ВеБ:лог

Преди около три месеца се хванах да поигравам Tribal Wars. Май видях рекламка за тази безплатна онлайн игра в един страничен панел на Facebook Mob Wars – с която игра ме зариби един колега от офиса… И от тогава си поигравам – влизам по няколко пъти на ден да заредя за производство нови сгради, пехота, конница или обсадна техника. Опитвам се да не прекалявам, но не винаги успявам . Май най-добре беше докато бяхме в Северна Каролина в края на ноември – имахме прекалено много неща за вършене там и това ми оставаше време да влизам онлайн (ползвайки нечия чужда отворена безжична мрежа ) сутрин и вечер по за 5 минути, та да мога да си направя ходовете.

Сега разбирам малко по-добре защо Дончо като че ли спря да пише в блога когато захвана да играе WOW. Това си е голяма краста – може би защото най-ценният ресурс при такива игри е времето на играча. Аз лично не мога да се стърпя да проверявам по няколко пъти на ден как ми вървят нещата – въпреки че знам колко време трябва да измине преди да е необходима намесата ми.

Ако някой играе на TW, може да ми се обади .

А вие играли ли сте MMORPG?

Open Office for Mac се инсталира без проблеми на MacBook-а. Поиска си оригиналното Мac OS X CD, което дойде с компютъра – за инсталация на X11 – и после офис пакетът се качи гладко. Сега остава да го поразуча, защото при стартирането му излиза само текстообработващата програма, а на мен ми се иска да си поиграя с програмата за електронни таблици.

Прочетох и новината, че IBM пускат безплатна бета версия на офис пакета на Lotus – Symphony, но засега няма версия за Mac, а само за Windows и Linux.

Как се инсталира и Windows на Mac компютър с Mac OS?

Генерално са възможни две опции:

• Емулация -компютърът работи винаги под Мac OS, но с помощта на инсталирана виртуална машина за Windows може да изпълнява приложения за Windows в режим на емулиране. Програми, които предлагат тази възможност, са Parallels Desktop, VMware Fusion и други.

  Плюсове – могат да се използват и Windows и Mac OS едновременно. Минуси – не можах да намеря такава програма, която е безплатна; а и понеже се работи в режим на емулация, изпълнението става по-бавно.

• Присъщо (native) поведение – по време на рестартиране се избира коя от двете операционни системи (Windows или Mac OS) да получи целия контрол върху хардуера. Това е или-или опция – в даден момент от време може да се използва само едната операционна система.

  Плюсове – допълнителният софтуер, необходим за активирането на тази опция, се предлага безплатно от Apple. Да, той все още е в бета-версия, но ще бъде вграден в следващия release на операционната система – Mac OS X Leopard. Минуси – не могат да се ползват и двете операционни системи едновременно.

В тази статия ще се спра само на втората опция. Може някой ден да пробвам и някое приложение за емулация, но тогава ще напиша нова статия.

Софтуерът, който ви позволява да направите своя Mac компютър двусистемно-стартируем (dual-boot), се нарича Bootcamp. На тази страница са инструкциите (на английски). Не можах да ги намеря на страницата на apple.bg, така че ще включа най-важните точки тук, а който желае, може да чете оригинала на английски от горната връзка.

Изискванията към Mac компютъра ви са/трябва да имате инсталирани следните неща:

• Mac OS X Tiger версия 10.4.6 или по-нова (проверете чрез Software Update)
• Последните обновявания (updates) на фърмуера (проверете чрез страницата за поддръжка)
• 10 гигабайта свободно дисково пространство
• Mac компютър с процесор на Intel
• Празен DVD-R(W) или CD-R(W)
• Принтер за инструкциите (ще трябва да си ги разпечатате преди да започнете да инсталирате Windows – наистина).

  Бележка от Владо – в моя случай се разминах без принтер – ползвах си Thinkpad-а да гледам инструкциите през него. Виж долната снимка за детайли…)

• Законна версия на Windows – XP Home или Professional със Service Pack 2, Vista Home Basic, Home Premium, Business или Ultimate (версии за upgrade или версии, записани по на няколко диска, не стават).

