ВеБ:лог

След поредната пукотевица – този път в Wisconsin – ми направи слино впечатление един момент в почти всички онлайн новини за трагичната случка. Много хора питат “А как са допуснали този 20-годишен младеж да стане помощник-шериф и са му дали законното право да носи оръжие? Не са ли го проверили достатъчно и не са ли имали представа, че ще превърти? Не можеше ли да избегнем тази трагедия?”

Явно много хора гледат много филми и наивно вярват, че всяка черта в характера на даден човек може да бъде предвидена. Да, има си поведенчески модели, които дават правилна оценка за това какво е възможно и колко вероятно би било да бъде свършено от даден индивид, но във всяка личност се таят и тъмни ъгълчета, които никаква наука не може да предвиди. Освен това една от чертите на американската народопсихология е вградената активна гражданска позиция – особено ако някой бъде потърпевш от някаква трагедия с обществена значимост. Тогава много хора приемат борбата за избягване на повторение на същата трагедия за личен кръстоносен поход и става една… Все повече и повече правила и мерки за безопасност се добавят към и без това претрупаното ни ежедневие – и някои от тях са задължения по закон (бебешките столчета за кола, задължителните детектори за дим по къщите – а по новите закони вече не е достатъчно тези детектори да са захранени само от батерия, а трябва да бъдат свързани и към стационарната електрическа инсталация), за които човек може да си отнесе глоба. Разбивам, че новите кръстоносци имат искрено желание случилата се с тях трагедия да не посети други хора, но понякога цената за това е собствената ни свобода – и то за предпазване от нещо с вероятност за сбъдване едно на няколко милиона примерно. Знам, че като се случи нещо, и една жертва е прекалено много! Но все пак трябва да запазим и личната си свобода – иначе всичко ще стане като в един стар филм с Том Круз, в който той предвиждаше убийства и извършителите им биваха арестувани още преди извършване на деянието.

Та така и с проверките на историята и background-а на кандидатите за работа в сливотие служби с право на носене на оръжие… Сигурно настоящата летва е достатъчно висока, за да може да бъде прескочена от явни маниаци, но нищо не може да предотврати случаите в които хора, които изглеждат напълно нормално и преминават през ситото на сегашните норми, изведнъж превъртат и тръгват да вършат необратими бели. Не мисля, че технологията може да хване такива изгледи за бъдещето… А някои хора с удоволствие могат да изиграят тази карта уж за добро, но със зли дългосрочни цели. И само от нас зависи да не позволим това да стане повсеместна практика.

Примерна ситуация: човек, който е фен на военната история. Постоянно се рови по сайтове и енциклопедии да чете статии за оръжията на Световните войни, модерно въоръжение и начини за приготвяне на това-онова. Целта му е да се образова повече и да събере повече информация за любимото си хоби. Но за страничен наблюдател такъв интерес моеж да вдигне червен флаг; или някоя “умна” автоматична анализаторска програма просто да заключи, че човекът се опитва да събере арсенал с цел отмъщение или тероризъм. И върви после доказвай, че нямаш сестра, дето се вика.

Съчувствам на родителите на загиналите деца, но личното ми мнение е, че трудно може да бъде предотвратена всяка една подобна трагедия – не и без ограничаване на свободите ни по начина, по който ги имаме днес.

Добре, разбирам че при внос по пощата на части, обявени като автомобилеа електроника, се събира мито от няколко процента и след това 20% ДДС върху обявената стойност на пратката плюс митото – колкото и да не можах да намеря точните проценти в Митническата тарифа.

Това, което не разбирам, е защо трябва обработката на документи за получаването на пратката да трае 4 или 5 дена, с няколко ходения на получателя до митницата.

Определено ще трябва да се огледам за друг начин за извършване на подобен род услуги… Някой да се сеща за варианти?

Целият град е пощурял… Местният хокеен отбор от NHL – Buffalo Sabres – е вече на полуфинал за купата Стенли. От няколко седмици еуфорията залива всички – малки и големи – и ако не се интересувате от този вид спорт (като мен например), почвате да се изморявате от всичкия този шум.

Онзи ден бях седнал да изпия едно кафе в Starbucks рано сутринта, когато там нямаше почти никой. И станах свидетел на следния диалог:

(Възрастен човек, който явно е редовен клиент, се доближи до продавачката с обичайната си поръчка, и след като му приготви кафето, тя го попита)

- Ще гледате ли срещата довечера?

- Каква среща? – отговори й той.

