батерията. Лостчетата се връщат под пластмасата.
7. L-образната скоба се завинтва внимателно обратно.
8. Поставя се батерията и се заключва с помощта на гореспоменатата монета.
9. Компютърът се включва и [поне при мен] всичко тръгна от раз.

Aз лично бях доста приятно изненадан колко бързо и гладко премина всичко. Досега не бях отварял компютър, произведен от Apple – но за всичко си има първи път! Единственият ми проблем е че в момента разполагам с два чипа памет DDR2 PC5300 по 512 MB, които не знам какво да правя. Най-вероятно ще се опитам да ги продам на eBay, но ако някой има нужда от подобна памет, може да се обади и все ще измислим нещо.

Ще трябва довечера да пусна малко видеообработки на MacBook-a, за да се опитам да видя разликата .