ВеБ:лог

Каква е процедурата за придобиване на българско гражданство по произход за граждани на САЩ на възраст под 16 години, чиито двама родители са българи?
Не успях да намеря компилиран отговор на този въпрос, така че ще отразя моите открития тук.

Законовите изисквания се намират тук. Почти нищо не ми стана ясно след като ги прочетох и реших да се обадя на българското консулство в Ню Йорк, за да потвърдя процедурата. Свързах се от първия път, без много чакане (за разлика от минали години) и една много любезна дама ми обясни, че за деца на възрастта на моите ще е най-препоръчително първо да извадя необходимите документи от американска страна и да се опитам да ги подам в общината по местоживеене на майката в България, с надежда това да е достатъчно. Опитах се да попитам какво да правя, ако това не се получи – и отговорът беше “Ако не стане, обадете ни се пак и ще ви изясним следващите стъпки”. Следната процедура е в сила за деца под 11 години:

1. Заверка на акт за раждане, издаден в САЩ (birth certificate) с апостил

Общи положения, както са описани на сайта на българското консулство в Ню Йорк.

Списък на отделите, от които се изисква заверка с апостил, в различните щати, може да се намери тук.

• Заверка на акта на раждане в Здравния отдел (Department of Health) в съответния щат.

За New York State – NY Dept of Health заверява актове за раждане по един от следните начини:

По Интернет

По пощата

По телефона

• Официален препис на акта за раждане може да бъде издаден и от самия град, където е родено детето – в моя случай от Amherst Town Clerk, лично, срещу $10 (на копие), платими чрез дебитна карта (плюс $2.50 такса за услугата), в брой или с чек (без допълнителни такси). Копието се получава веднага.

  Личен опит: отделът за работа с граждани в кметството работи от 8 до 16:30 часа (без обедна почивка) в работен ден. Офисът няма остъклени гишета, а е една голяма стая с 6 служителки на бюра и един плот отпред за клиентите (там съм клиент, не молител). Цялата процедура ни отне 5 минути – попълва се един формуляр (казаха ми, че може да сложа имената и на двете деца в него) и докато още пишех, едната от служителките си преписа двете рождени дати и фамилното име и ми разпечата преписите още преди да подпиша формуляра. Поиска ми само шофьорската книжка – аз бях завел и Бо в случай че е необходимо присъствието и на двамата родители, но това не е задължително – подпечата преписите, поиска ми $20 и ни отпрати с “Have a nice day”.

  Резултат: 5 минути, $20.

• Полученият препис от акта за раждане трябва да бъде официално заверен и в общината по местораждане – в моя случай Erie County, NY. Заверката за автентичност се прави на място, срещу $3 на документ.

  Личен опит: Бо свърши тази работа – сградата, където се помещава Erie County Clerk, се намира в downtown. Паркинг има на улицата пред сградата, срещу около $2 на час. Получаването на заверката отнема няколко минути.

  Резултат: 10 минути, $8.

• Издаване на апостил от Държавния департамент (Department of State) в съответния щат – за Ню Йорк става по пощата, срещу $10 (на копие). Срокът е от 2 до 4 работни дни. Цена за препоръчана поща – по $5 на писмо.

  Личен опит: Писмата със заверените актове за раждане бяха пуснати в петък. Отговорът с двата апостила пристигна по пощата в четвъртък.

  Резултат: 6 дни изчакване, $30.

Документни разходи от американска страна: $58 за две деца, или по $29 на дете.

БЪЛГАРИЯ

2. Превод на документите на български – 10 лева на страница, по 3 страници на дете = 60 лв. Срок – 2 дни.
3. Заверка на преведените документи заедно с оригиналите в министерството в София – направено чрез посредническа агенция, цена 40 лв на дете. Срок – няколко дни.
4. Представяне на американския акт за раждане заедно с апостила и всички преводи в Службата по гражданско състояние на общината по последно местоживеене в България за отразяването му в българските регистри – за мен това е Община Пловдив.