Момичето го погледна с широко отворени очи и остана безмълвно.

- Кой няма да я гледа? – с явна увереност заключи господина…

На мен ми идваше високо да му кажа “Ами аз например няма да гледам никакви срещи, защото изобщо не се интересувам от хокей”, но нали съм си културен, си замълчах.

Никога не съм се интересувал живо от професионален спорт и никога не съм бил запалянко. В хубавите години на моето детство съучениците ми в Лиляната не пропускаха мач на Тракия или на Локо (в зависимост от пристрастията си). Аз съм ходил на подобно мероприятие около пет пъти в живота си… Просто не ми беше интересно. Повечето от колегите ми в офиса са върли запалянковци на всякакъв вид професионални спортове – цитират статистики, имат познания за почти всички играчи, редовно гледат срещи по телевизията или направо си купуват билети за цял сезон за домакинските мачове на местните отбори. На другия ден срещите се анализират и коментират много подробно. Аз съм малко далеч от всичко това. Разбирам, че хората имат интереси. Разбирам, че всички показват солидарност с местния отбор по хокей, който в момента е един от поводите за гордост в Buffalo. Но не разбирам, когато всеки ден, в който Sabres имат среща, се обявява за Sabres Day в училището на децата и в къщи се носят бележки, в които училището силно насърчава всички да отидат на училище ако не с фанелка на отбора (цена на детските размери – около $70 на бройка), то поне с дрехи в цветовете му. Днес сутринта дочух учителя по физкултура на шега да подпитва едно дете къде му е Sabres фанелката, а то му отговори “Ами мама я изпра”, но като че ли долових нотка на леко разочарование (и едва ли не вина) в гласа му.

А това според мен е зле. Професионалният спорт е машина за пари и зрелища. Не че е супер зле да се гледа и да се участва, но когато това стане цел на живота ни, става лошо. Доста от първо- и второкласниците си говорят предимно за хокей… а аз не искам и нашите деца да задълбават в това. Да, интересно им е и се увличат по хокея покрай съучениците си, така че мога някой ден през следващия сезон да ги заведа на някоя среща в голямата зала даунтаун просто да видят какво е. Но не желая това да се превръща в една от основните цели на живота им. И поне според мен е добре училището да не натиска учениците толкова много по тези въпроси. Нека е наистина въпрос на избор, а не на стадно поведение.

А мен като ме запитат “Отборът върви добре, а?”, обикновено отговарям “Кой отбор имате предвид и защо да върви добре”…

“Резултатите не са типични”. Такъв надпис обикновено бива показван с най-малкия възможен шрифт в дъното на екрана на телевизионните реклами за: мигновено и лесно отслабване; най-новия магически гимнастически уред, с който можете да се упражнявате само по 20 минути по 3 пъти на седмица и после да изглеждали като културистите и манекенките от рекламата; най-модерната диета – срещу $10 на ден ви се доставя известно количество приготвена храна и като ядете само нея, ще отслабнете за няколко седмици; на хитра програма за домашен бизнес или друг лесен начин за печелене на пари. И балъците се скъсват да звънят и да си дават парите на мошениците от екрана и никой не се замисля за това Results Not Typical – може би защото почти никой не обръща внимание да го прочете. Това предупреждение трябва да присъства във визуалните реклами по закон (а при радиореклама трябва да бъде включен определен текст на края на рекламата), но често пъти шрифтът е почти незабележим или нечитаем (а в радиото забързват фразата с предупреждението, така че тя се разбира само ако човек се напрегне да се заслуша).

Не съм сигурен и колко от хората, които си направят труда да го разчетат, биха поразсъждавали върху смисъла. Подобни реклами се целят в голяма аудитория от зрители/слушатели, стараейки се да ги убедят, че помощта на това, което се рекламира, е незаменима в живота им, и едва ли не всеки, който похарчи някой и друг долар за рекламираната стока/услуга, ще успее. Това за нетипичните резултати е студената вода за наивниците и подсигуряващата мрежа в случай че някой похарчи доста средства без резултат. “Съжаляваме, госпожо/господине, но вие сте от процента на типичните резултати”, т.е. тези, които не успяват, и които най-вероятно са мнозинството от участниците. А когато резултатите [на спечелилите] са нетипични, това означава, че шансът ви да спечелите/подобрите живота си е почти същият при сравнение между всички рекламирани програми (за които трябва да си платите) и здравият ви разум.

Аз лично препоръчвам разума!