Кратък клас по Bootcamp:

1. Уверете се, че вашият Mac компютър с процесор на Intel има инсталирани последните версии на Mac OS X и фърмуер. Технологията, която осигурява правилното функциониране на Bootcamp, е част от тях. Препоръчително е и да си разпечатате документът за инсталиране (PDF документ на английски).
2. Bootcamp ще изпече диск с драйверите, необходими на Windows за разпознаване на хардуера, който е специфичен за Mac компютъра ви. Важно: това трябва да бъде направено преди да започнете инсталацията на Windows!
3. Софтуерът ще ви помогне и да заделите дисково пространство за инсталацията на Windows без да е необходимо да копирате файловата си система от Mac OS. Използвайте плъзгача да определите размера, който ще е подходящ за вас. Bootcamp ви осигурява възможност да премахнете дяла за Windows, ако по-късно пожелаете това.
4. Поставете диска с инсталацията на Windows в устройството и инсталирайте и тази операционна система. Изберете дисковия дял, създаден от вас за Windows, и бъдете внимателни при този избор, защото иначе бихте могли да изтриете всички файлове от вашата Mac OS файлова система.

Това, през което аз минах като начинаещ Mac OS X потребител и специално за други такива начинаещи като мен (Дончо, не се обиждай, моля, ама гледам и теб да улесня… – щото и двамата сме еднакви Мак инвалиди май):

1. В допълнение на горепосочените изисквания ви трябва и свободен следобед или вечер, в който половинката ви не е заседнала пред MacBook-а си; кафе и търпение…
2. Bootcamp се сваля от тук.
3. След като се свали (ако не е пипано нищо по Mac компютъра, файлът (Bootcamp1.4.dmg) се е записал на десктопа), Bootcamp трябва се инсталира. Щрака се два пъти и след като се мине през стъпките на инсталацията, може да се прочетат и инструкциите за инсталиране, които идват със софтуера.
4. След инсталирането трябва да се стартира Bootcamp. След 5 минути ровене установих, че правилния начин за това е да се отиде до Macintosh HD -> Applications -> Utilities и да се щракне два пъти иконата Boot Camp Assistant, която се намира там.
5. Boot Camp Assistant си изпича CD-то с Windows драйвери, които ще са му необходими по-късно.
6. Ако желаете да създадете дисков дял за Windows и размер, различен от осигурения от двата бутона “Divide Equally” и “Use 32 GB”, хванете точката между двата дяла с мишката и я завлачете до желания размер. Аз създадох Windows дисков дял с размер 20 ГБ.
7. Следващата стъпка е инсталирането на Windows от неговото си CD.
8. Следващ блокаж – инсталацията на Windows стига до едно място, на което “Enter = Install Windows”. Натискам аз големия клавиш Enter, натискам – нищо не става. Рестартирах няколко пъти да видя дали и инсталацията на Mac OS X не се е издънила – не, всичко си беше наред. Загледах се в клавиатурата на MacBook-а и забелязах, че клавишът е кръстен Return. За да стане Enter, трябва фактически да се натисне alt(option)+return… MacBook-ът има и един малък клавиш, кръстен enter от дясната страна на клавиша Интервал – той може да се ползва без да трябва да се държи alt.
9. Документът за инсталация съветва против използването на версия на Windows XP, по-стара от SP2. Чудех се защо – а отговорът е лесен. Изпеченото CD с Windows драйвери за Mac изисква версията на Windows Installer от SP2. Без драйверите не може да се пусне мрежовия хардуер на Мак-а, не може да се свали SP2 и кръгът се затваря. Решението – SP2 (266МБ) на CD или на USB устройство.

   И така не стана обаче. Инсталацията на SP2 се дъни още в началото и не ще да продължи. Струва ми се, че дискът не се вижда съвсем правилно от операционната система и за това може да трябват драйвери от Мак CD-то, което обаче не мога да инсталирам без SP2. Приемам, че Apple са прави в препоръките си и спирам да пробвам този начин. Ще си намеря CD с Windows XP със SP2!

10. Този път стана! Всичко тръгна – инсталацията на Windows със SP2 мина гладко. След нея пъхнах CD-то с драйвери за MacBook-а и то стартира автоматично и си инсталира всички необходими драйвери. Безжичната LAN карта разпозна домашната мрежа, поиска ми паролата и бях онлайн. Изтеглих и инсталирах Firefox и заключих, че инсталацията на Windows е готова за работа.