   Оказа се обаче, че Община Пловдив е разделена на няколко района и човек трябва да отиде в правилния район, в който се съхраняват данните по гражданското състояние за съответния индивид. Аз започнах от Район Източен – защото имах спомени, че когато на Боряна й беше нужен нов акт за раждане, го взехме от там. Оказа се, че това [вече] не е вярно и нашият пловдивски адрес е обслужван в Район Централен. Факт, който намерих за доста интересен, е че служителката от Район Източен ми каза, че ако сме “били при нея”, придобиването на българското гражданство ставало за два дни с документите, които й представих за преглед; но не знаела какъв е точно процесът в Район Централен. Явно това е процедура, която се определя на ниво район.

   Когато се опитахме да представим документите на децата в Район Централен, се оказа че има “голям проблем” с името на едното дете – но това ще е предмет на друга публикация. Внасянето на документите в деловодството на Район Централен ми отне няколко минути (и ако не се лъжа, имаше такса 1 или 2 лева).

   Оказа се, че процедурата в Район Централен отнема 10 работни дни и включва отдел ГРАО, правния отдел и кмета на района. Тъй като ние, родителите, нямаше да сме в България за взимането на документите, бяхме изпратени при нотариус за изготвяне на пълномощно за получаване на документите от майка ми.

   Резултат: 20 минути (без разправиите).

5. Пълномощно за получаване на документи за българско гражданство – необходимо е специално пълномощно, защото поне според Район Централен генерално пълномощно не важало в този случай. След малко обикаляне из центъра на Пловдив намерихме един нотариус, който ни изготви пълномощното за 20 минути, срещу 8.40 лв.
6. Придобиване на документи за самоличност – след произнасяне по нашия случай, Район Централен ни издаде български актове за раждане и на двете деца, включващи ЕГН. Цена – 10 лева на документ.

Документни разходи от българска страна: 168.40 лева за двете деца, или по 80 лева на дете плюс пълномощното за получаване на актовете за раждане.

Обща цена за две деца: 245 лева (при курс около 1.30 лв/$).

Краен резултат: децата ми официално имат и българско гражданство.

Получавам доста въпроси от читатели за това как може да се види колко време отнема обработката на документи за различни имиграционни дела. В настоящата статия ще опиша алгоритъма, който аз използвам. За пример ще използвам кандидатстване за зелени карти (имигрантски визи) на родители на американски гражданин.

1. Проверка дали съответната категория има ограничения за годишна бройка отпускани визи – във визовия бюлетин на Department of State. Проверявам какво казва последния бюлетин за категорията “Родители на американски гражданин” – в главата “Family-Sponsored Preferences” не съществува такава категория. Виждам само “несемейни синове и дъщери на граждани”, “партньори и деца плюс несемейни синове и дъщери на притежатели на зелени карти”, “семейни синове и дъщери на граждани” и “братя и сестри на възрастни граждани”. Сроковете за чакане на тези категории са дадени в таблицата в точка 5 – таблицата показва датите, когато са заведени делата, обработвани от имиграционните служби в момента. Времето за чакане при първата категория (“несемейни синове и дъщери на граждани”) например е около 6.5 години за българи (втори ред, втора колона от таблицата).

   Това ме кара да мисля, че категорията “родители на граждани” е без годишни ограничения за бройката издавани визи, но правя и втора проверка, за да съм сигурен.

2. Immihelp.com – раздел Family-based immigration, статията за категориите. “Родители на гражданин” се пада категория IR5 и наистина няма ограничения за визите.
3. Процедурата за кандидатстване е описана тук (на официалния сайт на имиграционните служби) и тук (на Immihelp). Номерът на формуляра, който се подава, е I-130.
4. Ако кандидатите за зелена карта (родителите на американския гражданин) са вече в САЩ, документите им ще бъдат изпратени за обработка или във Vermont Service Center (VSC) или в California Service Center (CSC) в зависимост от това в коя част на страната пребивават. Отивам да проверя времената за обработка на I-130 в тези два центъра:

   Vermont: Категория I-130, подточка “U.S. citizen filing for a spouse, parent, or child under 21″. Информация е последно публикувана на 18 ноември 2008, като таблицата е датирана 30 септември 2008. В тази категория са били обработвани документи, подадени към 26 февруари 2008, т.е. чакането е около 7 месеца от подаването на документите.