Ефектът за китара (на който направих ревю преди няколко дена), беше предназначен за България. Опаковах го в един кашон както си беше в оригиналния калъф и го пуснах по пощата за България. Цената за 6 паунда (2.75 кг) колет е около $30 (+$4 за застраховка). В местната поща ми дадоха един номер, по който колетът може да се следи (но както установих в последствие, може да се види само кога колетът е напуснал USA – и нищо повече; местоположението му отвъд океана се губи в информационно затъмнение). И много се ядосах, когато Гошо ми съобщи днес как е получил ефекта – в пощата са решили да инспектират какво има в кашона (и може би дали има нещо по-хвърчащо, което би могло да се “изгуби” по пътя). За целта е бил използван макетен нож, с който е направен разрез напреки на дъното на кашона. Резултат – калъфът на ефекта е бил разрязан, а самият ефект е избегнал интервенцията като по чудо. Поне пратката е стигнала до получателя си.

Но аз почвам да се питам защо… Да, вероятно митническият закон изисква в пощата да проверят какво има в кутията – а съдържанието й беше много надлежно описано в митническата декларация (дълга форма). Но все пак инспекцията би могла да бъде направена малко по-внимателно и без да се поврежда съдържанието на пратката – нали все пак пощите се занимават главно с доставки. Спокойно биха могли да отворят кутията със същия колетен нож, но с разрез по ръба или просто през тиксото на долните капаци, да инспектират съдържанието на колета, после да го залепят отново и да известят получателя да дойде да си го вземе. Ама защо ли си мисля, че тогава всичко ще е много официално… Дано да греша и пратките до България за в бъдеще да пристигат неповредени.

Edit (2/5/2007): Днес стана ясно, че пощите нямат вина – кашонът е бил разрязан в митницата!

След лавинообразното представяне на най-новият продукт на Apple – iPhone, и валящите отвсякъде новини колко cool било устройството и как щяло да завладее пазара, днес попаднах на новината, че iPhone е запазена марка на Cisco, които са го наследили след покупката на Infogear, а те на свой ред са регистрирали запазената марка iPhone още през 1996-а. Cisco е достатъчно голяма компания, че да се огъне пред финансови или легални заплахи от страна на Apple, които са започнали да ги молят да им се разреши да използват името iPhone преди доста време, но Cisco не са им позволили. Вчера е стартирал съдебен процес за правата над името iPhone. Очертава се интересна развръзка – Apple най-вероятно няма да могат да използват името, а след всичкият маркетинг, свързан с него, и публичното му достояние, ще е голям резил.

Какъвто и да е изходът от процеса, май ще постави прецедент – аз лично не помня да съм виждал подобен сблъсък между компании от подобен мащаб.

Между другото, през 2000-а година употребявахме iPod (internet Phone Over Data) като вътрешно име на един от нашите фирмени проекти, но за съжаление не го бяхме запазили като марка и бях много учуден, когато го видях като име на MP3 плейъра на Apple.

Онзи ден чух следния бисер:

Пристига млад човек-емигрант в USA със спечелена зелена карта. Разполага с достатъчно пари като за начало. Свързва се със свои сънародници, които го осведомяват, че може да се пробва да вземе някой и друг долар социални помощи преди да започне да работи. Човекът започва да пита по форуми къде точно да отиде и какво да направи, че да вземе тези 5-600 долара на месец, които му се “полагали”.

Това веднага ми напомни един много стар виц от зората на новата българска емиграция (90-те години на XX-ти век): Идва един нашенец в САЩ, след като се е наслушал на истории как тук парите растат по дърветата и едва ли не ти скачат директно в джоба. Тръгва човекът още първия ден по улицата да събира впечатления и не щеш ли вижда изпусната от някого 20-доларова банкнота да лежи на тротоара. Понечва да се наведе да я прибере, но изведнъж се сепва, категорично се изправя и набутвайки и двете си ръце в джобовете, процежда ядовито: “Големи сте тарикати тука, ама я пък няма да ви работим още от първия ден!”