Как се избира операционната система при стартиране на компютъра? Едната от тях винаги се зарежда по подразбиране (за настройката виж следващия параграф) – при нас това ще е Mac OS. За да се стартира Windows, трябва да се държи натиснат клавишът Alt/Option по време на стартиране на компютъра (точно след като се чуе звукът) и на екрана зилиза меню с наличните опции – Mac OS и Windows. Двойно щракане върху едната от тях продължава зареждането на избраната операционна система.

Операционната система, която ще се зареди без намеса от страна на потребителя при стартиране на компютъра, се избира от System Preferences -> System: Startup Disk -> Select the system you want to use to start up your computer.

Приемам допълнения и пояснения към тази статия.

Какво идва след изиграването на хубава компютърна игра? Ами разбира се, че продължение . Купих го преди няколко месеца и оттогава редовно играем с децата.

Тази игра идва на 6 CD-та. Инсталирах я сравнително бързо и безболезнено – май трябваше само да ъпдейтна драйверите на видеокартата. Върви добре на Pentium 4/2.53 GHz (1 GB RAM), но усещам как забавя от време на време – но това се случва само когато екранът е претрупан с фигури. В тази игра сградите могат да се строят там, където ви хареса – не ви трябва подложка както в първата част. Могат да се строят и стени, върху които могат да се слагат кули и катапулти, а това е любимата ми стратегия. Само дето не можете да качвате войски върху стената . Има само един вид ресурси – дървета/храна. Започвате кампанията с отделно количество командни точки. Всяка бойна или друга единица, която искате да построите, си има цена както в ресурси, така и в командни точки. Така че армията ви си има лимит (в началото на кампанията – доста сериозен…). Усъвършенстванията (upgrades) в технологии и бойни умения се придобиват в някои от сградите, но после трябва да си усъвършенствате всеки взвод поотделно, а това струва ресурси. Бойните единици обикновено се произвеждат и командват във взводове от по няколко човека. Има си и изключения, естествено. Единиците се групират и номерират за по-лесно командване. Всеки вид войска си има плюсове и минуси, така че внимавайте с тактиката (пример – не пускайте обикновена пехота срещу кавалерия или слонове, защото ще бъде много лесно прегазена без бой… виж, копиеносците са друга работа). Всяка единица бива произведена с Rank 1 и след успешно участие в бойни действия постепенно се издига нагоре в йерархията (максималното ниво обикновено е 3), като придобитият опит носи повече броня или атакуваща сила. Ранкирането важи и за сгради – колкото повече единици произведете в дадена сграда, степента й ще се вдига и като премине на следващо ниво, ще ви даде възможност да откриете нови технологии или да почнете да произвеждате нов тип войски. От време на време управлявате и героите от “Властелинът на пръстените” – ще ви оставя сами да откриете кои.

имам да стигна до края на Кампаниите!

В продължението са добавени две нови раси – джуджета (добри) и гоблини (лоши). Роханците са заменени от Елфи, а Хората са си пак хора (комбинация от Рохан и Минас Тирит). Лошите пак си включват Исенгард и Мордор. Имате възможност да си създадете свой собствен “герой”, който да използвате в битка. Не ми хареса продължителността на кампаниите 0 намерих ги за много кратки, но за сметка на това има нов режим – War of the Ring – в който първо местите войски по стратегическа карта (където можете да строите и някои сгради) и когато се сблъскате в противника в някоя територия, имате избор или да оставите компютърът да разреши сблъсъка въз основа на големината и опита на армиите, или да решите конфликта с битка в реално време. Единственият “минус” е че тази война може да трае много дълго, но ако искате да премерите сили с врага в единична битка, играта предлага и Skirmish режим. С една дума – има всичко, от което поне аз се нуждая. И за това и още я играем.

Чудех се защо не мога да позная Леголас и Гимли на обложката на диска, но в последствие се оказа, че това са Глорфиндел и Глоин…