   California: чакането за категорията е 6 месеца.

   След като документите са приети от имиграционните служби, на подателя бива издаден входящ номер, чрез който могат да се следят промени в статуса на молбата – тук.

5. Даже и ако родителите живеят в България, документите за молбата се подават по гореописания ред в САЩ ако американските граждани, спонсориращи родителите си, имат постоянен адрес в САЩ (малко повече информация за това има на сайта на американското посолство в София).

Важно е да се отбележи, че тези срокове започват да текат от приемането на документите в USCIS. Процесът по приготвяне на документите отнема още една или няколко седмици преди самото подаване. Таксите за подаване на документите ($355 на човек за I-130) са описани и на сайта на USCIS, и на Immihelp.

Както и преди, предупреждавам четящите, че не съм адвокат по американско имиграционно право и настоящия материал отразява моите изследвания по въпроса, без да претендирам за напълно изчерпателни знания. В статията има връзки към други сайтове, на които всеки може да чете и да се опитва да интерпретира законите. Но както винаги, най-добре е да се работи с професионалист – адвокат по американско имиграционно право.

Въпросът е главно към хората, които понастоящем живеят в чужбина, но даже и да живеете в България, може да се опитате да ми дадете причина за [временно] завръщане до България – например за един месец през лятото.

Отговарям на въпрос на читател за опциите за брак между притежател на зелена карта, който вече е заживял в САЩ, и гражданин на друга държава, който понастоящем пребивава в САЩ*:

• Годеническата виза (K-1 или K-3) не е възможна опция в този случай. Тя се отнася за ситуации в които гражданин на САЩ се жени за гражданин на друга държава.
• Друга възможност е да се изчака притежателят на зелена карта да се натурализира като гражданин на САЩ и тогава да се мисли за брак.
• Сключване на брак в САЩ – това е най-логичната опция, но поради годишни квоти за имигранти в тази категория и дълги списъци с чакащи за имигрантска виза в категорията Family.2А, чуждият гражданин няма да има право да кандидатства за промяна на статута (Adjustment of Status) в продължение на няколко години – докато няма налични визи за датата на подадената молба. (Датата, на която имиграционната молба е подадена в USCIS, се нарича дата на приоритет – priority date. Молба за промяна на статута не може да бъде подадена преди визовият бюлетин на USCIS да обяви, че има налични визи за категория Family-Sponsored, 2A. Когато това се случи, датата на приоритет е валидна.) Дотогава чуждият гражданин няма да има право да живее законно в САЩ освен ако не притежава друг вид виза (например студентска или работна), разрешаваща му/й да пребивава легално в страната. Възможностите за това са:
  1. Ако чуждият гражданин е влязъл законно на територията на САЩ, никога не е бил извън статут (out of status), никога не е работил нелегално в САЩ и датата на приоритет е валидна, може да се подаде молба за промяна на статута в САЩ.

  Тъй като валидирането на датата на приоритет може да отнеме между 3 и 5 години от подаването на първата молба (б.а. в момента датата на приоритет за България в тази категория е 15 април 2003-а, т.е. USCIS разглеждат молби за брак на притежател на зелена карта с чужд гражданин, подадени преди близо 5 години), оставането в легален статут на чуждия гражданин би било възможно само при наличието на студентска или временна работна виза – но не на туристическа виза, която е валидна за максимум 6 месеца с възможност за едно продължаване на валидността й с още 6 месеца. Ако чуждият гражданин е извън статут, препоръчва се да напусне САЩ преди изтичане на 6 месеца (с цел да се избегне задължителен отказ за издаване на виза в бъдеще, който може да трае от 3 до 10 години) и да се опита подаване на молба за зелена карта с цел брак през консулството на САЩ в държавата по месторождение на чуждия гражданин (сроковете за това зависят както от натовареността на консулството при разглеждане на подобни молби, така и от датата на подаване на молбата в него).