В този свят нищо не се получава без причина. Да, и социални помощи също. От доста време си говорим с едни колеги, че социалните помощи в съвременния си вид трябва да бъдат премахнати, защото не допринасят с нищо за развитието на икономиката – говоря за САЩ. Тези пари са предвидени да бъдат точно помощи за трудни времена – някой си е изгубил работата, разболял се е или се е случило нещо друго непредвидено и тези пари служат за покриване на нужди в преходния период до намиране на друга работа. Те не са средство за основен доход… И не ги плаща държавата, а всички ние, които се гърбим да работим и щем не щем ни се удържа 6.2% данък “Социално осигуряване”. И ми е безкрайно неприятно да наблюдавам парадокси от типа на “Въздебел индивид на социални помощи пие бира и пуши пура на верандата, надзиравайки как един мексикански работник му коси тревата срещу заплащане”. Единият от големите плюсове на американската система е вдигането на летвата, под която няма заяждания на много дребно. Примери бол – но този, за който се сещам веднага, е че данъчната администрация не изисква касови бележки за ядене по време на командировка когато сумата е по-малка от $25. Командированият си описва разходите, подписва се на формуляра и за данъчната администрация това е достатъчно. По същия начин и гражданите не търсят под вола теле когато тръгнат да се разправят с държавата. По този начин не се хаби излишна енергия за разправии с дреболии, а хпрата са малко по-свободни да гледат напред и да се занимават с други неща… Поне на мен съвестта и вътрешните ми убеждения не ми позволяват да върша нечестни неща, особено на дребно (тук щях да напиша още нещо, но засега ще се въздържа…) и въобще на ум не ми било дошло да искам да събирам някакви пари, които не съм си заработил по честен начин. Но явно не всички хора мислят като мен – то това не е възможно де, всички сме създадени различни. Но много моля да си имаме уважението и да мислим – нищо не се полага ей така от нищото. Да, напълно ми е ясно, че има много хора в тази страна, които експлоатират системата, но вярвам, че тя рано или късно ще се промени и ще насърчава работливите и предприемчиви хора дори повече и от сега, а ще отреже стимулацията на мързела. Ясно ми е, и че това ще става бавно, но се надявам да стане.

А ако не ми стигат парите, много по-добре е да се огледам какво мога да правя по по-ефективен начин или какви допълнителни доходи мога да си докарам вместо само да се тюхкам и да се чудя как да си огранича разходите!

• Цената на човешки живот в България – 1500 лева за причиняване на смърт по ‘непредпазливост’, след като двама полицаи са си играли с повереното им служебно оръжие: netinfo, dnes.bg
• Както много хора предвидиха преди около един месец, виновни за срутената сграда на Алабин 39 в София няма: news.bg
• Резултати от първия кръг на изборите за президент на Република България (от dnes.bg):
  1. Георги Първанов – Ангел Марин: 1 780 119 гласа
  2. Волен Сидеров – Павел Шопов: 597 175 гласа
  3. Неделчо Беронов – Юлияна Николова: 271 078 гласа
  4. Георги Марков – Мария Иванова: 75 478 гласа
  5. Петър Берон – Стела Банкова: 21 812 гласа
  6. Григор Велев – Йордан Мутафчиев: 19 857 гласа
  7. Любен Петров – Нели Топалова: 13 854 гласа

Винаги някой трябва да носи отговорност за дадена дейност, извършена или предотвратима от него/нея. Колкото повече няма виновни и отговорни, даже и за видими дреболии, толкова обществото е по-болно – всеки си дърпа чергичката към собствения си ъгъл и не му пука за общото. Ама затова сме и на това дередже де…

Наистина не знам накъде е тръгнал светът! И не мисля, че това е само знак, че остарявам . Просто някои неща биват обръщани да вървят срещу естествената си природа, и броят на тези неща прогресивно нараства в последните няколко години. Ето например днес прочетох тази новина – че училищните власти в едно начално училище в град Attleboro, в щата Масачусетс, са забранили на поверените им деца да играят на гоненица, на меката версия на американския футбол и други ненадзиравани игри, включващи преследвания, от страх че децата може да се наранят и да държат училището отговорно. Играта на народна топка била забранена преди няколко години пак със същия аргумент.