Един от моите колеги ми спомена за orb.com още по време на световното първенство по футбол през миналото лято. Това е безплатна услуга, която ви позволява сравнително лесно да споделяте свои снимки или видеоклипове чрез интернет, без да трябва да ги прехвърляте на нечий сървър. Инсталирате си клиентски софтуер на някое от домашните PC-та, разрешавате какво точно може да се вижда отвън (през сайта на ORB) и сте готови. Ако ще споделяте информацията с приятели, ще им трябва име и парола – и вие като домакин ще трябва да им ги изпратите. Хубавото на услугата е, че можете да помпите телевизия в реално време по интернет – пак с име и парола, и според лицензионното споразумение на сайта, само за лично ползване. Ще ви трябва някакъв ТВ тунер, с който да вкарате сигнала от телевизора в компютъра си и оттам през ORB можете да го стриймвате онлайн. Този мой колега така си гледаше мачовете от световното на офис компютъра, че за нас се падаха през работно време, но услугата може да се използва и при други случаи – например когато трябва да пътувате в чужбина, а не ви се изпускат мачовете по американски футбол, например, или последния епизод на любимия ви ТВ сериал, ако имате такъв. Направих бърз тест и установих, че споделените снимки не се виждат онлайн когато сте ги забранили от клиента или когато съдържащия ги компютър е офлайн. Не дочетох цялото лицензионно споразумение в детайли и до края, но нищо в него не ми направи лошо впечатление. Дано си и остане така!

Днес намерих този адрес www.opensourcecms.com/. Това е сайт, който ви дава възможност да си поиграете с различни видове уеб софтуер – CMS системи, софтуер за блогове, галерии със снимки и всякакви други такива полезни неща – преди да почнете да си играете да ги инсталирате на собствения си сайт. Главната тема на портала се сменя на всеки 2 часа и всеки потребител може да получи име и парола за текущата активна тема и да си поиграе със софтуера, както и да прочете коментари от потребители. Много полезен инструмент. Проблемът на XXI век според мен е “прекалено много информация” и когато търсим нещо, което ни трябва, като че ли се позагубваме в океана от данни около нас. Толкова много неща са на наше разположение, че почти винаги са прекалено много . Open Source CMS съдържа свободен софтуер.

Колкото и да не харесвам начина, по който Sony генерално правят бизнес в наши дни, не мога да не похваля Media Software отдела им за това, което ми се случи преди няколко дена.

Преди доста години бях намерил много изгоден и легален начин да си закупя пълна версия на Sonic Foundry Sound Forge 5 – много добър редактор за звукови файлове. Оттогава си го ползвам за всякакви задачи от рода на MP-3 прекодиране, еквализация, добавяне на компресия, нарязване на голям файл на парчета, рипване на CD-та и други такива всекидневни задачки. Sony закупиха правата върху разпространението и развитието на софтуера SoundForge преди няколко години и оттогава от време на време се сблъсквах с проблеми – всеки път когато инсталирах легалното си копие на програмата на нов компютър (след преинсталация или нещо подобно) трябваше да го регистрирам и да получа нов регистрационен ключ. Добре ама когато собствеността върху продукта се смени, смени се и сървъра, чийто адрес беше фиксиран в софтуера. Имах две работещи копия – на студийното си РС и на служебния лаптоп (да, понякога тази програма ми трябва и в офиса ), но след срива на твърдия ми диск в къщи и преформатирането на служебния лаптоп за новата компания, за която почнах да работя, не ми остана нито едно работещо копие. Опитах разрешението, което Сони предлагат на уеб-сайта си, но и това не тръгна. Определено не ми се даваха $250 за най-новата версия на Sound Forge – 8.След няколкодневно отлагане реших да се обадя на отдела за поддръжка и да питам как мога да разреша този си проблем. И ядец – телефонът на поддръжката е отворен само през деня, когато съм в офиса, а не искам да звъня оттам. Но после намерих опцията live chat и се свързах с един любезен момък, който изслуша болежките ми и се задълба в проблема. Разрешението дойде след 5 минути – “ще ви дадем безплатен upgrade до Sound Forge 7, като ви препоръчваме да си платите upgrade до версия 8, щото тя има не-знам-си-какви-си предимства”. Благодарих за бързото разрешение на проблема ми, учтиво отказах да си купя новата версия, прекъснах чата, свалих си софтуера, регистрирах го и той веднага тръгна. Сега пак мога да си ръчкам аудиофайловете.

На това му викам добра поддръжка и реклама. Спокойно можеха да ми откажат – сигурно фигурирам в базата им данни като закупил Sound Forge XP (орязаната версия) за $10 през 2002-а и после направил upgrade до Sound Forge 5 за още $30 и то по времето на старата компания-собственик – и можеха да ми продадат най-новата версия с “голяма” отстъпка. Но вместо това се опитаха да ме задържат като клиент по най-удобен за мен начин. Както казах и по-горе – не че много обичам Сони, но поне се стараят .