  2. Чуждият гражданин може да се опита да пребивава незаконно в САЩ с надеждата, че ще може да си промени статута когато датата на приоритет стане валидна. В този случай обаче рискът от депортация и последващ отказ от виза е много голям.
  3. Чуждият гражданин може да напусне САЩ след като е пребивавал нелегално повече от 6 месеца, но по-малко от година; или след като е пребивавал нелегално повече от година, да изчака докато датата на приоритет стане валидна, да изчака допълнителен период от 3 или 10 години (който зависи от дължината на нелегалния престой в САЩ) – или да кандидатства за отмяна на подобна забрана. След изтичане на необходимия времеви период може да се подаде молба за имигрантска виза базирана на брак в консулството.

     Ако чуждият гражданин е пребивавал нелегално в САЩ в продължение на 6 месеца и повече, трябва да придружи молбата си с допълнителна молба за отмяна на забраната за влизане в САЩ. Чуждият гражданин ще трябва да докаже, че отказ на молбата за виза ще създаде непреодолими трудности за съпруга/та и децата, които са в САЩ, кат непреодолими означава нещо повече от това, че на тях им е мъчно – пример за това са сериозни медицински проблеми в семейството. Ако се получи отказ на молбата за отмяна на забраната, чуждият гражданин няма да бъде допуснат в САЩ за период от 3 години (в случай че е бил нелегален за повече от 6 месеца, но по-малко от една година) или 10 години (в случай, че е бил нелегален за повече от една година) – като тези години се броят от датата на одобряване на молбата за имигрантска виза, базирана на брак с притежател на зелена карта.

  Ако напуснете САЩ с цел да кандидатствате за виза в консулство, съберете и пазете всички доказателства за вашите посещения в и отпътувания от САЩ – самолетни билети, бордни карти, бележки от магазини, медицински досиета, сметки от кредитни карти и всякакви подобни документи.

Другата генерална възможност е да се изчака притежателят на зелена карта да се натурализира като американски гражданин и тогава да се подаде молба. Съпругът/съпругата на гражданин на САЩ се разглежда като пряк роднина и молбата за виза не подлежи на дати на приоритет, годишни квоти или дълги периоди на чакане. Не се препоръчва обаче непременно да се изчака с подаването на молба за виза след като притежателят на зелена карта придобие гражданство – по-лесно е да се смени категорията на петицията. Важно е молбата да се нареди на опашката веднага щом това стане възможно. Възможно е да има закъснения и в процеса на натурализация и по-ранната дата на подаване на молбата ще се окаже полезна в този случай.

Източник: Immihelp.

---

*: Уведомявам ви, че не съм адвокат по имиграционно право. Единственото, което правя, е опит за интерпретиране на публична информация. Съветвам ви да се обръщате към професионалист преди взимането на решения, които биха оказали влияние на живота ви.

Дискусиите за евентуално въвеждане на задължително гласуване в България, регистриране на гласоподаватели и проблемите около изборите ми припомниха да намеря малко повече информация за това как се съставят избирателните списъци в моя щат – Ню Йорк. Още преди ми е правило впечатление, че формулярът за кандидатстване за шофьорска книжка съдържа в себе си част за регистрация на гласоподаватели !?! Сайтът на щатската избирателна комисия (NY Board of Elections) ми даде търсените отговори.

За да може да гласува, индивидът трябва да отговаря на следните условия:

• Да е гражданин на САЩ;
• Да е навършил(а) 18 години в годината, в която се регистрира за избирател (но за да може да упражни правото си на глас, трябва да има навършени 18 години преди деня на изборите – който винаги се пада на първия вторник през месец ноември);
• Да е живял(а) на настоящия си адрес поне 30 дни преди изборите;
• Да не е в затвора или да е освободен на изпитателен срок за углавно престъпление;
• Да не гласува никъде другаде.

Формулярът за регистрация трябва да се изпрати до общинската избирателна комисия не по-късно от 25 дни преди изборите. Комисията изпраща известие до всеки регистриран избирател и потвърждава правото им на гласуване. Законът не задължава гражданите да носят документ за идентификация в деня на изборите, така че самоличността на избирателите се потвърждава в момента на попълване на формуляра за регистриране на гласоподавател – в него се вписва или номерът на шофьорската книжка (която служи и за лична карта…), или последните 4 цифри от номера за социална осигуровка. Ако проверката на самоличността не е установена преди изборите, комисията уведомява съответните граждани да си носят документ за самоличност в самия изборен ден.