Бих искал да мога да възкликна “Стига с тия простотии бе, тате!” (като героинята от един класически български филм), но не мога. Не че тази постановка не е идиотска – наистина е такава. А защото виждам, че все повече училища и подобни заведения се опитват да управляват животите на децата на микроравнище – но всичко, естествено, е с цел да ги предпазят. Да ги предпазят от какво, обаче – от реалния живот, с който ще се сблъскат когато пораснат? Или от самите тях? Това, което ме плаши дори и повече от решенията на подобни власти, е и отношението на някои родители. Едната майка гордо заявила (пак в новината) че синът и се чувствал по-сигурно след забраната и че тя била “видяла достатъчно ситуации, в които децата почти щяли да се сблъскат“. Виждам доста такива родители тук наоколо – страхът за децата им е толкова голям (и необоснован, поне според мен), че се опитват изкуствено да ги предпазят от всякакви ситуации, в които децата ще трябва сами да избират страна и да могат да защитят мнението си. Ако детето на горната дама се чувства несигурно в играта на гоненица в междучасието, може спокойно да седи отстрани и да се занимава с нещо друго. Да, ама тук веднага имаме дискриминация – някои деца не могат да участват наравно с другите в “нещо”, и затова дайте най-добре да забраним това “нещо”, че всички да се чувстват равнопоставени. Тази порочна система създава много льольовци и оплаквачи, които само чакат някой друг да свърши нещо вместо тях, а ако не могат – ами най-добре да го забраним, че да не се чувстваме зле. Това за мен е диктатура на малцинствата. Теорията ми е че това свръхпредпазване на децата от реалния свят през времето, когато живеят с родителите си, ги прави неподготвени и леко мекушави. И за това когато се отскубнат от опеката на родителите си на “зрялата” възраст 17-18 години и отидат в университета, там се получават едни такива оргии, за които не бих и сънувал че биха били възможни в цивилизована страна. Просто отрочето е живяло всичките тези години зад една висока стена, издигната от родителите с цел предпазване, и когато излезе извън периметъра на стената, отрочето просто не знае какво да прави или как да решава за себе си. И резултатите са, по мое мнение, плачевни.

Моето отношение като родител към моите деца е че винаги ще се опитвам да им показвам света, какъвто е, и да се опитам да им създам умения да взимат самостоятелни решения. Защото е по-добре децата ми да научат доста неща от мен или от майка си, а не от улицата – все пак ще са с нас за ограничен период от време, и после ще поемат собствения си път в живота . И в колкото повече ситуации могат да си спомнят държанието ни като семейство, в толкова повече ще могат да се оправят сами и с добър резултат. Поне на това се надявам.

А иначе този свят… абе знам за къде е тръгнал и перспективите не са съвсем розови, поне от моята камбанария.

Мазето се наводнява. Бавно, но сигурно. И мизерно. Не знам как е по-добре да е навън – малко по-топло и със слънце, както е сега, или леден студ, който обаче ще скове 30-те сантиметра сняг по двора и те няма да могат да си проправят път до мазето… И аз не знам. Гребахме до едно време, но няма изгледи токът да дойде скоро и просто няма смисъл. Не съм очаквал да се случи нещо подобно, но станалото – станало. Просто трябва да помисля и да взема мерки това да не се случва за в бъдеще, иначе няма да мога да си ползвам кабинета долу.

По обед отидохме да вземем майка ми от нейната къща, че довечера сме на сватба на тя ще седи с децата у нас. Нейният квартал е пострадал дори повече и от нашия. Я, умни хора са прокарали електрически удължители през улицата . Дали пък аз няма да мога да помоля съседа да направя същото после като се приберем?

Водата в мазето е достигнала дълбочина 35-40 сантиметра докато ни е нямало. Ще трябва да ходя до съседа. Аз по принцип не съм човек, който иска да знае всичко за съседите си или постоянно да разговаря с тях – все пак те трудно се подбират. Даже не знаех и името на човека, чиято къща е през улицата от нашата, но сутринта поговорих със съседа отляво и той ми го каза, а също ми съобщи, че той има два удължителя по 30 метра и ако съм искал, съм можел да ги ползвам, и ми показа къде са окачени. Аз отидох и чукнах на вратата на съседа отсреща, обясних му какво е положението и го помолих да използвам малко от неговия ток. Той се съгласи веднага и даже ми изтегли два от неговите удължители до ръба на тротоара и аз закачих и дългия. Чудех се дали да стоя да го наглеждам, но той беше с дебела изолация и само го опънах през улицата. Надявам се да не минават да чистят снега или нещо подобно – ама той почти изчезна… А, т.е. не е изчезнал мистериозно, знам го къде е – ами в нашето мазе . Наджапах в ледената вода да откача кабела на помпата от стената и да го закача на удължителя. Яяяя, колко хубав е звукът на картерната помпа в моите уши . Но ще трябва да я оставя да поработи няколко часа – ще я откача точно преди да тръгнем за сватба.

Иначе съседите са доста добре настроени един към друг, въпреки че не се познаваме много. Който имаше моторен трион, излезе да реже клони – без значение в своя собствен двор или този на съседа. Услужваме си с това-онова – кой каквото има. В такива времена на бедствие хората са по-добре, ако работят задружно!