Преди седмица или две Дончо ми се оплака от един недостатък на WordPress темата, която ползвам за блога – в режим “четене на един постинг” нямаше бутони за предишен и следващ постинг и така човек, който не е чел от известно време, трябва или постоянно да щрака напред-назад или ръчно да сменя номера на постинга в мястото за адреса така че да чете тема по тема… Реших да уважа така докладвания feature request и си седнах на четирибуквието да ровя PHP код и да видя дали ще мога да се справя сам. Както може да се види, този feature вече присъства в настоящия блог. Ето какво точно трябваше да направя:

• Досега съм видял два главни начина за четене на един пост – или в различно изглеждаща страница (без страничните полета с връзки – както тук) или в страница, изглеждаща по същия начин като главната, но съдържаща само един постинг, а не последните 10, да речем – така е тук.
• При първия начин обикновено съществува отделен .php файл, който съдържа код за показването на различно изглеждащата страница…
• Втория начин приложих тук:
  • Ако ползвате тема, различна от тази по подразбиране, тя обикновено съдържа файла index.php в папката wp-content/themes/< име_на_темата>. Трябва или да редактирате файла от папката на сървъра ви (поне cPanel дава възможност за това) или да редактирате файла локално и после да го хвърлите на сървъра.
  • В началото на файла (промененият код е в курсив):
    

    
<title >
<?php bloginfo('name'); ?>

<?php if ( is_single() ) { ?>
»Blog Archive
<?php } ?>

<?php wp_title(); ?>


  • В частта от файла, където се показва съдържанието:
    

    
<div id="main">
<?php if (have_posts()) : while (have_posts()) : the_post(); ?>

<?php if ( is_single() ) { ?>
<div id="h2">
<div id="prev_post">
<?php previous_post('« %','','yes') ?>
</div>
<div id="next_post">
<?php next_post('% »','','yes') ?>
</div>
<br />
</div>
&
#60;br />
<?php } ?>

<?php the_date('','<h2>','</h2>'); ?>


  • prev_post и next_post дефинирах в style.css като:
    

    
#next_post { float: right; }
#prev_post { float: left; }


Това беше всичко май. Ако имате въпроси, питайте. Не че съм много голям спец по PHP програмиране, но обикновено като направя нещо придобивам поне някаква представа за принципите му на работа.

Днес най-накрая се реших да се пробвам да инсталирам игрицата Half Life 2. Братовчед ми я подари преди няколко месеца, а аз все имах какво друго да играя. А и честно казано, не съм от най-запалените почитатели на First Person Shooter игри. Бях слушал добри отзиви за играта и реших да я пробвам. Преди да отрежа лепенката на кутията погледнах хардуерните изисквания. Вписвам се. Ама ми направи впечатление друго – фразата “Наличието на Интернет връзка е задължително”. Знам, че за доста онлайн игри това си е напълно задължително изискване, ама защо да е и за такава еднокомпютърна игра, не можах да проумея. Но после прочетох лицензионното споразумение ред по ред. И намерих отговора на въпроса ми – интернет връзката е необходима, защото за да играете Half Life 2, трябва да си направите акаунт в уеб сайта на разработчиците на енджина на играта – Steam. Позамислих се, пък натиснах Cancel. Поне засега не ми се иска. Ако имам компютър само за игри, нямаше хич да се замислям. Но това PС се използва и за много други дейности и не ми се иска да инсталирам някакъв свързан софтуер, за който не знам точно какво ще прави когато не играя. Може би по-нататък ще си купя или ще си направя някое чисто gaming PC и няма да се замислям.

Онзи ден открих за себе си нещо много интересно – Google Earth. Намерих си къщата . Всичко се вижда много ясно. За по-големите градове в USA изображенията почват да се размазват чак след като сваля гледната точка под 1000 фута. Видях колата пред къщата на съседа. На нашия няма никакви коли, но не мога да намеря информация кога е правена базата данни и колко често се обновява. И офиса се вижда ясно. Чак е изумително. Опитах се да погледна България, но там изображението се размазва от доста по-високо и не можах да си видя къщата в Пловдив ясно. Но поне доказах, че Buffalo наистина е само на един градус географска ширина по на север от Пловдив и затова и климатът в доста подобен. Ще трябва да покажа и на децата . Явно доста от информацията е възстаричка, че до връх Мусала още има “езера Сталински”. Сигурно са събирали информация от стари съветски военни карти.