Формулярът за регистрация включва и секция, в която се заявява принадлежността към дадена партия – това се прави с цел гласоподавателите да бъдат допуснати до първичните избори за кандидати на тези партии.

Начините за регистрация за гласуване са няколко – лично, по телефона, по пощата, онлайн или чрез местния КАТ (NYS DMV). Ако човек не се регистрира, не получава правото да гласува. Бързата справка за избирателната активност ми показа, че за периода 1948-2004 тя е твърдо над 50% за президентските избори.

Дали подобна система би направила гласуването в България по-лесно? Или все още подобни “доброволни” начинания са неприложими там…

От известно време си мислех, че съм си отговорил на този екзистенциален въпрос, но можах да го проверя чак този уикенд.

Когато проверявах в сайта на Националния Осигурителен Институт с ЕГН-то си, виждах следното:

Мислех си, че това е достатъчно доказателство за статута ми на “недължащ пари на българската държава”. През уикенда се бях заговорил с една приятелка по телефона и тя ми спомена, че тя е от хората, които Здравната каса гони за дължими пари. При проверка с нейното ЕГН установих, че при нея излиза един списък в червено, който показва за кои месеци има дължими вноски.

Това най-вероятно се е получило поради факта, че напуснахме България през 1998-а – преди здравната реформа от 2000-та, и съответно не сме записани за личен лекар, и не сме били “осигурявани”. Моята гледна точка е че и да съм бил осигуряван, няма да търся “безплатната” държавна лекарска помощ в България – просто нямам време да чакам. Колкото пъти сме посещавали лекар или зъболекар там, просто сме си плащали от джоба, защото поне допреди няколко години цените бяха много ниски – поне от моята гледна точка.

Така че ако при проверка в сайта с вашето ЕГН видите подобна картинка, най-вероятно сте от щастливците, които не дължат пари на Здравната каса.

Единственото, което ми липсва в горното уравнение, е че не знам за никой, който да се е видял по подобен на мен начин в сайта, и после да се е уверил на място в някой офис на Здравната каса, че наистина не дължи пари…

Днес се сетих да проверя дали тази година ще има пак лотария Зелена карта. Сайтът е отворил за регистрация вчера, а крайният срок е 2-и декември.

В следващите няколко седмици ще публикувам серия статии, които обмислям от доста месеци, и за които чувствам че времето за публикация е назряло. Напоследък говорих с доста хора по тези въпроси; появиха се и доста публикации по блогове и сайтове.Ще се опитам да дам моя отговор. Винаги се опитвам да съм обективен (доколкото мога) в такива дискусии, но както винаги казвам – всичко, което излиза от устата ни или изпод клавишите ни, е пречупено през вътрешния ни мироглед и собствените ни убеждения и вярвания. Не твърдя, че съм винаги прав – а и не мога да бъда прав и да говоря за това как други хора виждат тези неща през собствената си гледна точка – но поне се опитвам да не бъда явно едностранен. Просто предлагам други виждания за храна на ума на всеки умен човек, който чете и разбира.

В много от гореспоменатите статии и коментари става въпрос за Бягството. Под това естествено се разбира процесът на смяна на местожителство – от български адрес с такъв някъде из чужбина. Така ли е всъщност? Бягство ли е това или просто лично развитие?

За жалост нямам достъп до български тълковен речник и не мога да видя как официално е дефинирана думата “бягство” в него, но като се замисля, мога да видя поне две от значенията й: 1)процес на придвижване от едно място до друго чрез тичане; 2)изоставяне на нещо, незаинтересованост от по-нататъшно обвързване с дадено място/човек/събитие. Очевидно думата се използва с второто й значение когато стане въпрос за личния избор на някого.

Да разгледаме няколко ситуации:

1. Неголям миньорски град някъде из планините. Дете, родено в семейство на миньори – и майката, и бащата работят в мината. Дядото е бил един от пионерите – с цената на здравето си е участвал в разработката, работата и управлението на мината. Е, поне до смъртта си на 50-годишна възраст. Бащата е продължил традицията на поколенията – вече 28 години всеки ден слага комбинезона и каската, нарамва инструментите и се полюшва в клетката на асансьора на път за работа. Единственият син в семейството още от малък се е интересува предимно от музика – дрънка на окачената на стената в къщата китара, ходи на уроци по цигулка в читалището… Мечтата му за развитие в живота е свързана главно с музиката. В малкия планински градец няма нито музикално училище, нито възможности за професионална реализация след това. Фините, с дълги пръсти ръце на младежа са крайно неподходящи за и обречени при работа в мината. Когато идва време за висше образование, синът настоява, че желае да учи в Консерваторията и след това да преследва кариера на професионален музикант. Бащата е силно несъгласен – изтъква традициите и задълженията на сина към дядо си и него самия. Момчето гледа учудено – то никога не си е избирало да се роди в семейство с точно такава професия, а музиката е и негова страст, и нещо, което му се удава, и желание за бъдещето. След няколко месеца успява с уважение и благи думи да покаже на родителите си, че ще бъде много по-щастлив ако се занимава с музика, далеч от миньорския градец. И есента заминава да учи в големия град…

   Бягство? Не мисля. Просто възможност за по-пълно развитие на потенциала на човек, роден да създава музика, а не да кърти въглища от подземните скали.

2. Малко село на 10 километра от общински център в равнините на Североизточна България. Тийнеджърката става в ранни зори всеки летен ден да помага на родителите си да се оправят с ежедневните дейности около семейните животни и после да отиде да отвори смесения магазин в центъра на селото. Следва дълъг ден на раздумки с клиентите – всички от които я познават – и труд в помощ на майка й. Мечтите й под яркожълтата лятна луна са свързани предимно с това, което тя би искала да прави, като порасне – да стане специалист по маркетинг. Момичето чете и се интересува от всичко, свързано с това… Приложила е нова система в магазина – винаги нарежда новите стоки (особено тези, които са поръчали и продават за първи път) в добре подредена етажерка вляво от входната врата. Винаги се усмихва и говори любезно с клиентите си, като се старае не само да им продаде нещо днес, а да създаде връзка между тях и семейството си, така че те да се върнат точно в този магазин с удоволствие. Всичко й идва отвътре. Само че тя желае да отиде да учи в София и после да остане да реализира професионалните си мечти точно там – защото никъде другаде в страната няма да има същите възможности. Родът й живее в това село от около 250 години – предците й са участвали дейно и в икономиката, и в управлението на селото още от турско време. Почти всички около нея очакват тя да продължи многовековната традиция и да отгледа децата си пак там – в новата къща, построена зад къщата на родителите й. Но тя не желае това – личният й избор е свързан с преследването на мечтите й. И момичето се преселва в София…

   Бягство? От какво? Отново споменавам, че изборът да се роди точно на това място не е бил неин. И когато тя порасне и осъзнае какво иска да постигне в живота си, избира като разумен човек – но изборът този път си е неин!

3. Млад обещаващ специалист, роден, живеещ и дипломирал се в България, току-що официално свързал бъдещето си с момичето на живота си. От нивото на 25-те му години всичко му изглежда обещаващо. Работата в окръжния град не е прекалено много, но все пак се намира. Добре че са познанствата му от университета – един от бившите му преподаватели му предлага работа. Е, не е 100% това, което той би могъл да върши, но много от фирмите, в които е кандидатствал за работа, му отказват – нямал опит. А откъде да го има след като точно се е дипломирал, никой не казва. Работата в частната фирма, в която започва, е добра. Но нито е прекрасно заплатена, нито му предлага достатъчно предизвикателства. Жена му работи в кафене – разнася кафета по масите и се опушва от цигарения дим на клиентите. Вечерите им преминават в срещи с приятели, разходки по главната улица и купони .

   И в двамата гори младежкият пламък на желанието да бъдат различни от масата хора около тях и желанието да променят нещо около себе си. Обаче през зимата нещата посивяват – цената на парното се вдига. Хазяинът се отбива една вечер и заявява, че наемът се вдига на една и половина минимални работни заплати – е, само със 140% от това, което младото семейство му плаща сега. “И ако не сте съгласни, моля напуснете апартамента ми до две седмици.” Цените растат – др.Виденов върти далаверки… Работата намалява, предизвикателствата в нея – съвсем. Момчето и момичето виждат как един похлупак се спуска над мечтите им. Страната около тях също се променя – нещата, свързани с детството им, безвъзвратно стават част от миналото. Всяко дребно ежедневно задължение изисква или да познаваш правилните хора, или да бутнеш някому рушветец. Нищо около тях не е същото – приятелите им заминават или за София, или за чужбина, а повечето от тези, които остават в окръжния град, вече имат деца и мислите им текат в съвсем друга посока. Мръсотията по улиците и циганията наоколо повишават присъствието си. Клиентите на кафенето почват да се закачат с момичето, а когато то се оплаква на собственика, той само се подсмихва дебелашки и я съветва да си трае, защото заради нея имал повече клиенти отколкото преди. Във фирмата на момчето работите тръгват съвсем по шуробаджанашки – не се работи за да се постигне нещо, а за да се покаже, че работят. И за двамата изчезва всякаква възможност за по-нататъшно развитие. След няколко месеца младото семейство стяга куфарите и се пренася в друга държава – където младежът си е намерил работа на място, където може да прави точно това, което иска, където ще го уважават и където би могъл да осигури по-спокойно бъдеще на растящото с жена му бебе .

   Възможност за развитие или бягство? Това, което аз чувам, е “Ууу, как не ги е срам да предават родината си, да ходят да живеят на други места, да отрежат корените си” и прочее лозунги. След като те не са направили нищо повече освен да следват мечтите си и да предприемат стъпки в живота си, които ги завеждат по-близо да целите, които преследват. А от друга страна, имат нещо, което не са си избрали самите те, но към което имат безкрайни задължения – поне според много хора…

Та защо трябва да си говорим за бягство, когато всеки един от нас – разумни и здравомислещи хора – рано или късно трябва да взима решение за промяна. С какво се различават горните ситуации, когато и в трите някой, който иска да върви нагоре и да се развива, се сблъсква с нещо, което не е избирал. Човек може или да се примири със ситуацията, или да се опита и да промени нещо на мястото, където се намира, или да отиде на друго място. Задълженията към останалата част от обществото (или непосредственото обкръжение на индивида) съществуват само докато има обратна връзка със същото това общество. Оттам нататък всеки е свободен да избира как да живее собствения си живот. Нека не забравяме, че по феодални времена е имало крепостни селяни – чиито задължения към господаря им са били толкова големи, че те даже са нямали правото да избират къде да живеят и с какво да се занимават. Вече живеем в XXI век – когато няма господари и всеки е свободен да избира. Любовта към детството и родната земя живее в сърцето на човек – и никой не може да я изтръгне от там освен самите ние, по наше собствено желание. А иначе светът около нас се променя и ще продължава да се променя – и много често не можем да оградим местата и гледките от спомените си и да ги консервираме в материалния свят, а можем само да се постараем те да останат в душата ни. Изборът за това кой къде отива е подвластен само на настоящето и бъдещето – миналото и спомените са много хубаво нещо, но само доколкото са донесли поуки, които ни помагат за в бъдеще!

Моля за разбиране – не желая да омаловажавам избора, желанията и чувствата на всички вас, които сте избрали да живеете в България (а не карате по инерция – “Тук съм се родил и не мога и да си помисля за мърдане от тук, освен ако не е за много пари…”) с моята гледна точка по темата за избора. Нали точно това е и моята гледна точка – напълно ми е ясно и съм се научил, че както аз не виждам себе си прекарващ живота си в България (поне докато изборът е мой), така има и хора, които не могат да виреят в чужбина поради ред причини. Не искам нито да се присмивам някому, нито да гледам когото и да е било отгоре – искам всеки от нас да има право на избор и когато се опитваме да обсъждаме когото и да било, да се постараем да вникнем в причините, довели до поредния избор, а не само да говорим наизуст и да обобщаваме.

---

Само за протокола декларирам, че лицата от горните три ситуации са изцяло плод на моето въображение – което, естествено, е подхранвано от чути от мен случки и логични следствия от тях . А ако се замислим, можем да открием много повече подобни примери около нас.

Вчера четох новина, че Белият дом е постигнал съгласие с някои представители на законодателната власт за така дългоочакваните промени в американската имиграционна политика. Кои са най-важните постановки в него?

• Узаконяване на сегашните нелегални емигранти – на тези, които пребивават нелегално в страната, ще бъде предложено да се легализират (след плащане на глоба от $5,000 и такси, свързани с промяната на статуса) и да тръгнат по пътеката за придобиване на зелена карта и евентуално гражданство.

  Това е хем добре, хем не. Повечето от сегашните нелегални емигранти работят по много, за да издържат и себе си, и семействата си в чужбина, а обикновено нямат висока квалификация и работата им е все тежка и неприятна. А и на всичкото отгоре поради безизходицата на работниците заплатите им не са прекалено високи. Зле е че по този начин тези хора, които са влязли нелегално в страната и са нарушили действащи закони, ще получат “амнистия”, а хора, които от години са поели законния път за придобиване на зелена карта и още чакат, май ще продължат все така да си чакат… Също си мисля, че хора със зелена карта в джоба няма много лесно да се съгласят да работят за малко пари, работодателите пак ще почнат да се оглеждат за по-евтин неквалифициран труд и колелото с нелегалните пак ще се завърти.

• Нова система за “временна работа” – създава се нова виза (тип Z), която ще дава на чужденци право на две години работа (за позиции, изискващи минимална или никаква квалификация), след което те трябва да се приберат в родната си страна за минимум година и евентуално пак да кандидатстват за Z виза.

  Аз лично не знам какво ще може да се постигне с това предложение. С такива задънени перспективи вероятно доста хора ще си карат пак както досега – като нови нелегални емигранти.

• Преместване на фокуса на емиграцията от базиране на семейни връзки към квалификация на кандидатите – най-очевидната промяна ще засегне сегашното право на притежатели на зелени карти да довеждат в USA родители и деца над 21 години и да ги “спонсорират” за придобиване на зелена карта. Доколкото разбрах, това правило изобщо ще отпадне, а ще остане силно ограничена бройка за такива случаи само ако спонсориращият има американско гражданство.

  Познавам доста хора, които или са преминали през този вариант, или възнамеряват да го приложат (най-вече за възрастните си родители, които живеят в чужбина). Но това вече няма да е толкова лесно – ще трябва първо да се придобие гражданство и чак след това да се опитва. А новината споменаваше “силно ограничени бройки” за тази категория емигранти…

В заключение – не мисля, че това е най-идеалният вариант за промени в имиграционната политика на САЩ. Дано след обсъждане някои от нещата в това предложение се попроменят…

Пример: имате билет Град-в-USA -> Чикаго (но може да е който и да е друг голям американски град с летище, което е хъб на авиокомпания) -> Европа (обикновено град-столица или просто голям град в страната, чиито национални авиолинии са партньори на американската ви авиокомпания) -> София. Нека билетът да е с United Airlines. Да се опитаме да изпълним check-in процеса онлайн:

Сайтът на United ни дава право да си напечатаме само две бордни карти – за първата отсечка от билета (който определено е с техен полет) и за втората отсечка, която често е “споделен полет” с някой от партньорските им авиокомпании – например Луфтханза. Третият полет (Европа -> София) е определено 100% партньорски и уеб сайтът не предлага опция за разпечатване на бордната карта за него.

Вчера установих, че надеждата ми – че ако отида на летището в Град-в-USA и се чекирам там, ще ми бъдат дадени три бордни карти – е невалидна. И на летището дават само две бордни карти и се оправдават, че не могат да напечатат третата още от тук. Така че е много по-лесно и удобно да се използва уеб сайтът за чекиране за първите два полета още от къщи. Бордната карта за третият полет трябва да се получи от трансферното гише на летището в Европа (а според човекът на нашето летище може да се извади и на самия гейт там).